Нидерландия има амбицията да се превърне в ключов център за дистрибуция на зелен водород в Европа. С такава нагласа премиерът Марк Рюте посети Мароко, за да обсъди бъдещи доставки от страната. Придружаван бе от огромна делегация от индустриалци, които виждат зеления водород като заместител на въглищата и газа.
 |
| Picture: DNV |
"Убеден съм, че Мароко държи правилните карти, за да стане лидер в зеления водород. И ние искаме да бъдем партньор в това", отбеляза премиерът.
Близо до южния град Уарзазат се намира една от най-големите слънчеви електроцентрали в света. Комплексът произвежда зелена електроенергия от 2018 година и може да захрани домовете на 2 милиона мароканци.
Не толкова ентусиазирано посрещат международната договорка вътре в страната. Според Мохамед Тазрути от местния клон на „Грийнпийс“ отговорните власти първо трябва да задоволят вътрешното потребление, а след това да търсят международни партньори
От Националната агенция за възобновяема енергия обаче успокояват, че Мароко произвежда достатъчно големи количества зелен водород, за да захрани вътрешните си нужди както и до 8% от световния пазар. Страната вече е направила контакт с пристанището на Ротердам и са обсъдени възможностите за транспортиране.
Мароко е една е сред силно засегнатите страни в следствие на глобалното затопляне. По официални данни страната е с 37 милиона души. Може да се каже, че малко допринесла за негативните последици в сравнение с други европейски страни.
Северна Африка се затопля два пъти по-бързо от средното за света и до 2060 г. може да бъде с 1 до дори 3 градуса по-топло. Затова Мароко се надява да играе важна роля в този енергиен преход.
Но на каква цена, питат екоактивистите? Както е известно за производството на зелен водород са необходими огромни количества вятърна или слънчева енергия. Опасенията са, че производството ще разходва огромен обем вода, необходима на норвежката електроцентрала в Уарзазат. Охлаждането на системите и почистването на слънчевите панели разходва над от 2 милиона кубически метра вода годишно. А в същото време населението е изправено пред недостиг.
Фермерът Мохамед Аит Хаму потвърждава опасенията. Пред телевизия „Нос“ се оплаква, че трябва да плаща на час, за да напои земята си, засята с ечемик. "В бъдеще ще има още по-малко вода, защото вали малко. Става все по-горещо".
В отговор от норвежката електроцентрала казват, че количеството вода, което комплексът използва, е по-малко от половин процент от капацитета на близкия язовир, от който извличат водата.