Pages

събота, 29 април 2023 г.

Нидерландия отделя 320 млн.евро по проекти в атомната енергетика

Нидерландското правителство е предвидило 320 милиона евро по проекти за развитието на ядрената енергетика, съобщи сайтът World Nuclear News. Парите ще отидат по подготовката за разширение на граничната атомна централа в Борселе, изграждането на нови малки реактори и научни проекти.

NPP Borsele. Picture: WNN

През декември 2021 г. новото коалиционно правителство на премиера Марк Рюте постави ядрената енергия в центъра на своята политика. От кабинета заявиха, че планират строеж на нова АЕЦ с два реактора - всеки от тях с мощност 1000-1650 MWe. След пускането им през 2035 г. те ще осигуряват между 9 и 13% от общата произведена електроенергия в страната. 

За да започне подготовката, кабинетът е изчислил, че ще му трябват най-малко 5 милиарда евро. Калкулацията е направена преди избухването на войната между Русия и Украйна, скокът на суровините и матариалите. Отделно за самото строителство ще са необходими още повече пари. 

Правителството се надява да успее да се обърне към компании, които имат интерес да експлоатират такава нова атомна електроцентрала

Във връзка със заявените намерения, на 26 април екип от експерти към министъра на енергетиката и климата Роб Джетън изпраща доклад до кабинета, в който прогнозира намаляване на дела на атомната енергия през следващите години. 

В заключенията се препоръчва насочване на повече инвестиции във ВЕИ вместо в нови атомни централи. „След с 7 години около 85% от нидерландския микс може да се състои от слънчева и вятърна енергия. Ето защо е хубаво да се помисли дали е целесъобразно да се инвестира в АЕЦ каквито намерения има правителството“, пише в доклада.

В експертния екип са икономистът Питер Бут и изследователят на климата Хелийн де Конинк, които смятат, че е малко вероятно нова атомна електроцентрала да бъде пусната преди 2040 г. Това важи и за малките атомни електроцентрали от нов тип (SMR), които правителството също обсъжда като алтернативни варианти.Правителството трябва да приеме този доклад сериозно. В края на краищата той беше поръчан от министър Джетън и в изготвянето участваха сериозни експерти, казва специалистът по климата Барт Ферхеген.

От публикувания проектобюджет се вижда, че са планирани 10 милиона лева за удължаване живота на граничната атомна централа с Белгия – в Берселе, 117 млн. евро по проучвания за строежа на нови АЕЦ, 65 млн. – за научни изследвания в атомната енергетика, отделно 52 млн. лева само за провинция Зеландия и община Борселе под формата на работен бюджет при евентуално строителство на нова АЕЦ в района.

Дали Борселе е крайният вариант – решението ще бъде взето едва след обществено допитване до местното население. Според министър Джетън, хората са положително настроени към проекта, защото с него се осигурява допълнителна заетост и се привличат потенциални инвеститори от други индустрии.  Въпреки това не се изключва и план Б с две опции - Маасвлакте (Ротердам) или Грьонинген. Един от кандидатите за партньори, още с обявявенето на проекта, е съседна Белгия.

петък, 28 април 2023 г.

Белгия може да постигне споразумение с „Енджи“ до лятото за двете АЕЦ

Белгийското правителство и компанията майка на атомните електроцентрали "Eнджи" може да постигнат споразумение до лятото, заяви главният изпълнителен директор Катрин Макгрегър по време на събрание на акционерите тази седмица.

Picture: Engie 

Изявлението даде повод на белгийския премиер Александър Де Кро да отговори на настоятелни депутатски въпроси. До момента той отвръщаше дипломатично и уклончиво за развоя на преговорите с френската компания. По време на своите интервюта той не еднократно е заявявал, че и двете страни искат максимално бързо да постигнат договорка. Очакваше се това да стане до края на януари.

"Доволен съм, че тя (Катрин Макгрегър) отправя точно същото послание като белгийското правителство", заяви белгийският премиер, цитиран от „Нюзблад“.

В началото на тази година правителството вече сключи предварително и неокончателно споразумение с французите за запазване на двете останали атомни електроцентрали Doel 4 и Tihange 3 с още десетилетие. Нерешеният проблем остава цената, която трябва да плати „Енджи“ за демонтирането на оборудването от спрените вече централи, както и за съхранението на отработеното ядрено гориво.

Забавените преговори дадоха основание за критики и опасения от страна на френската компания, тъй като с всеки изминал ден става все по-трудно закупуването на свежо гориво, а оттам и за изпълнение на поставените срокове.

Към момента в страната действат 5 реактора oт общо 7. Първият реактор на  АЕЦ Tihange 2, разположена в близост до Антверпен, спря през миналия септември, а вторият в края на януари. Остават в експлоатация Doel 1,2 и 4 и Tihange 1 и 3. След зимата на 2025 г. още три реактора вероятно ще излязат „в пенсия“. 

Мисълта за по-дълъг живот и след 2035 идва и след изпратен до кабинета анализ на риска, разработен от белгийския оператор Elia. В него се казва, че може да има недостиг на електроенергия през следващите години. В най-лошия случай дефицитът може да нарасне в края на 2025 г. до 1, 2 гигавата (GW), което е една десета от пиковото потребление

Премиерът Александър Де Кроо и министърът на енергетиката Тине ван дер Стратен са единодушни, че нe искат да поемат никакви рискове със сигурността на доставките.

