Белгийският клуб KRC Genk строи комплекс за 20 млн. евро

Нов тренировъчен комплекс сред зеленина и природа започва да изгражда белгийският футболен клуб KRC Genk. Средствата идват след сключено споразумение за спонсорство с мултинационалната логистична компания „Есерс“. За самия комплекс от клуба са предвидили 20 млн. евро, а за цялостна модернизация на околната инфраструктура и самия стадион още 50 милиона евро.

Picture: KRC Genk

Работата по комплекса започва още от 2017 година. Проектът е разработен така, че комплексът да бъде модерен и след 10 години, да отговаря на всички международни стандарти, разказва директорът на стадиона Коби Схеперс.

Сградата ще бъде построена на красиво място и ще се впише изцяло в заобикалящата природа. Почерпихме вдъхновение от околната среда, допълва Питър Корноедус от PCp Architects, които са разработили визията.

Комплексът е с обща тренировъчна площ е 43 305 м². Ще бъдат изградени три тренировъчни терена, две хибридни, отопляеми тревни игрища и едно игрище с естествена трева", обяснява Коби Шеперс.

Първата копка ще бъде през есента на 2024 година. Край комплекса ще изникне и център за обучение на кадрите на логистичната компания. Той трябва да е готов до 2026 година.

Визуализация на нови комплекс може да видите ТУК

Белгийска църква се превърна в музикална сцена с DJ пастор

Белгийска църква се превърна в музикална сцена с ди джеи –пастор. Над 200 младежи се събраха да чуят словата и селектираната техно музика на световноизвестния португалски свещеник Гилерме Пейшото.  

Screenshoot: HLN.BE

Посещението е свързано по повод Световния ден на младежта, а подобна изява не е чужда за божия служител, който вече е изнесъл подобен пърформънс в Лисабон. Според него танц и музика е идеалната комбинация да се достигне по-бързо до сърцата на младите хора  

„Музиката е въмножност да привлече младите хорта в църквата“,казва той за белгийския новинарски канал VTM.

В португалската столица на едно място той събра милион и половина души, сред тях кардинали и епископи, които си правят селфита с младите хора и разговарят с тях .

Гилерме Пейшото е роден през 1974 година. В училище се присъединява към различни музикални групи: едната свири рок, а другата популярни песни. През почивните дни ходи на дискотека, докато през седмицата посещава литургии и занятия. 

По време на следването си научава за силата на електронната музика. Той казва пред френския католически седмичник Le Pélerin, че като се изявява като диджей, иска да даде на младите хора различен поглед върху света и да им позволи да почувстват, че всички сме еднакви на дансинга. 

"Когато предавам посланията на папа Франциск и Йоан Павел II, създавам смесица от вяра, Божието послание и музика, която вълнува младите хора".  

Пейшото е ръкоположен за свещеник на архиепископията на Брага през 1999 г. Мечтата му е един ден да може да изпълни сет в един от световноизвестните клубове на парти остров Ибиса.

ВИДЕО: Portugese priester geeft dj-set in kerk van Grimbergen (hln.be)

Пет належащи проблеми чакат новия нидерландски кабинет

Изборите в Нидерландия минаха и наред с сформирането на кабинета стоят нерешени редица проблеми, завещани от управлението на Марк Рюте. На масата стоят и чакат редица икономически въпроси, по които новата коалиция ще трябва да решава, когато и да бъде сформирана.

PICTURE: REUTERS/NOSTV

Проучвателните мандати и совалки стартираха и все още нищо не е ясно кой ще се коалира с победилата партия PVV и нейният лидер Герт Вилдер, оприличаван на Доналд Тръмп заради сходство в прическите.

• Вилдерс е нидерландският Тръмп

 Макар и на много начална фаза бомбата хвърли наследничката на Марк Рюте - Дилан Йесилгьоз, която заяви, че не желае да влиза в коалиция. Това предизвика изненада и недоумение у другите политически лидери, които заявиха че въпреки различията национално отговорно е да се седне на масата и да се решават националните интереси.

Според телевизионния канал RTL има най-малко пет ключови теми, които трябва да бъдат решени още в първите дни на управлението. А както се очертава заради совалките и сложната избирателна система, правителство може да бъде избрано чак в средата на следващата година.

Трудова миграция

Притесненията на бизнеса далеч преди изборите през ноември са свързани с недостига на кадри. При проведена анкета това лято над 75% от предприемачите са заявили, че им не достигат качествени работници и били принудени да наемат нискоквалифицирани кадри или на сезонни мигранти. Основно те се наемат в сектори като хранително-вкусовата промишленост, градинарството, строителството.  

 

Политика в областта на климата

Предишните кабинети на Марк Рюте се фокусираха върху "зеления растеж" и стимулиране на компаниите, които работят устойчиво. Герт Вилдер и неговата PVV смята, че всяко евро, което отива за климата или азота, е пропиляно евро. Междувременно се очаква скоро време да бъде сформирана и новата Камара на представителите, която по всяка вероятност ще даде спирачка на климатична политика. Но без субсидии много млади компании не могат да се конкурират с „изкопаемите“ си конкуренти, докато много големи енергийни проекти не могат да започнат без държавно финансиране.

