ЕС иска зелен преход, а малките ни фирми работеща държава

За 58% от българските фирми най-голяма бариера е липсата на институционална подкрепа, недостатъчните публични стимули и ясна законодателна рамка, негативните последствия от климатичните промени. Това показва проучване на групата Generali и Университета Бокони, проведено между януари и февруари 2026 г. В него са включени отговорите на 100 малки и средни предприятия от 11 държави. Анкетата е в рамките на инициативата SME EnterPRIZE.

Снимка; Пресслужба на ЕК

Анкетираните МСП ясно посочват какво смятат, че ще има най-голям принос за ускоряване на техния преход. Това са възможността за получаване на по-добри условия за финансиране, достъпът до публично финансиране и опростяването на нормативната уредба.

Малките и средните предприятия в Европа разглеждат устойчивото развитие като  неразделна част от управлението на риска и дългосрочната им стратегия. Въпреки икономическата нестабилност, затягащите се регулации и нарастващото въздействие на климатичните промени, повече от 40% от МСП продължават да интегрират устойчивостта в бизнеса си, а 68% я смятат за важно конкурентно предимство.

“Европейските малки и средни предприятия показват, че са ангажирани с устойчивостта дори в условията на предизвикателна икономическа и регулаторна среда. В същото време резултатите от проучването подчертават областите, в които подкрепата е най-необходима. Това са изграждането на по-голяма устойчивост към климатичните промени и повишаването на дела на защитата, тъй като 59% от МСП не са застраховани срещу катастрофични събития. Изводите от проучването потвърждават нуждата от въвеждане на интегриран подход, включващ осведоменост, подходящи финансови решения и защита срещу рискове“, казва Марко Сесана, генерален управител на Група Generali

През 2025 г. “Дженерали Застраховане” се присъединява към SME EnterPRIZE и организира първото издание на конкурса у нас. Компаниите се състезаваха в две категории – “Околна среда” и “Социални дейности и инициативи”. Победителят в първата категория - “Монатекс”, стана и Герой на устойчивостта за България, като представи страната ни на събитието в Брюксел. Дружеството от Монтана произвежда текстил и текстилни изделия от рециклирани пластмасови (PET) бутилки. То прави прежди от преработените бутилки, които като краен продукт се превръщат в готови платове, дрехи, завивки и други текстилни изделия. Компанията е успяла да превърне тази устойчива практика в успешен бизнес модел, като само за 2024 г. е рециклирала над 250 т. пластмасови бутилки. 47% елементите, използвани за производството на готовата стока, която продават на своите клиенти, са от рециклирани материали.

„Грешната“ държавна политика

За препятствията и проблемите, за радостта на наградата, но и за очакванията към държавата разговарям със собственичката на монтанската фирма  Славка Нончева (на снимката)  в специално  интервю за 3е-news от сърцето на Европа.

Питам я как се намира суровина в най-бедния регион не само на България, а и за целия ЕС. С въздишка дамата казва, че е изключително трудно. “Аз винаги казвам, че корена на злото на проблема е в първоначалното събиране. Ако суровината не стига до сметището, а дойде директно при нас, тогава разходите за рециклиране ще бъдат двойно по-малки. Няма да ползвате гореща вода, перилни препарати. Отмиването на мърсотията струва двойно, нагряват се водите и се ползват химикали“, обяснява мениджърът.

Проблемите с мръсните опаковки продължават, защото впоследствие мръсната вода в процеса трябва също да се рециклира. „Индустрията, ако може да взима продукцията директно от сметосъбиращите фирми, рециклирането в България ще процъфтява“, вярва Нончева.  

На въпрос дали е просто до държавна политика, без да се замисля мениджърката отговаря, че е „въпрос на грешна държавна политика“ и пояснява с обикновен пример. Бизнесът плаща такса „смет“, която отива в бюджета на общината, която е направила депо. Същевременно, „на едни хора“ се дават субсидии да събират разделно. Само че един камион събира сортирания отпадък наведнъж и не го рециклират прилично. Дава се на местното сметище да се сортира наново. „Получава се така, вие плащате на държавата веднъж да ви рециклира отпадъка, тя пък плаща един път на сметището, още един път на този, който събира суровините. Накрая прозрачните сортирани бутилки се предават за суровина.

Нончева посочи, че в момента тези бутилки се продават на цена от 420 евро за тон. „Ако аз започвам от тази цена и имам разходи за рециклиране, моят материал става на цената на оригиналната суровина, посочва тя и допълва, че за да има ефект от дейността се внася вносна суровина за рециклиране от Румъния, Гърция, Сърбия, Унгария и Германия.

Ситуацията с тази държавна политика е принудила много малки компании да затворят врати. В момента като монтанската фирма са останали две-три малки в страната.

Апелът на фирмата е да се учат децата, домакинствата и ресторантите как да се сортират правилно отпадъците. Можело да се вземе пример от съседна Сърбия където всички бутилки отиват в един метален кош, а не на сметището.

България очаква от РС Македония да покаже, че иска да е в ЕС

Външният министър на страната иска реален напредък, а не нови условия

Новоизбраният дипломат номер 1 на България Велислава Петрова участва за първи път на редовно заседание на Европейския съвет в Брюксел. 

Външните министри на общността проведоха редица въпроси, свързани с разширяването на Западните Балкани, ситуацията в Близкия изток, финансовата подкрепа за Украйна и геостратегическото значение по присъединяването към ЕС. 

По отношение на Западните Балкани и в частност присъединяването на Северна Македония българският министър е провела разговор със своя колега Тимчо Муцунски. Тя е ясно заявила, че Скопие трябва да спазва поетите ангажименти и да не губи ценно време в излишни политически спорове. 

Очакваме от нашите севрномакедонски партньори да покажат, че имат готовност наистина да вървят напред.

 България остава изключително подкрепящ фактор и очаква от тях по-силна дейност и линия по отношения на постигнатите договорености. Това, което отбелязах за тях, че че имат уникалната възможност да се възползват от прозореца за разширяване следващите години, ако не го направят може наистина да загубят. 

Министърката е призовала македонците да се придържат към споразумението от 2022 година и да отворят собствения си 

По-рано пред медиите той заяви, че Първото и най-важното е ЕС да се спре фокусирането върху двустранните спорове като този с България, а да се гледа върху реалния напредък по пътя към интеграцията. Според него трябва да се работи по ключови теми, които надхвърлят самия процес на разширяване като сигурността и отбраната, които са от решаващо значение, както и необходимостта от по-добра комуникация по въпросите на икономиката и търговията. Необходим е и по-активен ангажимент по предизвикателства като енергийната сигурност и дигитализацията.  

"Фокусът на държавите членки върху процеса на разширяване е от ключово значение както за Европейския съюз, така и за страните кандидатки. Става дума за това Западните Балкани да престанат да бъдат „сива зона“ на Европа и да се превърнат в държави с ясен и необратим път към членство. Моята страна постигна особено през последните месеци много осезаем напредък по изпълнението на реформите. Ние сме на 100% изпълнили критериите по общата външна и отбранителна политика на ЕС. Това означава не само конкретни реформи, но и ясна стратегическа ориентация към членство в Съюза", отбеляза министърът пред медиите.