Отчитат спад в дела на произведения ток от въглищни централи в ЕС

Енергийната криза, която засегна Европа миналата година, накара някои страни да се върнат на въглищните електроцентрали. С това и опасенията, че ще се повиши замърсяването на въздуха. Сега, когато зимата е зад гърба ни, картината изглежда не толкова мрачна, отколкото се опасявахме, пише в доклад водещият енергиен тръст Ember

Picture: Личен архив
Резултатите от събраните данни дава основание на експертите смело да заявят, че производството на електроенергия през отминалата зима е било най-чистото в историята.

Според доклада производството на електроенергия от въглища в Европейския съюз е намаляло с 27 тераватчаса за периода октомври 2022 - март 2023 година (-11%). Спад има и при използването на газ – 38 тераватчаса (-13%). Като цяло общото търсене на електроенергия в ЕС е спаднало с 6,2% в сравнение със средното.

В същото време възобновяемите енергийни източници са изпреварили изкопаемите горива енергийния микс на ЕС за първи път в историята. Причини за тези резултати са високите цени и топлата зима.

"Европа преживя кризисна зима, с нарастващи енергийни разходи и проблеми с доставките в резултат на руската инвазия в Украйна. ЕС издържа на тези трудни месеци, но не може да разчита само, че ще има меки зими през следващите години. За да поддържа стабилни доставки на електроенергия, ЕС трябва да се отдалечи от изкопаемите горива възможно най-скоро", предупреждава д-р Крис Росслоу, старши анализатор в Ember.

Германия и Полша – "най-добрите" ученици

От 18-те страни в ЕС, които са използвали въглища за производство на електроенергия миналата зима, 15 са намалили използването им. А най-добре представящите се страни са били Германия и Полша. За една година производството на електроенергия от въглища е спаднало с 10 тераватчаса в Германия и 6 в Полша. Никоя друга държава не се е справила по-добре, допълва информацията белгийското електронно издание bussinesssam.be.

Германия беше силно критикувана за повторното отваряне на редица въглищни електроцентрали, отчасти за да компенсира затварянето на атомните си електроцентрали. Но се оказва, че тези централи не работят с пълен капацитет. В Полша делът на въглищата в електроенергийния микс e достигнал най-ниското си ниво през февруари когато е спаднал с близо две трети.

Трите страни, в които се наблюдава увеличение на потреблението на въглища, са Италия (+ 26%), Финландия (+ 12%) и Унгария (+ 3%).

В заключенията си Ембър призовава за бдителност. Няма да имам мека зима всяка година. Трябва да се продължи с предприемането на структурни мерки за намаляване на потреблението и насърчаване на възобновяемите енергийни източници.

четвъртък, 27 април 2023 г.

Белгия създава специализирана прокуратура за джигитите

Повече камери по пътищата и създаване на специализирана прокуратурата са част от предприетите мерки на белгийската полиция в борбата с недисциплинираните шофьори, съобщават De Stanaard и VRT.

Picture: личен архив

Драстичните мерки са предприети, след като стана ясно че за миналата година страната чупи рекорд по наложени глоби за превишена скорост – над 6 милиона при 4,9 млн. година по-рано.

Полицията и съдебните органи съвместно са предприели мерки, за да намалят броя на смъртните случаи.

С въвеждането на системите за камери за скорост SPECS (Speed Check Services) по магистралите, повече персонал за обработка на глобите за превишена скорост и създаването на специализирана прокуратура за пътна безопасност с 45 служители, правителството ще положи допълнителни усилия за справяне с проблема, надяват се властите

Черната статистика показва, че за миналата година броят на смъртните случаи при пътнотранспортни произшествия е нараснал с 8%. Фаталните инциденти често са резултат от прекомерна скорост.

"Броят на смъртните случаи се увеличава година след година. Ето защо предприехме редица мерки заедно със съдебните органи и полицията, за да увеличим шанса за залавяне на шофьори с превишена скорост, коментира Едуард Ландтшийър от Федералното министерство на правосъдието.

Ако шофьорите не могат да платят на пътя или пък директно откажат, на момента им се издава извънсъдебно извести за спогодба с прокуратурата. Тогава автоматично размерът на дължимата сума набъбва с 33%. По този начин през миналата година са уредени над 480 000 глоби за превишена скорост.

През миналата година полицията премахна така наречената "граница на толерантност", при която шофьорите, които може да се движат само малко над ограничението на скоростта без да бъдат глобявани. На нейно място е въведена така наречената "техническа" граница“ от 6 км/ч за скорости под 100 км/ч и 7,5% за скорости над 100 км/ч. Това означава, че всеки, който е карал със скорост над 129 км/ч по магистрала, 56 км в градска зона или 76 км/ч по магистрален път извън градска зона, получава глоба за превишена скорост.

Срив предизвика спиране на тока в 4 скандинавски страни

Срив в скандинавската електроенергийна система предизвика прекъсване на тока едновременно във Финландия, Швеция, Норвегия и Източна Дания, съобщиха два от операторите Fingrid и Vattenfall.

Засегната е работата на два шведски атомни реактора, които са били изключени на 26 април рано сутринта. Дейността им е била възстановена в рамките на вчерашния ден. Веднага е активирана балансираща енергия от скандинавския пазар.

