Регионалните структури на администрацията открай време е
известно, че дават мило и драго да изпъкнат по някакъв начин пред шефовете в
столицата. На подобен случай се натъкнах и в окръжния съд в Разград.
Отиваме с близък да извадим свидетелство за съдимост и първото нещо, на което
се натъкваме е въведена такса от петдесет стотинки за разпечатани бланки, които се получават при плащане на таксата за съответната услуга. Най-любезно попитах каква е разликата от тази, която е на официалната страница
в интернет и служителката ми отговори: „Ми наредено ми е да не взимам
разпечатки, внесени от вън, а само ксерокопия, направени от мен?!?!?. Естествено, касова бележка за бланката не получих.
Логично попитах как няма да приемете формуляр, който е обнародван като
образец в Държавен вестник и фигурира в сайта на Министерството на правосъдието:
„След като примига на парцали, чиновничката изстреля: „Ми вижтИ с‘я ний си
имамИ собствени формуляри на нашия сайт и не приемамИ тези на министерството.
Изумлението ми трудно можеше да се опише и с риск да ме
вземат за идиот попитах не са ли подчинени на същото ведомство. При отговора,
че си имат сайт, собствени правила,
наредби и закони се успокоих, че проблемът не е в мен. Женицата явно
така и не разбираше жалката ситуация, в която бе изпаднала и реши да се
защитава.
Извади копие от Държавен вестник и посочи, че формулярът на
централното ведомство пишел: „До министерството на правосъдието“, а този на
техния сайт – „До Окръжен съд – Разград, иначе текстът бил един и същи.
Задължително било обаче да се изтегли бланката от техния сайт.
Денят на абсурдите
обаче ми готвеше още по-голяма изненада, когато мой близък ми сподели, че в
банков клон му казали: Вие, онез там в София не ги слушайте какво ви разправят,
ние тук си работим по наши правила!
No comments:
Post a Comment