Oще по темата: 

• София и Скопие ще правят транспортен комитет на фона на евроразногласия
• Вицепремиерът Гроздан Караджов: Жп връзката с Република Северна Македония и магистрала „Рила“ ще създадат икономическия потенциал на Кюстендил и региона | 3e-news

Припомням, че Скопие вече получи под формата на няколко транша средства от Плана за растеж. През 2024 г. бяха преведени 1.7 млрд.евро през 2024, за да се декарбонизира. Заявените  стратегически проекти бяха оценени положително от Брюксел. Сред тях няколко соларни парка и един вятърен в Богданци.  

С други близо 40 млн.евро от европейските фондове през последните две години бяха закупени разузнавателно оборудване за армията.

Пакет от други 15 млн. евро ще отидат за нуждите на страната да подобри потенциала си в операциите и мисиите на ЕС по линия на общата политика за сигурност и отбрана и във всякакви международни коалиции.

По линия на Европейския механизъм ЕС предоставя средства за разузнавателно оборудване в борбата с хибридната война; мобилността и инженерните транспортни средства; оборудване за боева подготовка. При необходимост ще бъде осигурено и оперативно обучение.

Европейският механизъм за подкрепа на мира е създаден през март 2021 г. за финансиране на действия по линия на общата външна политика и политика на сигурност за предотвратяване на конфликти, опазване на мира и укрепване на международната сигурност и стабилност.  Чрез Механизма може да финансират действия, целящи укрепване на капацитета на трети държави и регионални и международни организации във военно-отбранителната област.

Брюксел многократно е заявявал, че историческите спорове между България и Република Северна Македония не са обект на внимание. За управниците на общността са важни делата и проектите – например като транспортния Коридор 8, екологичният транспорт, по-добра свързаност между Западните Балкани и Европа. Затова е важен коридор VIII между  Албания, Северна Македония и България. Връзката, която ще се пресича с друг коридор X от Гърция. „Инвестициите в тези проекти ще превърнат Северна Македония в ключов транспортен център“, смята председателят на ЕК.

В началото на годината бе подписано споразумение за довършването на последния жп участък между България и РС Македония. Железопътната част на Коридор VIII е с дължина около 1 350 км, от които 747 км са на българска територия. В България остава да бъде построен 2,4-километров граничен участък между Гюешево и Деве баир.

Подписването на споразумението за тунела под е историческа стъпка към пълното изграждане на Коридор VIII и към реална железопътна свързаност между България и Северна Македония – проект, който има значение не само за двете държави, но и за стабилността, сигурността и икономическото развитие на целия регион, беше отчетено по време на подписването на проекта от българското транспортно министерство.

От информация на НК “Железопътна инфраструктура” става видно, че обществената поръчка за новото железопътно трасе ще бъде проектирана и изградена 2,4 км жп линия, както и реконструкция на жп гара Гюешево, която ще стане гранична пътническа и товарна гара за Шенген. Последните 420 метра от трасето са обособени като отделна позиция в търга, защото тяхното изграждане ще започне след завършване на строителството на трансграничния тунел. Само така няма да се възпрепятства дейността на тежката механизация, използвана за тунелните работи. Индикативната стойност на поръчката е 114 млн. лева, а срокът за приключване на дейностите – до края на 2028 г. за целия участък, с изключение на посочените 420 метра.

Eлитен университет обучава хакерите и шпионите на Путин

Зад величествените фасади на Техническия университет "Бауман" в Москва, институция с почти двестагодишна история, се крие голяма тайна. Докато президентът Владимир Путин говори за амбициозни космически мисии до Луната и Марс миналата година, над 2000 изтекли документа разкриват истинската мисия на следването: да обучава следващото поколение хакери за руската външна разузнавателна служба (ГРУ).

Снимката е от инфоклип на Съвета на ЕС

Международен консорциум от медии, сред които The Insider, Le Monde и Der Spiegel, са получили достъп до вътрешни файлове, които разкриват работата на тайния "Отдел 4", разказва нидерландския политематичен сайт bnr.nl.

Документите, които съдържат информация до 2027 г., показват сътрудничество между студентските общежития и най-известните хакерски звена в света като Fancy Bear и Sandworm.

Официално Отделът е известен като "специално обучение", но вътрешно най-важният поток се нарича с код 093400: Специална разузнавателна служба. Ръководител е подполковник Кирил Ступаков, разузнавач, който според договора си е пряко свързан с ГРУ.

Образователната програма е всичко друго, но не и теоретична. Студентите са потопени в дисциплината "Отбрана срещу техническо разузнаване" за 144 часа. На практика това означава хакерство, хардуерен шпионаж и информационна война, създаване на компютърни вируси, използване на димни детектори, създаване на кампании за дезинформация в социалните медии. Във втория курс има практика за използване на "психологическа манипулация" с цел желано възприятие от аудиторията.

Документите проследяват отделни кариери, като тази на Даниил Поршин. На хартия примерен студент: топ спортист в университетския футболен отбор и почти перфектни оценки. В действителност той е подготвян за Unit 26165 (Fancy Bear) - групата, държана като отговорна за хакването на Американската демократическа партия и френските президентски избори.

Поршин не е единственият. 15 от състудентите му са се преместили директно в подразделенията на ГРУ. Друг пък е настанен в Unit 74455 (Sandworm) в крайбрежния град Анапа. Sandworm е известен като най-разрушителното киберзвено в света, отговорно за спирането на украинската електропреносна мрежа и атаките срещу Зимните олимпийски игри.

Един от учителите е генерал-майор Виктор Нетикшо. Той е издирван от Съединените щати заради ролята си в манипулацията на изборите през 2016 г. Сега той подписва формуляри за изпити в Москва и оценява дали студентите имат достатъчно "разбиране за атаките срещу външни мрежи".

Индоктринацията също е част от учебната програма. Учебните материали са пропити с кремълска пропаганда. Учениците научават, че войната в Украйна е била "неизбежна" и че Западът иска да унищожи Русия.

Най-тревожното откритие се отнася до предпазните мерки за бъдещи тайни операции. Студент на име Иван Макаров, чийто баща вече работи за ГРУ, официално смени името си на общозвучното Марк Фишър през 2023 г. С нов паспорт и социален осигурителен номер, той изглежда подготвен за кариера като "нелегален" – таен агент, който прониква на Запад под фалшива самоличност.

Докато европейски страни като Нидерландия, Германия и Швеция предупреждават за увеличаване на руските саботажи и кибератаки срещу критична инфраструктура, машината на Бауман работи с пълна скорост. Документите показват, че настоящата група стажанти няма да завърши до края на 2027 г.

Щети за 5,5 трилиона евро

По данни на Съвета на ЕС 5,5 трилиона евро е струвала киберпрестъпността в света през 2020 година. Кибератаките не само нарастват по обем, но и се развиват по сложност, тъй като престъпниците вече използват усъвършенствани техники, включително генеративен изкуствен интелект (ИИ), за да затруднят откриването и противодействието на своите атаки. Почти 20% от кибератаките са насочени към организации в публичната администрация – сектор, който е от съществено значение за обществените услуги и сигурността. Следват секторите на транспорта (11%), финансите (9%), цифровата инфраструктура (9%), бизнес услугите (8%), широката общественост (8%) и преработващата промишленост (6%).

