Европейският съюз и Китай проведоха среща на високо равнище по повод 50-години установяване на дипломатически отношения и десетилетие от подписаното Парижко споразумение. Срещата ежду Урсула фон дер Лайен и Антонио Коща с премиера и президента на страната отбеляза и 10-годишнината от подписването на ключовото за климата Парижко споразумение. В допълнение преговорите и бъдещата двустранна икономическа рамка нямаше как да не включва и още един фактор – непостоянните капризи на президента на САЩ Доналд Тръмп, който откакто дойде на власт сутрин и вечер налага или отлага мита на вносни стоки.
 |
| Снимка и инфографика: Съвет на ЕС |
Визитата на първите дипломати на Европа никак не се очаква с оптимизъм по отношение на международните анализатори. Някои нидерландски коментатори дори се обзаложиха, че единствената сигурна тема, по която може да имам консенсус е редуцирането на въглеродните емисии при положение, че Китай предложи някакви гаранции.
От кратко изявление на Съвета на ЕС може да се предположи, че двете страни са направили климатичен пробив, тъй като станало ясно, че „зеленото“ било любимия цвят и на Брюксел, и на Пекин.
Със задоволство от пресслужбата на Съвета на ЕС маркират, че по време на двустранни срещи са били постигнати конструктивни решения по стиковането на общи позиции за предстоящата през есента среща COP 30 в Бразилия.
Постигнат е също напредък по проекти за внедряването на нови китайски ВЕИ мощности, улесняване на достъпа до качествени зелени технологии и продукти, така че те да могат да бъдат налични, достъпни и полезни за всички държави, включително развиващите се страни.
Без съществена конкретика само е маркирано, че европейската делегация е постигнала напредък и е предоговорила дейности в области като управлението и контрола на емисиите на метан, пазарите на въглеродни емисии.
Толкова по общите теми.
Различията обаче чертаят дълбоки граници, които засягат основно редица индустрии в Европа. Да започнем с най-чувствителния въпрос – войната в Украйна. Европейският съюз е на мнение, че Китай помага на Русия като търгува с дронове. Друг фактор, който разделя двете страни е, че Китай купува петрол от Русия като по този начин косвено финансира войната. Освен това властите в Пекин нито един път не осъдиха руската инвазия. Нещо повече – дори след сладките усмивки и стиснатите ръце в общите кадри на Фон дер Лайен и Коща с президента Си Дзинпин и премиера Ли Цян – източната страна категорично няма намерение да води различна политика и няма да се вслуша във апелите на ЕС.
От своя страна ЕС и неговата автомобилна индустрия са загрижени, че континентът е наводнен от китайски продукти, отбелязва като друго различие пред нидерландско национално радио икономистът и изследовател на Китай Андрю Полк. "Ако китайските производители вече не могат да влизат в САЩ със стоките си, те могат да наводнят Европа с евтини продукти. Това може да е добре за потребителите, но не и за европейската промишленост. Компаниите не могат да се конкурират с евтини китайски части и суровини. В дългосрочен план за европейската индустрия може да се стигне до непоправими фалити и да коства хиляди работни места", прогнозира той. По тази тема не се очакват кой знае някакви резултати.
Колкото и да не му се ще да го признае Брюксел, европейската
автомобилна индустрия е твърде зависима от Китай. Производителите използват например
магнити за двигатели, почти всички от които са произведени в Китай.
Китайските правителствени рестрикции, наложени на някои редоземни метали и суровини, причиняват забавяния в доставките и от това страдат големите европейски автомобилни концерни отбелязва анализаторът и консултант Йост Вюбеке. "Досега имаше само минимални забавяния в производствения процес, защото производителите все още имат запаси. Може да се окаже обаче, че Китай умишлено причинява това забавяне". Като друг пример той посочва, че в някои случаи в Европа няма доставчици на определени части, а за създаването на съответните заводи са нужни между 5 и 10 години. Така, че зависимостта на Европа от Китай е голяма.
Пропастта между Пекин и Брюксел зейва още като се има
предвид, че европейската стоманодобивна индустрия си пати именно заради
китайското нискокачествено нашествие, което прави дъмпинг на цените в ущърб на
компаниите в ЕС. Този сектор генерира 80 милиарда евро в БВП на ЕС и осигурява
препитание на 2,5 млн. души в 22 страни членки. Редица от водещите компании,
начело с Аселор Митал, надигнаха силно глас срещу бездействието на Европейската
комисия, че не прави нищо за техния интерес.
В отговор на заканите, в началото на втория мандат на Фон дер Лайен
беше заявено в, че бъдещето на сектора е сред топ приоритетите за решаване на
наболелите проблеми като пазарен дял, конкурентоспособност и климатични цели.
Засега Коща и Фон дер Лайен са получили единствено уверение от китайските
власти, че осъзнават проблема, който дори си имал термин „инволюция“ и обещали
занапред да инвестират повече в потреблението и по-малко в производството. „Въпреки
нашите различия – а ние имаме такива – можем да намерим прагматични решения.
Европа винаги ще защитава интересите си, както би направил Китай. Европа е готова да засили двустранното сътрудничество и да запази пазарът за китайски стоки отворен, но трябва да е балансиран и да има реципрочност, е краткото обобщение след тази визита.
По данни на Евростат през 2024 г. търговията
със стоки и услуги между ЕС и Китай е надхвърлила 845 млрд. евро.
Страната е третият
най-голям търговски партньор на блока. През изминалата година ЕС е изнесъл
стоки на стойност 213,2 млрд. евро за Китай, а е внесъл
стоки на стойност 519 млрд.
евро. Това представлява търговски дефицит от над 300 млрд. евро.В
сравнение с 2023 г.
вносът и износът са намалели (съответно с 0,3% и 4,6%).
Между 2014 г. и 2024 г. вносът в ЕС от Китай се е увеличил с
над 102%, а износът на ЕС за Китай е нараснал с почти 47%.
Размерът на инвестициите на ЕС в Китай възлизаше на почти
232 млрд.
евро през 2023 г., а
преките чуждестранни инвестиции (ПЧИ) на ЕС достигнаха 10,1 млрд. евро през
2024 г. Трите
водещи сектора са автомобилният сектор, основните материали и информационните и
комуникационните технологии.
Размерът на китайските инвестиции в ЕС възлизаше на почти 65 млрд. евро през 2023 г., а потокът на ПЧИ от Китай достигна общо 9,4 млрд. евро през 2024 г. (спрямо 5,2 млрд. евро през 2023 г.). Трите водещи области са: автомобилна промишленост; развлечения, медии и образование; потребителски продукти и услуги