Белгия, Нидерландия и Германия ще си помагат във водородната икономика

Белгия, Нидерландия и Германия създават единна платформа за развитие на водородната икономика в Северозападна Европа, съобщи фламандският секторен клъстер WaterstofNet.

Инициативата е формализирана под формата на меморандум за сътрудничество между браншовия Белгийски водороден съвет (BHC), нидерландския NLHydrogen (NLH) и германския Nationaler Wasserstoffrat (NWR).

Трите страни са си обещали да направят всичко възможно за постигане напредък в областта на водородната икономика в Северозападна Европа.

Меморандумът е подписан в Ротердам на официална среща на 13 май, на която е станало ясно, че в новата единна платформа ще бъдат привлечени правителствата, университетите, научноизследователските институции и гражданското общество за насърчаване на иновациите и устойчивостта във водородния сектор.

Участниците ще обменят актуална информация, ще си организират регулярни срещи, семинари и ще провеждат навременна комуникация, за да няма забавяне по начертаните приоритети.

Трите подписали страни вярват, че това партньорство ще донесе значителни ползи на пазара чрез насърчаване на инициативи както в областта на технологиите, така и в развитието на пазара и политиката, се казва в разпространено прессъобщение.

"Това съвместно усилие ще бъде от полза не само за белгийската индустрия, но и ще допринесе за просперитета на целия регион", отбелязва Том Хаутекиет, председател на Белгийския водороден съвет.

Междустранният договор идва дни, след като стана ясно, че Белгия е първата страна в света, която е избрала оператор за водородна мрежа подобно на тези за електричество и газ. Неговият мандат ще е 20 години. Очаква се разрешителното да бъде дадено преди насрочените за юни европейски и федерални избири.

Fluxys hydrogen е натоварен с планирането, разработването и управлението на водородната мрежа, задача, която е от съществено значение за енергийния преход.

Федералното правителство вече одобри и водородна стратегия, в която е заложено изграждане на цялостна водородна мрежа в цяла Белгия, подобна на електропреносните мрежи на Elia и на природен газ на Fluxys.

Белгия ще инвестира следващите години 250 милиона евро в изграждане на водородна инфраструктура и мрежа със съседните страни. Развитието е от изключително значение за цяла Европа. От 1600 километра над 600 се намират на нейна територия.

Отделно в областта на водородната икономика Германия и Белгия се договориха да свържат своите водородни тръбопроводни мрежи най-късно до 2028 г. Партньорството има за цел да повиши енергийната сигурност, да насърчи екологосъобразното поведение и да отвори вратата за постигане на смели климатични цели в световен мащаб, коментира по този повод специализираният сайт Industry&Energy.

Редица проекти в отделните страни също са в напреднала фаза. Германско дълбоководно пристанище ще бъде превърнато през следващите години в „зелен“ център за водород и амоняк. Няколко енергийни компании са готови да инвестират съвместно във Вилхелмсхафен (Северна Германия) над 5 милиарда евро в проекта, който има за цел да направи Германия още по-независима по-малко от руския газ.

Съседна Франция също не стои безучастно. Енергийните гиганти TotalEnergies и Engie от няколко години работят по съвместна централа за производство на зелен водород близо до Марсилия. Тя трябваше вече да работи , но заради непредвидените обстоятелства и затегнатата икономическа ситуация заради войната в Украйна - пускът бе отложен с две години за 2026. 

Разположенa в сърцето на биорафинерията на Total в La Mède, площадката ще е захранвана от соларни инсталации с общ капацитет над 100 MW, а електролизаторът е с мощност 40 MW. Водородът ще се използва главно за пълно покриване на нуждите на процеса на производство на агрогорива в La Mède, който според TotalEnergies ще спести над 100 000 тона въглеродни емисии годишно. Ще се използва и на границата като гориво за камиони, автобуси, корабоплаване и др.

Протегната ръка от ЕС

В последните работни дни тази Европейска комисия даде ясен сигнал, че ще подкрепя бизнеса и фирмите в областта на водородната икономика. С едно от последните си решения през май стана ясно, че отпуска близо 720 милиона евро на 7 проекта за възобновяема водородна енергия в Европа. Те са избрани чрез първата проведена тръжна процедура в рамките на Европейската водородна банка. 

Средствата за този търг идват от приходите на схемата на ЕС за търговия с емисии. Спечелилите кандидати ще произвеждат възобновяем водород в Европа и ще получат субсидия за преодоляване на ценовата разлика между производствените им разходи и пазарната цена на водорода, която в момента се движи от невъзобновяеми производители.

Фондът за иновации е най-голямата програма на ЕС за финансиране на внедряването на иновативни технологии с нулеви нетни емисии, с прогнозен бюджет от 40 милиарда евро от приходите от тръжна продажба на квоти по схемата на ЕС за търговия с емисии между 2020 и 2030 г.

Европейската водородна банка, обявена от председателя Урсула Фон дер Лайен в речта й за състоянието на Европейския съюз през 2022 г., е инициатива за улесняване на вътрешното производство и вноса на възобновяем водород в ЕС. Тя има за цел да отключи частните инвестиции в ЕС и в трети държави чрез справяне с инвестиционните предизвикателства, преодоляване на недостига на финансиране и свързване на бъдещите доставки на водород от възобновяеми източници за потребителите.