Точно една година след отриването на Олимпийските игри в Париж равносметката показала, че са стрували драстично повече пари отколкото се очаквало. Ако се погледнат от счетоводна гледна точка приходите, игрите са провал, коментира по искане на нидерландската обществена телевизия Нос икономистът Пиер Рондо от Училището по спортен мениджмънт в Париж.
 |
| Снимка- www.olympics.com |
Дефицит от над 1,5 милиарда евро
На първо място Олимпиадата имала "преки
разходи", които са платени от организационния комитет и от специалния
орган Solideo който изгражда инфраструктурата. "Заедно те разполагали с
бюджет от 8,8 милиарда евро. Но според наличната документация приходите от
игрите възлизат на 7,1 милиарда евро. Това е нетен дефицит от 1,7 милиарда.
Освен преките разходи има и непреки. Френското
правителство изцеди максимално държавния бюджет, за да осигури добра организация
и да подобри обществения транспорт. По данни на Сметната палата тези непреки
разходи възлизат на 5,9 милиарда евро - два пъти повече отколкото е било
предвидено в предварителния бюджет.
Според икономиста Рондо правителството - противно на
по-добрата си преценка - е подценило разходите. Голяма част от разходите се отишли
за сигурността. Бюджетът бил по-малко от 400 милиона евро. Но всички знаят, че
осигуряването на Олимпиадата винаги струва повече от милиард евро. В Париж се
оказало, че сигурността струва 1,4 милиарда.
Освен това френската държава трябвало да отдели солиден
резерв срещу планирани стачки, за които се знаело, че ще се проведат по време
на Игрите. За да удовлетвори желанията на полицаите и на транспортните
работници – кабинетът „им запушил устата“ с тези пари.
„Правителството на Макрон искаше да предотврати този сценарий.
"Затова персоналът на обществения транспорт получи специални бонуси над
1200 евро на човек по време на игрите. Допълнителните разходи за обществен
транспорт възлизат на 600 милиона", разкрива икономистът.
В крайна сметка Олимпийските игри струваха повече,
отколкото се очакваше и беше предвидено в бюджета. Но това също е само част от
историята, подчертава Рондо.
"Въпросът всъщност е дали виждате всички тези
разходи като зейнала финансова дупка или пък като инвестиции. Защото, ако
погледнете възвръщаемостта в дългосрочен план, картината се променя." Например
сигурността струва 1,4 милиарда, но пък Игрите поставиха Париж на картата. Бяха добре организирани, безопасни и без
инциденти. Това даде положителен тласък в имиджа на френската столица за
туристите“, посочва като позитиви икономистът.
Освен това градът има и нова инфраструктура. Северно от
Париж са издигнати олимпийски плувен басейн и олимпийско село. В покрайнините
на Париж е построен голям нов спортен комплекс и са построени или реновирани
пътища. Сега всички тези придобивки се използват от местните жители.
Обикновените французи могат да се възползват от олимпийската инфраструктура за
десетилетия напред.
"Това наистина е наследството в дългосрочен план.
Северозападно от Париж, например, е стадионът Коломб, използван за Олимпийските
игри още през 1924 г. И този стадион все още е там. И все още се използва сега,
сто години по-късно.
Освен това "дългосрочното наследство" е трудно да се измери. Трудно е да се изчисли какво ще донесат допълнителните туристи, повече градски транспорт и нови стадиони след няколко години, ако изобщо могат да бъдат изразени в пари."Може би не трябва да съдите за този вид големи спортни събития само в краткосрочен план и финансово. Всъщност те винаги са губещи. Но в дългосрочен план със сигурност може да имат своите положителни ефекти."
Откриването - церемония като никоя друга
Откриването на 33-ите Летни олимпийски игри. Исторически
препратки, звездната поява на Селин Дион и парад на нациите, какъвто не бяхме
виждали. Спектакълът обаче предизвика полярни мнения - дали провокациите в него
в случая са изкуство и част от духа на Париж или са част от така наречената
нова политкоректност?, попита тогава
в свой репортаж след откриването Българската национална телевизия.
Сценарият
Легендата на френския футбол Зинедин Зидан носи
олимпийския огън. Група деца го взимат и го отнасят в парижките катакомби,
където ненадейно попада в ръцете а мистериозен факлоносец. Начало, което
обещаваше да разкаже една вълнуваща история. 6-километрово трасе, което
атлетите от 206-те делегации преминаха на лодки - от моста Аустерлиц, до площад
"Трокадеро", до Айфеловата кула. Смела идея, която не беше помрачена
дори от проливния дъжд, който се изливаше над Париж.
Провокация
Не липсваха и провокативни елементи, които мнозина
нарекоха "насилствен опит за налагане на либерални идеи".
Организаторите обаче казват - посланието ни е, че тук всеки е добре дошъл и
церемонията е не е имала за цел да подкопава морала или да шокира хората.
С напредването на нощта дойде време и за кулминацията. Финалните
и най-емоционални минути ни върнаха в началото - към Зидан, който отново пое
щафетата с огъня, само за да я предаде на други легенди Рафаел Надал, Серена
Уилямс, Карл Люис. Запалването на огъня пред Лувъра беше поверено на
лекоатлетката Мари-Жозе Перек и джудиста Теди Ринер.
Но преди да приключи церемонията, видяхме най-знаковия момент - Селин Дион, която за първи път излезе на сцена след като призна, че страда от нелечима болест. Канадската певица показа на милиардите зрители, че талантът ѝ е все така силен. Емоциите бяха огромни както за нея, така и за всички, които видяха триумфалното ѝ завръщане.