Шокът при газа отново отвори дебата за въглищата в Европа

Нидерландия, Германия и Белгия преосмислят закриването на ТЕЦ-овете, а климатичния комисар призовава: Без драстични действия. Ами България?

........

Драстичният скок на цените на горивата отново разпали страстите за бъдещето на въглищните централи.  Темата набира скорост през последния месец в Нидерландия. Според приетото преди години законодателство ТЕЦ-овете трябва да са затворени до 2030 година. Все повече обаче се чуват гласове в полза на ревизия на закона и тяхното поддържане за по-дълъг период  , разказва обществената телевизия Nos.

Picture: nos.nl

Темата бе повдигната на политическо ниво от лидера на партията CDA Анри Бонтенбал, според когото замърсяващите мощности трябва да бъдат оставени като резерв. "Ако оцията е без електричество или въглища, мисля, че много хора биха предпочели временно мръсна въглищна енергия. Те трябва да бъдат модернизирани и преобразувани като централи от биомаса“, препоръча партийният лидер.

Газовите и въглищните електроцентрали в момента са важни за стабилността на електропреносната мрежа. Те са фактор и се ползват като допълващи мощности в микса при липса на  вятър и слънце. Шоковото поскъпване на газа през последните седмици обаче ги превърна във енергиен фактор за стабилността на системата. Много от тях се наложи да работят на пълна мощност. Това пък от своя страна даде коз на политици да заговорят, че трябва да останат функциониращи във времена на ценова нестабилност.

 По последните данни на системния оператор трите въглищни електроцентрали произвеждат 15% от общата електроенергия на страната.

Силен коз в поддръжниците да останат работещи се изказва и националния мрежови оператор Tennet, който призова политиците да изготвят план за действие за осигуряване на енергия в дни без вятър или в облачно време когато зелените централи не генерират достатъчно ток.  Ситуацията в Близкия изток и високата цена на газа принуди оператора отново да се върне към своята теза и да се изкаже колко непривлекателни са газовите централи в условия на ценова криза в Европа. Те също стават неизползваеми и на практика се налага да разчитаме основно на ТЕЦ-ове, казват от оператора.

Няколко партии като цяло не са против идеята да останат функциониращи. Проблем обаче се оказва, че идеята се повдига от коалиционния партньор на партията-мандатоносител D66. Нейният лидер и настоящ премиер Роб Йетън винаги е бил силен застъпник за затварянето на въглищните централи и с неохота ще му се наложи да води политическа битка с коалиционния партньор CDA. Изглежда, че се задава първата, по-сериозна разлика в мненията в едва стъпилата в мандат коалиция .

Телевизията припомня факт от 2019 година когато Йетън тогава е позирал  с предизборен плакат и апел за затваряне на на електроцентрала. Реакцията е имала ефект и се е стигнало до масови съкращения.

Отвъд границата Белгия също гледа към въглищата като алтернатива. В страната се чуват гласове за запазване на централата в Маасвлакте и след 2030 г. Въглищните електроцентрали нямат бъдеще, всички го знаем, но ако ги преобразуваме с биомаса, няма да сме твърде зависими от един източник, казват белгийски политици.

Германското правителство също обмисля да включи неизползваните въглищни електроцентрали, за да смекчи нарастващите разходи за енергия в резултат на войната в Иран, съобщиха представители от коалиционното правителство на Германия пред Politico. Спорният ход, който вероятно ще увеличи емисиите на CO2 в страната, има за цел да спести газ, чиято цена се покачи рязко след първоначалните атаки срещу Техеран в края на февруари, обясниха източниците.

Биомасата също не е сред щадящите природата, тъй като води до изсичане на гори и огромни количества въглероден диоксид в атмосферата. Тец-овете може да станат щадящи с проекти като например за улавяне на CO2, транспортиране и инжектиране в недрата на Северно море. Такъв отдавна Белгия и Нидерландия разработват още от времето на първата криза в Европа по Ковид.

От компанията  Uniper, която е свързана с пограничния ТЕЦ апелират, че времето неумолимо тече и всеки ден забавяне е фатален. Призовават политиците в Белгия и Нидерландия да има до година яснота и политическа подкрепа, за да не бъдат притискани от времеви граници.

Апел за без драстични действия

На фона на страховете, европейският климатичен комисар и нидерландец Вопке Хукстра казва в иннтервю за местното BNR радио, че не бива да се предприемат драстични действия. Апелът е не само към неговата родина, а към всички страни членки въобще.