 

И тук идва сблъсъкът на политики, защото някои от другите големи партии виждат климата като сериозен проблем и казват, че искат да постигнат целите за климата. Например, NSC иска емисиите CO2 на компаниите да бъдат облагани повече. Освен това Нидерландия ще трябва да спазва европейските споразумения за климата, които са подписани и които са правно обвързващи.

 

Транспорт и инфраструктура

Очаква се ново ценообразуване, което силно ще удари по бюджета на товарния трафик и да накара домакинствата да се преориентират към обществения транспорт. Говори се за премахване на единните тарифи, а за въвеждане на такса за километър. Спорен е въпросът какво ще правят хора в малки населени места по провинцията, които нямат алтернативен маршрут и това силно ще удари по портфейла им. На „трупчета“ качат и редица закони в сектора, които ако не бъдат решени страната може да загуби стотици милиони от евросубсидии

 

 Летище Схипхол и Лелистад

Друга тема е визията на правителството за авиацията в близко бъдеще. Като „отворена рана“ стои въпросът за намаляване на максималния брой нощни полети на летище Утрехт и Оверейсел.

Подалият оставка кабинет на Марк Рюте планираше окончателно да вземе решение за откриването на летище "Лелистад" през лятото на 2024 година. Това новопостроено летище им за цел да облекчи Схипхол като поеме десетки хиляди ваканционни полети, но така и не беше отворено, защото не отговаряше на изискванията за азот, прахови частици и шумово замърсяване.

 

Ако зависи от PVV,  на Схипхол ще се инвестира повече в неговото разрастване и  данъкът върху полетите ще бъде премахнат. "Холандската авиация е незаменима за нашия бизнес климат, нашата икономика, промишленост, международна търговия и експортна позиция и укрепва стратегическата автономия на страната. Следователно на „Схипхол“ е позволено да продължи да расте", пише партията в предизборния си манифест. Не се споменава нищо за летище Лелистад.

 

Политика за недвижими имоти

Най-голямата партия в новата Камара на представителите обещава на избирателите си по-ниски наеми, макар и без да споменава конкретни планове.

RTL: Вилдерс е нидерландският Тръмп

Нидерландският Тръмп. Малко са американските медии, които не направиха сравнението между Герт Вилдерс и Тръмп. И да, има ясни прилики и лидерът на PVV открито е “флиртувал“ с бившия американски президент в миналото. Но има и много голяма разлика. Вилдерс, в съответствие с нидерландската традиция, е готов на компромиси, разказва в съпоставителен репортаж местната телевизия RTL.

В Нидерландия сравнението между бившия президент на САЩ Доналд Тръмп и Вилдерс често не отива по-далеч от прическите им. 

"Изглежда, че и двамата отивате на един и същ фризьор", казва шеговито известният нидерландски журналисти Вилфред Хеней на Герт Вилдерс през миналата седмица.

 Чуждите медии също споменават тази прилика, но там по-често става дума за съществените идеи, които показват допирни точки.

"Десният провокатор Герт Вилдерс печели изборите: нидерландския Доналд Тръмп, обявява Fox News. "

Политологът и експерт по Америка Реймънд Менс разбира сравнението между Тръмп и Вилдерс. "Разбира се, и двамата казват: отново поставяме Америка и Нидерландия на първо място. И двамата са критични към миграцията, исляма, помощта за развитие и климатичните планове. И двамата не виждат нищо в това да продължат да подкрепят Украйна финансово и военно".

Според Менс интересът на американските медии към нидерландската политика е много малък. Но сега, когато Вилдерс спечели, много медии обръщат внимание на това. "Ню Йорк таймс" дори изпрати на читателите си push нотификация след екзитпола: И излиза със заглавие: "Крайнодясната партия печели изборите в Нидерландия с голяма преднина.

"Американските медии основно поставят събитията от Нидерландия в европейска перспектива", казва Менс. "Така че, когато става въпрос за изборната победа на PVV, те основно споменават, че той е критичен към подкрепата за Украйна. Посочва се също, че хората в Брюксел не са доволни от този нидерландски Тръмп".

Списъкът на американските медии, в които се прави сравнението с Тръмп, е дълъг. И все пак тя никога не се изследва в дълбочина. Информационната агенция Bloomberg, смята че Вилдерс умишлено е преминал от сини към червени връзки в края на кампанията, за да подчертае приликата с Тръмп.

По отношение на съдържанието повечето сравнения не отиват много по-далеч от същите "крайни идеи в областта на миграцията". 

Един от най-противоречивите планове на Тръмп - стена на границата с Мексико за спиране на имиграцията, е подобен на намерението на Вилдерс да спре миграцията.

Там, където Тръмп успя частично да приложи този план, въпросът е дали Вилдерс ще успее. Дори сега, когато неговата PVV е най-голямата партия и той би искал да стане премиер, той трябва да вземе предвид коалиционните партньори. 

"Вилдерс в нидерландската традиция, е готов на компромиси. В американската двупартийна система това е много по-малко необходимо, посочва още RTL.

Вилдерс несъмнено ще се вдъхнови от това как се развиват нещата в САЩ. Той отдавна поддържа тесни връзки с Републиканската партия и също изрази подкрепата си за Тръмп, когато беше кандидат за президент за избирането му за президент.

Вилдерс казва за Тръмп: "Той има кураж, много добри идеи и се обръща към широки групи в обществото". 

