„Схипхол“ инвестира милиарди: от багажа до условията на труд

През следващите 5 години международното нидерландско летище „Схипхол“ ще инвестира 6 милиарда евро за подобряване на условията на труд, услугите и инфраструктурата на летището. Това е най-големият инвестиционен план в историята на летището.

Главният изпълнителен директор Питер ван Оорд заяви пред медиите, че летището ще модернизира – помещенията за багаж, климатичните инсталации, ескалаторите, стоянките на самолетите, пътеките за рулиране и още много други неща, важни за комфорта на пътниците.

В плана е заложено  подобряване условията на труд на всички служители.

От мениджмънта обявиха, че за първите 6 месеца на тази година през летището са обслужени 31,8 милиона пътници, което е с 10% повече спрямо година по-рано. Нетната печалба е в размер от 224 милиона евро.

Ван Оорд заявява, че летището е инвестирало вече 3 милиарда евро в разширяване и подобряване на терминалите, но не било достатъчно, за да отговарят на високите поставени цели. Затова и този инвестиционен план от 6 млрд. евро бил решаващ. „В момента това е далеч от това, което искаме да предложим като качествено летище в Нидерландия. Нашата цел е да върнем удовлетворението на нашите пътници и доброто обслужване на нашите авиокомпании".

Според обществената телевизия Nos “Схипхол” страда от голям недостиг на персонал. Проучване на профсъюза FNV показало, че голяма част от служителите, сред които охранители и терминален персонал се оплакали от прекаленото натоварване, а недостигът на хора създавал предпоставки за по-занижена безопасност.

По време на отчета си за полугодието от мениджмънта обещали и да направят инвестиции в по-добра обработка на багажа. Като черен печат все още им стоял върху реномето новинарските материали от преди две години как хиляди куфари са оставени без надзор, а заради не добра координация на работния процес много от пътниците им се наложи търсят с часове своите багажи. Наскоро системата отново се сринала и се наложило отново да се чака дълго време докато всеки пътник получи багажа си.

За главния финансов директор на летището Робърт Карсоу е окуражаващо да види, че финансовите резултати се подобряват, но с оглед на последиците от корона кризата и последвалата заради войната в Украйна, все още са незадоволителни. "Постигането на нашите амбиции изисква значително увеличение и ускоряване на нашите оперативни парични потоци, без да губим фокус върху нашата конкурентна позиция", казва той.

Мениджмънтът не подмина и дълго дъвканата тема за редуциране на нощните полети на „Схипхол“ Първоначално предишното правителство на Марк Рюте искаше този план да се осъществи в две фази. От края на 2023 г. трябваше да достигне максимум 460 000 полета годишно, а след това до 440 000. През ноември миналата година този план беше спрян, тъй като получи силен отпор, подкрепен от съдебни решения. Последното такова е на Върховния съд, който постанови, че правителството не може просто така да намали броя на полетите.

Ремонтът на пистата е само част от планираните мащабни инвестиции през следващите 5 години, обявиха от мениджмънта в средата на 2024 г при представянето на инвестиционната програма за 6 милиарда евро. Тя включва подобряване на условията на труд, услугите и инфраструктурата на летището. 

Тогава главният изпълнителен директор Питер ван Оорд гордо заяви, че е щастлив да участва в най-големия инвестиционен план в историята на летището – от модернизация на помещенията за багаж, климатичните инсталации, ескалаторите, стоянките на самолетите, пътеките за рулиране и още много други неща, важни за комфорта на пътниците“. В плана е заложено  и подобряване условията на труд на всички служители.

Статистиката показвала, че към шестте месеца на 2024 г. летището е обслужило 31,8 милиона пътници, което е с 10% повече спрямо година по-рано. Нетната печалба е в размер от 224 милиона евро.  До момента са инвестирани над 3 милиарда евро в разширяване и подобряване на терминалите, но не било достатъчно, за да отговарят на високите поставени цели. Затова и този инвестиционен план от допълнителни 6 млрд. евро бил решаващ.

„В момента това е далеч от това, което искаме да предложим като качествено летище в Нидерландия. Нашата цел е да върнем удовлетворението на нашите пътници и доброто обслужване на нашите авиокомпании", заяви директорът пред медиите.

Според обществената телевизия Nos “Схипхол” страда от голям недостиг на персонал. Проучване на профсъюза FNV показало, че голяма част от служителите, сред които охранители и терминален персонал се оплакали от прекаленото натоварване, а недостигът на хора създавал предпоставки за по-занижена безопасност.

По време на отчета си за полугодието от мениджмънта обещали и да направят инвестиции в по-добра обработка на багажа. Като черен печат все още им стоял върху реномето новинарските материали от преди две години как хиляди куфари са оставени без надзор, а заради не добра координация на работния процес много от пътниците им се наложи търсят с часове своите багажи. Наскоро системата отново се сринала и се наложило отново да се чака дълго време докато всеки пътник получи багажа си.

За главния финансов директор на летището Робърт Карсоу е окуражаващо да види, че финансовите резултати се подобряват, но с оглед на последиците от корона кризата и последвалата заради войната в Украйна, все още са незадоволителни. "Постигането на нашите амбиции изисква значително увеличение и ускоряване на нашите оперативни парични потоци, без да губим фокус върху нашата конкурентна позиция", казва той.