Хибридни дейности на Русия и санкции на ЕС

ЕС прие санкции срещу 69 лица и 19 организации, отговорни за хибридни заплахи и кампании срещу ЕС и неговите държави членки. Институциите осъждат продължаващите хибридни дейности като: саботаж; смущения в критичната инфраструктура, кибератаки, манипулиране на информация и вмешателство (FIMI), опити за подкопаване на демокрацията и изборния процес

 Хибридните заплахи и кампании срещу ЕС се увеличиха след пълномащабното нахлуване на Русия в Украйна на 24 февруари 2022 г. Тези дейности илюстрират безразсъдното и безотговорно поведение на Русия и незачитането от нейна страна на основания на правила международен ред и международното право. Те са част от по-широки, координирани и дългогодишни хибридни кампании, насочени към застрашаване и подкопаване на сигурността, устойчивостта и демократичните основи на ЕС, неговите държави членки и неговите партньори.

ЕС остава решен да разобличава и противодейства на хибридните дейности на Русия и, заедно с международните партньори, да подкрепя непосредствените си съседи, по-специално Украйна и Република Молдова.

ЕС и неговите държави членки ще продължат да използват пълния набор от налични инструменти (в т.ч. и санкции) за защита, предотвратяване, възпиране и противодействие на това злонамерено поведение. ЕС е решен да противодейства на тези дейности и да потърси отговорност от извършителите.

На 8 октомври 2024 г. ЕС прие рамка за санкции срещу лицата, отговорни за дестабилизиращи действия срещу ЕС и неговите държави членки. Рамката позволява на ЕС да предприема действия срещу лицата и образуванията, участващи в действия и политики на правителството на Руската федерация, които подкопават основните ценности на ЕС и неговите държави членки, тяхната сигурност, независимост и цялост, както и тези на международни организации и държави извън ЕС.

На 20 май 2025 г. ЕС разшири обхвата на рамката за санкциите, за да позволи насочването им към материални активи, свързани с дестабилизиращите дейности на Русия, като плавателни съдове, въздухоплавателни средства, недвижими имоти и физически елементи на цифровите и комуникационните мрежи, както и трансакции на кредитни институции, финансови институции и образувания, предоставящи услуги за криптоактиви.

Санкционираните физически лица включват пропагандисти, телевизионни водещи, водещи новини, културни дейци, анализатори на външната политика, инфлуенсъри и блогъри.

Сред санкционираните образувания са, наред с другото, медийни дружества, риболовни дружества, държавната „Руска мрежа за телевизионно и радиоразпръскване“ и Асоциацията на журналистите от БРИКС.

Санкциите, свързани с хибридните атаки от страна на Русия, включват забрани за пътуване на физически лица, замразяване на активите на физически лица и образувания и забрана за предоставяне на финансови средства или икономически ресурси на включените в списъците. Последното удължение на срока на действието им е до 9 октомври 2026 г.

В допълнение към санкциите в отговор на хибридните атаки на Русия ЕС наложи мащабни и безпрецедентни санкции с оглед на военната агресия на Русия срещу Украйна. Те включват икономически санкции, индивидуални санкции, дипломатически и визови мерки.

Тези санкции включват също спирането на лицензите за излъчване на редица руски медии под контрола на руското ръководство и забрана за излъчване на тяхно съдържание в ЕС. Тези медии подкрепят системната кампания на Русия за медийна манипулация и изопачаване на фактите, насочена към дестабилизиране на съседните държави и ЕС. Санкции бяха наложени и във връзка с нарушения на правата на човека в Русия.

ЕС между диалога и „базуката“ срещу митническия натиск на Тръмп

Европейският комисар по търговията Марош Шефчович проведе поредния кръг от разговори с американците по търговското митническо споразумение, сключено през миналата година. По време на срещата е било напомнено на Вашингтон, че трябва да спазва договорката и да има търпение.

Снимка; Пресслужба на ЕК

Поводът за напомнянето е намерение на американския президент Доналд Тръмп да въведе поредните нови вносни мита върху европейското автомобилостроене.

Още по темата: От реципрочни мита до "базука" отговор: Какви са начините ЕС да се противопостави на Вашингтон | 3e-news

Нидерландските медии тълкуват посланието на Шефчович, че Европа се придържа към споразумението, но че нещата отнемат време и Тръмп трябва да е малко повече търпелив.

Според американския президент-милиардер Европа е твърде бавна в изпълнението на договорката, че Стария континент ще купува повече американски стоки: оръжия, селскостопански продукти, втечнен газ.

Отговорът на Брюксел е, че нещата логично се случват по-бавно, защото всички решения минават за ратификация през 27 парламента. Реакцията на Тръмп, когато нещо отнема време, е, че веднага се въвеждат нови мита, отбелязва местното BNR радио и прави вметка, че не може да се прави бизнес по този начин.

Накратко: Европа води преговори с партньор, на когото не може да се има доверие. А това е изключително тромава политика, смята коментаторът по темата на радиото Стефай Де Фрийс.

След разговорите в  Париж европейският комисар Марош Шефчович се заявил, че оставя вратата открехната за нови диалози и че Европа е напълно сериозна по отношение на американската договорка. Просто нещата стават бавно.

Припомням, че в сключеното търговско споразумение, под което стоят подписите на Доналд Тръмп и Урсула фон дер Лайен, бе договорено за 15% ставка на американските стоки. За мнозина това бе лоша сделка, но за Брюксел бе определена като нова страница в трансатлантическите отношения.

Сред най-гръмогласните критици бе председател на Съвета на ЕС Шарл Мишел, който през 2024 се оттегли, за да се върне в белгийската политика. Той определи трансатлантическата връзка като „мъртва“ и призова своите доскорошни колеги да бъдат по-радикални. 

"В дипломацията, ако се усмихнеш след първи удар, получаваш втори, после трети. Европейският съюз трябва да бъде готов във всеки един момент да  активира т.нар. "базука“, призова в интервю за френскоезичния канал RTL-TVI доскорошния топ лидер на общността.

За инструмента на принудата подробно разказах в своя кореспонденция за 3е-news, където разгледах възможните начини за противодействие на американската тарифна политика. Сред тях са изготвен списък от реципрочни мита, продажба на облигации, блокиране на военно сътрудничество.

Битка за мегавати: 2000 компании в Белгия се редят на опашка за ток

Остарелите енергийни мрежи все по-усилено започват да пречат на бизнесите в Западна Европа. Сред най-засегнатите индустрии са тези в Нидерландия, които от години правят списъци на чакащи за разширение на производствените мощности. Негативният ефект и същата съдба вече сполетя и фирмите отвън нидерландската граница.

Снимка: личен архив

По данни на икономическия ежедневник HLN и локалната фламандска телевизия 21 news, от началото на годината са постъпили пред оператора на мрежата „Флувиус“ над 2000 заявления с искане да увеличат капацитета си. Патовата ситуация продължава да ескалира и случаят е отнесен като топ приоритет до провинциалния парламент. Депутатите ще имат тежката задача да решат коя от компаниите ще има приоритет за мрежата.