Според кореспондента на RTL News Ерик Мутаан, Вилдерс е по-известен в САЩ от Рюте, защото редовно се появява в десни медии.

Самият Вилдерс се смее малко на заглавието "нидерландски Тръмп". "О, добре, хората са ми дали толкова много имена. Някои ме наричат Герт Милдърс, други нидерландския Тръмп". В предишни интервюта той каза, че има прилики между него и Тръмп. И двамата се застъпват за група хора, които не се чувстват представени от политиката

Тръмп, който има добри шансове да стане отново кандидат за президент на републиканците през следващата година, все още не е казал нищо за изборната победа на Вилдерс. "Не изключвам, че той ще направи това в следващите дни", казва Менс. "По-рано, на предизборен митинг, той насърчи нидерландските фермери".

Според Ерик Мутаан победата на Вилдерс ще бъде възприета от републиканците "като добра поличба". "Те се надяват, че популистите се справят добре на изборите и че Тръмп може да спечели отново", казва още кореспондентът.

Серия от расистки скандали разтресоха нидерландската полиция

Серия от расистки скандали разтресоха нидерландската полиция. Последният е от тази седмица. Започнато е разследване срещу четирима служители на полицията в Централна Нидерландия, за които се твърди, че са направили расистки изявления в социалните медии. Трима от тях са дисциплинарно уволнени, а четвъртият е в специален отпуск, съобщиха водещите телевизии NOS и RTL.

Picture: NosTV

Полицаите са заловени след постове в социалната мрежа X, гласи лаконично прессъбщение на полицията в отговор на запитвания от медиите. В него обаче не се казва за съдържанието.

"Полицията е на всички и за всички. Обидни и неподходящи изявления, които биха могли да се считат за дискриминационни или расистки от колеги в лични профили в социалните медии, са неприемливи", казва изпълняващият длъжността шеф на полицията Мишел де Роос и само разкрива, че постовете станали достояние едва тази седмица. Не се съобщава обаче колко са и колко време са стояли публично на стените.

RTL Nieuws припомням че полицията в Ротердам е била и преди замесвана в расизъм. Установено беше, че нейни служители са имали на телефоните си приложение, на име Jan Smit app group, в което се разменяли мисли на подобна тематика. Разследване уличило петима младши офицери.

В постовете си някои от тях наричали мигрантите "хора с рак", "африканци" и "бедни имигранти", по които единствено искат да "стрелят". Ръководството на полицията изпаднало в шок от видяното след публикацията и веднага започна дисциплинарно и наказателно разследване.

Впоследствие се оказало, че висшето ръководство на полицията е знаело за това приложение от дълго време, но си затваряло очите. Кметът на Ротердам Ахмед Абуталеб пък получил неточна информация за случващото се и неволно подвел целия градски съвет.

В друг случай пък полицията в източната част на Нидерландия уволнила и наказала служители през юли за расистки забележки, които са направили, когато са били в микробус до Париж, от които е направено видео.

Влакът Eurostar между Амстердам и Лондон спира за 6 месеца догодина

Директният влак Eurostar между Амстердам и Лондон спира да се движи за 6 месеца през следващата година. Това се дължи на строителните работи на централната гара в Амстердам. За времето между юни и декември пътуващите ще трябва да търсят алтернатива.

PICTURE: ЛИЧЕН АРХИВ

За кардиналния ремонт на железопътния комплекс се говори от доста дълго време. И политици и железопътни власти се опитали на намерят алтернативни решения, за да не се стига до прекъсване, но такива не са намерени, признава държавен секретар Вивиан Хейнен в писмо до Камарата на представителите

Ремонтът на гарата ще се извършва на етапи и ще отнеме няколко години. Първият етап е свързан с участъка, където в момента се проверяват личните карти и багажа на пътниците. Затварянето прави невъзможно и обслужването на международния влак.

Разглеждана е опция като първоначална гара да се използва Ротердам, на която и в момента спира влакът. Но финансовите разчети показали, че целият маршрут ставал нерентабилен без пътникопотока от Амстврдам.

При тази ситуация за пътниците от Амстердам остава вариантът да пътуват до Брюксел и оттам след граничната проверка до британската столица. В обратна посока – тъй като проверките се извършват в Лондон, на нидерландска земя проверка на самоличността няма да е необходима, заявяват от превозвача.

Строителите уверяват, че до декември 2024 година трябва да завърши този етап от ремонта и ще бъде пуснат чисто нов терминал Amstelpassage.

Припомням, че директният влак между Амстердам и Лондон беше пуснат през 2020 година и съкрати пътуването с 4 часа. Цените на билетите също бяха атрактивни  - 45 евро в посока.

EDF: Няма да има недостиг на енергия през тази зима

Държавната френска енергийна компания EDF ще инвестира годишно по 25 милиарда евро в нови проекти, обяви в телевизионно интервю нейният главен изпълнителен директор Люк Ремон. 

PHOTO: Luc Rémont/ EDF, lecho.be

По този начин, той потвърди очакванията на ресорния министър на енергийния преход  Агнес Пание-Рунахер, че за да стои стабилно компанията ще трябва да влага не по-малко от 20 млрд. евро на година.