Мениджмънтът не подмина и дълго дъвканата тема за редуциране на нощните полети на „Схипхол“ Първоначално предишното правителство на Марк Рюте искаше този план да се осъществи в две фази. От края на 2023 г. трябваше да достигне максимум 460 000 полета годишно, а след това до 440 000. През ноември миналата година този план беше спрян, тъй като получи силен отпор, подкрепен от съдебни решения. Последното такова е на Върховния съд, който постанови, че правителството не може просто така да намали броя на полетите.

Хиляди пътници на летището в Айндховен остават без обезщетение

Технологичен срив в системата на нидерландското военно министерство парализира на 28 август редица ключови обекти в страната. Сред най-засегнатите беше летището в Айндховен. Полетите напълно спряха през целия ден, а по гейтовете останаха да чакат хиляди пътници. Единственият отговор, който получаваха от авиокомпаниите е, че не може да се направи нищо.

Оказва се, че ощетените освен че изпускат полета си, нямало да получат и обезщетение, защото не било по вина на авиокомпанията, заявил пред местния сайт nu.nl говорител на една от засегнатите авиокомпании Transavia.

„Обикновено можете да поискате обезщетение за часове закъснение на полета. Това често включва няколкостотин евро, в зависимост от това колко далеч отива полетът ви и какво е закъснението. В този случай обаче има форсмажорно обстоятелство, което не е по вина на превозвача. Нашите самолети не можаха да напуснат летище Айндховен заради външен проблем", казва говорителят.

За целия ден от компанията успели да пренасочат само един самолет към Амстердам. Запитан колко техни пътници са останали на летището, говорителят не се наел с точна бройка.

Не са на същото мнение по отношение на обезщетенията от фондацията EUclaim. „Фактът, че има форсмажорни обстоятелства, не означава, че авиокомпаниите не трябва да правят нищо за блокираните пътници. Те винаги са задължени да се погрижат за пътниците например като организират заместващ полет", казва нейният представител Пол Ванекер.

"Ако намерите полет от Дюселдорф, можете да го резервирате сами и да го декларирате на вашата авиокомпания. Но все пак не прекалявайте – да не е бизнес полет или пък частен самолет“, казва с усмивка представителят на фондацията

В случай, че заместващият полет не ви устройва от фондацията казват, че може да си поискате възстановяване на цената на билета си. За Ванекер обаче това е лоша идея.

"Да приемем, че вече сте резервирали хотел в Испания и искате да отмените пътуването поради закъснението. Тогава ще загубите всички разходи, направени за престоя. Ако имате възможност да отидете, недейте да отлагате всичко."

Евентуален инцидент в АЕЦ Курск като този в "Чернобил" е нула

Русия и Украйна водят от началото на август боеве в близост до Курската атомна електроцентрала. Това принуди  генералният директор на Международната агенция за атомна енергия (МААЕ) Рафаел Гроси да провери лично състоянието на обекта, съобщиха белгийски и френски медии.

Picture: reddit.com

Съоръжението се намира на около 50 километра западно от град Курск, областен град с население от 440 000 души.  На площадката има 6 реактора - 2 в процес на изграждане, 2 работещи и 2 спрени. Те са от същия тип като тези в Чернобил без защитен купол.

Рафаел Гроси заяви, цитиран от AFP, че е успял да разгледа най-важните части на централата. Инспекцията показала, че инфраструктурата работи в "много близки до нормалните условия". Но именно, защото работи, последиците от евентуален удар можели да бъдат сериозни. "Призивът ми е прост и разумен: не атакувайте атомна електроцентрала", апелира директорът на агенцията.

Откакто боевете са в близост до Курската АЕЦ светът неминуемо си спомня за ядрената авария в Чернобил през 1986 г., считана за най-тежката в историята. Според Тарик Рауф, бивш служител на МААЕ - този тип реактори оттогава са претърпели значителни подобрения на безопасността и е преувеличено да се мисли, че може да се стигне до онзи фатален за Европа инцидент. "Все пак това е същият тип реактори, които нямат специфична защита", казва специалистът.

Робърт Кели, бивш директор на инспекциите на Аенцията, категорично заявява, че "възможността за инцидент, подобен на Чернобил, с реактор, който да експлодира и да гори в продължение на дни, е нула". Според него обаче ситуацията остава опасна: удар може например да удари инфраструктурата за съхранение на отпадъчно гориво, което ще освободи радиоактивни газове и частици.

От началото на руската офанзива в Украйна преди две години и половина Агенцията редовно предупреждава за риска от ядрена авария поради боеве в близост до електроцентрали. Вниманието и загрижеността досега бяха насочени към AEЦ в Запорожие в Южна Украйна, който руските войски превзеха през март 2022 г.

На 6 август, Украйна започна мащабна трансгранична офанзива в руския регион Курск. Оттогава войските на Киев заявиха, че продължават да напредват на руска територия, докато войските на Москва казват, че напредват в Източна Украйна.

Оттогава Русия настоява за риск от ядрена катастрофа в случай на украинска атака срещу централата "Курск". 

Руският президент Владимир Путин заяви, че Украйна се е опитала да удари обекта. МААЕ съобщи, че е била информирана от Русия за откриването на фрагменти от дронове на около 100 метра от хранилище за отработено гориво в централата. Рафаел Гроси каза, че са му били показани "доказателства от удара на дронове".

