About Me

My photo
Казвам се Апостол Апостолов и съм икономически журналист повече от 20 години. Работил съм за Деловия портал Econ.bg, електронното издание на телевизия Bulgaria On Air, телевизия Канал 3 и агенция БГНЕС. Бил съм и кореспондент на национални медии от Лондон. Ресори: енергетика, инфраструктура и транспорт. От 2020 година живея в Белгия. Работя и специализирам в логистична компания. Блогът ми развивам от началото на 2012 година с теми в енергетиката, „зелената енергия“, съпътстващата инфраструктура, ВЕИ и тенденциите в секторите. Интерес за мен представлява политиките в района на БЕНЕЛЮКС. .................... Ik ben Apostol en ik ben geboren in Bulgarije. Ik woonde vroeger in Sofia, maar nu woon ik in Hasselt. In Bulgarije was ik vroeger leraar Bulgaars en was ik ook journalist. Ik heb interesse voor energie en politiek.

Friday 6 January 2012

Рим - пресечна точка на изискания Запад и българо-ориенталските нрави

Великият Рим, който привлича милиони туристи, се оказа малко и средноевропейско градче, което e кръгла нула без древноримските камъни. Ако си мислите, че ще видите град с нощен живот, надежда всяка тука оставете.

Три дни са предостатъчни да обиколите италианската столица. Когато за първи път стъпих там си мислех, че ще видя процъфтяващ град, подреден с изящна инфраструктура. Ако я сравняваме с нашите съвременни руини по столичните улици, италианците са на светлинни години напред. Но, ако вземе за пример британците, съвременните аполоновци просто могат да дишат праха на островитяните. 


Високи сгради, еднотипни, чак да те хване депресията колко си малък сред издигнатата купчина гранит. И навсякъде капаци – затворени, полупритворени. Нямаше сграда, на която да не беше поставена ролетна плътна щора. Дори най-новите здания – прилежно санирани, естетично декорирани, и пак със щори. Някой пък имаха и от двете едновременно. Сякаш обитателите се криеха от някой или нещо. Не ми се вписваше в представата италианците са прикрит народ, но явно всяка нация си има своите малки тайни. 


Още не отърсен от шока с щорите, ето че пред мен лъсна поредната скрита същност на световноизвестния град – издраскани стени, графити под път и над път и много просяци. Ако имаше и кучета по улиците, щях да кажа, че се намирам на българската Сточна гара, а не под портите на колизеума.

Като стана дума за просяците, няма как да не се сетим за техните „улични побратими“ амбулантните търговци. Е няма такова нахално племе, нашите моркови да гризат. Десетки мургави търговци влачат едни и същи артикули – ако е хубаво времето – шалове, при лошо – чадъри. Ако се движите с дама в групата, ще ви се наложи да изтърпите наглите мургавелчовци, които дават мило и драго да пласират някой тъп, пъстроцветен шал.

Преди да стъпите на италианска земя, хубаво е да предвидите, че ще са ви необходими поне 200 евро само за културни мероприятия. Всеки музей или галерия има входна такса, която варира средно между 7 -15 евро. Ако искате да видите колизеума отвътре, пригответе си 12 евро.

В Италия има и такива „мили“ дами, които пред вратите на Ватикана ви предлагат „дружелюбна оферта“ срещу близо 100 евро да бъдат ваши гидове сред папските обекти. Не им вярвайте. Като аргументи ще ви изтъкнат, че благодарение на тях ще успеете да посетите повече обекти и да получите повече информация от останалите туристи. Истината обаче е коренно различна.


Входна такса има, ако решите да посетите музейната експозиция на Ватикана. Срещу вход от 7 евро и допълнителни 3 евро за аудио устройство, може да обогатите културата си за папските одежди, или да видите многобройните подаръци на папите. До самата кула на Ватикана също има вход – 7 евро, ако решите да ползвате асансьор и 5 евро – ако се качите по стълбите.

За повечето туристи папската държава е притегателен център на внимание. Аз лично намерих друг обект, който ме плени - Фонтанът ди Треви. Построен през 1762 г. от Николо Салви. В центъра на фонтана е фигурата на бог Нептун, а от двете му страни има по една женска фигура, символи на изобилието и здравето.


Поверието е, че ако се хвърли човек монета в него, някой ден ще се върне отново в този град. От дясната страна на фонтана има голяма ваза. Още по времето когато се е строял фонтанът от същата страна е имало една бръснарница. Уикипедия разказва за обекта, че бръснарят постоянно упреквал архитекта, че фонтанът трябвало да се направи иначе, че някоя статуя би стояла на друго място по-добре и т.н.

Николо Салви изработил мраморна ваза точно срещу бръснарницата, и ако се застане от мястото където е била разположена,  ще се види, че тази ваза скрива целия фонтан. 

No comments:

Post a Comment