Секторът с изграждане на нови вятърни паркове в Нидерландия навлиза в криза и период на забавяне. Потвърждението на тази ситуация идва, след като бе провален търг заради липса на интерес и анонс от кабинета, че ще намали стратегическата си цел за 2040 г.
 |
| Нидерландия търси изход както пише на табелата. Личен архив |
В инвестиционната програма на правителството е записано, че след петнайсетина години страната трябва да разполага с 50 гигавата вятърни мощности. Последният кабинет на Дик Схоф обаче ревизира документа и заложи, че до този период ще бъдат пуснати между 30 и 40 гигавата.
Още по темата от кореспонденциите ми за 3е News:
- Нидерландия губи кадри и позиции заради липсващи центрове за данни | 3e-news
- Тежки години се очертават за двете най-големи пристанища в Европа | 3e-news
Промяната идва поради няколко причини. Най-решаващата е решение на правителството да ореже субсидиите за кандидат-инвеститорите на нови перки в Северно море. По ефекта на доминото това довежда до забавяния на стартирали проекти и до отказ на други в процес на проектиране.
Проваленият през ноември търг за нови мощности в Северно море показвал, че страната е навлязла в пазарна ситуация, в която отново е нужна държавната подкрепа, за да продължи възходящият тренд на сектора, пише в писмо до парламента служебният климатичен министър Софи Херманс.
Правителството едва ли е изненадано от този развой на събитията, след като от години е предупреждаван, че ще се стигне до застой заради нарастващите разходи за инвеститорите и не така добрите финансови резултати от продажбата на енергия. В мотивите си бизнесът е разказал на правителството, че се нуждаел от големи клиенти, които да закупуват много енергия. Ситуацията обаче с боледуващата икономика, напускането на големи компании и тежката бюрократична обстановка, водели да отлив на стратегически инвеститори.
Ето защо министърката, макар и в оставка и е ясно, че предложението ще се разглежда от нейния наследник на поста, предлага отново да се отпускат субсидии за бъдещи вятърни паркове. За 2026 година в бюджета са заложени 1 милиард евро субсидия за вятърните паркове, които след това ще бъдат обявени на търг.
В дългосрочен план правителството в оставка предлага да работи с механизъм, който да гарантира на производителите на вятърна енергия по-висока цена на електроенергията когато пазарните цени са ниски. И обратното, компаниите ще трябва да дадат генерираните свръхпечалби на правителството когато пазарните цени са високи.
Медиите в страната отбелязват, че към момента в Северно море има изградени 5 гигавата вятърни паркове. Няколко големи проекта са забавени и едва ли ще се случи желаното удвояване на мощностите след 2032 г. Така Нидерландия се присъединявала в списъка с неуспешно завършени навреме проекти в морето наред с Дания, Великобритания и Германия.
Завещанието
Отиващият си
кабинет оставя на наследниците си още една тема за размисъл – дали иска да
строи и повече атомни електроцентрали. Ядрената енергетика бе във фокуса на два
последователно подали оставка кабинета – на Рюте и на Схоф. Но заради по-важни
теми като икономическа стабилност и миграцията, бъдещето на атома остана като
мило пожелание и под формата на документ, затрупан в нечие чекмедже.
Провелите в края
на октомври избори излъчиха победител- партия, в чието ДНК е заложено
преследването на политики като климат, екология, енергетика и зелени идеи. В
тази връзка, независимо в какви колаборации и коалиционни връзки ще се обвърже D66, изглежда, че бъдещето на АЕЦ отново е
на дневен ред. Точно в този момент идва и документ, който е изготвен от
последния управлявал кабинет. Стратегия за нова АЕЦ и създаване на нова
компания, която да стопанисва новите мощности.
Министерството на климата изпраща писмо до Камарата на представителите, в което ясно се вижда, че дългосрочният фокус е да има 2 нови атомни централи, а съществуващата да продължи да работи с още десетилетие. Странно звучи обаче предложението сама трябва да финансира изграждането.
Медиите отново напомнят, че както във ВЕИ сектора и в атомната енергетика, липсва ентусиазъм от страна на частни инвеститори за нови АЕЦ, защото смятат риска за твърде голям. Засега единствен траен интерес имат френската EDF и американската Westinghouse.
При тази липса на
желание от страна на частници държавата можела да заеме банков кредит с по-ниска лихва и по този начин да
намали разходите за целия проект. Затова ресорният министър Софи Херманс
настоявала за изцяло
публично финансиране в размер между 20- 30 милиарда евро без лихвите. Все пак
тя не затваряла напълно вратата за частни инвестиции, защото проектантът можел
да поиска някои от тях да станат съсобственици.
Като обичаме да
казваме копче вече имаме, но не и балтон, та и нидерландските управляващи вече
имат нова държавна компания, в която да налее като за начало 45 милиона евро.
Следващите 2 години бюджетът можел да набъбне до 222 милиона евро. Амбициите за
две атомни, но крайните разходи щели да станат известни след 2 години, т.е.
през мандат на един следващ кабинет.
Въпросителните не
свършват дотук. Не е ясно и къде ще бъдат построени. В началото на тази година се
заговори за 2 потенциални терена – на функциониращата в Бореселе и при
Ротердам. До решение и по този въпрос не се стигна.
АЕЦ Борселе
трябва да работи до 2033. Последните 2 кабинета, управлявали Нидерландия,
заявяваха, че искат да се удължи нейния живот с поне десетилетие. Но и това
остава като задание на бъдещето правителство, което да промени закона и да
развърже ръцете на ядрения регулатор ANVS за одобрение.
Проектът за нова
или нови атомни електроцентрали не бива да се реализира за сметка на
данъкоплатеца и във финансов ущърб на системата, препоръча в аванс
изследователският институт TNO. „За да има ефект от новите АЕЦ, важно за Нидерландия е да запази и да има
работеща тежка индустрия. В един момент, ако тя се свие и има по-малко
промишлено търсене на електроенергия, ще има допълнителни разходи за атомните
електроцентрали‘.
Проектът
Припомням, че идеята за изграждане на нова АЕЦ се дъвче още от правителството на Марк Рюте през 2022 година. Тя ще бъде с два реактора от поколение III+, всеки от тях с мощност 1000-1650 MW. За да започне подготовката, кабинетът „Рюте“ е изчислил, че ще му трябват най-малко 5 милиарда евро. Калкулацията е направена преди избухването на войната между Русия и Украйна, скокът на суровините и материалите. Отделно за самото строителство ще са необходими още повече пари. За разлика от последния кабинет Схоф, предходните министри в правителствата на Марк Рюте се надяваха да привлекат частни компании, които имат интерес да експлоатират такава нова атомна електроцентрала.
Като един от потенциалните партньори се спрягаше предишното правителство на Белгия, което официално бе заявило на нидерландската страна, че има интерес да изгражда съвместна АЕЦ. Темата обаче захладня и при съседите в новото правителство на Бард Де Вевер, който се хвърли да оправя пенсионната система, да кърпи зейналия бюджет и да реформира социалните закони. Темата за енергетиката бе зачекната само встъпителната реч с амбициозна програма, но засега само до там.