Киев сега казва, че контролира близо 1300 км2 и 100 населени места в този регион, където повече от 130 000 души са избягали от боевете и обстрела, според руските регионални власти.

Сингапур трескаво търси внос на зелена енергия

Зависимостта на Сингапур от зелена енергия ще се увеличава през следващите години. До 2035 година, според прогноза на мозъчния тръст Ember, вносът ще достигне 30% от микса.

Учените обаче предупреждават, че градът е изправен пред огромни предизвикателства, свързани с доставката. Една от потенциалните възможности е Австралия, която обяви че възнамерява да изгради най-голямата слънчева централа в света.

Picture: datacenternews.asia

За да бъде реализирано намерението от Технологичния университет изчислили, че са необходими 4300 километра подводни кабели. Подобен проект е съществувал и в миналото, но е бил спрян заради несъгласие от страна на индонезийското правителство и австралийските аборигенски общности.

Към момента градът-държава, както е известен, разчита предимно на изкопаеми горива. Динамиката на цените обаче ги прави икономически нерентабилни и затова се търси диверсификация.

В азиатския регион търсенето на енергия от страна на Сингапур е 5 пъти по-голямо от средното за другите страни. Решението е единствено да внася, тъй като е неспособен да задоволи с вътрешното си производство, отбелязва пред AFP и Брадфорд Симънс, директор по енергетика, климата и ресурсите в Bower Group Asia.

"Несъответствието между страните, които могат да произвеждат възобновяема енергия и тези, които имат голямо търсене само ще ускори стимулите за международна търговия с електроенергия" и в това отношение "Сингапур е само един малък фрагмент от глобалния пъзел, казва специалистът.

Освен от Австралия, властите са получили разрешение да се снабдяват с енергия още от Камбоджа, Индонезия и Виетнам. Този близо 5 гигавата внос ще бъде микс от слънчева, вятърна и водноелектрическа енергия.

А докато набави необходимите количества, поне до 2030 година ще разчита на внесения петрол и газ. След това те ще бъдат забранени, за да може до 2050 да постигне въглеродна неутралност.

Нидерландия регистрира завишен риск от нападение като в Солинген

Нидерландия следи под лупа събитията около инцидента в германския град Солинген, коментира в социалната мрежа X новоизбраният министър на правосъдието и сигурността Давид ван Веел. "Мислите ми са с жертвите и техните близки. За съжаление, събитието се вписва и в настоящата оценка на заплаха в Нидерландия“.

Давид ван Веел. Picture: ANP/nos.nl

Министърът има предвид направена наскоро оценка на заплахите от Националната служба за сигурност и борба с тероризма (NCTV). В доклада си експертите работят със степенна скала от 1 до 5 (критична).

През 2023 заради редица инциденти в региона, службата повиши от 3 на 4, второто най-високо ниво на заплаха, което означава, че има реален шанс за извършване на атентат в страната. Година по-късно, след направена ревизия NCTV остави 4, но допълни че рискът от нападение леко се е увеличил през последните шест месеца.

Градчето Солинген се намира в Западна Германия на 25 километра от Дюселдорф. Трагедията се разиграва по време на уличен фестивал. Загиват трима души. Сочен за извършител е сириец, което е подал молба за убежище.

Германските медии разкриват, че нападателят е 26-годишен на име Иса ал Х През миналата година той е получил разрешение за временно пребиваване, което бежанците от Сирия често получават заради гражданската война в страната. Според Der Spiegel Иса ал Х. е мюсюлманин сунит и не е бил известен на германските служби за сигурност като мюсюлмански екстремист.

Новинарският сайт на списанието допълва, че дрехите му са били изцапани с кръв и че е бил подгизнал от дъжда, когато се е предал малко преди 23:00 часа. Допълва се още, че заподозреният е трябвало да бъде депортиран миналата година в България. Акцията се провалила, защото сириецът не е бил открит в бежанския център. През август 2023 година срокът за предаване е изтекъл, затова отговорността останала на германската държава. 

По-късно обществената телевизия на Белгия VRT уточнява като се позовава на немските си колеги, че нападателят е трябвало да бъде депортиран в България, защото именно от там е влазъл в ЕС.

Според вестник "Билд" заподозреният се е криел в заден двор след нападението. Той е казал на полицията, че е отговорен за нападението.

В съвместно изявление на полицията и германската прокуратура се уточнява, заподозреният е бил арестуван веднъж преди, но не се дава подробности за това: "Участието му е в процес на интензивно разследване в момента", се казва в изявлението.

Вътрешният министър на провинция Северен Рейн-Вестфалия заяви, че са открити доказателства, че заподозреният стои зад нападението с нож. "Търсихме този човек цял ден", каза той пред германския телевизионен канал ARD.

Климатични активисти разрушават индустрията и културата

Протестите на екоактивисти са често срещано явление в Нидерландия. Акциите на националното летище „Схипхол“, по възлови магистрали, край пристанища или индустриални фабрики са колоритни и несъмнено печелят място с челна позиция по вестниците.  