Според информацията на операторите причината е била два трансформатора близо до Стокхолм, които са изключили случайно след направена техническа поддръжка на подстанция. Шведският оператор уточнява, че е било предизвикано късо съединение. Два от реакторите Forsmark 1 и 2 също са засегнати.

Ситуацията е стабилна, но двата реактора ще останат извън строя за денонощие до 27 април в полунощ.

Уебсайтът за проследяване на въздушния трафик Flightradar24 заяви, че услугите му са прекъснати в сряда сутринта.

"В Швеция имаше значителни прекъсвания на електрозахранването и ние диагностицираме ефектите върху нашите системи и услуги", заяви Flightradar24 в Twitter.

сряда, 26 април 2023 г.

Презиентът на Engie не очаква проблеми с газа за предстоящата зима

Предстоящата зима ще бъде без сериозни затруднения, уверено прогнозира президентът на френската енергийна компания Engie Жан-Пиер Кламадийо в интервю за La Tribune, цитиран от белгийските медии.

Picture: Francetvinfo.fr

Изявлението се следи изкъсно тъй като компанията е собственик на атомните централи в страната. От друга страна французите водят от година усилени преговори с правителството на Александър Де Кроо за удължаване живота на два АЕЦ-а както и за сумата, необходима за съхранението на отработеното ядрено гориво и демонтажът на ядреното оборудване от спрените вече мощности.

Увереността му идва благодарение на солидните доставки втечнен природен газ, които пристигат в Европа. „Засега на хоризонта изглежда чисто. Средно между 150-160 кораба с LNG акостират всеки месец в Европа. Преди кризата бяха 40. Освен това се увеличи капацитетът на газ от тръбопроводите извън Русия – особено от Норвегия, която се превърна в най-големия доставчик. Към момента газохранилищата са наполовина пълни, което е безпрецедентно и немислимо преди една година. Във Франция те са на около 35%. Това ни прави спокойни и да гледаме към следващата зима без напрежение“, коментира президентът.

В началото на април САЩ и Европейският съюз заявиха, че работят по посока да запазят стабилността на доставките през 2023 г., припомня френската бизнес телевизия Би Еф Ем. Американците са изнесли за ЕС 56 млрд. куб. м втечнен природен газ  през 2022 г. в сравнение с 22 милиарда кубически метра през 2021 г., което е ръст от 140%.

Газовите коридори от Зеебрюге. Стопкадър VRT, аrchive

След нахлуването на Русия в Украйна през миналата година драстично се прекроиха за много кратко време газовите потоци на Стария континент.

Заради наложените европейски санкции руският газ бе заменен с втечнен природен газ и алтернативни доставки извън Европа. Огромни количества започнаха да се транзитират за страните-членки през белгийското пристанище Зеебрюге, което се превърна в ключов енергиен център в Западна Европа.

В аналитичен материал фламандската телевизия Ве Ев Те показа как се променят потоците след нарушените доставки от Русия. Синьо гориво от Зеебрюге тече към Германия, която изпадна в тежка криза заради зависимостта си от руски газ. Транзит е насочен и към Франция, Испания и Италия.

За да се компенсира недостига в ЕС, са насочени газови потоци и от Нидерландия и както вече стана дума от Норвегия и Великобритания. 

КОЛЕКТИВНО ТЪРСЕНЕ

EК „също запретва ръкави“, след като обяви процедура, в рамките на която европейските дружества ще регистрират своите потребности от закупуване на газ чрез механизма AggregateEU.

До началото на май дружествата трябва да отговорят на поканата за колективно търсене на синьо гориво. Впоследствие предстоят преговори с международни доставчици. Комисията няма да играе никаква роля в тези преговори. Първите споразумения за покупка се очакват преди лятото, съобщи сайтът 3e-news.net

По-нататък търговете ще бъдат устройвани редовно – на всеки два месеца през следващия 12-месечен срок. Остава възможността за записване за механизма. Досега са се регистрирали 76 дружества, а други са в процес на записване. Освен това 

Държавите членки са поели задължение да участват в обединяването на търсенето за най-малко 15 % от националните си цели за съхранението на газ, което представлява около 13,5 милиарда кубични метра газ годишно. 

Целите за съхранението на газ и за съвместните покупки на газ бяха договорени през 2022 г. като спешни мерки в отговор на превръщането на енергийните доставки в оръжие от страна на Русия и на невижданите досега цени на енергоносителите след нахлуването на Русия в Украйна.

За момента България не е проявила интерес да участва в механизма за съвместни покупки на природен газ на ниво ЕС.

Инфлацията в Белгия през 2022 г- два пъти по-висока от ръстът на заплатите

Инфлацията в Белгия през 2022 г. е два пъти по-висока от ръстът на заплатите, показват обобщение данни на европейската статистическа служба „Евростат.

За изминалата година е регистрирана 10,2% инфлация докато средното почасово заплащане е нараснало с едва с 6,2% за същия период."

Най-много са се повишили разходите за комунални услуги - 32,3%, следвани от тези за транспорт и храна съответно с 11,8% и 9%.

Picture: Freepik.com

Това не са просто цифри, зад тях стоят милиони хора, които се борят да сложат храна на масата, коментира данните Естер Линч от Европейската конфедерация на профсъюзите. Тя също обръща внимание, че увеличението на възнаграждението не можело да компенсира темпът на инфлацията.

