Ел Ниньо срещу Брюксел: рекордните жеги увеличават зависимостта от Китай

Екстремните горещини увеличават търсенето на климатици, но над една трета от европейския пазар се контролира от китайски компании, което затруднява усилията на Брюксел да намали стратегическата си зависимост от Пекин.

Световният океан постави нов температурен рекорд, като никога досега не е бил толкова топъл по това време на годината. Средната температура на морската повърхност е достигнала 20,86 градуса по Целзий, надминавайки рекордите от 2023 и 2024 година. Според учените зад това стоят две взаимно подсилващи се тенденции – ускоряващите се климатични промени и завръщането на климатичния феномен Ел Ниньо.

Снимка: Служба на ЕК "Коперник"

Данните на европейската служба „Коперник“, събрани чрез сателити, кораби и крайбрежни буйове, показват, че извън полярните региони океаните са били между 0,35 и 0,73 градуса по-топли от климатичната норма. Това е пореден сигнал, че глобалното затопляне все по-силно променя състоянието на световните океани.

„Не сме изненадани от тези резултати и очакваме още температурни рекорди през тази година“, коментира директорът на Службата за климатичните промени към „Коперник“ Карло Буонтемпо. По думите му наблюденията потвърждават дългогодишните прогнози на учените, че океаните ще бъдат сред най-силно засегнатите от климатичната криза.

Допълнителен тласък дава Ел Ниньо, който се завръща след двегодишно отслабване. Феноменът възниква в тропическата част на Тихия океан край бреговете на Перу и е най-мощният естествен фактор, влияещ върху глобалния климат. Неговото развитие се следи непрекъснато от метеоролозите по света, тъй като променя валежите, температурите и атмосферната циркулация на няколко континента.

Името „Ел Ниньо“ се появява много преди науката да започне да изучава явлението. Рибари по крайбрежието на Перу забелязали, че около Коледа морската вода необичайно се затопля, а уловът рязко намалява. Затова го нарекли „Ел Ниньо“ – „Младенецът“. Обратната фаза, при която океанските води се охлаждат, е известна като „Ла Ниня“. Двете явления се редуват през няколко години.

При най-силните проявления учените говорят за „Супер Ел Ниньо“ – когато температурата на повърхността на Тихия океан остава с повече от два градуса над нормата за продължителен период. Последиците могат да бъдат опустошителни – проливни валежи и наводнения в Южна Америка и Източна Африка, тежки суши и мащабни горски пожари в Югоизточна Азия и Австралия. Затопленият океан отделя повече топлина към атмосферата, което повишава температурите в голяма част от света. В Европа ефектът е по-слаб, но често се проявява с по-топло време и по-влажна пролет.

Рекордното затопляне не засяга само климата. Все по-високите температури оказват силен натиск върху морските екосистеми, увеличават риска от избелване на кораловите рифове и застрашават рибните запаси и морските бозайници.

Макар науката да разбира все по-добре механизмите на Ел Ниньо, прогнозирането на най-екстремните му прояви остава трудно. Затова системите за ранно предупреждение срещу наводнения и други природни бедствия стават все по-важен инструмент за ограничаване на щетите. В момента 128 държави вече разполагат с подобни системи.

Вилнеещото „Ел Ниньо“, климатичните промени и адските горещини в Европа никак не помагат на Европейската комисия в търсене за своя суверенитет и борбата с китайската свръхпродукция. На пътя на Брюксел се появява още една пречка – климатиците.

Постоянната жега кара все повече хора да търсят климатик. Логично, защото малко охлаждане не е излишен лукс. Но това огромно търсене има и недостатъци. Европа се опитва да намали търговския дефицит с Китай, но тъй като повечето климатици идват от Китай, това ще бъде сериозно предизвикателство за Брюксел, отбелязва нидерландският сайт nu.nl

Европейският съюз и Китай сключиха в края на юни нови споразумения за подобряване на търговските си отношения. По този начин и двете страни искат да направят търговията по-справедлива и да решат различни проблемни места. Според ЕС и Китай, "конкретни резултати" трябва да бъдат постигнати най-късно до октомври в областите на търговските различия, износните правила и интелектуалната собственост.

За да постигнат това, ЕС и Китай създават съвместна работна група, която ще наблюдава търговията между двете страни. Китай също така увери Брюксел, че настоящите ограничения за износ на редки земни елементи и постоянни магнити няма да нарушат доставките за Европа.

Времето на преговорите едва ли можеше да бъде по-неподходящо. Докато Европа иска да стане по-малко зависима от Китай, екстремната жега през последните седмици доведе до огромно търсене на климатици, по-голямата част от които идват от Китай. Това само ще увеличи търговския дефицит това лято. В момента едно от пет европейски домакинства има климатик. В Съединените щати това е почти девет от десет домакинства, според данни на Международната енергийна агенция (IEA). За китайските производители това означава, че има огромен пазар за растеж в Европа.

Това се отразява и в данните за продажбите. Нито една европейска марка не е сред петте най-големи производители на климатици на европейския пазар. Китайските марки Haier, Gree и Midea заедно съставляват около една трета от всички продадени климатици. Топ пет се допълват от турския Беко и японския Дайкин. Според експертите това показва колко зависима е Европа от чуждестранните производители. Точно тази зависимост Брюксел се опитва да намали през следващите години. Но докато европейските потребители масово избират сравнително евтини китайски климатици, това ще се окаже много по-трудно, отколкото на хартия.