Близкият до нидерландската граница град Генк предприема редица инициативи, с които да допринесе за общата политика на страната по пътя към климатична неутралност. Един от мащабните проекти е свързан с цялостно реновиране на съществуващ космодрум, който да отговаря на енергийно устойчивата политика на бъдещето, разказва локалната телевизия Limburg.
 |
| Снимка; kattevennen.be |
Проектът ще
започне през есента на 2027 година и трябва да бъде завършен за малко повече от
година. През този период ще бъде ремонтирана основната сграда, външната
облицовка, смяна на прозорците и допълнителна изолация на стените и покрива .
Общата инвестиция възлиза на около 3 милиона евро.
След реновацията
очакванията са сметката за газ да бъде намалена със 70%, а изолираните стени ще
направят комфорта на посетителите още по-добър. Проектът е само началото.
Искаме с подобни инициативи Генк да стане климатично неутрален до 2045 година, казва
в интервю съветникът по енергийна устойчивост Карел Крикеманс.
Космодрумът и към
него центърът за астрономия и космически пътувания в Национален парк „Хоге
Кемпен“ се посещава от над 50 000 души всяка година.
Подобни проекти
са от изключително значение, ако Белгия иска да обърне тренда и да навакса
пропуснатото. На този етап различни доклади показват, че страната не може да
покрие целите на Европейската комисия за пълна климатична неутралност до 2040
година. В последния публикуван доклад
на Федералната обществена служба за обществено здраве от ноември 2025 година се
казва, че страната е намалила CO2 емисиите с 28% в сравнение с 1990 г. Темповете и политиките, според
агенцията, давали основание да прогнозира, че емисиите няма да намалеят
достатъчно бързо в нито един сектор, за да стане климатично неутрална след
четвърт век.
Белгийското
градче е поредният пример, който показва желанието на властите да оборят
въпросния доклад и да докажат, че заедно с останалите провинции могат да се
справят с това предизвикателство. За подобни „зелени“ и енергоефективни каузи съм
разказвал в свои кореспонденции през изминалите години. Всички те са водени от една
много известна фраза, която най-точно отразява житейската философия на този
народ – "тук расте
нашето бъдеще" (hier groeit onze toekomest) или с мисъл за дома, за здравето, за поколенията. Този
слоган може да бъде видян на стената на един от най-големите технологични
центрове в „икономическото сърце“ на страната – провинция Лимбург и нейната
столица Хаселт. Може да бъде срещнат по пътеките на безбройните екопаркове с
образователна насоченост, може да се види в информационните брошури – повече
дървета, повече мисъл за намаляване на климатичния отпечатък, за по-здраво
общество. Идеите за зелено
бъдеще, повече дървета и зеленина се откриват в безброй ежедневни кампании.
„Повече зеленина,
растения за охлаждане и абсорбиране на вода и CO2. Това е пътят“, казва климатичният експерт Йост
Венкен и препоръчва на бъдещите управници това да бъде водеща политика,
независимо коя партия е на власт.
За фламандското
правителство политиките по засаждане на дървета са прекрасен начин за
намаляване на климатичния отпечатък, но това не е достатъчно – нужни са
допълнителни дългосрочни мерки на правителствено ниво с общи усилия от другите
две провинции Валония и Брюксел за енергийно ефективни жилища, повече зелени
пространства, затягане на мерките в транспортния сектор и селското стопанство.
Последното е отговорно за почти 10% от общите парникови емисии във Фландрия.
С поглед в
бъдещето, но и да не допускат повече грешки в миналото, казва един друг доклад,
според който Фландрия е допуснала грешка по време на корона пандемията да
разхлаби мерките и по този начин да забавила поставените дългосрочни климатични
цели. Не работят в полза на климата и колебливи решения като
първоначалната забрана за продажба на автомобили с ДВГ, а впоследствие стъпка
назад и отлагане с няколко години до 2035 г. Действия, които между другото
много наподобяват тези на самата Европейска комисия при изпълнението на плана
за климата – колебливост, компромиси, изоставане от подписаното през 2015 г.
Парижко споразумение. Според глобалния ангажимент на ООН
европейските държави членки трябва да са намалили емисиите си с 55% до 2030 г,
а до 2050 г. да са напълно климатично неутрални.