Последният случай е блокада на канала в Амстердам, който е връзката към Северно море. Няколко души, обявили се като защитници на климата, блокираха канала и попречиха да премине петролен танкер. В средата на август същите блокираха шлюзовете на канала, за да привлекат вниманието към "сериозното замърсяване", причинено от круизните кораби.

Акциите на екоактивистите започнаха да изнервят браншовите организации, които казват че търпят огромни щети заради забавени товари и изпуснати срокове.

Ощетените сектори са поискали от полицията да действа своевременно и по-дръзко, за да не допуска подобни акции около важните шлюзове като този на Айсмунден.

Отношение по проблема е взела и браншовата асоциация на туристическите агенции ANVR, която е получила десетки оплаквания заради провалени турове. Тя се обърнала писмено до Министерството на правосъдието и сигурността с искане за полицейски патрули по време на круизните пътешествия. Обмислят се дори промяна на пристанището, което неминуемо щяло да доведе до пропуснати финансови ползи за амстердамския порт.

От сдружението заявили, че не смятат да търпят повече тези своеволия, защото губели пари от отказани круизни пътешествия. За последната година, вследствие на еконабезите, много от туристите се отказали от предварително направените резервации, пише местният вестник „Телеграф“.

Асоциацията на предприемачите за търговия и логистика evofenedex заявяват, че подкрепят мерките срещу акциите на екоактивистите. Самите те не са получили сигнали за проблеми, причинени от блокадите.

"Вярваме, че стоките трябва да имат свободно преминаване. Не приветстваме блокирането на пътищата за достъп", коментирал говорител на сдружението.

Екосдружението Extinction Rebellion (XR) само едно от многото в страната, които причиняват главоболие на местните власти. Техните колеги от „Грийпийс“ също не отстъпват по креативност с изявите си, за да привлекат вниманието на обществото.

В началото на миналата година организацията нахлу и прекъсна заседание на акционерите на ING в знак на несъгласие, че не са направили твърде малко в борбата с изменението на климата.

В друг случай екоактивистки блокираха възлова магистрала край Хага по бикини в знак на протест срещу правителствените субсидии за горивата.

Picture: Reuters/ TVNOS  

Като цяло акцията „Бунт срещу унищожението“ премина мирно, като се изключи един ухапан полицай.

През лятото на 2023 година обект на ековандализъм стана и заводът за стомана на “Taта Стийл“ в нидерландското градче Велсен. Стотици екоактивисти на „Грейн пийс“ нахлуха облечени в червени гащеризони с искане за затваряне, защото отделял огромни количества CO2.

Picture: rtlnieuws.nl

В страната на лалетата летищата са най-привлекателната цел за различните екосдружения. В един от случаите Greenpeace и Extinction Rebellion дори нахлуха на пистата и объркаха временно графика на натоварения аеропорт. Демонстрацията, продължила с часове, бе с искане за по-малко полети, повече влакове, забрана за полети на кратки разстояния и частни самолети. Според техни представители летището е най-големият източник на емисии в страната като отделя 12 милиарда килограма годишно. Подобна акция се проведе едновременно и на други летища в Европа.

Удар по туризма и културата

В други страни потърпевши са туристическата и културната индустрии. Кадри показаха как екоактивисти от Ultima Generazione (Last Generation) оцветиха в черно водата на прочутия фонтан ди Треви в Рим. Те настояват да се прекрати използването на изкопаеми горива. Оказало се, че черният цвят е от хвърлени въглища. До сериозни инциденти не се стигнало с изключение на огромните щети за бюджета на Вечния град за прочистване на световноизвестната атракция. Абсурдното е, че именно заради тези, които апелират за пазене на природата, ще се наложи разхищение на 3000 литра вода за презареждане.

Заради друга изцепка близо 100 международни музея и галерии бяха буквално принудени през 2022 г. през медиите да се молят да спрат набезите срещу произведения на изкуството.

В „пърформънсите“, както ги наричат, картините бяха залети със супа и пюре. Други ценни експонати бяха залепени с тиксо. Атаките бяха срещу творби на Винсент ван Гог, Клод Моне, Вермеер, Гоя, Анди Уорхол и др, предаде АФП. По-сериозно бе пострадала единствено "Слънчогледите" на Ван Гог, изложена в Лондон.

Друга гордост на британското и световното културно наследство – Стоунхендж беше оцветен с жълта боя, която впоследствие се оказало царевично брашно. Делото е на двама студенти, които настоявали до 2030 г. да се спре добива на нефт, газ и въглища

Фото: Stop gewoon met olie

Германия

В Германия двама активисти от сдружението Letzte Generation  са нанесли щети за хиляди евро върху рамката от световноизвестната картина на Рафаело „Сикстинската Мадона“. Възстановяването е оценено между 3000 до 5000 евро според организацията на музеите в Дрезден. Освен това самият музей е ощетен от приходи за 7000 евро.

Стопкадър от видео: nieuwsblad.be

Ответни мерки

От всички страни сякаш властите в Берлин действат най-бързо и решително срещу набезите на екологичните организации. И ако досега в Нидерландия се разминаваха предимно със солени глоби и арести за по 24 часа, немските съдилища не се церемонят.

По информация на „Дойче веле“ към 2023 година Германия е регистрирала над 600 криминални престъпления, извършени от климатичните активисти Last Generation или Letzte Generation.

За силовото министерство на Бундесрепубиката активистите „не са над закона и не могат да нарушават правата на другите".