Още по темата:

• Ахилесовата пета на Европа: Мрежите, които могат да провалят зеления преход | 3e-news
• Недостигът на капацитет в електроенергийната мрежа е на път да съсипе енергийната сигурност на ЕС | 3e-news

От двете хиляди компании, голяма част са проекти за батерийни паркове, уточнява браншовата асоциация Вока. По нейна информация много от мениджърите са се принудили да променят работните си графици и са поели ангажимент да намалят производството и в пикови моменти да не задръстват  мрежата.

Ситуацията се следи изкъсо както от оператора, така и от местните парламентаристи, които се очаква в най-скоро време да изготвят средносрочна стратегия за модернизация на „тесните“ места по мрежата.

Призоваваме правителствата спешно да работи по междуфедерална дългосрочна визия за сигурно, достъпно и устойчиво енергийно снабдяване в Белгия, се казва в становището на Вока по случая.

Ситуацията с мрежата дава основание на асоциацията да вметне, че едно от бъдещите решения за излизане от кризата е национализацията и разширяването на атомния парк, към което се цели правителството. Според сдружението дългосрочният план е необходим, за да се гарантира, че ядрената енергия (включително новите технологии като SMR) е отговорно интегрирана в бъдещия енергиен микс.

"В геополитически несигурни времена устойчивото енергийно снабдяване е от стратегическо значение" казва Франк Бекс, управляващ директор на Voka и допълва, че възможността за сключване на дългосрочни договори с индустрията трябва да остане отворена незабавно, което е от решаващо значение за достъпна енергия и конкурентоспособност в индустрията.

Проблемът с тесните места по мрежата е в процес на решение и от страна на европейските институции. Нова централизирана архитектура ще идентифицира инвестиционните дефицити и ще принуждава държавите да координират трансгранични проекти. По данни на енергийния регулатор ACER, разходите от претоварването на мрежата са достигнали 5.2 млрд. евро през 2022 г., а до 2030 г. може да нараснат до 26 млрд. евро.

„Европа не може да постигне сигурна, достъпна и климатично неутрална енергийна система без координирано планиране между електроенергийната, водородната и газовата инфраструктура. Това е изводът на браншовата асоциация Gas Infrastructure Europe (GIE) в ново проучване. Основният извод е ясен -подход, ограничен само до електроенергията, крие риск от ненужни разходи и нестабилност на системата. За разлика от него, координираната стратегия с множество енергийни носители значително подобрява общата ефективност и устойчивост на системата, смята Ралф Баке, управляващ директор на ONTRAS Gastransport.

За енергийните мрежи като ахилесовата пета на ЕС, който отдавна чака решение - вече съм се спирал в подробен анализ за 3е-news преди ключовия мартенски Европейски съвет. Само ще припомня, че редица страни от Западна Европа, сред които Нидерландия, Франция и Германия, близо пет години се оплакват, че остарелите мрежи пречат да постигнат целите за климатична неутралност до 2040 г.

Бард Де Вевер: Затварянето на АЕЦ е най-глупавото нещо

Белгийското правителство обяви, че възнамерява да си върне контрола върху атомните реактори. В момента страната има два работещи блока и още 5 изключени в процес на демонтаж. Собственик е френската компания Engie. Плановете са двата останали блока АЕЦ Тианж 3 и  АЕЦ Дул 4 да работят още десетилетие.

Снимка: Пресслужба на Съвета на ЕС

С идването на власт през миналата година премиерът Бард Де Вевер заяви, че приоритет е да върне Белгия на енергийната карта на Европа. С едно от първите си действия бе спрян стар закон за изцяло спиране на ядрените мощности, начертана бе средносрочна стратегия за изграждане на нови мощности, включително малки модулни реактори. И след всичките тези действия за енергийните специалисти този ход е неочакван.

• Още по темата: Енергиен парадокс: Белгия с рекордни цени под нулата и исторически внос на ток | 3e-news

Правителството поема радикален завой и търси начин да купи целия ядрен флот. Проблемът е, че нямаме собствени ядрени инженери, така че ще трябва да възложим управлението на външни специалисти", посочва в интервю за VRT енергийният специалист Люк Пауелс за един от проблемите.

Никак не са възторжени от решението и еколозите. Един от тях Аймен Хорх казва, че това е  безотговорно харчене на милиарди. „Докато правителството реже от пенсии и социалните придобивки, очевидно иска да освободи милиарди за закупуване на ядрени реактори, които са в края на живота си. Имам сериозни притеснения относно тези планове", казват в прессъобщение фламандските еколози . Те настояват от министър-председателя да даде яснота относно последиците от разходите. Настояват  за независим одит, който да предостави информация за цифрите и анализ на разходите и ползите от това решение.

Писмото за намерение бе подписано с французите на 30 април. След срещата премиерът заяви през социалните си профили, че Белгия трябва да се отдалечи от изкопаемите горива. Ако затвори ядрени електроцентрали, ще стане зависима от газовите електроцентрали и от външни доставчици. Това, разбира се, била много лоша идея.

Споразумението с Engie спира демонтажа на петте спрени вече блокове и задейства т.нар. "преглед на дю дилиджънс". Според министър-председателя това трябва да определи дали белгийските ядрени електроцентрали могат да останат отворени по-дълго, дали е технически, финансово и юридически осъществимо. След като се види цялата тази информация, решението ще бъде взето.

В изказването си около новата идея за атомните електроцентрали, Бард Де Вевер не пропуска да хвърли жлъч по отношение на предишния кабинет на Александър Де Кро и неговата енергийна стратегия. За премиера "затварянето на ядрените електроцентрали е най-глупавото нещо, което някой в тази страна е направил през този век".

Светофар с двама мъже, хванати за ръка, разбуни страстите в Белгия

Светофар с двама мъже, хванати за ръка и човече в инвалидна количка предизвика социален скандал в Белгия. Инициативата е на кметството на малкото градче Генк, което се намира в близост до Маастрихт. Досега селището бе известно с големите логистични бази, ключово пристанище и гордостта на провинция Лимбург футболен клуб KRC Genk.

Снимка; hln.be

В началото на миналия месец управата на градчето взима сензационно решение да замени класическите червени и зелени светлини на пешеходния светофар край гарата. За мнозина това е скандално и незаконно, а за кмета и няколко съветници е просто изкуствено създаден проблем като „буря в чаша вода“. Целта била символично да се покаже, че това е град, в който всеки е добре дошъл и всеки може да бъде себе си. Кметството не откривали топлата вода, а просто заимствали вече утвърдени модели от много австрийски и германски селища.

Социалното недоволство и критика по никакъв начин не демотивирали властите, които са твърдо решени да налагат повече подобни инициативи, да показват, че хомосексуалните и хората в неравностойно положение са равноправни членове на това общество. Съвсем скоро близо до гарата ще има и информационно табло. „Генк с топлота приема всички за равноправни и всеки може да се чувства себе си“!

Случаят достигнал дори до транспортното министерство, според което замяната на символите на светофара е незаконно деяние от страна на местната власт. Фламандският депутат Крис Янсенс също попитал министерството и според него този светофар е опасен. В отговор кметът Вим Дрис заявил, че никъде в закона не пишело, че няма право да се променя или заменя познатото по света човече. Така че светофарът остава в същия си вид и точка.