„Данните за пореден път показват, че работниците са жертва на инфлацията. А тя е причинена основно от компании в енергийния и хранителния сектор, които се възползват от проблемите с доставките, за да повишат цените и да реализират рекордни печалби“, коментира за HLN главният секретар на конфедерацията.

През изминалата година ръстът на почасовите възнаграждения в Белгия беше увеличаван всеки път спрямо скокът на инфлацията. Според действащ закон от 1996 година, работодателите са задължени да актуализират заплатите всеки път когато статистическата служба отчете увеличение на инфлацията.

С поредица от протести, последният от който се проведе миналия ноември, синдикатите настояха, че този закон практически им връзва ръцете да преговарят за реално увеличение на заплатите, а не както е в момента индексация по специална формула според ръста на инфлацията.

От своя страна редица работодатели вече заявиха, че не са способни непрекъснато да вдигат заплатите, пък макар и минимално, защото и те усещат бремето на енергийната криза, намалените поръчки и непредвидимите пазари.

В отговор на нарастващия вой както от страна на работниците, така и от страна на фирмите, правителството на премиера Александър де Кроо даде ясно да се разбере, че промяна в законодателството няма да има поне през следващите 2 години и „маржът на заплатите ще си остане 0%“, ще продължи да си действа автоматичното индексиране, колкото и да не им се иска на синдикатите. По този пункт преговори не може да има и точка -колкото и протести да организират един или всички синдикати заедно.

Извън официалните данни на „Евростат“, фактите от изминалата година говорят, че засегнати от ръста на инфлацията, галопиращите цени на суровините са и самите фирми. Някои от тях в средата на лятото дори бяха принудени да затворят производствените си мощности, други бяха принудени да фалират.

Имаше и такива, които предпочетоха да преместят част от бизнеса си от Белгия във Франция, за да се опитат да минимизират щетите и да запазят сигурността на работниците си. Сред тях бяха производителят на неръждаема стомана Aperam, на торове Yara и на подови настилки Beaulieu свиха операциите.

Още през миналото лято директорът на организацията на защита на енергоинтензивните компании - Febeliec Питър Клаес прогнозира, че Aperam и Yara няма да бъдат единствените ще им се наложи да преразгледат производствените си политики, ако искат да се конкурират на международните пазари.

вторник, 25 април 2023 г.

Макрон пробива пътя на френската офшорна енергетика на среща в Остенде

Франция изостава в областта на вятърната енергетика в сравнение със своите съседи отвъд Ламанша. Към момента френският парк наброява 5 гигавата мощности в сравнение с 14 гигавата във Великобритания. 

Picturte: HLN

За да се ускори участието на страната, лично президентът Еманюел Макрон участва на втората енергийна среща в белгийското градче Остенде заедно правителствени лидери от 8 държави. В дебата се включи и председателят на ЕК Урсула фон дер Лайнен. 

Амбициите на Франция са големи – 40 гигавата вятърни мощности до 2050 година и ускорено изграждане на вятърни паркове, които да компенсират проблемите атомни електроцентрали и несигурните ВЕЦ-ове заради все по-очертаващите се засушавания в Европа идните години.

В световен мащаб по последни данни 95% от офшорното производство на енергия принадлежи на Китай. След него челни позиции заемат Великобритания, Германия и Дания.

За да настигне тези страни наскоро френският парламент прие Закон за ускоряване на възобновяемата енергия.

До момента има изграден един край бреговете на Сен Назар в края на 2022. Седем други са в различна проектна готовност, някои от тях се бавят заради отчуждителни процедури или обжалвания. Сред списъка от предстоящи проекти 8 са поверени на оператори с участието на EDF

Страната все повече ще залага на ВЕИ енергията. В тази връзка през годината ще се проведат поредица от  обществени дебати, за да се определи позиционирането на бъдещите паркове по бреговата линия.

Целите във Франция са големи, но също се отнася и в Цяла Европа, коментира темата местната BFM Business телевизия. Очаква се до 2050 година на Стария континент да завъртят 300 гигавата вятърни мощности. Цел, сравнима с производството на 250 ядрени реактора и която би направила офшорната вятърна енергия основен източник на възобновяема енергия пред водната и слънчевата енергия“, се обобщава в репортажа.

Голяма част от тази безвъглеродна електроенергия ще се използва за производство на зелен водород за захранване на фабрики или за производство на синтетични горива за аеронавтика, поради което е необходимо да има значителни количества.

Другата не малка цел е превръщането на Северно море в най-голямата „зелена“ електроцентрала в Европа. Реализацията ще стане с усилието на 8 страни, които смята да свържат помежду си електропреносните мрежи.

Нидерландия е една от тях, която по дъното на Северно море ще се свърже с Великобритания. Двете страни вече има един положен кабел, а сега се очаква да изградят втори. Подобно сътрудничество с амбиции за повече вятърни паркове и взаимна свързаност е договорено с Германия, Белгия, Дания, Норвегия, Обединеното кралство, Ирландия, Франция и Люксембург.

В рамките на конференцията обект на обсъждане беше и сигурността на инфраструктурата в Северно море. Разузнавателните служби, флотът и бреговата охрана не само откриват руски шпионски дейности, но вече има индикации за действителен саботаж на кабел в норвежки води близо до Шпицберген.

С 50 000 преминавания годишно Северно море е по-натоварено от всякога. Руската инвазия в Украйна показа, че критичната инфраструктура в белгийската част на Северно море - 2,2 гигавата вятърни турбини, изходът в морето и десетки подводни кабели и тръбопроводи - трябва да бъде защитена от саботаж и шпионаж, казва министърът на Северно море Винсент Ван Куикенборн.