В мотивите си пред съда членовете на Last Generation са възразили, че правата им се нарушават от компании, длъжностни лица и физически лица, които предприемат неадекватни стъпки за опазване на околната среда и увеличаване на вероятността от катастрофални бъдещи последици от изменението на климата.

Групата е настояла германското правителство да действа по-бързо и да формулира план за постигане на международна цел за ограничаване на глобалното затопляне до 1,5 градуса по Целзий в сравнение с прединдустриалните времена.

В Германия полицията използва закони, предназначени да спрат организираната престъпност, за да оправдае акциите през юни. Но Last Generation не е някакво сенчесто престъпно начинание.

Тя работи за обединяване на младите хора, за да призове за практически решения за по-бързо намаляване на емисиите на парникови газове, като фиксирани цени на обществения транспорт и намаляване на хранителните отпадъци.

Във Великобритания правителството въведе нови антипротестни закони, които улесняват вкарването в затвора на хора за разрушителни или шумни протести. В Холандия полицията задържа хиляди за участие в протести срещу блокиране на пътищата, призоваващи правителството да прекрати субсидиите за корпорациите за изкопаеми горива.

В Италия правителството прие закон за наказване на протестиращите, за които е установено, че са повредили културни обекти. Австралийските щати също криминализираха протестите. В САЩ, които имат по-дълга история на нападения срещу природозащитници, полицията застреля активиста "Тортугита" в гора в Атланта.

Климатичните активисти ще продължат да настояват, но не заслужават отношението, което получават.

Замърсяването на околната среда, изменението на климата и загубата на биологично разнообразие са сред най-неотложните екзистенциални заплахи за човечеството и правата на човека. В отговор на това много хора в Европа и извън нея сметнаха за уместно да излязат на улицата и да опитат нови, често разрушителни, форми на мирен протест, за да поискат по-решителни действия на правителството по въпроси, свързани с опазването на природата и околната среда, здравето и изменението на климата. Въпреки това, техните законни искания и опасения все повече се посрещат с репресии, криминализиране и стигматизация.

Насилието срещу мирни участници в екологичните протести, по-специално, не трябва да се толерира, апелира в своя коментарна статия Дуная Миятович по правата на човека в сайта на Съвета на Европа

Според автора криминализирането, заглушаването или изключването на екологичните протестиращи не само нарушава човешкото им право на мирни събрания, но е и контрапродуктивно. 

„Протестите на недоволни хора, от които толкова много са лишени от права деца и млади хора, вече са се превърнали в постоянна характеристика на нашето ежедневие. Ако първопричините за опасенията им останат неразгледани, санкциите едва ли ще ги възпрат; ако не друго, репресиите само ще подхранват разочарованието им и ще засилят решимостта им. Това може също така да накара много от тях да се разочароват в способността на демократичните институции да отговорят на извънредната ситуация в областта на климата и други неотложни екологични предизвикателства“.

500 000 дървета са изсечени заради завод на Tesla в Германия

Заради изграждането на нов завод на Tesla близо до Берлин са изсечени около 500 000 дървета. Това е видно от сателитни анализи на екологичната компания Kayrros, разказва белгийският авторитетен ежедневник HLN.

Снимка; HLN

Снимките отвисоко показали, че между март 2020 г. и май 2023 г. на мястото на завода са изсечени 329 хектара гора. Това изсичане е еквивалентно около 500 000 дървета!!!, коментират от сдружението

Компанията на Илон Мъск е разкритикувана и от Каролина Джево от Turn Off Tesla's Tap заради унищожаването на околната среда. "В един от най-сухите региони на Германия голяма част от околната среда вече е унищожена. Разширяването на фабриката ще доведе до още по-голямо унищожаване на горите и заплаха за защитената зона за питейна вода", казва тя.

Климатични активисти също надигнали глас срещу планираното разширяване на фабриката. Протестните им действия включвали транспаранти върху намиращи св в близост къщи, няколко опита да проникнат в обекта и дори са подпалили електрически стълб. Реакцията им довела до краткотраен резултат – строителите временно спрели разширяването за няколко дни, но впоследствие всичко продължило според строителния график.

От Tesla досега не са коментирали въпроса със сателитните снимки. Срещу мълчанието друг член на Kayrros -  Антоан Халф казва, че не трябва да мълчат, а да анализират какво коства изсичането на тези дървета и дали си струва инвестицията.

Мегапроектът по разширение получи разрешение от министерството на околната среда на провинция Бранденбург през юли. С модернизацията на обекта Tesla ще удвои производството до 1 милион автомобила годишно.

Дадената зелена светлина от германските власти беше посрещната негативно не само от екоорганизациите. Граждани сигнализирали за десетки екологични инциденти на територията на завода, където се произвеждат батериите за колите. В сигналите е докладвано за течове, разливи на дизелово гориво, боя и алуминий. Компанията не отрича за произшествията, но и казва, че те не са причинили щети на околната среда и че са предприети необходимите действия, да не се повтарят.

Дания отлага изграждане на дългочакан енергиен остров в Северно море.

Дания отлага с три години изграждането на дългочакан енергиен остров в Северно море заради недостатъчно финансиране. Проектът се оценява на около 30 млрд. долара и трябваше да бъде завършен до 2033 г. като спред новия план - най-рано 2036.

