Европейската комисия е обнадеждена, че мерките в деветнайсетте пакета действат и се е насочила към двайсетия. Санкциите са насочени към енергетиката и банковия сектор, тъй като с тях основно се финансирала войната в Украйна.
![]() |
| Снимка: ЕК |
Корабоплаването е глобален бизнес, а пълна забрана на морските услуги за руския суров петрол ще намали още повече енергийните приходи на Русия и ще затрудни намирането на купувачи за нейния петрол, убедена е председателката, която получила уверение за пълна подкрепа от останалите членки в G-7 - Великобритания, Германия, Италия, Канада, САЩ, Франция и Япония.
В двайсетия
санкционен пакет на блока е разширен списъка с кораби от сенчестия флот, който
надхвърля вече 600. Забраняват се сделките по придобиване на танкери, които в
последствие биха могли да се използват за транспорт на петрол и под чужд флаг да
заобикалят и малкото останали пробойни по пътя към европейския пазар. Вече няма
да може да се извършват ремонтни услуги, поддръжка на LNG танкери и ледоразбивачи, за които също
има подозрения, че с дейността си ще заобикалят санкциите на ЕС.
БАНКОВ СЕКТОР
В банковия сектор
се разширява списъка със санкции, които вече са залегнали в предишните пакети. В
последната версия са включени още 20 регионални банки, предприемат се мерки
срещу криптовалути и компании, които
търгуват с тях и платформи, които позволяват криптотърговия. Банки от трети
страни също ще се наказват, които улесняват незаконната търговия със
санкционирани стоки.
ТЪРГОВИЯ
Затягат се
мерките, свързани с износ на продукти,
услуги и техника (каучук, трактори и киберсигурност), от чиято дейност в хазната
на Кремъл биха постъпили годишно над 360 милиона евро.
Въвеждат се нови
забрани за внос на метали, химикали и критични минерали, които все още не са
под санкции, на стойност над €570 милиона.
Въвеждат се
допълнителни ограничения за износ на стоки и технологии, използвани за бойните
действия на Русия като материали, използвани за производство на експлозиви.
Предлага се квота за амоняк, за да се ограничи съществуващия внос.
УДАР ПО РУСКИЯ ФИСК
Фискалните
приходи на Русия от нефт и газ са намалели с 24% през 2025 г. спрямо
предходната година, което е най-ниското ниво от 2020 г., отчита Европейската
комисия Приходите от нефт и газ през януари са най-ниските от началото на
войната. Лихвените проценти са 16%, инфлацията остава висока. „Това е
потвърждение, че санкциите работят и ще продължим да ги използваме, докато
Русия не започне сериозни преговори с Украйна за справедлив и траен мир. Сега
призовавам държавите членки бързо да подкрепят тези нови санкции. Това би
изпратило мощен сигнал преди мрачната четвърта годишнина от тази война: нашият
ангажимент към свободна и суверенна Украйна е непоколебим. И ако има нещо, то
става по-силно ден след ден, месец след месец, година след година“, казва със
задоволство от видените резултати Урсула фон дер Лайен.
За властите в
Киев изпраща още едно успокоително послание – Брюксел и занапред ще продължава
да праща генератори, за да се поддържа отоплението и осветлението в домовете,
болниците и приютите. Финансирането също ще продължи, „колкото е необходимо“.
До момента на украинска територия работят над 9500 аварийни генератора по
линия на Европейския съюз. Последната такава инициатива на Европейската комисия
и Европейската инвестиционна банка е от 29 януари. 50 милиона евро бяха
предоставени на държавната енергийна компания „Нафтогаз“ за отопление и
енергоснабдяване. С този заем, предоставен чрез създадения финансов „Механизъм
за Украйна“ общата подкрепа на ЕС за спешни покупки на газ за зимата на
2025-2026 г. възлиза 977 милиона евро.
В енергийната
сфера Европейската комисия и работи по нов пакет, който да осигури устойчивa, сигурнa и конкурентоспособнa енергийна система за Украйна. Освен това ще
се използва пълния потенциал на огромните газови хранилища на Украйна, 80% от
които са разположени близо до държави членки на ЕС.
Продължават да пристигат и индивидуални помощи от отделните страни членки. Германия е обещала да подпомогне с нови 100 милиона евро помощ за стабилизиране на разрушената инфраструктура към вече предоставените 35 милиарда евро под формата на хуманитарна подкрепа, директни плащания или оръжия. Следващите години предвидената сума от целия блок възлиза на 50 млрд. евро.