Екоактивисти прекъснаха годишното събрание на ING

Годишното събрание на акционерите на ING в Нидерландия беше прекъснато на няколко пъти заради екозащитници в залата, които се провикваха и надуваха свирки.  

Picture: ANP/ NOS TV

Полицията арестува един от тях, който заяви че ще остане на пода в знак на протест срещу политиката на банката да инвестира в изкопаеми горива. В залата последваха викове, че „той не е сам“ и че са необходими спешни действия сега за спасяване на климата.

Не беше подминат и главния изпълнителен директор Стивън ван Райксвайк, бе набеден, че е направил твърде малко в борбата с изменението на климата, съобщи нидерландската телевизия NOS.

След като активистите поставиха въпроса дали банката ще съумее да постигне целите 45% намаляване на CO2 в атмосферата до 2030 година, в залата се чуха бурни аплодисменти.

Действията на екоактивистите бяха остро разкритикувани от Асоциацията на собствениците на ценни книжа. Според Андре Йорна от сдружението, тяхно демократично право е да изразят недоволството, но това не е начинът да се провали събранието на акционерите.

„Сякаш имаме дежавю от предно събрание от Ахолд. Това са едни и същи хора, които поставят едни и същи въпроси. Затова ви молим най-искрено да спрете с този фарс“, апелира той.

Наскоро и Еманюел Макрон изпита гнева на активистите в Хага. По време на официалната реч френският президент беше прекъсван с викове "къде е френската революция" и "президент на насилието и лицемерието".

понеделник, 24 април 2023 г.

8 страни ще инвестират десетки милиарди евро за вятърни паркове в Северно море

Нидерландия ще разшири връзките с вятърните паркове на Великобритания. По дъното на Северно море ще бъде положен втори кабел между двете страни. 

Подобно сътрудничество с амбиции за повече вятърни паркове и взаимна свързаност е договорено с още 8 страни - Германия, Белгия, Дания, Норвегия, Обединеното кралство, Ирландия, Франция и Люксембург.

За планираното разширяване на вятърните паркове в Северно море страните ще трябва да похарчат десетки милиарди евро за електрически кабели, генераторни платформи и водородни тръбопроводи през следващите години. Чрез съвместното изграждане на голяма част от тази инфраструктура могат да бъдат спестени много пари. Освен това страните могат да обменят електроенергия помежду си чрез съвместната инфраструктура, съобщи нидерландската телевизия Nos.

Първа стъпка в тази посока е свързването на нов захранващ кабел между Нидерландия и Англия към един от бъдещите нидерландски вятърни паркове.

С капацитет от 2 гигавата цялата провинция Южна Нидерландия теоретично може да бъде снабдена с британско електричество от ядрена енергия, ако вятърът не духа. Ако Нидерландия произвежда твърде много електроенергия, както се случи в средата на април тази година, електричеството от нидерландския вятърен парк може да бъде транспортирано директно до Великобритания. Мрежовият оператор Tennet наскоро представи плановете за връзки с различни страни от Северно море.

СИГУРНОСТ

В рамките на конференцията обект на обсъждане е сигурността на инфраструктурата в Северно море. Разузнавателните служби, флотът и бреговата охрана не само откриват руски шпионски дейности, но вече има индикации за действителен саботаж на кабел в норвежки води близо до Шпицберген.

Нидерландия и други страни от Северно море стават все по-зависими от електричеството и водорода от офшорните вятърни централи, страните също стават все по-уязвими към саботаж. Експлозиите в газопроводите "Северен поток 1 и 2" край датския остров Борнхолм дадоха ясно да се разбере, че саботажът на морското дъно е реална опасност.

В началото на тази година Белгия заяви, че предприема спешни действия и поставя камери в Северно море за наблюдение на критичната инфраструктура като вятърни турбини или бъдещ енергиен остров.

С 50 000 преминавания годишно Северно море е по-натоварено от всякога. Руската инвазия в Украйна показа, че критичната инфраструктура в белгийската част на Северно море - 2,2 гигавата вятърни турбини, изходът в морето и десетки подводни кабели и тръбопроводи - трябва да бъде защитена от саботаж и шпионаж, казва министърът на Северно море Винсент Ван Куикенборн.

ПЪРВИЯТ В СВЕТА ЕНЕРГИЕН ОСТРОВ

Белгия е движещата сила зад голям проект в Северно море. Летвата е вдигната много високо, похвали се премиерът Александър де Кроо във видеообръщение до участниците.

„Инвестициите в офшорна енергия трябва да създадат работни места и да укрепят водещата роля на Европа в областта на енергийния преход. Като обединим усилията си, ще ускорим енергийния преход, ще укрепим технологичното си лидерство и ще осигурим на милиони домакинства и предприятия в Европа безвъглеродна енергия", се казва в посланието.

Крайната цел на срещата, според премиера, е Европа да стане по-малко зависима от изкопаемите горива, а Северно море "зелената електроцентрала" в Европа , съобщи телевизия RTBF.

