Макрон и Шолц ще се опитат на смажат "зъбците" на ЕС

Френският президент Еманюел Макрон пристигна на официално държавно посещение в Германия след близо четвърт век. Жак Ширак е последният френски президент, който направи такова през 2000 година.

Снимка: Aудиовизуална пресслужба на ЕК

Визитата на Макрон в Берлин се възприема като изключително важна с оглед на обтегнатите отношения между двете страни. Ето защо е крайно необходимо да се засилят връзките. 

Париж и Берлин исторически са движещата сила зад Европейския съюз, но изглежда, че вече няколко години са на път да се сблъскат, отбелязва нидерландската обществена медия NOS.

• ЕК отпуска на Франция 4 млрд.евро по проекти за намаляване на емисиите

Френските им колеги пък виждат "раздразнения и от двете страни". Вестник "Либерасион" пише за "взаимно напрежение и фрустрации"- две седмици преди европейските избори. Да не се пропуска и че в периферията на Европа бушува война.

Еманюел Макрон и Олаф Шолц са не само показват политически различни, но и създават несигурност за бъдещето на ЕС. Шолц почти не се намесва в Европа, а на Макрон му остават само три години като президент", отбелязва Le Monde.

През последните години Париж и Берлин се сблъскаха по редица различни въпроси - от енергетиката до икономиката. Войната в Украйна беше своеобразен катализатор: тя разкри нови и съществуващи напрежения.

Макрон от години настоява за собствен европейски курс що се отнася до отбраната, по-малко зависима от САЩ. Шолц продължава да разчита на връзката с Вашингтон.

Французите и британците решиха да доставят ракети с голям обсег на Украйна в началото на тази година. Берлин отказа. Шолц се застъпва за противоракетна система с американска технология - без френски принос.

И понякога дипломатическият език се пропуска, напрежението се разгаря и става малко дипломатическа улична борба.

Макрон заяви през февруари, че не изключва възможността Западът да изпрати войски в Украйна. Хладният отговор на Шолц: "Нито европейските страни, нито страните от НАТО ще изпратят нито един войник в Украйна". След което Макрон разкритикува "малодушието" на някои страни, а Берлин заяви, че не иска да води дискусия за това кой е "най-корав".

Въпреки това специалистите смятат, че оста Париж-Берлин не е в непосредствена опасност. "Това е време на изключително напрежение. Заради кризата в Украйна всичко е в светлината на прожекторите", заяви изследователката Мари-Сиксте Имбер по френска медия. "Френско-германските отношения никога не са били ромоляща река. Единствената разлика е, че сега всичко се бори публично."

И в Париж, и в Берлин знаят, че и двете страни и Европейският съюз се обслужват от добре смазан тандем. Двамата се нуждаят един от друг, за да продължат напред заедно. Кавгите между Макрон и Шолц отслабват Европа и никой не иска това с непредсказуем Путин точно зад ъгъла.

Германската кореспондентка Михаела Вигел, която работи в Париж от 1998 г. за "Франкфуртер Алгемайне Цайтунг", каза миналата година"Няма истински разрив в отношенията, но светът се променя и това предизвиква разделение. Но връзката е достатъчно силна, за да изчисти недоразуменията."

Затова тридневното посещение на Макрон в Германия трябва да "подчертае уникалните взаимни отношения", се казва в Елисейския дворец. Страните работят интензивно заедно от 50-те години на миналия век. Това сега се подчертава с държавна вечеря с германския президент Щайнмайер, разговори с млади хора, посещение на мемориала на Холокоста в Берлин и разговори за изкуствения интелект, спорта и културата.

Това би трябвало да осигури ново смазочно масло в мудната машина, която Франция и Германия образуват заедно, се изтъква в репортаж на нидерландската медия. "Берлин редовно се изненадва през последните месеци от изявления от Париж. По-специално, твърдият език на Макрон за войната на Русия в Украйна доведе до видимо раздразнение.

