Изкуствен интелект и митата на САЩ водят до лавина от безработни в Белгия

Митническата тарифна политика на САЩ и икономическото затруднение, в което е изпаднал Европейския съюз, са сред основните причини за много от фирмите във фламандската част на Белгия да затворят мощности през миналата година. С това и е нараснал броят на съкратените служители, показва проучване на HR агенцията Acerta.

Близо 1/5 от всички постоянни договори в източната провинция Лимбург са прекратени от работодателя, което от ръст над 35% в сравнение с преди 5 години. Регионът се слави като индустриалната артерия на страната, където са съсредоточени големи промишлени заводи, логистични бази, технологични паркове и възлово пристанище с Нидерландия. По отношение на това кой е поел инициативата, проучването показва, че в 38% от всички съкратени служителят е решил сам да си тръгне, а в 31% това се случва по взаимно съгласие.

Снимка: Тренировъчен курс за безработни, Аудиовизуална служба на ЕК

Още по-темата: Белгийската икономика - тих растеж сред глобални бури

"Навременната професионална подкрепа остава от съществено значение за служителите при прехода им към нова работа или самонаета дейност," директорът на агенцията Герт Мертенс. Същевременно той набляга и на факта, че процесът по раздяла си има и друго болезнено измерение – лоялността. Оказва се, че провинцията се слави с най-лоялните служители. Тези, които сменят работодателя го правят средно след 8,5 години служба. В другите белгийски провинции промяната на местоработата ставала средно на 7 години. При лични наблюдения сред белгийски мога да допълня, че има такива, които са започнали на едно място до своето пенсиониране. Като причини посочват колектив, добра локация и липса на желание да започнат нещо ново отначало.

Това е истинска драма. В моята 25-годишна кариера никога не сме разглеждали толкова много колективни съкращения. В момента работя едновременно по досиета на 3 фирми. Не мога да назова имена, но те не са малки и средни компании. Една от компаниите има 1200 служители." Ема Ван Кенегем от Алтиус също вижда за кратко време драстичен скок на случаите на фирми пред фалити. "Има и доста файлове в процес на подготовка, които ще бъдат официално обявени от компаниите от началото на следващата година", казва тя.

"Много компании сега се реорганизират в резултат на икономическа несигурност", допълва картинката Виржини Фрема от компанията DLA Piper. Нейното наблюдение е, че все повече компании се опитват да „изплуват“ като се съсредоточават върху основните си дейности и закриват второстепенни отдели и бизнеси

Как се вписват младите в тази картина? Мениджъри заявили пред агенцията, че все по-трудно младите хора или се задържат на едно място, или получат постоянен трудов договор. Работодателите все повече не са склонни да наемат млади, неопитни тийнейджъри директно от ученическата банка - особено сега когато изкуственият интелект може да поеме определени задачи.

Al и последиците

Белгия се утвърждава като европейски лидер в използването на изкуствен интелект (AI), но това има и своите недостатъци. Докато компаниите възприемат технологиите с рекордна бързина, младите хора и административните служители са изложени на все по-висок риск да останат без работа, казва в доклад по темата Висшия съвет по заетостта (HRW).

Напредъкът на изкуствения интелект в белгийската икономика е неоспорим. Фалитите и ръстът на безработните също, отчита на пресконференция федералният министър по заетостта Дейвид Кларинвал  и се опитва да вмъкне шегичка, че докладът не е изготвен с помощта на ChatGPT.

До края на 2024 г. почти 35% от компаниите във фламандска Белгия са използваха под някаква форма изкуствен интелект. За по-малко от 2 години технологията най-силно е пробила в енергийния сектор и логично в ИКТ сектора, където AL е станал е станал незаменим помощник. Тази мащабна дигитализация има директни последици за работното място. "Често чуваме, че изкуственият интелект ще унищожи работни места масово. За федералния министър това е преувеличено. Факт е обаче, че някои професии са по-засегнати от технологиите.

Професии в недостиг и криза на кадри

Въздействието е най-голямо при административните професии като мениджъри или такива, свързани с интелектуален труд. Най-малка опасност има в строителството и там,където се изисква физически трус, смята Дейвид Кларинвал .

Висшия съвет по заетостта предупреждава за допълнително негативно въздействие на изкуствения интелект върху младите хора. Младите работници често изпълняват задачи, базирани на теоретични знания и рутина, за да натрупат опит. Точно тези задачи са сравнително лесни за автоматизация. "Имплицитното знание" и натрупаната експертиза по-добре защитават по-възрастните служители от замяна. В резултат на това става по-трудно за начинаещите да направят първите стъпки в кариерната стълбица. Освен това белгийската младеж изглежда не е подготвена за тази нова реалност. Само 36% от хората на възраст от 16 до 24 години имат дигитални умения над базовото ниво. Тази цифра е под европейската средна стойност от 43% и значително изостава от лидера Нидерландия с 63%. Съветът настоява за спешна промяна в образованието и повече внимание към STEM предметите, за да се направи бъдещото поколение устойчиво на пазара на труда.