По време на първата регионална среща през май 2022 г. в Есберг, Белгия, Дания, Германия и Нидерландия подписаха декларация да работят за превръщане на Северно море в новата "зелена електроцентрала на Европа". Четирите страни се договориха да увеличат четворно офшорния капацитет на вятърните паркове  до минимум 150 гигавата (GW) към 2050 г. За сравнение, белгийските атомни електроцентрали, които в момента са в експлоатация, осигуряват 4 GW, а белгийските вятърни паркове в Северно море произвеждат 2,3 GW.

ПЛАНОВЕ

Драстичното увеличаване на производствения капацитет в Северно море е първата стъпка. Втората е взаимосвързаността на тези национални възможности между хората, живеещи в близост до Северно море. Стара мечта, заявена от бившия президент на фламандските социалисти Стив Стеварт, който искаше да обедини доставките на тези страни и идея, възприета от съответните съветници на белгийския и датския министър-председател в основата на срещата на върха в Есберг, припомня в репортаж белгийската телевизия.

Първият енергиен остров в света ще бъде белгийски. През следващата година започва изграждането на първия в света енергиен остров, център за обмен на електроенергия между вятърните паркове и междусистемните връзки към континента. Островът, наречен "Принцеса Елизабет", се очаква да бъде завършен до средата на 2026 година. Той ще се намира на близо 45 километра от белгийския бряг. Целта е до 2050 г. да генерира най-малко 300 GW. Това може да бъде първата стъпка в по-голяма интегрирана европейска офшорна мрежа, която ще свързва повече страни, обяви министърът на Северно море.

Изчисленията показват, че с всеки изминал ден нарастват разходите по строителството. Към момента островът ще излезе 2 милиарда евро. Средствата се осигуряват от крайния потребител, а 100 млн. евро от тях идват по фондовете на Европейския съюз.

ДЕКЛАРАЦИЯ

Междувременно на фона на политическите амбиции за повече мощности в Северно море, над 100 компании излязоха с декларация, в която се казва че разрастващите се офшорни вятърни паркове в Европа ще предизвикат сериозни проблеми по веригите за доставки. Според техните данни капацитетът на „перките“ ще нарасне десетократно до 2050 година – до 300 гигавата, предават DPA и БТА.

В декларацията се посочва, че са налице ограничения при производството на ключови компоненти като основи, кабели и трансформатори, а и броят на корабите, необходими за инсталиране и обслужване на ветрогенераторите, също е недостатъчен.

"Необходими си големи нови инвестиции в производството и в ключовата инфраструктура като електропреносна мрежа и пристанища", посочват компаниите и призовават правителствата да осигурят достатъчно финансиране за изпълняването на заложените цели. 

неделя, 23 април 2023 г.

В Белгия унищожиха хиляди кенчета бира заради думата шампанско

Белгийската митница в Ипр унищожи 2352 кенчета американска бира с надпис "Шампанското на бирите". Думата "шампанско" е незаконно спомената и е защитена.

Митницата се е намесила по искане на професионалната асоциация Comité Champagne, която защитава името на марката, съобщи "Белга, цитирана от фламандската телевизия VRT.

Стоката беше конфискувана през февруари на пристанището в Антверпен. Получателят на стоките в Германия е информиран и не е оспорил това решение.

Изземването е извършено въз основа на европейски регламент, според който стоките, които нарушават географско указание в държавата-членка, в която се намират, се тревтират като фалшифицирани.

"Стоките, внасяни в Европейския съюз, нямат право да използват защитеното наименование "шампанско", освен ако не идват от този регион", припомни представителят на митниците Кристиан Вандерваерен.

Унищожаването на бирите е извършено по отговорен за околната среда начин и „потвърждава значението, което Европейският съюз придава на обозначенията за произход и възнаграждава решимостта на производителите на шампанско да защитят своето наименование“, посочи ръководителят на комитета Шарл Гомере, цитиран от Еuractiv.com.

Комитетът по шампанското се занимава с около 1000 случая на предполагаема злоупотреба със защитеното наименование в 80 страни всяка година, казаха неговите адвокати пред АФП през 2021 г.

Един рядък случай на ответен удар дойде през юни същата година, когато Москва постанови, че само произведеното в Русия шампанско може да се нарича „шампанско“, а френският продукт трябва да бъде етикетиран като „пенливо вино“.

Вдигнат заплатите на държавните служители в Германия

Край на стачките в Германия. След месеци преговори е постигнатo споразумение за нов 2-годишен колективен трудов договор на държавните служители. Той обхваща над два милиона и половина заети в държавния сектор.

Picture: hrreporter.com

Федералното правителство, общините и синдикатите са постигнали съгласие заплатите да се увеличат с 5,5% въпреки че настояването беше двойно повече.

След нощните тежки преговори от синдиката „Верди“ заявиха, че са се съгласили на цената на много компромиси и въпреки това са доволни от постигнатите резултати.

Подписването на колективния трудов договор слага край на напрежението в държавния сектор. Заради липсата му държавните служители излязоха наскоро на най-голямата от десетилетия национална транспортна стачка. Засегнат беше общественият транспорт, пощенските услуги, сметосъбирането, държавни и културни учреждения, пристанища. Стотици полети бяха засегнати на летищата в Кьолн, Дюселдорф, Хамбург. и Щутгарт.

Подобно на останалата част от Европа, Германия се бори с високата инфлация. Цените през февруари са скочили с 9,3% спрямо година по-рано. Затова от синдиката „Верди“ са поискали над 12% скок на заплатите, защото е „въпрос на оцеляване“.

