"Език свещен на моите деди"..., а кой ли ще те съхрани?

"Език свещен на моите деди...". Език свещен, а кой ли ще те съхрани?

Живеем във време, в което всеки ден от изгрев до залез някъде по света излиза технология, която минимизира човешката мисъл. Софтуерните компании разработват продукти, които бавно и постепенно неутрализират необходимостта от разсъждения, ролята на граматиката и междуличностния контакт. Изчезва човешката езикова самобитност, която бива заместена от унифицираните пипала на единния английски език. В това естествено няма нищо лошо, светът се глобализира и е необходимо да можем да се разбираме с хората от другите страни.

Проблемът е в това, че българската образователна система и в частност - училищата, са длъжници на предците ни за съхранението на езиковата съкровищница. Осъзнавам, че с казаното си печеля не един враг сред учителите, но истината боли и трябва да се казва. Нека да не си затваряме очите и да си признаем, че не са много училищата, в които след девети клас се преподава български език както трябва. Масова практика е часовете по роден език да се заместват или в тях да се наваксва пропуснатото по литература. След това, от резултатите на кандидатстудентските изпити е видно до какво води липсата на елементарна и продължителна граматическа подготовка.

А българските ученици имат крещяща нужда от засилена подготовка по български език. Най-малкото, защото се формира поколение, което живее в света на английската терминология, която го залива ежедневно. Дано не се окажа лош пророк, но след години учителите може да се налага да обясняват българската темпорална система, давайки на учениците примери от английския език.

Много често и преди ми се е налагало да прибягвам до следния пример, който лично чух от мой роднина: "Мамо, мамо, пастни ми джакета, че френдовете няма цял ден да ме уеитват" (което преведено на български от български значи: "Мамо, мамо, дай ми якето, че няма приятелите ми цял ден на ме чакат). В тези случаи, ако родителите, пропуснат да направят словесна корекция на седемгодишното си дете, това задължително трябва да направят учителите по български език.

Някога често се чуваше "Госпожата каза, че това не е правилно". А дали на госпожата вече не й е все едно дали даден изказ е верен или грешен... или тя просто си живее с мисълта: "Колкото ми плащат, толкова пея. Ден да мине, друг да дойде". Само и само шоуто, наречено българско образование, да не спира.

"Vyrvi, narode vazrodeni, kam svetli bydnini vyrvi"!... "Върви към мощната просвета"... -  независимо как - на шльокавица, на цифровица, защо пък не и на англо-маймуница, важното е да се казва, че правим образователни реформи, гледаме в светлото бъдеще, чертаем утопични идеали с позабравени практики, например, като принудим българските висшисти, завършили български ВУЗ-ове, да останат да работят в България.

И така "ще вървим напред" поне още две години. После... ходом, марш! Главата наляво, с десен крак, изпъната вратовръзка. Да не се вижда измачкана престилка!... Напред към европейската наука!

Коментарът е направен за Econ.bg