Властта все пак надава ухо

Странна е логиката на българския протестиращ. Доскоро тълпата скачаше, докато получи исканията си, най-често на третия ден гневните изблици са притъпени и нашенецът отново потъва в делничното забвение. Последните над 40 дни обаче, за щастие, народът в големите градове показа, че има глас и е на път да каже „сбогом“ на робската психика.

Явно обаче принципите трябва да се отстояват с постоянство, което още е твърде крехко в някои от събралите се пред триъгълника на властта. На традиционната вече среща тръгна подписка срещу кабинета на Орешарски. Прегърбена бабка с розова свирка и купища листа агитираше хората да положат името и подписа си. За мое огромно учудване група от петима протестиращи, въоръжени с тромпети и лексикален запас, насочен към станишевата майка и сексуалната ориентация на червения лидер, за минутка млъкнаха и културно отпратиха старицата. Попитах стоящия до мен защо отказа, при което ми отговори едно е да викаш, но съвсем различно е да стои името ти в кампания срещу правителството?!?

Не след дълго пътищата ни отново се срещната с агитаторката, която се оказало, че събирала подписка „от време на време“ и не знаела досега нейните „колежки“ колко имена са записали. Някой преди два дни и казал, че били много, ама колко не се знае.

Протестът освен като среща на по бира е и място за обмяна на актуална информация – всеки може да научи какви са новите тактики, ходове, агитационни материали във вражеския лагер под пилоните на НДК. Та, разпалени протестиращи, окупирали президентския шадраван, докладваха, че фуриите на Бузлуджа по време на годишната среща преди дни успели да съберат над 100 000 подписа. Нещо повече – дори самият лидер на червените се похвалил някъде. Междувременно, по медиите излезе информация, че тази година под върха се събрали над 50 000. Излиза, че в името на партията са се разписали по два пъти. 

И докато се чудех как ставали механизмите покрай мен мина още един агитатор и прикани викащите да се разпишат. След като му казах, че точно преди него са минали, той разгневен ми отвърна, че бройката била важна, нищо, че се повтаряли имената. Вярно е, че цифрите са категоричен аргумент, ама в такива случаи губят своята смисленост.

Да не се окаже като с цената на тока и бръщолевенията на енергийния регулатор – важно е цифри да се хвърлят пък изпълнението и калкулацията: хайде сега да не издребняваме и да си разваляме отпускарския сезон. На есен с песен или по-скоро с нова тарифа.

А и да не забравя, тъй като силовото министерство вече има навикът да хвърля някакви цифри за броя на протестиращите, нека му помогна с последни данни, че тази вечер бяха има-няма стотина души ;). Може да ги преброи на снимката. Ако не вярва, да попита в Министерски съвет, тъй като каквото и да говорят – властта скришом надава ухо, остава само да започне да слуша (вижте първата снимка).