Нещо повече – в бъдеще редовно ще се заменя изображението в подкрепа на различни социални групи например баща с момиче или пък човек с бастун, или някоя друга разпознаваема фигура. По този начин светофарът ще показва подкрепа за  различни хора от обществото.

Снимка:vrt.be

Пред фламандската обществена телевизия Фабрицио Симоне от Консултативния съвет за хора с увреждания определя действието на общината като мощен сигнал в подкррепа на уязвимите хора в обществото. "Силата на действието е във видимостта. Светофарът е нещо, което хората гледат всеки ден, когато пресичат улицата. "Това е напомняне, че всеки принадлежи на това общество, независимо от произхода, сексуалността или увреждането."

За Симоне инициативата е въпрос на взаимно уважение." Аз съм аз, а ти си ти. Трябва да се уважаваме взаимно и да живеем живота си без да си пречим един на друг. За Консултативния съвет светофарът и нетрадиционните светлини са сигнал за цялото общество, че трябва да се защитава свободата, която имаме днес, защото тя е подложена на натиск по целия свят.

Не така мисли обаче транспортната министъркa Aник Де Ридер. "Ефективността на светофарите се основава на еднообразие, предсказуемост и незабавна разпознаваемост. Това е особено важно за уязвимите участници в движението", гласи нейният отговор по темата. Тя настоява, че светофарите трябва да показват само неподвижен пешеходец. "Забранено е използването на пътни знаци за други цели. Други специалисти също се изказват в нейна подкрепа с мотива, че всяко правителство ще започне да сменя графиките както му харесва, а това ще доведе до объркване в обществото.

За депутата Крис Янсен Генк или който и да било град просто трябва да спазва закона и не вярва в ефективността на променените символи. Препоръката му е вместо да измисля нови човечета може да насочи усилия в реални политики срещу хомофобията.

Кметът Вим Дрис обаче не отстъпва. „Светлините са законни. "Пътният кодекс гласи, че те трябва да показват пешеходец, а по-нататък в правилата за движение ясно се посочва, че потребителите на инвалидни колички също са пешеходци. Може да поспорим и за двамата мъже, но всъщност това е буря в чаша вод"

Телевизията направила теренна анкета с пешеходци и само няколко души заявили, че трудно разчитат. Повечето подкрепяли идеята и смятат, че политиките по приобщаване са важни.

Скоро в страната се предвижда ново законодателство за пътната визуализация и кметът се надява с това да се внесе яснота.

Брюксел издава закон в защита на нощните заведения

Местният парламент гледа на нощния живот като част от икономиката на столицата 

Брюксел предприема редица законодателни промени, които да защитят бизнеса на емблематични нощни клубове. Според местния парламент нощният живот е част от икономиката на столицата.

Снимка: личен архив

Една от поправките казва, че живеещите наблизо до съществуващ от години клуб или заведение живеещите на близо или над подобен обект няма да могат да претендират за неговото затваряне или преместване.

Всеки, който строи или ремонтира жилище в радиус от 20 метра от нощен клуб, трябва да предприеме мерки като постави на шумоизолирана дограма.

Строителните предприемачи и наемодателите също ще трябва да информират потенциалните купувачи и наематели, ако имотът е близо до нощен клуб. Това ще позволи на хората преди покупка да имат информирано решение за евентуални неудобства в бъдеще. 

В миналото е имало не малко случаи, при които след съдебни битки дългогодишни заведения, част от нощната култура и забавление на европейския град, са били принудени да хлопнат кепенци заради недоволни комшии, припомня обществената VRT. Сред тях е бил и легендарният нощен клуб Fuse, който бил принуден временно да затвори през 2023 г. след оплаквания.

Поддръжниците на плана в брюкселския парламент се мотивират, че нощният живот е важна част от идентичността на столицата. Същевременно през последните години нощните заведения са били подложени на нарастващ натиск заради все по-недоволни от шума и тълпите. Проектозаконът предстои да бъде окончателно одобрен от целия парламент на Брюксел. 

Нидерландия тръгва към нови АЕЦ, но мрежата и Ротердам казват „стоп“

Новото нидерландско правителство е решено от лятото на тази година да започне активно търсене на терен за нова атомна електроцентрала. Проектът е един от наследените още от времето на Марк Рюте като премиер. Последвалата оставка и не просъществувалото дълго правителство на Дик Схоф оставиха тази идея висяща и само като добри намерения. Новият премиер Роб Йетън, като пламенен защитник на екологичната идея, е твърдо решен да изгради нови АЕЦ или поне малки модулни реактори. Неговият екип все пак не започват от нулата, защото по темата вече са работили предишните правителства и са начертани три възможни локации. Едната е на терена на съществуващата АЕЦ Борселе на границата с Белгия, а другата е край Ротердам и третата в Грьонинген.

Атомната електроцентрала в Борселе. Снимка: borseletotdekern.nl

• Още по темата: Ахилесовата пета на Европа: Мрежите, които могат да провалят зеления преход | 3e-news

Именно пристанищният град постави ребром въпроса с няколко мотива, защо не иска две нови АЕЦ на своя територия. От изпратено писмо до правителството на Южна Холандия (Zuid-Holland) става ясно, че за провинцията ще е проблем липсата на терени както и натоварената и остаряла електропреносна система. „Не смятаме, че Маасвлакте е подходящ за 2 конвенционални електроцентрали. Вече ни липсва място в пристанището на Ротердам и негативното въздействие е твърде голямо. Би било неразумно решение да ги сложим тук“, посочват в мотивите си от местната провинция.

Местни медии допълват писмото, че в различни интервюта местни парламентаристи са заявявали, че наред с липсата на пространство проблем ще се окаже допълнителния натиск върху пътната инфраструктура, недостига на жилища за настаняване на работниците. Все пак, ако кабинетът реши, че това е теренът, трябва да покрие напълно всички възникнали допълнителни разходи. От управата на Ротердам заявиха, че са отворени да посрещнат идеята за изграждане на малки модулни реактори (SMR).

Изграждането на нови атомни мощности, макар на приливи и отливи, се дебатира с местните власти вече трета година. С общи усилия на редовните и служебните кабинети, бе създадена вече нова държавна компания (NEO), която ще контролира строителството на новите блокове. Тя ще има стотина специалисти, които след десетилетие ще управляват реакторите. Оптимистичните планове са в далечно бъдеще под шапката на тази държавна структура да са две чисто нови АЕЦ. 

Независимо от политическите си различия в коалиционните управления, всички досега са в едно са единодушни – нови атомни мощности само с частни инвестиции и без финансовата помощ на държавата в днешните условия са невъзможни. Изграждането е толкова скъпо, че е непосилно само за частните компании да го направят сами. Държавното участие е нужно както за строителството, така и за експлоатацията.  Една от причините за държавното участие е да не се допускат проблемите, възникнали с изграждането атомните електроцентрали във Финландия, Великобритания и Франция със забавени срокове и оскъпени проекти. Две компании засега са кандидати  американската Westinghouse и френската EDF.