Директорът заявява, че за някои може сумата да изглежда малка, но фактите са такива, че с нея трябва да се наваксва „инвестиционният недостиг в проекти, натрупан в продължение на няколко десетилетия“ Ремон припомня, че за последните две десетилетия са построени само два реактора и ще бъде трудно.

Това, което касае домакинствата в момента е, че не се очаква недостиг на енергия през настоящата зима, тъй като голяма част от спрените за ремонт реактори поетапно влизат в строя.  

„С капацитет от 43 гигавата от общо 61,4, Франция може да погледне към зимата с увереност. Все пак трябва да бъдем бдителни“, казва Ремон.

Припомням, че преди година, по време на реч в Белфорт, президентът  Еманюел Макрон поиска от правителството да изгради 14 малки реактори от ново поколение (EPR) до 2050 г. Първият от тази серия трябва да бъде пуснат в експлоатация до 2035-2037 г. в Penly.

Според приетата през тази година дългосрочна секторна стратегия, новите мощности трябва стабилизират амортизирания парк. За 6 нови реактори страната ще търси 51 млрд. евро. 

Белгия представи на ЕК план за климата след двa изпуснати срока

Белгия ще трябва да намали емисиите въглероден диоксид с 47% до 2030 година. Този ангажимент е поела страната пред Европейската комисия.

След дълги преговори и два пропуснати крайни срока (един през лятото и още един през ноември), отделните правителства приеха с условия националния план за климата и енергетиката.

PHOTO: Robin Utrecht/ANP/ BNR.NL

Документът е представен в Брюксел, но във вътрешен план все още съществуват различия по изпълнението му между правителствата на Фландрия, Валония и Брюксел.

Кардиналният проблем, довел до окончателното забавяне на Плана, е че Фландрия не иска да намали емисиите на парникови газове толкова драстично, колкото Валония, Брюксел или федералното правителство.

Фламандците са склонни да гонят цел от 40% намаляване на емисиите, докато правителството на Александър де Кро и валонците смятат, че трябва да е 47%.

В крайна сметка, за да бъде спазен срокът, правителствата постигнаха компромис с условието, че всеки регион в последствие ще бъдат изготвени допълнителни мерки по изпълнението.

Според фламандския министър на околната среда Зухал Демир, Белгия би могла да компенсира изоставането в областта на климата като изкупи емисии. В зависимост от цената на един тон CO2 през 2030 г. разходите за страната може да стигнат до над 1 милиард евро. Остава въпросът отворен как ще бъде набрана тази сума и кой ще я плати.

Конкретен отговор на този въпрос никой не се наема засега да даде. По-важното в момента според  федералният министър на енергетиката Тине Ван дер Сратен е, че „Белгия вече може най-накрая да представи национален план на Европа… тъй като "Европа го изисква и климатът моли за него.

 

В Белгия представиха ново устройство в борбата срещу наркотрафика

Университетът в Антверпен представи ново устройство, с което полицията и митниците ще разбират по-бързо какви наркотици са открили при конфискации. Техниката ще се използва на терен при контрабанда на летища или пристанища.

С новото устройство ще се разпознава по-бързо съдържанието и по този начин ще се ускори унищожаването на наркотиците. С него ще анализираме пробите по-бързо, вместо да ги изпращаме в съдебномедицински лаборатории и да чакаме резултат, заяви пред VRT белгийският вътрешен министър Анелис Верлинден по време на представянето в университета.

„Това ново устройство не е само оръжие в борбата срещу наркотрафика в пристанището на Антверпен. Ще се използва и в Нидерландия. Наред с други неща, това може да ни помогне да откриваме наркотици в контейнери. Ако намерим лекарства, ние също трябва да установим това официално и това може да стане по-бързо с помощта на този инструмент. Устройството е много леко, можете да го свържете към мобилния си телефон и е много удобно за използване", допълва Хер Кумен от нидерландските митници.

Представянето на проекта е поредната успешна инициатива между Белгия и Нидерландия. Двете страни работят в тясно сътрудничество в борбата с наркотрафика и в синхрон при внедряването на нови технологии.

Последният голям удар беше този месец при залавянето на 7,5 т кокаин в пратка, транспортирана от Еквадор. Година по-рано, пак по същото време от пристанището в Антверпен бяха заловени огромна пратка наркотик от Латинска Америка. 

В хратката на белгийските митничари падни и наш тираджия, който беше хванат да пренася близо 700 килограма кокаин. Федералната полиция се натъкнала на наркотика, след като проверила камион на паркинга на магистралата край Ранст. При проверката сред товара са открити няколко спортни чанти с огромната пратка кокаин. Наркотиците са изпратени за унищожение възможно най-бързо, уточняват властите в официално прессъбщение

Статистиката показва, че за последните пет години количествата пропорционално нарастват, припомня телевизия RTBF.

През 2019 година са заловени 64 тона, 2020 - 66 тона, 2021 - 90 тона,  2022 - 110 тона. Това е основно кокаин от Доминиканската република, Панама и Колумбия, за които пристанището в белгийския град е „врата“ към Европа.

Силните акции на митничарите се дължат и на доброто сътрудничество както с Нидерландия, добрата информация със съседните страни и партньорството със страните, от които идва наркотикът. Всеки един грам е жесток удар по наркоразпространителите. По изчисления от заловената партида износителите губят 2 милиарда евро.