Снимката е илюстративна

Датският министър на климата Ларс Аагаард обяви, че отлагането е с няколко години. Причината е, че страната е трябвало да осигури необходимите инвестиции от Белгия. Според енергийният сайт Industry&Energy тя се е отказала и сега датчаните ще навиват Германия да стане съинвеститор. За прекратяване на проекта дори не се мислело. 

Първоначално изграждането на острова било замислено без участието на държавата. Миналата година обаче от  Датската енергийна агенция признали, че все пак ще се похарчат държавни пари в порядъка на 8 милиарда долара.

Според агенцията ситуацията се е променила от времето когато е замислен през 2020 г. Тогава правителството било твърдо решено да се изгради единствено на пазарни условия.

Независимо изменените финансови параметри и наличието на държано участие, проектът остава непроменен – изграждане на 14 GW офшорни вятърни мощности. В дългосрочната програма на страната е заложено изграждане и на втори енергиен остров в Балтийско море.

Отказалата се Белгия също планира да строи свои собствен енергиен остров, чиято начална фаза стартира през пролетта на 2024 г. Зоната, наречена „принцеса Елизабет, е с площ от 5 хектара и ще се намира на 45 км от брега на Остенде.

Белгийският енергиен остров „принцеса Елизабет"

Плановете са белгийският енергиен в един по-късен етап да бъде свързан с датския, както и междусистемна връзка между Обединеното кралство и Дания с наземната електропреносна мрежа на Белгия.

Първите перки на „принцеса Елизабет ще завъртят през 2028 година. Според информацията на оператора „Елиа“, вятърните турбини първоначално ще генерират 3,5 гигавата мощност като до 2030 година ще достигне до 6 гигавата.

Изпълнението е поверено на Консорциум с участието на белгийските морски строителни компании DEME и Jan De Nul. Те са започнали подготовката на площадката, където ще се изградят бетонните основи във Влисинген (пристанище на  Северно море).

Двата енергийни острова са част от съвместен мегапроект между 8 държави - Дания, Германия, Франция, Ирландия, Люксембург, Нидерландия, Норвегия и Обединеното кралство, които имат амбицията  да трансформират Северно море от гробище на изпразнени и изоставени газови кладенци в най-голямата зелена електроцентрала в Европа беше лансиран по време на среща на високо равнище тази година в Белгия.

По време на една от срещите на високо равнище бившият министър на Северно море Винсент Ван Куикенборн беше коментира, че всички участници са единодушни, че Северно море има потенциалът да бъде енергиен център в Европа с  водеща страна Белгия и „принцеса Елизабет“ ще бъде решаваща част от този процес.

Белгия е лидер в офшорна енергетика. С проекта искаме да превърнем Северно море в зелената електроцентрала на Европа, казва и бившият федерален енергиен министър Тине ван дер Стратен.

• Газовите стожери на Европа
• Войната в Украйна превърна Зеебрюге във фактор на газовата карта

При получаване на разрешителното през 2023 г. от оператора „Елиа“ са изтъкнали, че уникалното сътрудничество с морски експерти ще направи така, че изкуственият остров ще бъде интегриран без да има никакви негативни ефекти върху природата.

В дългосрочна перспектива за Северно море се говори и за трета енергийна зона, но според специалистите от Arcadis, тя ще дойде повече за морския хабитат.  Препоръките са, че ще има негативни последици както за жителите по крайбрежието, така и с икономиката свързана с корабоплаването и пристанищата.

Планираното разширяване на вятърните паркове в Северно море ще струва на страните десетки милиарди евро за електрически кабели, генераторни платформи и водородопроводи. Чрез съвместното изграждане на голяма част от тази инфраструктура могат да бъдат спестени много пари. Освен това страните могат да обменят електроенергия помежду си чрез съвместната инфраструктура.

Нидерландците вече направиха плахата крачка през 2023 година със свързването на нов захранващ кабел с Великобритания към един от бъдещите нидерландски вятърни паркове. С капацитет от 2 гигавата цялата провинция Южна Нидерландия теоретично може да бъде снабдена с британско електричество от ядрена енергия, ако вятърът не духа. Ако Нидерландия произвежда твърде много, електричеството от нидерландския вятърен парк може да бъде транспортирано директно до Острова. Водещ в тази насока е мрежовият оператор Tennet.

Нидерландия и другите страни от Северно море признават, че стават все по-зависими от електричеството и водорода, генериран от офшорните вятърни централи. Мрежовите оператори също не скриват, че с развитието на "зелените мощности" стават и все по-уязвими към саботаж. Експлозиите в газопроводите "Северен поток 1 и 2" край датския остров Борнхолм дадоха ясно да се разбере, че саботажът на морското дъно е реална опасност, за която наред с изграждането трябва да се мисли и за опазването на огромната критична инфраструктура.

"Росатом" прехвърля стотици милиони евро печалба през Холандия

Руската държавна ядрена компания "Росатом" използва холандско дъщерно дружество за прехвърляне на стотици милиони печалби, включително по време на войната с Украйна. Това е видно от наскоро публикуван Годишен доклад на дъщерното дружество със седалище в Амстердам, разкрива в репортаж обществената телевизия на „Нос“. Чрез държавната компания част от тези милиони влизат по заобиколен път в държавната хазна на Кремъл.

