Битката за Арктика като нов център на власт в света

Северният полюс вече не е пусто ледено поле. Районът се е превърнал в нов фронт на геополитиката, климата и суровините, разказва нидерландското BNR радио в разговор с бившия командир на въоръжените сили Том Мидендорп.

ESA's Arctic Weather Satellite - снимка Аудиовизуална служба на ЕК

Докато Доналд Тръмп се насочва към Канада и Гренландия, Русия засилва военното си присъствие в Сибир. Причината се крие в изменението на климата и разтопените ледове, които отварят нови корабоплавателни маршрути и прави ценните суровини по-достъпни.  Промененият климат прави Арктика все по-важна за международната сигурност.

"Арктическият регион като цяло се затоплил 4 пъти по-бързо от останалата част на света. "Всъщност това е мястото, където първо виждате последиците от изменението на климата", казва Фиона Де Кайпер, стратегически анализатор в Хагския център за стратегически изследвания и свързан с Арктическия институт.

Още по темата: 

• Русия подсилва арктическия флот с ядрени подводници

Сега, когато районът става все по-икономически и стратегически привлекателен, все повече страни проявяват интерес. В отговор на това инфраструктурата в региона се разширява с бързи темпове. Наред с други неща, Русия строи нови пристанища и модернизира военни бази от времето на Студената война, за да увеличи присъствието си на север. Появяват се нови корабоплавателни маршрути, например на север от Русия, които значително съкращават разстоянието между Китай и Европа и по този начин го правят по-евтин. "Това дава на Русия нова икономическа сила и стратегическа мощ, посочва като примери Мидендорп.

В същото време достъпът до суровини води до надпревара между суперсили като САЩ, Китай, Русия и скандинавските страни. Това автоматично води и до геополитическо напрежение", каза бившият командващ въоръжените сили.

"Арктика ще бъде един от новите центрове на власт в света. Тези, които контролират Северния полюс, също имат контрол върху новите корабоплавателни маршрути, които се създават там. И с това около част от световната търговия и достъпа до ценни суровини", прогнозира Том Мидендорп и  допълва, че контролът над арктическия регион скоро ще определи отчасти и глобалната стабилност.

Арктика ще играе роля в нарастващата конфронтация между НАТО и Русия. Важен аспект от това е милитаризацията на района. Поради топенето на ледовете северните морски пътища скоро ще бъдат достъпни за Русия през цялата година, което е голяма стратегическа промяна. 

"Досега Русия разчиташе главно на Черно море за достъп до океаните", обяснява Мидендорп. "Но скоро те ще могат да отидат директно както в Атлантическия, така и в Тихия океан през север. Ето защо Русия сега инвестира сериозно във военно присъствие в Арктическия регион, за да се възползва максимално от този нов достъп".

60% от Арктика в момента под знамето на Руската федерация. Тя е доминиращият играч в региона. Страната разполага и с най-големия флот от ледоразбивачи в света, с който може да поддържа корабоплавателните пътища отворени и контролирани. "Китай също инвестира сериозно в ледоразбивачи и търси сътрудничество с Русия за по-нататъшно разширяване на влиянието си на север", казва Мидендорп. Според него Русия систематично работи върху "желязната завеса на Севера" чрез военно натрупване, енергийна политика и геополитически контрол. Тя отваря отново десетки бивши съветски бази, инсталира системи за противоракетна отбрана и разширява северния флот с ядрени подводници, наред с други неща. Страната също така постига икономически напредък с мащабни проекти за нефт, газ и втечнен природен газ в Сибир, в които Китай отново инвестира. "За Русия е от решаващо значение да получи контрол над новите морски пътища. Това значително укрепва стратегическата им позиция."

Дългосрочно мислене

Китай също трупа влияние в арктическия регион  чрез научни изследвания, инвестиции и корабоплаване – без военна намеса", обяснява Мидендорп. Според бившия командващ въоръжените сили това дългосрочно мислене дава на Китай стратегическо предимство във все по-важен регион.

Зона на НАТО

В същото време голяма част от Арктика също е в зоната на НАТО, със страни като Канада, Норвегия, Швеция и Финландия. Мидендорп нарича това нов стратегически фронт. "Досега НАТО се фокусираше основно върху южния и източния фланг, но сега трябва да се заеме сериозно и със северния фланг. Арктическият регион ще бъде решаващ кръстопът." Затова Алиансът работи за укрепване на военната готовност, отбранителните линии и разузнаването за руските действия.

Геополитически интереси на неарктическите държави

Страни без пряко местоположение на Северния полюс също проявяват интерес към арктическия регион. Индия например обяви стратегия за Арктика през 2022 г. От 2008 г. има изследователска станция в района, тъй като топенето на ледниците засяга мусонните дъждове, които са от решаващо значение за индийското производство на храни, включително соя и ориз. Япония наблюдава арктическия регион, за да проучи научно как топенето на морския лед влияе на обилните снеговалежи в Източна Азия. Затова много страни създават изследователски станции, особено на Шпицберген, уникална част от арктическия регион. Турция се присъедини към Договора от Свалбард през март 2025 г., за да може да провежда и научни изследвания. Дори Северна Корея е подписала споразумението, въпреки че тяхната дейност е ограничена. Сингапур вече има статут на наблюдател в Арктическия съвет. "Този впечатляващ списък от страни далеч извън региона показва огромните геополитически интереси", добавя Мидендорп.

За коренното население в района ситуацията е ужасна. Решенията често се вземат без тяхното съгласие. В Гренландия, стратегически важен район поради своите минерали и местоположение, външната намеса води до нарастваща съпротива. Например вицепрезидентът на Доналд Тръмп Джей Ди Ванс беше бойкотиран от местните жители през март. Премиерът на Гренландия Муте Егеде също разкритикува планираното посещение на високопоставена американска делегация: "Вече не можем да наречем това невинно посещение", каза Егеде пред местния вестник Sermitsiaq. "Единствената цел е да покажем сила."

Посещението на Ванс е в съответствие с предишните изявления на Тръмп за анексирането на Гренландия и Канада. Според Мидендорп това не е импулсивно действие. "От европейска гледна точка често гледаме на картата на света по различен начин, но ако погледнете картата отгоре, ще видите къса линия между Русия и САЩ, с Канада и Гренландия между тях. По време на предишния си мандат Тръмп вече говореше за създаването на един вид Златен купол от отбранителни системи. Това изисква сензори и противовъздушна отбрана, които трябва да бъдат стратегически разположени, като Гренландия и Северна Канада са от решаващо значение."

Мидендорп се опасява, че натискът върху района само ще се увеличи. "Много страни искат да инвестират там, което е икономически привлекателно за Гренландия. Но това може да доведе до плъзгаща се скала, в която влиянието на чужди сили се увеличава."