Добрите резултат идват благодарение и на подобрената технология. От лятото пристанището на Антверпен пусна мрежа от цифрови радари и камери. 460 камери и 22 радара сканират денонощно цялата пристанищна зона. Новата система елиминира слепите петна, които съществуваха до момента.

Пристанищната зона на Антверпен обхваща повече от 120 квадратни километра. Това е повече от половината от цялата територия на градa. Около 300 000 кораби преминават през пристанището всяка година.

EK размаха пръст на Белгия заради бюджетния дефицит

Европейската комисия порица Белгия за състоянието на дефицита в бюджета, съобщи обществената телевизия VRT.

Сигналът на Брюксел към правителството на Александър Де Кроо идва подобни от страна на Националната банка и Международния валутен фонд.

PICTURE: VRT.BE

Според регламента бюджетните дефицити на страните от еврозоната не трябва да надвишават 3% от БВП. Белгийският обаче към момента е 4,9% и се очаква още да нарасне.

Заради кризата с коронавируса и войната в Украйна, Европа временно облекчи бюджетните правила. Това обаче трябва да приключи през следващата година и всяка страна, която не спазва правилото за 3%, рискува да бъде поставена под по-строги ограничения от Европейската комисия.

Докладът на Европейската комисия поставя Белгия сред страните, които са в най-лошо бюджетно състояние. Заедно с Унгария, Финландия и Франция, Белгия е изложена на най-голям риск да не успее да изпълни целта.

В доклада на ЕК се казва, че "Белгия е постигнала само ограничен напредък към спазване на европейските препоръки. Комисията призовава белгийските власти да постигнат по-бърз напредък в тази област".

Очакванията са, че към 2025 година дефицитът ще достигне 5% докато в повечето европейски страни ще намалее. Прогнозата за догодина е, че само Словакия ще се справи по зле от Белгия с дефицит от 6,5 от БВП.

Кораби с LNG стоят в Средиземно море и не могат да разтоварят

Няколко кораба с втечнен природен газ обикалят Средиземно море - между Испания, Франция и Италия. Те не могат да разтоварят, тъй газохранилищата в Европа са пълни и не могат да намерят празно пристанище. Тази безпрецедентна ситуация идва година след спирането на вноса на руски газ, което предизвика паника на Стария континент Европа и опасения от недостиг.

Picture: AFP/ bfmtv.com

Топлото време и все още ниската консумация очертава, че потреблението на газ ще се запази ниско, а оттам и резервите в газохранилищата. В сравнение със същия период на миналата година домакинствата са използвали 10% по-малко газ.

Газохранилищата тази година бяха напълнени още през лятото по нареждане на Брюксел. Една от компаниите Storengy (дъщерна на Engie) казва, че не се очаква скоро време да закупува нови количества. Такава е ситуацията и с другите газови „играчи“, които оперират във Франция и Белгия, съобщават местните медии.

При тази ситуация, корабите може да се наложи да останат в морето със седмици докато намерят свободен слот. Другата опция е да се надяват на рязко постъпване на газа в Европа, за да стане продукцията им печеливша, коментира френската бизнес телевизия BFM.

С наближаването на зимата потреблението на газ ще се увеличи, както и цените, ако времето рязко застудее. Тогава и търсенето на газ рязко ще се увеличи. Това е шанс за корабите, коментират от Engie. Oт там прогнозират, че заради климатичното затопляне на времето ситуацията с чакащи кораби може да се превърне в обичайна гледка и през следващите години.

Eneco и Mitsubishi ще строят в Ротердам завод за зелен водород за индустрията

Белгийската компания Eneco заедно с японската  Mitsubishi планират да построят завод за зелен водород с размерите на около 20 футболни игрища в пристанищната зона на Ротердам. Произведените количества ще отиват единствено за индустриални клиенти.

Picture: Eneco.be

Белгийците вече са кандидатствали пред нидерландските власти за екологични разрешителни. Очаква се всички документи да бъдат готови до 3 години, за да започне строителството. Планът е заводът с име Eneco Electrolyzer да заработи през 2029 година, съобщиха инвеститорите.

Според говорителя на Eneco инвестиционните разходи са "около стотици милиони евро". Водородната централа ще има капацитет от 800 мегавата и ще може да произвежда до 80 килотона водород годишно. Все още обаче стои въпросът колко голямо е търсенето на зелен водород от промишлеността.

"Това е малко като проблема с кокошката и яйцето. Разходите за производство на зелен водород зависят от търсенето от страна на индустрията. Вярваме, че търсенето ще дойде, тъй като вече има насоки от Европейския съюз за използването на водород“, отбелязват още от компанията.

Бурята „Кириан“ нанесе 100 млн. евро разходи за застрахователите в Белгия

Белгийските застрахователи са получили близо 47 000 искове след преминаването на бурята „Кириан“ на 2 ноември. От тях 44 000 са свързани със щети по сградите, а останалите за автомобили, пише националният ежедневник HLN като се позовава на справка от сайта spaargids.be.

Pictures: .nrc.nl

Последната голяма стихия, връхлетяла „сърцето на Европа“,  за последните пет години беше през февруари 2022 година. Това беше двойна буря в една и съща седмица, наречена Юнис и Франклин. Тогава застрахователите са обезщетили 208 213 клиенти. Става дума 200 045 сгради и 8 превозни средства. Общите разходи тогава са възлизали на половин милиард евро.