Канцлерът Шолц публично се изказа срещу предложението на Макрон, че изпращането на войски в Украйна е опция. Тя създаде имидж, че Франция иска да направи повече за Украйна, отколкото Германия, докато реалността е обратната. Берлин доставя много повече военна и финансова подкрепа от Париж. Освен това Германия беше изненадана от призива на Макрон миналия месец за повече протекционизъм в ЕС, докато Берлин отдава голямо значение на свободния пазар, отбелязва кореспондентът на нидерландскта телевизия в германската столица.

Ясно е, че двамата правителствени ръководители имат доста различни характери. В германските медии Шолц и Макрон са сравнявани с приливи и отливи, наред с други неща, като германският канцлер е земният северняк, а френският президент - прекалено ревностна подскачаща топка. Но, както посочват германските журналисти, отношенията между Макрон и предшественика на Шолц Меркел също първоначално бяха обтегнати. Те се сближиха, за да станат дуото с прякор "Mercron".

Все още не се споменава за двойката "Шокрон", но политическата воля е налице. Следователно през следващите дни двамата ще излъчват единство към външния свят. Програмата на държавното посещение също е много подходяща за това: има много тържества и церемонии. Консултациите по същество се провеждат главно на заден план."

В схватка за атома

Последната голяма словесна битка между двамата се разрази в сърцето на Европа през пролетта на 2023. „Арената“ е среща на правителствените ръководители на държавите-членки.

Европейските лидери са в задънена улица по отношение на признаването на ядрената енергия като пълноценен възобновяем ресурс.

Припомням, че във Франция над 70% от електроенергията се произвежда в ядрени реактори. Ето защо не е изненадващо, че президентът Еманюел Макрон продължава да настоява в ЕС за по-благоприятно третиране на ядрената енергия.

В другия лагер попада германския канцлер Олаф Шолц. Неговата страна, заедно с още няколко яростно се противопоставят на френските усилия да се даде „зелен“ статут“ на ядрената енергия.

Темата предизвиква напрежение не само между двете съседки, но и в рамките на Съюза. Германия, заедно с няколко страни, включително Австрия и Люксембург, не са фенове на ядрената енергия.

Франция, от друга страна, създаде "ядрен съюз" в рамките на ЕС. Заедно с още десет други държави, сред които България, иска да гарантира, че ядрената енергия отново играе все по-голяма роля в европейските енергийни доставки. Страните, които участват, като Полша например, също говориха на европейската среща за необходимостта да се даде на ядрената енергия същия статут като възобновяемите източници.

• Европа разделена по въпроса за ядрената енергетика 

Сред тях е Белгия, която не е част от ядрения съюз. Въпреки това премиерът Александър Де Кро би искал страната да получи статут на наблюдател в рамките на алианса. Де Кро също така заяви пред Financial Times, че страните трябва да предприемат "прагматичен" подход по отношение на атома.

Председателят на ЕК Урсула фон дер Лайен заяви, че ядрената енергия може да играе роля в европейските енергийни планове. Новите ядрени технологии биха могли да използват средства от Европейския закон за нулевата нетна индустрия, европейският еквивалент на Закона за намаляване на инфлацията в САЩ. Под нови технологии тя разбира малки модулни реактори (SMR), които вече се разработват.

Откакто Германия реши да се оттегли от ядрената енергетика след катастрофата във Фукушима в Япония през 2011 г., Париж и Берлин воюват помежду си за ядрената енергия.

Франция и Германия стоят в основата за това как ще изглежда бъдещия европейския пазар на електроенергия и  начините за развитие на конкурентоспособна “зелена промишленост” в Европейския съюз в условията на китайски и американски офанзиви.

Някои от тези регламенти, които се разработват и остават като наследство на новата Европейска комисия, се отнасят до съдбата на нисковъглеродния водород, т.е. произведен с ядрена енергия за декарбонизиране на промишлеността и транспорта на дълги разстояния заедно с възобновяемия водород. Други ще бъдат от голямо значение за икономическата жизнеспособност на френския ядрен сектор и конкурентоспособността на страната.