Климат, инфлация и Gen Z разклащат винената индустрия

Консумацията на вино в световен мащаб намалява, съобщава Международната организация за лозарство и винарство (OIV) в годишен доклад. В него като симптоматичен сигнал за световен спад в консумацията е посочена Нидерландия, която само за 2 години населението е драстично намалило консумацията с близо 13%. Това се счита за рязък спад в навиците спрямо годините преди 2024.

Снимка: Пресслужба на ЕК

За емблематична година секторът определя 2007, когато са регистрирани най-добрите резултати откакто се води статистика. От тогава насам обаче се забелязва тренд на спад от 17 на сто в глобален мащаб.

• Още по темата за европейското вино през призмата на Меркосур, сблъсък между страни и интереси и какво означава за България: Търговското споразумение с Меркосур влиза в сила, въпреки че няма решение на Съда на ЕС. Какво означава за България | 3e-news

Анализаторите на OIV имат своето обяснение – промяна в потребителското поведение на младото поколение. В допълнение към вкусовите предпочитания негативен ефект върху тренда оказва нарастващата инфлация. Това можело да се види в резултатите на страни с видени традиции като САЩ и Франция и Италия, които съставляват една трета от световното потребление. Същевременно, световната организация посочва че трендът във възходяща посока върви добре в Бразилия с ръст на продажбите от 42% , Португалия +5,6%.

Докладът обръща внимание и на друга негативна тенденция – спад в количеството произведено вино също намалява заради климатичните промени. Екстремни метеорологични явления като ранни слани, обилни валежи и продължителна суша, са довели до по-малко производство на вино за трета поредна година. Такава лоша реколта е била отчетена  през 2023 и 2024 г.

Експертите добавят и още един фактор в картината -  намаленото производство е резултат още на променящия се пазар. В България имаме една изключително подходяща поговорка за този случай „страх лозе пази“. Точно като за този маркер, изследван от световната асоциация - много лозари са предпочели да произведат по-малко вино заради намаляващото търсене от страна на големите дистрибутори.

Лозаро-винарският сектор в Европа е въплъщение на вековни умения, култура и регионална идентичност, казва министърът на земеделието, храните и рибарството на Дания Якоб Йенсен по повод началото на редица мерки в ЕС за стабилизиране на сектора и в помощ на производителите.

В края на декември 2025 година, с подписано споразумение между Европейския съвет и Европейския парламент, се поставя началото на разработване и изпълнение на дългогодишна стратегия за адаптация на винопроизводителите в новите климатични условия, въвеждане на иновации, конкурентни на световния пазар, по-добро съгласуване между производството и търсенето

Увеличава се подкрепата на ЕС за инвестиции, свързани с климата, включително смекчаване на последиците и адаптиране към тях – до 80% от допустимите разходи, което ще даде възможност за по-бърз преход към устойчиво производство.

Правилата за етикетиране стават по-опростени в целия ЕС, с което ще се намалят административните разходи и ще се улесни трансграничната търговия в полза на потребителите и производителите. Потребителите вече получават по-пряк достъп до информацията, включително чрез цифрови етикети и пиктограми.

Винопроизводителите могат да получат целенасочена подкрепа за разработване на инициативи за винен туризъм, които да стимулират икономическия растеж в селските райони.

Терминът „без съдържание на алкохол“ ще се прилага за продукти с алкохолно съдържание под 0,5%, като за продукти с алкохолно съдържание под 0,05% се използва обозначението „0,0%“.

За вината с намалено алкохолно съдържание (над 0,5%, но най-малко с 30% по-ниско от стандартното алкохолно съдържание) ще се използва по-ясното наименование „с намалено алкохолно съдържание“, което ще замени предложения по-рано термин „нискоалкохолен“.

Вината, предназначени за износ, са освободени от изискването за изброяване на съставките и обявяване на хранителната стойност, което важи за вътрешния пазар на ЕС, като по този начин се намалява ненужната административна тежест.

Целенасочените действия за борба с болести по растенията като златисто пожълтяване на лозата – включително наблюдение, диагностика, обучение и научни изследвания – вече получават допълнителна подкрепа, за да се преодолее тази сериозна заплаха за лозята.

В споразумението от 2025 година се пояснява, че виното rosé може да се използва като основа за други регионални ароматизирани лозаро-винарски продукти, което разширява възможностите за разработване на продукти. Това ще насърчи иновациите в нововъзникващи видове продукти и ще помогне на производителите да отговорят на новите потребителски вкусове.

Лозаро-винарският сектор на ЕС е крайъгълен камък на европейската културна и икономическа структура. Той също така спомага за противодействие на обезлюдяването на селските райони чрез създаване на стабилни работни места и поддържане на местните икономики. Освен това допринася за опазването на европейското културно наследство, като 88% от лозята в ЕС са предназначени за географски указания.

Понастоящем секторът е изправен пред редица предизвикателства, включително продължаващи демографски промени, променящи се модели на потребление, предизвикателства, свързани с климата, и несигурност на пазара. За да се отговори на тези предизвикателства, е създадена политическа група на високо равнище в областта на лозаро-винарството, която да обсъжда нуждите на сектора и да предлага решения.

По данни на Европейската комисия от 2024 година ЕС остава водещ износител на вино в света по обем като представлява половината от общия световен износ. Въпреки лекия спад през последните години, ЕС запазва средния дял от 49,7% в общия световен износ на вино, следван от Чили (13,5%) и Австралия (11,43%).

ЕС силно разчита на спорното временно търговско споразумение с държавите от латиноамериканския блок Меркосур, което започва да се прилага от 1 май 2026 година. Това ще позволи незабавно премахване на част от митата. ЕС ще увеличи износа на автомобили, машини, вина и спиртни напитки към Аржентина, Бразилия, Парагвай и Уругвай като същевременно улесни вноса в ЕС на говеждо и птиче месо, захар, ориз, мед и соя от Южна Америка.

През януари Европейският парламент реши да поиска правна оценка от Съда на Европейския съюз относно оспорваното споразумение за свободна търговия между ЕС и четирите държави от латиноамериканския блок, на което се противопоставиха европейски фермери и Франция, но което беше подкрепено от Германия и Испания.