Проектът за новите атомни мощности, с обща мощност от 1600 мегавата, ще бъдат от поколение III+. За да започне подготовката правителството вече има 5 милиарда евро на масата. Но за самото строителство ще са необходими още повече пари. Правителството се надява да успее да се обърне към компании, които имат интерес да експлоатират такава нова атомна електроцентрала 

2035 година е срокът, който според нидерландските депутати е съвсем реалистичен да заработят нови мощности. За енергийните специалисти срокът е абсурдно нереалистичен. Времето няма да стигне за цялото планиране и тестови изпитания, коментира един от тях Вим Туркенбург. Според него нова АЕЦ не по-рано от 2040 и това е най-оптимистичният вариант. Реалистичният е след средата на 2045 г.

Местната власт в Ротердам наред с терените поставя един изключително наболял въпрос на национално равнище – остарялата електропреносна мрежа, нейните „тесни места“ и опасността от енергийна криза заради прекъсвания. Хиляди фирми от години са в списъци на чакащи с невъзможност да разширят мощностите си заради старите кабели, някои още след Втората световна война. Според разчетите на националния оператор TenneT само за следващите десетина години ще са необходими инвестиции за 200 милиарда евро в подобряване и разширяване . Проблемът може да се задълбочи още от тази година и да се стигне до претоварване и прекъсвания на някои места.

До дни ще бъде възстановен петролопроводът „Дружба“

До няколко дни ще бъде пуснат в експлоатация ключовия петролопровод „Дружба“, съобщи преди заседанието на външните министри в Люксембург комисарят по разширяването Марта Кос. Информацията дойде в контекста на последните новини около взаимоотношенията между Брюксел и Украйна.

Снимка: Пряко излъчване на Съвета на ЕС

Още по темата: 

Петрол, вето и война: „Дружба“ се превърна в новото бойно поле на Европа | 3e-news

Повредената от месеци тръба на украинска територия стана повод за дипломатическо напрежение между украинските власти, европейските институции и двете най-силно засегнати и все още зависими от страни Словакия и Унгария.

От началото на военните действие в Украйна петролопроводът бе поразяван и прекъсван неколкократно. Последният пробив бе от руски дрон бе в началото на годината и до момента е извън строя.

След серия от закани от стана на Унгария и Словения и проведени дипломатически преговори и обещания за финансиране от страна на Европейската комисия, ресорният енергиен еврокомисар Дан Йоргенсен получи уверение през март от президента Зеленски, че петролопроводът ще бъде възстановен възможно най-скоро, а екипи на ЕК ще бъдат допуснати за оглед на украинска земя.

Според Марта Кос, че първите количества може да тръгнат до дни, не така оптимистично звучеше прогнозата на украинската страна. От разговорите с Дан Йоргенсен е станало ясно, че дори и да започне в момента възстановяването, първите количества може да тръгнат към Европа най-рано до месец и половина. Повредите не се виждали отвън, но се изисквали сериозни ремонтни дейности.

Нефтопроводът „Дружба“ колосален инфраструктурен обект с дължина от 4000 километра, чиито край се простира от Самарска област, преминава през Брянск, след това се разделя на две части – северна през територията на Беларус, Полша, Германия и южна – през Украйна, Чехия, Словакия, Унгария. От началото на военните действие ракетни удари са поразявали на много места тръбата. Затова той е ту спиран, ту пускан. ЕС обаче предрешава неговата съдба с решение да спре поетапно транзита на петрол за Европа на 1 януари 2026 година.

Нидерландия отлага ключов проект, докато Европа гони климатичните цели

Нидерландия има ясни цели в областта на климата: до 2030 г. емисиите на парникови газове трябва да бъдат редуцирани най-малко с 55% в сравнение с 1990 г., а до 2050 г. трябва да бъде неутрална. Един от начините за постигане на целите е улавянето и съхраняването на въглероден диоксид (процес, известен още като CCS). От няколко години правителствата на Марк Рюте са започнали различни проекти, свързани с улавянето и съхранението на CO2. Сред тях в най-напреднала фаза е проектът Porthos, който е първият за страната и е признат от Европейската комисия като проект от общ интерес. Пo план хранилището трябваше да заработи през 2026 г., но оглед на усложнената ситуация в Европа от компанията казват, че отлагат пускането за втората половина на 2027 година. От кратко съобщение на официалната страница става ясно, че имало комплекс от причини, които забавили строителството.

Строителството започна в началото на 2024 г. от пристанищната зона на Ротердам и въпреки трудностите напредва, казва директорът на обекта Хемке Хрут, защото при всяко следващо забавяне годишно в атмосферата се натрупват от страната по 2,5 Mton CO₂.

Строителните работи са в разгара си и всичко върви по график, показала журналистическа проверка в началото на септември. Според плана тръбопроводната система ще минава през индустриалната зона на пристанището в Ротердам.

Уловеният CO2 ще преминава през компресорна и помпена станция за охлаждаща вода. 50 километра подземен и надземен тръбопровод ще го складира в празни газови находища под Северно море на 3 км дълбочина под Северно море.

Ползватели на системата ще бъдат различни индустриални компании, които развиват бизнес на порта. Porthos ще съхранява около 37 Mton CO₂, приблизително 2,5 Mton CO₂ годишно в продължение на 15 години.

Ръководителят на проекта Ханс Мьовсен гарантира, че тръбопроводът е напълно безопасен за околната среда и същевременно изключително ценен.  „След 30 километра външни тръби, проектът слиза под земята и става херметически затворен за външния свят. Говорим за складиране на място, където е имало природен газ в продължение на милиони години. Когато находището бъде запълнено отново, почти до налягането, което е имало по времето, когато е започнал добивът на газ, ние ще го запечатаме с 400-метрова циментова тапа . И след това наистина е затворено завинаги“, обяснява специалистът на Porthos

"С изграждането на първата мащабна система за транспорт и съхранение на CO2 в Нидерландия - Porthos прави голяма крачка. Това ще позволи на индустрията да намали емисиите. До момента са сигурни няколко клиента, сред които Air Liquide и Air Products.

Сол в мелницата срещу забавянето на проекта наливаше и проточило се съдебно дело, според което реализацията на Porthos ще отдели твърде много азот по време на строителните работи, припомня сайтът на nos.nl. Съдия обаче взима ключово решение и постановява, че проектът може да продължи, тъй като въздействието върху околната среда природа е незначително. Ако всичко върви добре и няма нови забавяния след 2027 година, 10% от емисиите на пристанището в Ротердам ще могат да се съхраняват по този начин.

Ръка за ръка по пътя към неутралност

Паралелно с този проект Нидерландия обяви, че ще прави друг съвместен с Белгия. Основната цел на това сътрудничество е да се улесни трансграничният транспорт на CO2 между ключови пристанища и промишлени центрове в двете страни като Антверпен, Гент, Ротердам и Зеландия.

Съвместните усилия на двете страни за напредъка на чистите технологии ще привлекат компании, които се стремят към преход от въглеродно интензивни към екологично чисти операции. Това сътрудничество поставя основата за растежа на трансграничен пазар за транспортиране и съхранение на CO2. Чрез комбиниране на своите ресурси и опит Нидерландия и Белгия могат да създадат среда, която остава привлекателна за бизнеса и насърчава преминаването от "сиви" индустрии към "зелени".

Транспортирането и съхранението на CO2 предлагат няколко предимства. Първо, това дава възможност за намаляване на емисиите на CO2 от промишлеността, което е от решаващо значение за борбата с изменението на климата и постигането на целите за устойчивост.