Русия се възползва от зависимостта на Европа от руския уранов сектор. Поради тази зависимост западните правителства все още не смеят да наложат санкции срещу корпорацията.

"Росатом" е основен производител на уран и ядрена енергия. Освен това държавната компания има ключова роля във войната като управлява превзетата Запорожка АЕЦ. Чрез холандското си дъщерно дружество Uranium One Cooperative руската държавна компания извършва дейност в добива на ядрената суровина в Казахстан и Танзания.

От тези страни постъпленията отиват първо в Холандия преди да бъдат прехвърлени в Русия. През 2022 г. холандската компания е реализирала печалба от 222 милиона евро. Десетки милиони от тях са прехвърлени на компанията-майка в Москва.

Търговията с уран и други дейности също носят солидни приходи в руската хазна всяка година. Според годишния отчет на компанията-майка "Росатом" е платил над 3,1 милиарда евро данъци през 2022 г. 

Въпреки този наличен поток от пари към държавната хазна, "Росатом" остава незасегнат от европейските санкции. Ядреният сектор на Запад трудно може без компанията, която е най-големият доставчик на обогатен уран в света с пазарен дял от 35%.

"Русия е основен играч в ядрения сектор", казва говорител на Urenco. Тази компания е активна в обогатяването на уран. След избухването на войната виждаме как западни компании вече не искат да правят бизнес директно с Русия. В резултст на това търсенето на обогатен уран в Urenco се е увеличило.

Говорителят подчертава, че колкото и да не се иска на Европа, все още руската страна е невъзможно напълно да се замени от веригата. Особено по отношение на рециклирането на използван уран, услугите на руснаците в момента са единствената възможност. От 2022 г. в Обединеното кралство се работи по фабрика, която може да направи същото.

Друга пресечна точка на зависимост са старите съветски електроцентрали в Чехия, Словакия, България, Унгария и Финландия. Тези атомни електроцентрали ВВЕР традиционно работят с руски горивни пръти. Европейските компании също търсят алтернативи. Преди два месеца например в България сключи споразумение с Уестингхаус и по този начин се опитва да се освободи от руската зависимост, отбелязва нидерландската медия. Холандците отправят и поздравление към българските ядрени власти през официалната си страница в "Линкедин" по повод сключеното споразумение с американците.

Графика: Eurostat/ NosTV

Телевизията цитира и данни на Евростат, в които отбелязва, че Франция, Белгия и страните от бившия соцлагер генерират в микса си огромни количества атомна енергия. 

Според европейската статистическа служба за периода януари -май 2024 година България е в Топ 3 на Европа с 45% дял на атомната енергия в общото производство. Пред нашата страна са само Франция и Словакия.

Въпреки опитите на западните страни да диферсифицират източниците си проучване на норвежката екологична организация Bellona показало, че европейският внос на ядрено гориво от Русия се е удвоил през миналата година. По-специално в Словакия и Чешката република се наблюдава значително увеличение на вноса от Русия, вероятно в очакване на бъдещи санкции.

Европейският съюз досега не е наложил санкции срещу "Росатом" и свързаните с него дружества. Този картбланш гарантира, че руският уран също ще попадне в Холандия.   През февруари Агенцията за ядрена безопасност и радиационна защита (ANVS) е издала няколко разрешителни за внос на рециклирано руско ядрено гориво, предназначено за Almelo.

Този използван уран идва от френски ядрен реактор. Французите го изпращат в Русия и след това рециклираният материал отново обогатява в Urenco. Базираната в Almelo компания не прави директен бизнес с Русия.

В Съединените щати призивите за санкции срещу руския ядрен сектор стават все по-силни. Особено след американския вестник Уолстрийт джърнъл миналата година публикува статия за все по-активната роля на "Росатом" като доставчик на руската армия. Както в републиканския, така и в демократическия лагер, настояват да се да наложат санкции и на "Росатом". Освен това от 2028 г. нататък САЩ ще прилагат Забрана за внос на руския уран.

България е изпълнила едва 3% от целите и етапите на Зеления преход

България и Унгария изостават в постигането на целите за екологичния преход. Това се казва в статия на италианската организация Osservatorio Balcani Caucaso Transeuropa (OBST). Като доказателство за твърденията в анализа нейните автори прилагат графика с постигнатите и непостигнатите етапи и цели.

Screenshot от клипа Fit for 55: Аудиовизуален пресцентър на Съвета на ЕС

В анализа си италианците се базират на излязъл наскоро доклад за напредъка на Европейския национален план за възстановяване и устойчивост (НПВУ), ръководен от Openpolis в сътрудничество с партньори от Словакия, Гърция и Унгария, като част от Европейската мрежа за журналистика на данни.

Източник: OBST

Както се вижда от таблицата България гордо заема подножието на непрестижната еврокласация като е приключила едва 3% от поставените от Брюксел етапи и цели (milestones and targets). Лидер са унгарците, които нямат никакъв постигнат резултат.

Сдружението припомня, че за да подкрепи икономиките на държавите членки, засегнати от корона пандемията през 2021 г. Европейският съюз създаде Плана NextGenerationEU  , в основата на който е Националният план за възстановяване и устойчивост (NRRP). Целта на финансирането е да направи до Европа неутрална по отношение на климата до 2050 година.