Друг синдикат EVG, който представлява около 230 000 служители в Deutsche Bahn и автобусни компании, поиска увеличение от 12% или поне 650 евро на месец.

В Нидерландия, Белгия, Франция и Обединеното кралство служителите на обществения транспорт също наскоро също излязоха на протести за по-високи възнаграждения, припомня телевизия NOS.

събота, 22 април 2023 г.

Консорциум от фирми в 5 страни иска да пусне 1000 водородни камиона

До 2025 година по европейските пътища може да се движат над 1000 камиона, задвижвани от водород. Тази амбициозна цел си е поставил нидерландският консорциум HyTrucks към когото са се присъединили над 70 съмишленици от 5 европейски страни. Сред са оператори за зареждане на водород, оператори на зарядни станции,  логистични компании,  пристанища, както и такива на офис площи. Сред тях е голямата белгийска компания H.Essers, която също обяви, че „прегръща идеята“.

 

Партньорството в транспортната верига е един от най-големите европейски проекти за внедряване на тежкотоварна технка с нулеви емисии в най-интензивните транспортни зони в Европа. Целта е да се намалят с над 100 000 тона годишно емисиите на въглероден диоксид, което се равнява на 110 милиона изминати километра. В Белгия изгражда първата партньорска мрежа от пристанището в Антверпен, с нидерландското в Ротердам и Дуисбург. Плановете са до 2 години да бъдат пуснати 300 от камиони. 

Чистият водород е един от енергоносителите, особено подходящи за тежкотоварни превозни средства, което позволява намаляване на парниковите газове, градско замърсяване и зависимост от изкопаеми горива. В допълнение към намаляването на CO2 емисиите, задвижваният с водород транспорт ще има положително въздействие върху здравето и също така ще допринесе за избягване на прахови частици, шум и вибрации в сравнение с дизеловите двигатели. 

"Искаме да дадем на водорода всеки шанс като енергиен носител, основен елемент за химията и горивото и затова се ангажираме като активен пионер във водородната икономика. Като световно пристанище и най-големият интегриран химически клъстер в Европа, ние сме важна брънка в тази верига. Благодарение на сътрудничеството между партньори с правилната експертиза, разполагаме с всички активи, от които се нуждаем, за да предприемем по-нататъшни конкретни стъпки в това отношение и да дадем пример на други пристанища и региони", казва главният изпълнителен директор на пристанището в Антверпен Жак Вандермейрен. 

Техните колеги-съмишленици от Essers допълват, че като водещ логистичен играч в Европа, активно търсят възможности за устойчив транспорт. „Успехът на водорода зависи от наличието на водородни камиони и техния обхват, товароносимост, скорост на зареждане с гориво и настоящата инфраструктура. Шофьорите на H.Essers също ще използват водородни камиони и те ще съставляват все по-голяма част от нашия автопарк. Това ще ни помогне да направим важна стъпка към устойчив товарен транспорт.", казва ръководителят на проекта за устойчивост в компанията Яник Дилст.

Един от най-важните приоритети е да се разшири броят на водородните камиони и да се създаде сервизна мрежа. Затова производителите на камиони в консорциума се ангажират да направят точно това: да изграждат камиони и да развиват сервизна мрежа възможно най-бързо. Необходими са и достатъчно станции за зареждане, за да се създадат гъвкави маршрути.  Операторите и производителите на камиони трябва да осигурят оперативна съвместимост, за да позволят на водородните камиони да зареждат гориво във всички водородни станции. И накрая, транспортът с нулеви въглеродни емисии е възможен само ако процесът на производство на водород също е без въглерод. Следователно операторите на водородни станции ще преминат към зелен водород в началото на проекта.  

HyTrucks иска да стартира процеса през 2024 г. Дотогава инициативата се надява да събере достатъчно финансиране, за да постигне амбициите си.

Сириец съди Фронтекс за незаконно депортиране

Сириец-бежанец  съди европейската служба Фронтекс за незаконно депортиране. Историята той разказва в телефонно интервю за нидерландската телевизия Ер Те Ел. От съображение за сигурност е променено името му.

Фарук е женен с четири деца, живее в Северен Ирак. През 2016 година семейството решава да избяга в Европа, за да се спаси от войната. От Турция купува бежанска лодка за хиляди евро. Напуска родния си град Алепо и тръгва през Италия за Германия. 

След два дни плаване в Средиземно море лодката се развалила и били изтеглени от бреговата охрана до най-близкия остров. Настанени са в бежански лагер и подали молба за убежище.

Една вечер докато вечеряли били посетени от служители на Фронтекс, който посъветвали мъжа да си събере багажа, защото заминават за Атина за документацията. Посъветван бил да не разказва на другите бежанци.

Семейството опаковало багажа си и било ескортирано до летището с полицейски конвой. „Мислехме, че ще се качим на самолета за Атина. На летището имаше десетки служители на Фронтекс. Чувствах, че нещо не е наред, но преди да се усетя, бях качен на самолетa. По време на полета бях със служител на Фронтекс до мен", казва мъжът. 

Фарук не знаел, че жена му и децата са в същия самолет на опашката. Интуитивно той се огледал за тях, но не му разрешили. "Бях много притеснен за семейството си, но не ми беше позволено да задавам въпроси. Отнасяха се с нас като със затворници."