• Белгия подготвя спешни мерки за борба с наводненията

И докато Белгия все още се бори със стихията по крайбрежието и оценява щетите от „Кириан“ отвъд границата във Франция вече правят разчети за цените на застраховките през 2024 г.  Според оценки, публикувани от френската застрахователна федерация France Assureurs, бурите Ciarán и Domingos са причинили щети на стойност около 1,3 милиарда евро, което е една от най-големите финансови загуби за Франция, свързана с буря, пише българският икономически сайт financialtribune.bg

В момента един от големите въпроси, пред които са изправени френските домакинства и фирми, е дали тези екстремни метеорологични явления ще доведат до повишаване на цените на застраховките.

Като експертите от двете консултантски фирми Facts & Figures и Addactis предвиждат, че средното увеличение за жилищните застраховки през 2024 г. ще варира между 6 до 7%

От Централната банка на Франция (Banque de France) в свое проучване на финансовите рискове от изменението на климата обобщават, че най-уязвимите френски региони могат да претърпят от двойно до петкратно увеличение на природните опасности.

Като поради тази причина застрахователните премии биха се повишили между 130% и 200% до 2060 г., за да покрият тези загуби. По отношение на застрахователните цени, това е увеличение между 2,8% и 3,7% годишно.

Френските министри на икономиката Бруно Льо Мер и на екологичния преход Кристоф Бешу още през май тази година обявиха създаването на работна група, която да проучи застраховаемостта на климатичните рискове.

В рамките на идния месец декември се очаква работната група да представи своите препоръки на двамата министри.

Тъй като разходите за компенсации могат да достигнат 70 милиарда евро през следващите три десетилетия, френското правителство иска „да гарантира устойчивостта на системата за компенсации при природни бедствия“, наричайки я „ключов инструмент за устойчивост“.

За да бъде максимално огрничен рискът, свързан с появата на незастраховани сектори във Франция застраховката е задължителна, както за наемателите, така и за съсобствениците.

Още повече, че презастраховането в страната се извършва в партньорство между държавата и компаниите, чрез фонд, който обаче от 2015 г. е на дефицит.

В момента рискът от повишаването на застрахователните ставки заради климатичните бедствия не е проблем само в Европа.

След горските пожари в Калифорния, редица застрахователи обявиха, че спират да приемат нови заявления, включително всички бизнес и лични линии за застраховка на имущество и злополука за целия щат.

Русия печели повече от продажбата на петрол отколкото преди санкциите

Русия е продала петрол на стойност 12 милиарда евро през миналия месец според данни на Министерството на финансите. Това е повече отколкото преди въвеждането на санкциите, които трябваше да ударят приходите от петрол на страната, коментира цифрите нидерландският електронен икономически сайт nu.nl.

Picture: www.energyintel.com

Данните от платформите за търговия също показват, че Русия все още печели много. Например, цената на петрола от Урал е над тавана от 60 долара за барел, въведен от западните страни преди месеци.

Руснаците все още печелят много от продажбите на петрол вероятно се дължи и на факта, че могат да доставят много петрол на световния пазар чрез трети страни на високи цени. Освен това, много държави изобщо не са въвели никакви санкции срещу федерацията.

Западните страни обаче го направиха с цел да ударят приходите в руската хазна, защото с парите се финансира войната срещу Украйна, припомня електронният сайт.

Всички тези мерки изглежда обаче имат минимален ефект, ако се гледат котировките на „черното злато“ от последните няколко месеца. Например, руският петрол се е търгувал за над 60 долара през юли като пикът е почти 80 долара в началото на октомври. Това говори, че Русия е намерила други „вратички“ да търгува с петрола си.

Чуват се различни версии как ставало това – от истории за кораби, които временно изключват транспондера, което ги кара да изчезнат от радара. Или пък, че руският петрол идва отново в Европа обаче през други страни, срещу които не са наложени санкции или самите те не са въвели забрана за внос на петрол от Русия.

Изглежда, че Европейският съюз няма да остави нещата така. През миналата седмица ЕП призова държавите членки да прилагат санкциите по-строго. Това би трябвало да попречи на още повече руски петрол да потече към европейския пазар в близко бъдеще.

Белгия подготвя спешни мерки за борба с наводненията

Невиждани до момента количества дъжд се изляха за последния месец в пограничните региони между Франция и Белгия. Десетки къщи бяха наводнени, реки излязоха от коритата си, пътища останаха под вода, а училища бяха затворени за неопределено време.

Screenshoot: VRT 

Местните власти обявиха по спешност мерки за справяне със ситуацията, които по най-бързия начин да нормализират битието на хората. Въпреки задействаните регионални планове и усилията на пожарна, кметове, по данни на метеоролозите за последния месец на места са паднали по 20 литра на квадратен метър. Една от провинциите – Лимбург пък обяви, че земята в Антверпен е била до такава степен напоена, че вече не може да смогва и да попива огромните количества дъжд.

По всичко изглежда, че властите си имат работа с променена климатична обстановка, при която дъждът се превръща в ежедневие или поне всеки ден за по няколко часа.