30% от средствата на Плана за възстановяване и от бюджета на ЕС се разпределят за разработването на зелени проекти и справянето с изменението на климата. Очакванията са на междинен етап емисиите парникови газове да са намалели с 55% до 2030 г.

Въпреки че континентът колективно споделя тези общи цели, всяка отделна държава членка има свой собствен план за възстановяване и свободата да избира къде да инвестира, въпреки че има определени критерии и конкретни етапи, които всяка държава трябва да постигне в процеса, уточняват още авторите.

Тази липса на напредък обаче не е учудваща като се има предвид политическата ситуация и общото противопоставяне на зеления преход както в България, така и в Унгария.

България преживява тежки години на политически проблеми. В страната се проведоха 6 поредни предсрочни парламентарни избори за три години, (а в края на октомври се задават и седмите, б. ред.). Тази политическа несигурност, съчетана с общ скептицизъм към екологичния преход, оказва влияние върху напредъка на страната в постигането на нейните етапи и получаването на финансиране за възстановяване.

Честата смяна на правителства в България затруднява индустрията в зеления и дигитален преход. Това е един от акцентите от националното проучване по европейския проект TWINING - Подкрепа за двоен преход на европейските индустрии, представено днес от Габриела Димитрова, директор "Международно сътрудничество" в Българската търговско-промишлена палата. 

През 2021 г. дебатът в страната около зеления преход започна да се оформя, тъй като България по това време  е най-въглеродно интензивната икономика на ЕС, където около почти половината  от електричеството на страната идва от въглища.

Статията припомня болезнения въпрос около бъдещето на въглищните централи, ангажиментите ни пред Брюксел и опитите да запази работните места на работниците в сектор.

Отбелязва се също, че заради протести в сектора, редовният все още през 2024 година парламент отложил гласуването на Пътната карта за неутралност по отношение на климата, която, ако беше одобрена, щеше да отключи 4,4 милиарда евро финансиране от ЕС.

В Унгария нагласите и политическата ситуация по отношение на зеления преход са доста сходни с тези в България. Премиерът Виктор Орбан, който в началото на юли пое шестмесечното председателство на Съвета на ЕС, от години заявява с изказванията си, негативното отношение за политиките областта на климата. През 2019 г., след повече от година европейски дискусии, Орбан наложи вето на плановете на ЕС за намаляване на въглеродните емисии до 2050 г. В отговор на целта за намаляване на емисиите с 55% до 2030 г. Орбан беше обвинен от политиците, подкрепящи Зелената сделка, за "убиване на европейската средна класа със законодателния пакет "Подготвени за 55".

През последните няколко месеца обаче унгарският лидер започна да говори в полза на възобновяемите енергийни източници и действията в областта на климата – но често без прилагане на съответстващ списък от политики. Тази промяна идва, след като проучвания показали, че все по-голям брой унгарци смятат, че Зеленият преход е важен

В публикувана статия  във "Файненшъл таймс" Орбан, подобно на колегите си от България, е цитиран да изразява скептицизъм към Зеления преход и е цитиран да казва, че той показателен пример за "погрешни брюкселски решения, които противоречат на реалностите на световната икономика". Според премиера ЕС "налага свои идеологически мотивирани цели без да се консултира адекватно с индустрията".

Планът работи… и точка, казва Брюксел!

Европейският политически елит обаче е единодушен и няма колебания. И еврокомисарят по енергетика Кадри Симсон и експерти от Европейската комисия и Парламент многократно са заявявали по време на събития пред кореспондента на 3e News Portal своята категоричност, че това е правилният път и няма място за отстъпления.

“REPowerEU даде тласък на прехода към чиста енергия и повиши енергийната сигурност на Европа и нейната устойчивост”, казва ресорният еврокомисар по време на среща в Брюксел по повод поетото в началото на годината европредседателство от Белгия. Като пример посочва, че за последните 2 години Европа е успяла да намали руския внос на газ от 45% през 2021 година на 15% през миналата. Същевременно са увеличени новите инсталирани слънчеви и вятърни мощности. В момента те достигат над 100 GW, или са спестили на домакинствата и бизнеса закупуването на 24 милиарда кубически метра газ.

• Oще по темата:  Българският план „Енергетика и климат“ ще бъде представен на ЕК преди есента

За Симсон е изключително важно в момента да се изгради капацитет на национално равнище, да се привлекат адекватни частни инвестиции, да се запазят еднакви условия на конкуренция и да се насърчат производствените вериги и веригите на доставки в ЕС.

Еврокомисарят е категоричен, че не бива да има отлагания и компромиси към държавите членки по отношение на националните планове в областта на енергетиката и климата, които всяка страна трябва да представи пред ЕК.

„Предстои много работа за изпълнение на Зелената сделка и за завършване на плана REPowerEU. Но ние сме на прав път и считам, че съвместната ни работа е основата за завършването на истински енергиен съюз през следващите 5 години, убедена е Кадри Симсон.

Като доказателство на казаното от еврокомисаря звучи и заключението на Osservatorio Balcani Caucaso Transeuropa, че ако ЕС наистина иска да стане свободен от емисии до 2050 г., правителствата на всички 27 държави членки трябва да се присъединят към визията и плана на ЕК.