Най-големият енергиен шок за пазарите няма да бъде решен поне още няколко месеца. Очакванията на саудитския петролен гигант Aramco, че нормализиране на ситуацията заради войната в Близкия изток може да се очаква не по-рано от 2027 година.
 |
| Снимка: Аудивизуална снимка на ЕК |
Дори днес да бъде отворен напълно Орузкия проток, ще отнеме месеци пазарите да се върнат към нормалността, коментирал наскоро пред инвеститори главният изпълнителен директор на водещата саудитска компания Амин Насер.
Очакванията на компанията са, че при евентуална нормализация и възстановяване на трафика ще се стигне до рязко увеличение на търсенето, тъй като компаниите ще се опитат максимално да възстановят загубите и стратегическите запаси.
- Още по темата: Ескалацията в Близкия изток преначертава търговските маршрути между Азия и Европа | 3e-news
На въпрос на медии, ако кризата продължи, от Aramco смятат, че и за напред ще разчитат на техния тръбопровод Изток-Запад, който се оказал спасителна сламка и глътка свеж въздух за компаниите като алтернативен маршрут. По данни на компанията тръбопроводът е достигнал максимален капацитет от 7 милиона барела петрол на ден и е помогнал за смекчаване на въздействието на глобалния енергиен шок.
В началото на месеца, малко преди коментара на компанията, позиция изказа Фатих Бирол, директор на Международната енергийна агенция (IEA), който в свое изявление определи случващото като най-голямата енергийна криза в историята. Според него не трябва да се вярва, че всичко ще се върне към нормалното като с магическа пръчка когато един ден Ормузкият проток не е обсаден. „Ще отнеме време, значителни усилия и значителни инвестиции, за да се върне до нивата преди кризата. Може да отнеме и две години, за да се върне до предвоенните нива на доставки“, прогнозира директорът. Като причини за този дълъг срок от IEA посочват, че над една трета от енергийната инфраструктура на страните от Залива е била сериозно повредена по време на конфликта, предизвикан на 28 февруари от офанзивата на САЩ и Израел срещу Иран, на което Техеран е отговорил с блокиране на протока.
Какви са алтернативните маршрути, разглежда в свой репортаж икономическата телевизия Би Еф Ем. Сред силно засегнатите са Кувейт, Катар и Бахрейн, които са разположени в горната част по течението на протока и без друг морски достъп. За Саудитска Арабия и ОАЕ все пак има частичен изход благодарение на тръбопроводите към Червено море и Оманския залив. Но тази инфраструктура предлага ограничен допълнителен капацитет, оценен от МАЕ между 3,5 и 5 милиона барела на ден.
"Истината е, че диверсификацията ще бъде от решаващо значение през следващите години. Ясно е, че ще отнеме време преди тези алтернативни пътища да видят бял свят“, коментира Робърт Могиелницки от Арабския институт на държавите от Залива във Вашингтон. Той посочва, че кризата възражда една стара идея за трансарабски газопровод, която така и не е реализирана заради огромните разстояния, политическата обстановка и разходите.
Вариант за пътно-железопътен транспорт. Оказва се много по-скъп от морския транспорт. Повечето от големите пристанища в Залива, южно от пролива, включително Джебел Али – вече са недостъпни, контейнеровозите се насочват към тези на Оман или западното крайбрежие на Саудитска Арабия в Червено море. Страната цели да се превърне в регионален логистичен център и наскоро стартира търговски коридори в комбинация с железопътни превози, за да свържат залива с Червено море и йорданската граница.
Сред вариантите, френската телевизия посочва, железопътен проект на Съвета за сътрудничество в Залива (GCC), който трябва да свърже шест държави до 2030 г. Той обаче също търпи забавяния и на този етап е ненадежден.
Кризата възражда Икономически коридор Индия-Близък изток – Европа (IMEC), стартиран през 2023 г., който частично заобикаля Ормузкия проток и Суецкия канал, като комбинира железопътни връзки през Арабския полуостров с морски връзки с Индия и Европа. Той остава "крехък, дори хипотетичен на този етап", посочват икономисти, заради сложните политически отношения между Израел и Саудитска Арабия.
Ситуацията около освобождаването и преминаването през Ормузкия проток остава изключително динамична и противоречива поради военното напрежение в региона. За Европейската комисия е ясно, че трябва да се подготви за „продължителна“ енергийна криза. Блокът обмисля ограничаване на доставките на гориво и освобождаване на повече петрол от стратегическите резерви. Това ще бъде продължителна криза…цените на енергоносителите ще са високи още много дълго, казва пред FT енергийният комисар Дан Йоргенсен. „Имам предвид, че е по-добре да сме готови, вместо след това да съжаляваме“.
По данни на S&P Global запасите от суров петрол са намалели с почти 200 млн. барела (или с 6,6 млн. барела на ден). Goldman Sachs допълва, че световните запаси от петрол се доближават до най-ниското ниво за последните 8 години. Банката добавя, че в света са останали резерви от петролни продукти (бензин, дизел и керосин) само за 45-дневно потребление. Заради войната световният пазар вече е загубил 1 млрд. барела суров петрол.