Всичко за мен

Моята снимка
Казвам се Апостол Апостолов и съм икономически журналист повече от 20 години. Работил съм за Деловия портал Econ.bg, електронното издание както и негов кореспондент от Лондон. Работил съм за телевизиите Bulgaria On Air и Канал 3, както и агенция БГНЕС. В момента съм кореспондент за специализирния портал 3E News. От 2020 година живея в Белгия. Блогът ми развивам от началото на 2012 година с теми в енергетиката, инфраструктура, ВЕИ. Интерес за мен представлява политиките в района на БЕНЕЛЮКС. .................... Ik ben Apostol en ik ben geboren in Bulgarije. Ik woonde vroeger in Sofia, maar nu woon ik in Hasselt. In Bulgarije was ik vroeger leraar Bulgaars en was ik ook journalist. Ik heb interesse voor energie en politiek.

четвъртък, 2 май 2024 г.

Нидерландия влага 250 млн.евро в 7 проекта за зелен водород

Нидерландското правителство, въпреки че е със статут в оставка, продължава усилено своята работа и начертана инвестиционна политика. С едно от последните си решения, кабинетът на Марк Рюте отпусна 250 млн. евро за 7 проекта за зелен водород с 101 MW. Кандидатите са избрани след проведена тръжна процедура.

Picture : RWE

Един от проектите е на германският енергиен гигант RWE, чиито мениджмънт потвърдил, че е получил близо 125 млн. евро за 50MW инсталация. Окончателното инвестиционно решение германците ще вземат в края на тази година, съобщи сайтът hydrogeninsight.com.

Изборът на нидерландските власти да се доверят на RWE е определена като „отлична новина" от главната оперативна директорка по водородните проекти Сопна Сури.

"Финансирането е един от решаващите компоненти, за да направи цялостния проект икономически жизнеспособен и да ускори разрастването на пазара на водород в провинция Гронинген и извън нея. Чрез доставката на чист водород, например за транспортния сектор и химическите заводи, нашият обект в Еемсхавен (Северна Нидерландия) ще помогне за намаляване на въглеродните емисии на индустриалните компании в Северозападна Европа".

Многомилионният транш от бюджета на ниската земя е поредната стъпка на това правителство (действащо още като редовно преди да подаде оставка през миналото лято, б. а.) към преследване на амбицията страната да се превърне в ключов център за дистрибуция на зелен водород в Европа – първо със своите съседи, а впоследствие и със страни от други континенти – сред тях и Мароко.

 Освен като ключов газов пазар – Германия е важен стратегически партньор за нидерландския бизнес. Пазарът на зелен водород е сред областите от взаимен интерес за индустриите от двете страни на границата. В тази насока се работи и сред висшите етажи на властта, та дори и кралят.

През ноември 2023 година, по време на посещение в Германия, Вилем-Александър се договори с властите на провинция Северен Рейн-Вестфалия да се ускори вносът зелен водород. Двете страни за тази цел са заделили по 300 млн.евро.

По време срещата е станало ясно, че двете страни могат да си произвеждат сами зелен водород от наличните вятърни и слънчеви мощности, но за да се захранват напълно индустриите ще е необходим и внос.

Вносът ще е необходим за нуждите както на пристанищата в Нидерландия, така и в Германия. В дългосрочен план съвместната инициатива ще създаде северозападен европейски пазар на водород, в който Нидерландия може да се превърне в един от най-важните водородни центрове в региона", казват от нидерландското икономическо министерство.

Паралелно с Германия, нидерландците усилено преговарят за сътрудничество и със своята белгийска съседка.

Миналата пролет местните икономически медии съобщиха, че един от съвместните проекти е развиването на дълбоководно пристанище, което ще бъде превърнато през следващите години в „зелен“ център за водород и амоняк.

Няколко енергийни компании (сред които и нидерландски неофициално за заявили, че следят с интерес развоя) са готови да инвестират съвместно във Вилхелмсхафен (Северна Германия) над 5 милиарда евро в проекта, който има за цел да направи Германия още по-независима от руския газ.

Picture: ©AdobeStock/energy.ec.europa.eu

Проекти като тези в Германия и Нидерландия са част от голямата цел на Европейската комисия да увеличи делът на водорода в практиките. Към 2022 година той е бил с нищожните 2%. Използвал се е предимно за производство на химически продукти като пластмаси и торове. 96% от този водород е произведен с природен газ, което води до значителни количества емисии на CO2.

Приоритет за ЕС е разработването на възобновяем водород и той има за цел да произвежда 10 милиона тона и да внася 10 милиона тона до 2030 г.

Стратегия на ЕС за водорода и инициативи

Стратегията на ЕС за водорода (COM/2020/301) беше приета през 2020 г. и предложи политически точки за действие в 5 области: инвестиционна подкрепа; подпомагане на производството и търсенето; създаване на водороден пазар и инфраструктура; научни изследвания и сътрудничество и международно сътрудничество.

Пакетът Fit-for-55, представен през юли 2021 г., представи редица законодателни предложения, които превръщат европейската стратегия за водорода в конкретна европейска рамка за водородната политика.

Механизмът за възстановяване и устойчивост на чиста енергия беше предоставен на държавите от ЕС за инвестиции във водородни проекти по цялата верига за създаване на стойност.

Инвестиционна подкрепа е предоставена и чрез важните проекти от общ европейски интерес (IPCEIs) за водорода. Първият IPCEI, наречен "IPCEI Hy2Tech", който включва 41 проекта и беше одобрен през юли 2022 г., има за цел разработването на иновативни технологии за веригата на стойността на водорода за декарбонизиране на промишлените процеси и сектора на мобилността, с акцент върху крайните потребители.

През септември 2022 г. Комисията одобри "IPCEI Hy2Use", който допълва IPCEI Hy2Tech и който ще подкрепи изграждането на инфраструктура, свързана с водорода, и разработването на иновативни и по-устойчиви технологии за интегриране на водорода в промишления сектор.

И накрая, партньорството за чист водород беше създадено през ноември 2021 г. в подкрепа на научните изследвания и иновациите във водородната екосистема.

Рамката на политиката беше допълнена с 2 делегирани акта, официално приети на 20 юни 2023 г., приложими за възобновяемия водород съгласно Директивата за енергията от възобновяеми източници. Първият обхваща възобновяемите горива от небиологичен произход (RFNBOs) и определя критериите за продукти, които попадат в категорията "възобновяем водород". 

Другият предлага подробна схема за изчисляване на емисиите от жизнения цикъл на възобновяемия водород и рециклираните въглеродни горива, за да се постигне прагът за намаляване на емисиите на парникови газове, определен в директивата.