За 58% от българските фирми най-голяма бариера е липсата на институционална подкрепа, недостатъчните публични стимули и ясна законодателна рамка, негативните последствия от климатичните промени. Това показва проучване на групата Generali и Университета Бокони, проведено между януари и февруари 2026 г. В него са включени отговорите на 100 малки и средни предприятия от 11 държави. Анкетата е в рамките на инициативата SME EnterPRIZE.
![]() |
| Снимка; Пресслужба на ЕК |
Анкетираните МСП
ясно посочват какво смятат, че ще има най-голям принос за ускоряване на
техния преход. Това са възможността за получаване на по-добри условия за
финансиране, достъпът до публично финансиране и опростяването на нормативната
уредба.
Малките и средните предприятия в Европа разглеждат
устойчивото развитие като неразделна
част от управлението на риска и дългосрочната им стратегия. Въпреки
икономическата нестабилност, затягащите се регулации и нарастващото въздействие
на климатичните промени, повече от 40% от МСП продължават да интегрират
устойчивостта в бизнеса си, а 68% я смятат за важно конкурентно предимство.
“Европейските
малки и средни предприятия показват, че са ангажирани с устойчивостта дори в
условията на предизвикателна икономическа и регулаторна среда. В същото време
резултатите от проучването подчертават областите, в които подкрепата е
най-необходима. Това са изграждането на по-голяма устойчивост към климатичните
промени и повишаването на дела на защитата, тъй като 59% от МСП не са
застраховани срещу катастрофични събития. Изводите от проучването потвърждават
нуждата от въвеждане на интегриран подход, включващ осведоменост, подходящи
финансови решения и защита срещу рискове“, казва Марко Сесана, генерален
управител на Група Generali
През 2025 г. “Дженерали
Застраховане” се присъединява към SME EnterPRIZE и организира първото
издание на конкурса у нас. Компаниите се състезаваха в две категории – “Околна
среда” и “Социални дейности и инициативи”. Победителят в първата категория - “Монатекс”,
стана и Герой на устойчивостта за България, като представи страната ни на
събитието в Брюксел. Дружеството от Монтана произвежда текстил и текстилни
изделия от рециклирани пластмасови (PET) бутилки. То прави прежди от
преработените бутилки, които като краен продукт се превръщат в готови платове,
дрехи, завивки и други текстилни изделия. Компанията е успяла да превърне тази
устойчива практика в успешен бизнес модел, като само за 2024 г. е рециклирала
над 250 т. пластмасови бутилки. 47% елементите, използвани за производството на
готовата стока, която продават на своите клиенти, са от рециклирани материали.
„Грешната“ държавна политика
За препятствията и проблемите, за радостта на наградата, но и за очакванията към държавата разговарям със собственичката на монтанската фирма Славка Нончева (на снимката) в специално интервю за 3е-news от сърцето на Европа.
Питам я как се
намира суровина в най-бедния регион не само на България, а и за целия ЕС. С
въздишка дамата казва, че е изключително трудно. “Аз винаги казвам, че корена
на злото на проблема е в първоначалното събиране. Ако суровината не стига до
сметището, а дойде директно при нас, тогава разходите за рециклиране ще бъдат
двойно по-малки. Няма да ползвате гореща вода, перилни препарати. Отмиването на
мърсотията струва двойно, нагряват се водите и се ползват химикали“, обяснява
мениджърът.
Проблемите с
мръсните опаковки продължават, защото впоследствие мръсната вода в процеса
трябва също да се рециклира. „Индустрията, ако може да взима продукцията
директно от сметосъбиращите фирми, рециклирането в България ще процъфтява“,
вярва Нончева.
На въпрос дали е
просто до държавна политика, без да се замисля мениджърката отговаря, че е
„въпрос на грешна държавна политика“ и пояснява с обикновен пример. Бизнесът
плаща такса „смет“, която отива в бюджета на общината, която е направила депо.
Същевременно, „на едни хора“ се дават субсидии да събират разделно. Само че
един камион събира сортирания отпадък наведнъж и не го рециклират прилично.
Дава се на местното сметище да се сортира наново. „Получава се така, вие
плащате на държавата веднъж да ви рециклира отпадъка, тя пък плаща един път на
сметището, още един път на този, който събира суровините. Накрая прозрачните
сортирани бутилки се предават за суровина.
Нончева посочи, че в момента тези бутилки се продават на цена от 420 евро за тон. „Ако аз започвам от тази цена и имам разходи за рециклиране, моят материал става на цената на оригиналната суровина, посочва тя и допълва, че за да има ефект от дейността се внася вносна суровина за рециклиране от Румъния, Гърция, Сърбия, Унгария и Германия.
Ситуацията с тази
държавна политика е принудила много малки компании да затворят врати. В момента
като монтанската фирма са останали две-три малки в страната.
Апелът на фирмата
е да се учат децата, домакинствата и ресторантите как да се сортират правилно
отпадъците. Можело да се вземе пример от съседна Сърбия където всички бутилки
отиват в един метален кош, а не на сметището.



.docx%20-%20Word.png)


.docx%20-%20Word.png)
.docx%20-%20Word.png)

.docx%20-%20Word.png)

.docx%20-%20Word.png)