На този етап Белгия няма проблемите каквито се струпаха на съседна Франция и областта Па дьо Кале. Не бива обаче и прекалено дълго да се чака, защото още тегне бремето от катастрофалното наводнение преди две години, което застигна Валония, а щетите и възстановяването на инфраструктурата на места все още продължава.

Белгия не бива да чака и трябва да види час по-скоро как да не допусне подобна авария, апелира федералният министър на Лидия Пийтърс (Open VLD). Към нейното министерство вече е сформирана работна група от специалисти, които трябва да направят предложения, за да се предотвратят последващи наводнения.

„По-нататъшните инвестиции в управлението на водите на нашите водни течения са на дневен ред, трябва да се научим да живеем с водата, но и да дадем пространство на водата", казва Пийтърс.

Какво може да се направи? Страната поглежда към научените уроци на своята северна съседка Нидерландия, която бе силно засегната от воден потоп през 1993 и 1995 година. Впоследствие се взеха редица превантивни мерки, които предотвратиха още няколко подобни случая през годините, припомня изследователят Яп Квадийк от нидерландския институт за Deltares в интервю за белгийското Радио 1.

„Няма едно-единствено чудодейно решение, нужни са комплекс от мерки. Като за начало Нидерландия  разшири коритата на големите реки, дадохме повече пространство в периоди на силни валежи. Създадохме заливни равнини, подсилихме дигите. Засилихме наблюдението на водните площи, изброява той.

Факт е, че изменението на климата се случва толкова бързо, много по-бързо, отколкото някой си мислеше. Подготовката за това отнема доста време. Ученият посочва един конкретен пример. В района на Винтердайк е вдигната преди години дига с височина 5 метра и широка 12 метра на някои места. При тези темпове на дъжда, тя е недостатъчна. В краткосрочен план кейовете и дигите могат да помогнат за защитата на селищата. Но само с диги не става това, трябва да се даде пространство на водата, смята Квадийк.

Изключително критично остава положението в пограничния район Вестхук, където жители и власти от дни не спят спокойно заради покачените нива на реките. От две седмици насам не е имало нощ без да излезе пожарната и спасителни екипи.

Макар и да идват сигнали от Франция, че обстановката плавно се стабилизира и нивата на реките са леко поспаднали, регионалният план за действие е в сила и през идните дни. На този етап няма сигнали, че ще бъде отменен. Аварийните служби остават на пост, защото нивото на местната река остава критично високо в порядъка на 4 и 80 м. В рамките на 24 часа е спаднало едва десетина сантиметра.

За въпроси и сигнали е пуснат спешен телефон, а за нужда от още торби с пясък – електронен портал. Спешния телефон 112 също разпраща екипи на нуждаещи се.

Нидерландия и Германия ще внасят съвместно зелен водород

Нидерландия и Германия ще работят съвместно за внос на зелен водород. Договорката е направена по време на работно посещение на крал Вилем-Александър в германската провинция Северен Рейн-Вестфалия, съобщи нидерландската обществена телевизия NOS.

Pictures: Reuters/ nos.nl/

Двете страни са заделили по 300 милиона евро за вносa. Плановете са първите количества в двете посоки да потекат през 2027.

По време срещата е станало ясно, че двете страни могат да си произвеждат сами зелен водород от наличните вятърни и слъчеви мощности, но за да се захранват напълнo индустриите ще е необходим и внос.

Вносът ще е необходим за нуждите както на пристанищата в Нидерландия, така и в Германия. В дългосрочен план съвместната инициатива ще създаде северозападен европейски пазар на водород, в който Нидерландия може да се превърне в един от най-важните водородни центрове в региона", се казва в официалното изявление на нидерландското икономическо министерство.

Фактът, че Нидерландия търси зелен водород, беше ясно видим от графика за пътуване на краля през последните месеци. Преди месец той отлетя за Южна Африка заедно с напускащия министър на климата Йетен, за да обсъди, наред с други неща, доставката на зелен водород. Това беше включено и в програмата по време на посещение в Испания през юни.

През същия месец премиерът в оставка Рюте също положи усилия за водородна дипломация. След това посети Мароко, Намибия и Южна Африка , като износът на зелен водород е важна част от разговорите между правителствените ръководители, припомня още нидерландската телевизия.

Нидерландия има амбицията да се превърне в ключов център за дистрибуция на зелен водород в Европа", заяви през юни в Мароко Марк Рюте през огромна огромна делегация от индустриалци. 

• Нидерландия с амбиция да стане портал за зелен водород в Европа

"Убеден съм, че Мароко държи правилните карти, за да стане лидер в зеления водород. И ние искаме да бъдем партньор в това", отбеляза премиерът.

През пролетта пък белгийските икономически медии съобщиха, че тяхната съседка и енергиен партньор Германия развива мощно проекти в областта на зеления водород. Един от тях е на дълбоководно пристанище, което ще бъде превърнато през следващите години в „зелен“ център за водород и амоняк. Няколко енергийни компании са готови да инвестират съвместно във Вилхелмсхафен (Северна Германия) над 5 милиарда евро в проекта, който има за цел да направи Германия още по-независима от руския газ.

След избухване на войната в Украйна германската икономика беше силно засегната. Икономическите щети за миналата година заради скъпия газ и ток се оценяват на почти 60 милиарда евро. Тази година те може да достигнат до 100 милиарда евро, казва министърът на икономиката Роберт Хабек.