Второ - предоставя икономически възможности и за двете страни, особено в индустриалните клъстери, чрез привличане на инвестиции и подпомагане на растежа на чистите индустрии. 

И накрая, инициативата показва ангажимента на Нидерландия и Белгия към международните цели в областта на климата и ги позиционира като лидери в прехода към нисковъглеродно бъдеще, отбеляза в свои анализ през 2023 г. икономическото бизнес издание Industry&Energy.

Въпреки това могат да възникнат предизвикателства по време на прилагането на трансграничния пренос и съхранение на CO2. Някои потенциални пречки включват регулаторни и правни усложнения, финансови съображения и осигуряване на безопасен и ефективен пренос на CO2. Освен това общественото приемане и подкрепа за тези инициативи ще играе решаваща роля за техния успех.

Иновация в Нидерландия премахва до 80% от лекарствените остатъци

Как се премахват 13 тона остатъци от лекарства от отпадъчни води на Лимбург? Водният съвет на нидерландската провинция Лимбург е намерил решение, разказва в репортаж локалната телевизия L1. Поради значимостта на иновацията същият материал е ретранслиран на национално ниво и през обществената Nos.

Остатъците от лекарства във водата са все по-голям проблем в Нидерландия. Всяка година се използват 2900 тона лекарства, от които 190 тона попадат в повърхностните води. И това има влияние върху околната среда.

В потоци и реки, например, тези остатъци от лекарства имат огромно въздействие фауната. Доказано е, че остатъците от лекарствата засягат мозъчната дейност на рибите, дезинформират ги и ги правят неспособни полово да се самоопределят. Незнаят дали са мъжки или женски, раказва директорът на Водния борд Арнолд Янсен.

Новата пречиствателна технология наистина е революционна, казват с гордост от нидерландската държавна структура. Те поясняват, че в местната пречиствателна станция към отпадъчните води се добавят стрити на прах въглища, които са ефективни за премахване на микрозамърсители като остатъци от лекарства, PFAS или пестициди от отпадъчните води.

Въглеродният прах съдържал малки „пори“, които абсорбирали замърсителите. Технологията имала доказан ефект и ще бъде представена първо на национално ниво, а след това и в Западна Европа

С новата техника в Симпелвелд е значително по-лесно да се пречистят остатъците от лекарства от канализационната вода. Пречиствателната станция преди е успявала да почисти 30% от водите, а сега успеваемостта е нараснала до 80% при отстраняването на остатъци от лекарства. Пречистената вода се влива в местен водоем, който се използва за снабдяване с питейна вода на няколко селища.

ЕС влиза в ускорен режим за електрификация

Европейската комисия изглежда видимо се забърза в търсене на решения как да стабилизира енергийния пазар и да реформира остарялата електроенергийна система. Плановете на Брюксел бяха да излезе с нова стратегия за модернизация до края на годината. Ситуацията с блокирания Ормузки проток и военният конфликт в Близкия изток са дали солиден мотив на председателя на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен да натисне газта и да изиска ускорени действия за промени и решения още преди лятото.

Снимка: личен архив

Още по темата:

• Енергийният урок, който Европа още не е научила
• Хамбург даде посоката, Хага натиска газта с милиарди за Северно море | 
• От Иран до европейските регулации – външните шокове налагат преосмисляне на бизнес моделите | 3e-news

След проведено редовно заседание с комисарите в Колежа, германката е призовала за ударна работа по плановете за електрификация, защото Европа не може повече да се бави по пътя към енергийна независимост. Досега в речите на председателката думи като независимост, суверенитет и повече произведена „родна електроенергия“ звучаха като апел в неопределеното бъдеще. В една от първите си изяви след великденската ваканция Фон дер Лайен обаче иска срокове, и то кратки, защото най-сетне е назовано видимото – изоставане в проектите в сравнение с Китай и САЩ. Още преди лятната ваканция трябва да има амбициозна цел с конкретни мерки и действия за премахване на регулаторните пречки.

Урсула фон дер Лайен призовава страните членки да не чакат, а да се възползват от средствата в Кохезионния фонд и да инвестират в мрежи и батерии. „Използвайте тези пари сега, защото трябва да подобрим енергийната система“, апелира тя и разкрива, че за осигуряване на нужния ресурс ще са необходими и частни инвестиции. В тази връзка ЕК подготвя инвестиционна конференция, за да мобилизира необходимия капитал. Някои от тези насоки са обсъдени с комисарите, но цялата картина ще стане видна съвсем скоро след Европейския съвет в Кипър следващата седмица.

"Както се вижда има много работа, за да се изправим пред реалността и предизвикателствата, пред които сме изправени. Това със сигурност няма да е последната подобна криза, но след всяка такава Европа ставала по-подготвена", става видно от разпространената цяла реч на председателката по време на заседнието"

През очите на Урсула фон дер Лайен, ЕС има зад гърба си отработени механизми след кризата с Ковид, военните действия в Украйна и последвалия енергиен и ценови шок на Стария континент. Най-важното е, че е изградена стабилна координация между държавите членки. Има също енергийна платформа за търговия с газ, действащи механизми за нагнетяване на подземните газохранилища, работи се по мерки за защита на уязвимите потребители. 

Следващата стъпка е да се работи за по-гъвкави правила за отпускане на държавна помощ. Планира се възможност държавите членки, в условия на кризи, да отпускат временна държавна помощ за най-уязвимите сектори. Личното настояване на председателката е тази промяна да влезе в сила още този месец.

Всички тези бързи действия на ЕК си имат и финансов аргумент. За малко повече от месец военни действия в Близкия изток и прекъсването на доставките на газ и петрол през Ормузкия проток, вносът за ЕС с 22 милиарда евро. Видно е, че с всеки изминал ден сумата главоломно нараства. Ако съдим по разпространени данни ГД „Икономически и финансови въпроси“, в които се посочва, че през първите 17 дни от кризата вносът се е оскъпил с 6 млрд. евро,  то за малко повече от месец сметката е нараснала близо четири пъти.

Сектори като транспорта остават силно зависими от вноса на петрол и петролни продукти. Настоящата ситуация подчертава неотложната необходимост ЕС да ускори прехода си към електрифицирана икономика. Този преход ще изисква значителни инвестиции в чиста енергия и може да отнеме време, за да се прояви въздействието му върху цените. 

2026 година е определена за реформи и подпомагане на конкурентоспособността. Оставащите месеци се очаква още мерки за интеграцията на енергийния пазар. Същевременно германският мозъчен тръст Agora Energiewende показва с доклад, че ЕС може да спести над 560 млрд. евро между 2030 и 2050 г., ако държавите координират енергийното си планиране между секторите. Ако т. нар. „топ-даун" на ЕК сработи би помогнал да се идентифицират зоните, където инвестициите са най-належащи.

За "тесните места“ по мрежите сме ви разказвали многократно в 3е-news през 2025 година. От изявления на ресорния еврокомисар по климата Вопке Хукстра (Wopke Hoekstra) се знае, че са необходими 1,2 трлн. евро за периода до 2040 г. Началните стъпки по реформата вече са започнали и се търсят начини за разширяване на капацитета, както и облекчаване на разрешителните режими.