Реалностите

Белгийската икономика изглежда е изправена пред нови предизвикателства в наред с вносните американски мита, високите цени на енергията, борбата в конкуренцията с китайците, все по-силното навлизане на АL и дигитално неподготвената младеж за пазара на труда. Към тях трябва да се прибави лавината от фалити и съкращения, за които вече говорят агенциите за подбор на персонал.

През последните 12 месеца (до края на февруари) 11 000 компании вече са обявили фалит в Белгия. Загубени са 33 000 работни места. Половината от тях са във Фландрия, известна като „икономическото сърце на Белгия“. Сектори като химическата промишленост, стоманата и пластмасите са изправени пред спад от 20 до 30 % от края на 2019 г. насам. На европейско и местно ниво вече има планове за подкрепа на индустрията. От 2025 година синдикати, индустриални федерации и правителство са започнали консултативни преговори, който ще продължат със заседания поне още половин година. Екип на Агенцията по заетостта VDAB прави посещения по места, за да уточни със засегнатите фирми условията по колективните съкращения. За подпомагане на фирмите правителството ще похарчи допълнителни 2,5 милиона евро. Към тях ще се добави и помощ в размер на 1 млн.евро от Европейския социален фонд за преквалификация на служители.  Част от сумата ще отиде в помощ на работещи в автомобилната индустрия където фалираха заводът за автобуси Van Hool фалира, а Audi Brussels реши да затвори. На борсата отидоха още принудително компания за автомобилни кабели и редица предприятия от ИКТ сектора.

Отчаян поглед към Брюксел

Лавината от фалити принудиха Белгия да поиска помощ и получи разрешение от Европейския парламент за пакет от държавна помощ в размер на 8 млн. евро. Евродепутатите са единодушни, че "европейската автомобилна индустрия и доставчиците са изправени пред безпрецедентен натиск както от външни, така и от вътрешни предизвикателства, като нарушаване на конкуренцията и високи разходи за енергия".

Фирми като Van Hool, които произвеждаха автобуси, автобуси, тролейбуси и ремаркета трябва да бъдат подпомогнати.  Компанията беше обявена в несъстоятелност през април 2024 г. след рязък спад в продажбите, предизвикан от пандемията от COVID-19 и изострен от агресивната война на Русия срещу Украйна, нарастващата инфлация и прекъсванията на веригата за доставки. В резултат на това 2 400 работници бяха уволнени, една трета от тях на възраст 50 или повече години, а 80 % бяха с остарели умения. Пакетът за подкрепа финансира консултации, професионално ориентиране, помощ при търсене на работа и обучение за нови професионални и цифрови умения. Тя е на обща стойност 9,4 милиона евро, като ЕФПГ предоставя 8 милиона евро, а белгийската фламандска служба за заетост и професионално обучение (VDAB) финансира 1,4 милиона евро. След съкращенията са налични мерки за подкрепа.

Субсидията идва от  Европейския фонд за приспособяване към глобализацията за съкратени работници (ЕФПГ). Средствата по тази линия са насочени за всички лица, засегнати от неочаквани големи събития на преструктуриране, включително икономическите последици от пандемията от COVID-19 и нахлуването на Русия в Украйна, както и от по-широки тенденции, като например декарбонизация и автоматизация. Държавите членки могат да кандидатстват за финансиране от ЕС, когато най-малко 200 работници загубят работата си в рамките на определен референтен период. След като държава членка подаде заявление, в което подробно се описват съкращенията и планираните мерки за подпомагане, Комисията го оценява. Ако заявлението отговаря на критериите на ЕФПГ, Комисията прави предложение за мобилизиране на средства, което трябва да бъде одобрено от Парламента и Съвета. От 2007 г. насам ЕФПГ се е намесил в 182 случая, като е отпуснал 700 милиона евро за подпомагане на повече от 170 000 души в 20 държави членки.

България като част от проблема

България също попадна в списъка със закъсалите предприятия в автомобилния сектор. Тежката икономическа ситуация е засегнала завода за автомобилни компоненти във Враца. Взето е окончателно решение за затваряне на мощностите, съобщил пред местните медии кметът Калин Каменов. 500 души ще бъдат съкратени. Причината: свити поръчки, затруднени пазари и китайска инвазия – взе „заболявания“, за които усилено търси лек Брюксел.