Вносът на втечнен природен газ чрез плаващ терминал може донякъде да „облекчи болката“, но са необходими още решения за бъдещето, за да се намали използването на изкопаема енергия, коментира още сайтът Change.inc.

Консорциумът с име Energy Hub Port Wilhelmshaven включва 30 компании включително енергийните гиганти E.ON, RWE и Orsted, съобщи Ройтерс.

Във Вилхелмсхафен ще бъде изграден минимум 1 гигават производствен капацитет за зелен водород. Остатъчната топлина от предвидените инсталации за електролиза може да се използва отново от производителя на хартия PKV. 

Германската петролна компания Wintershall Dea инвестира около 1 милиард евро в два проекта в района на пристанището: BlueHyNow и CO2nnectNow.

BlueHyNow е проект, който произвежда водород с помощта на природен газ. Освободеният CO2 се улавя и транспортира в течна форма до Норвегия и Дания, където се съхранява. CO2nnectNow трябва да се погрижи за транспортирането на уловения CO2.

Освен това всяка година в пристанището трябва да влизат 2,6 милиона тона зелен амоняк. По-рано беше обявено, че американският стартъп First Ammonia иска да произвежда зелен водород в голям мащаб във Вилхелмсхафен. Комбинирайки го с азот, стартъпът може да произведе зелен амоняк.

Белгия ще строи малки реактори заедно със САЩ, Италия и Румъния

Белгия се присъединява към международен консорциум за разработване на малки атомни електроцентрали заедно със САЩ, Италия и Румъния. Страната вече е инвестирала 100 милиона евро в научни изследвания и иска да пусне технологията на пазара до 2040 г.

Picture: FB Alexander De Croo

"Има екологични и икономически предимства", казва за VRT Петер Батен, генерален директор на центъра за ядрени изследвания SCK CEN в Мол (провинция Антверпен).

През годините сме строили големи реактори. Сега е време да се насочим към малките. Искаме да построим няколко, за които частите сами да си произвеждаме, каза Петер Батен. 

„Намерението ни е, съвместно с другите страни, да работим по SMR реактори, които са с нова технология за охлаждане, която използва течно олово за разсейване на топлината. Това е иновативно."

Новата технология е и по-устойчива от големите атомни електроцентрали, обяснява Батен. "Ние сме изрично натоварени от правителството да разгледаме технология, която намалява максимално радиоактивните отпадъци и използва по-добре природните ресурси, като уран".

"Ето защо умишлено не избрахме технологията за водно охлаждане, с която работят сегашните атомни електроцентрали и отидохме за технология за охлаждане с олово. В резултат на това малките модулни ядрени реактори имат предимства както в икономическо, така и в екологично отношение", казва Батен.

Центърът за ядрени изследвания SCK CEN прогнозира, че новите централи ще доставят първата енергия между 2040 и 2045 г., в зависимост от това колко бързо консорциумът излезе с завършени демонстрационни реактори.

За подписаното тристранно споразумение обяви и премиерът Александър де Кро със снимки в официалния си Фeйсбук профил.

В Белгия задържаха наш тираджия със 700 кг кокаин

България за пореден път влезе в черната новинарска хроника на Белгия. Поредният „герой“ се оказа, 46-годишен българин, хванат да пренася близо 700 килограма кокаин, съобщиха от прокуратурата в Антверпен.

Picture: Прокуратура на Антверпен

Федералната полиция се натъкнала на наркотика, след като проверила камион на паркинга на магистралата край Ранст в петък вечерта.

При проверката сред товара са открити няколко спортни чанти с огромната пратка кокаин. Наркотиците са изпратени за унищожение възможно най-бързо, уточняват властите в официално прессъбщение

Българският шофьор на камион е арестуван в петък и задържан в събота. Разследването продължава.

Няколко дни преди да спипат българския шофьор, белгийските митничари заловиха пратка от 7,5 тона кокаин в пристанището на Антверпен. Наркотиците са открити скрити в пратка банани, транспортирани с кораб от Еквадор.

Година по-рано, пак по същото време от пристанището в Антверпен бяха заловени огромна пратка наркотик от Латинска Америка. Статистиката показва, че за последните пет години количествата пропорционално нарастват

През 2019 година са заловени 64 тона, 2020 - 66 тона, 2021 - 90 тона,  2022 - 110 тона. Това е основно кокаин от Доминиканската република, Панама и Колумбия, за които пристанището в белгийския град е „врата“ към Европа.

Силните акции на митничарите се дължат и на доброто сътрудничество както с Нидерландия, добрата информация със съседните страни и партньорството със страните, от които идва наркотикът. Всеки един грам е жесток удар по наркоразпространителите. По изчисления от заловената партида износителите губят 2 милиарда евро.

От митниците отчитат, че добрите резултат идват благодарение и на подобрената технология. От лятото пристанището на Антверпен пусна мрежа от цифрови радари и камери. 460 камери и 22 радара сканират денонощно цялата пристанищна зона. Новата система елиминира слепите петна, които съществуваха до момента.

Пристанищната зона на Антверпен обхваща повече от 120 квадратни километра. Това е повече от половината от цялата територия на градa. Около 300 000 кораби преминават през пристанището всяка година.