От друго изказване в Европейския парламент на заместник-председателя на Генерална дирекция „Енергетика“ Мехтилд Вьорсдьорфер (Mechthild Wörsdörfer) става ясно, че финансов пакет вече е разгледан по конкретни проекти за 2026 година. Но предстои много работа, защото над 40% от съоръженията в ЕС са на по 40 години и не са в състояние да поемат бума на зелена енергия. В приоритетния списък попадат 235 международни проекта. Над половината от подадените заявления са за модернизация на мрежи за пренос.

Всяко забавяне коства много на всички по веригата – от индивидуалните потребители през доставчиците до общите енергийни цели в правителствената политика, казва националният нидерландски оператор TenneT и призовава политиците да не се бавят и миг.

Белгийският гуверньор: 2025 е годината, в която нашият свят се срина

2025 беше година на трусове, несигурност и геополитически промени. "Светът, основан на правила, изчезва", казва управителят на Националната банка Пиер Вунш. Въпреки това, белгийската икономика останала непокътната. Този контраст между устойчивост и уязвимост преминавал като нишка през годишния доклад на NBB. В същото време натискът най-накрая да се адресират структурните слабости нараства, разказва в аналитичен репортаж  на местната телевизия 21 news.

Белгия показала изключителна устойчивост, въпреки натрупването на кризи. В същото време се увеличава критиката от Европа към нейните собствени икономически операции.

Управителят на Националната банка на Белгия. Снимка, официален сайт

„Международният ред, който години наред разчиташе на правила и консултации, се разпадна. Европа се бори да се адаптира към свят, в който властта и преките сделки са ключови. Този базиран на правила свят, в който държавите спазват фиксирани международни правила и споразумения, изчезва. Тази уязвимост става още по-видима в отношенията със Съединените щати. Докато Вашингтон едновременно залага на търговия, военен натиск и лични интереси, Европа остава заседнала в разделен политически дебат. Резултатът е слаба позиция в една все по-трудна геополитическа игра. Самокритиката се чува и в отношенията с Китай. Европа е доста наивна от дълго време и сега си задава въпроса: Имаме ли добра сделка с Китай?, пита Пиер Вунш.

На технологично ниво картината не изглежда розова. Вунш говори за "Евросклероза 2.0". Европа систематично изостава в ИТ и изкуствения интелект. Често чертае мащабни планове, в които се обещава твърде много, а се изпълнява твърде малко. В същото време има недостиг на ресурси. Нито една европейска компания няма финансово влияние да се състезава в надпреварата за изкуствен интелект, която е доминирана от американски компании, които "контролират нашето технологично бъдеще.

В самата Белгия критиката е силно насочена към правителствената политика, особено към Валония. Държавните разходи са около 70% от БВП. Това ниво е "по-близо до границата на комунистическа държава отколкото до неолиберална държава. Регионът структурно консумира повече отколкото произвежда. Без годишни субсидии от около 7 милиарда евро ситуацията би била сравнима с тази на страни като Гърция или Португалия по време на кризата с еврото. Това само по себе си е "неустойчиво", се казва в телевизионния репортаж.

По отношение на бюджета има ясно предупреждение. Федералният дефицит от 5,3% е "неустойчив" и "парите са свършили". Буферите, натрупани по време на предишни кризи, са изчерпани.

Пазарът на труда също има възпиращ ефект. Автоматичната индексация е "много затрудняваща" и затруднява преместването на работни места в сектори с по-голям растеж. Освен това има силен административен натиск. Дори в рамките на Националната банка въздействието на регулациите се описва като "откровено много инвалидизиращо".

Вунш признава, че икономическите прогнози никога не са напълно обективни. Прогнозите са оцветени и от светогледа на този, който ги прави. Когато определени политически решения срещнат съпротива, негативните сценарии понякога се оценяват по-остро, отколкото е оправдано. Това може да окаже натиск върху доверието към институциите.

В началото на годината излезе информация, че бюджетният дефицит възлиза на 5,7% от БВП през третото тримесечие на миналата година, което е около 35 милиарда евро. Според изчисленията на бизнес вестника De Tijd, цитирани от електронния сайт businessam.be, това е най-големият дефицит за последните четири години. През предходното тримесечие на 2025 година дефицитът е бил 5%. Увеличението се дължи на по-високи разходи, особено подкрепа за Украйна и социални помощи в здравния сектор.

За тежката финансова ситуация вече спомена в едно поредица от интервюта премиерът Бард Де Вевер от началото на 2026 г.. Според неговите прогнози пред страната предстоят 4 тежки финансови години, а за да си стъпи на краката ще се нужни поне десетилетие.

Министър-председателят вярва, че стабилните финансови резултати ще дойдат чрез много икономии, болезнени социални мерки, по-строги миграционни политики.

Правителството се надява с увеличените данъци и от икономии да спести 9,2 милиарда евро, за да изпълни бюджетните цели по време на 5-годишния мандат и да намали дефицита.

По предложение на финансовия министър Ян Ямбон от март 2026 г. ДДС за спорт, култура и развлекателни дейности ще се повиши от 6% на 12%. Същото увеличение на ДДС ще се прилага и за нощувки в хотели и къмпинги, както и за храна за вкъщи и напитки.

Данъците върху енергията също ще бъдат преструктурирани с постепенно увеличаване на акцизите върху природен газ и мазут, докато акцизите върху електроенергията ще бъдат намалени.

Банковият данък и данъкът върху сметките за сигурност ще бъдат увеличени — от 0,15% на 0,3% — заедно с увеличаване на застрахователните данъци от 9,25% на 9,6%, считано от 1 април.

Управляващите посегнаха на една от екологичните политики, следвани от предходния кабинет на Александър Де Кро. От началото на годината бе въведен пътен данък за електромобилите  и еднократна такса за регистрация. Според правителството решението да се въведе зеления бонус преди години е изпълнило своята функция. За по-малко от 10 години броят на изцяло електрическите автомобили се е увеличил от 1390 през 2015 г. до 132 979 през 2024 г.. Миналата година 16% от новорегистрираните автомобили са били електрически. Освобождаването от данъци за електрически автомобили и автомобили на водород беше успех: зеленият преход е в разгара си през последните години. Същевременно обаче данъчните приходи спаднаха драстично и е застрашено финансирането на пътната инфраструктура. Затова трябваше да се намесим“, аргументира се фламандският министър на финансите Бен Вейтс.

Кралството е на четвърто място в ЕС по-най-висок дълг към БВП. Само Гърция (152,5%), Италия (137,9%) и Франция (114,1%) са по-зле в топ печалната класация.

Политиката на кабинета е обект на постоянни критики от встъпването му вече една година. Проведоха се поредица от протестни шествия на синдикатите, последното от които бе през октомври. Задава се нова 5-днвена стачка на транспортните синдикати в края на януари.

Хиляди хора излязоха по улиците на Брюксел през миналата година, за да изразят притесненията си относно социално-икономическата политика на правителството. Синдикатите също изпратиха писмо до Де Вевер, в което изразиха опозицията си срещу плановете на федералното правителство. Въпреки това, заявяват, че техните притеснения не са били чути. В съвместно изявление християнските, социалистическите и либералните синдикати казват, че "въпреки големите демонстрации не получихме никаква реакция, само оглушително мълчание от страна на правителството".