„От началото на американско-израелските атаки срещу Иран, петролът е станал десетки процента по-скъп. Не само, защото Ормузския проток е практически затворен за корабоплаване, но и заради огромния брой повредени енергийни инсталации. Това, което беше бомбардирано днес, няма как да бъде ремонтирано до утре. Дори и войната да приключи в краткосрочен план, сигурността не е гарантирана и доставките на петрол остават несигурни", казва еврокомисарият и на практика повтаря теза на неговия енергиен колега Дан Йоргенсен, за която разказах в своя кореспонденция. Още по темата: 

• Дан Йоргенсен: Войната в Близкия изток няма да е краткотрайна
• Иранският шок върна инфлацията в Европа, България влиза в него с отслабен бизнес климат | 3e-news
• Колко ще се влоши енергийната криза в Европа? | 3e-news

"Европа е континент без собствени естествени енергийни източници. Следвайки примера на страни като Дания, Швеция и Финландия, страните от ЕС ще трябва да инвестират повече в устойчиви енергийни източници като вятър, слънчева енергия и вода, но също така и в изграждането на ядрена енергия. "Това е единственият път напред напред от блатото, в което сме сега. Създаването на единен енергиен пазар и инвестирането в батерии също са част от решението за бъдещето. Така правиш нещо, което очевидно помага по отношение на климата, но също така гарантираш по-ниски цени". Коментар на климатичния комисар, който по никакъв начин не кореспондира с амбициите на неговата родина и някои политици отново да вперят отчаян спасителен поглед към въглищата като алтернативен ресурс.

Стартъпи, въглищаи стомана

Самата Европейска комисия също не е затворила безвъзвратно вратата на въглищните централи с анонс, че има планове за тях. Реформиран изследователски фонд ще осигурява годишен бюджет 800 милиона евро на стартиращи предприятия за иновативни решения в областта на въгледобива и стоманата, става ясно след проведения през февруари Съвет по конкурентоспособност. На заседанието министрите са обсъдили неговата реформа и увеличено процентно съфинансиране при кандидатстване с иновативни решения.

Регионалните министри са постигнали консенсус, че в условия на търсене на решения за стабилизиране на стоманената индустрия, че фондът трябва да продължи да работи до 2034 година, а не както предлага Европейската комисия до 2030 г.

Изследователският фонд за въглища и стомана (Research fund for coal and steel) е създаден през 2002 г. след изтичането на Договора за Европейската общност за въглища и стомана (ЕОВС). Той подкрепя проекти за научни изследвания и иновации, които повишават конкурентоспособността на европейската въгледобивна и стоманодобивна промишленост. Отделно от многогодишната финансова рамка, той функционира със свое собствено правно основание.

Има ли нужда България от тези ТЕЦ-ове?

През студения януари най-голям дял от близо 35% в енергийния микс на България имат ТЕЦ-овете на въглища. Именно те са и причината да не сме останали без електрическа енергия в най-големите студове, разказахме по този въпрос в 3ЕNews. Данните са официално оповестени от специализираната информационна и аналитична международната платформа Monte. Потвърдено е и от месечния анализ на Електроенергийния системен оператор.

Още ли смятате, че нямаме нужда от мощности на въглища и да разчитаме на милостинята на майката природа? - се питат енергетиците. Енергийният министър Трайчо Транков отговаря, че държавата има добър план за развитие на комплекса „Марица-изток“ и никой няма да бъде изоставен в прехода, икономическите дейности ще се развиват, а енергетиката ще запази възможностите си за реакция – като готовност и като възможност за мобилизация при необходимост. "Преходът, освен технологична промяна, е преди всичко социален процес, който изисква внимателно планиране, партньорство и доверие между институциите, бизнеса и синдикалните организации, допълва заместничката на Трайков - Ива Петрова.

По програма „Развитие на регионите“ 2021-2027 г. за трите въглищни региона в страната е предвидено чрез Фонда за справедлив преход и с национално съфинансиране да бъдат мобилизирани около 60 милиона евро, които да подпомогнат адаптацията към новите икономически реалности чрез преквалификация и повишаване на квалификацията, подобряване на достъпа до пазара на труда, подкрепа за самостоятелна заетост и създаване на нови бизнес инициативи.