Когато кацнал, отново видял семейството си. Те изпаднали в шок, когато видели турското знаме да се вее от самолета. "Не вярвах, че щяха да ни изпратят обратно в Турция без никаква процедура за предоставяне на убежище. Отне ми дни, за да го разбера."

Семейството е отведено от турската полиция в бежански лагер в Адана. Именно там Фарук имал за първи път шанс да обсъди събитията. Съпругата и децата му разказали, че са държани разделени. "Бяхме изтощени и нямахме сили да говорим за това. Бяхме излъгани и отвлечени, но не знаехме какво да правим".

С помощта на екип от нидерландски адвокати по въпросите на убежището семейството завежда дело срещу Фронтекс. Това е първият път, в който службата е съдена по този начин, се казва още в репортажа на телевизията

Семейството обвинява граничната охрана на ЕС в така наречения "отпор", при който търсещите убежище се прехвърлят обратно през границата без никаква процедура за предоставяне на убежище.

RTL News поискал от Фронтекс отговор на обвинението, но организацията заявила, че няма да коментира текущи съдебни дела.

На 9 март в Люксембург е проведено дело. Фарук и семейството му не можели да присъстват. Фарук написал писмо до съда, в което разказва какво се е случило. Писмото е прочетено от адвоката му. Съдията ще се произнесе след няколко месеца. "Убеден съм, че съдът ще осигури справедливост".

След преживяното Фарук съжалява, че всичко е било напразно, на всичко отгоре трябва да връща пари на заем от приятели. Най-се притеснява за травматичните последици при децата си. "Най-голямата ми дъщеря все още страда, ходи разсеяна и постоянно е притеснена. Това много ме наранява", казва още сириецът.

Фронтекс е Европейската агенция за гранична и брегова охрана. Задачата й е да наблюдава външните граници на Европейския съюз. Извършва проверки за сигурност и спасителни операции в морето.

През последните години Фронтекс често е обвинявана в организиране на незаконни операции по връщане, при което хората биват депортирани от Европа без никаква форма на процедура за предоставяне на убежище. Службата на ЕС за борба с измамите OLAF по-рано публикува критичен доклад по темата, завършва репортажът на Ер Те Ел.

четвъртък, 20 април 2023 г.

В Белгия започва 1-годишен дебат за съхранението на ядрените отпадъци

Белгия стартира едногодишен дебат за мястото и съхранението на радиоактивните отпадъци и отработеното ядрено гориво. 

Големият национален диалог започна на 19 април, чиито инициатор е фондацията „Крал Бодуен“ по искане на Националния институт за радиоактивни отпадъци (NIRAS).

АЕЦ Tihange 3 - Pictute. En 

В инициативата с име „Сега за утре“ се включват експерти, граждански сдружения, местни власти, различни политически партии в отделните провинциални парламенти.

След една година фондацията ще представи на NIRAS  окончателен доклад с направените заключения.

Съхранението на отработеното ядрено гориво е ключов момент в преговорите между компанията майка на атомните централи в Белгия – Engie и правителството. 

Двете страни все още преговарят и от тази тема и до голяма степен зависи дали ще се стигне до удължаване живота на двата най-нови реактора - Doel 4 и Tihange 3. В  края на миналата година федералното правителство реши да го съхранява дълбоко под земята на белгийска територия. Този избор има широка обществена подкрепа, както и от националния регулатор.

Все още обаче не е намерен отговорът колко дълго ще се съхранява ядреното гориво, къде, колко дълбоко и дали Белгия ще си сътрудничи с други държави, припомня местната медия Business radio AM. 

вторник, 18 април 2023 г.

„Газпром“ вещае газови проблеми за Европа

Руският газова компания „Газпром“ прогнозира, че Европа трудно ще успее да попълни газовите си запаси през следващата зима.

Според нея страните от Стария континент ще се сблъскат с големи трудности при доставянето на втечнен природен газ предвид засилената конкуренция на този пазар.

„Ще бъде много трудно предвид политически мотивираните решения за отказ от внос на руски газ по тръбопроводи. Количеството газ, налично на европейския пазар, ще бъде силно повлияно от конкуренцията за втечнен природен газ", се казва в публикация в социалната мрежа Telegram.

Не така мислят обаче от Gas Infrastructure Europe, според която европейските хранилища по всяка вероятност ще приключат зимата наполовина пълни. За сравнение през миналата година по това време газогранилищата са били два пъти по-празни. Идните месеци не се очакват някакви сътресения на газовия пазар. 

Информацията намира отражение и в белгийската преса. Един от авторитетните вестници на страната HLN отбелязва, че след като Русия започна военни действия в Украйна Европа изгражда повече терминали за внос на втечнен природен газ например от САЩ и Катар.

Проектите за устойчива енергия също се ускоряват, за да се намали зависимостта от Русия, като същевременно се спестява значително от потреблението на газ. Това би трябвало да помогне да се премине през следващата зима без недостиг на газ в Европа.

Фламандската обществена медия VRT пък отбеляза наскоро в аналитичен репортаж, че е спаднал делът на внесения руски газ в Европа за една година. През 2021 той е бил 45%, докато след нахлуването в Украйна и наложените санкции от ЕС е спаднал до 24%.

Според "Евростат" делът на руското синьо гориво е драстично намалено за Белгия, която се преориентира към Норвегия, Нидерландия и Катар. Същевременно Москва продължава да поддържа приятелски отношения с Унгария, която през 2021 година е 95%  от газа е внесен „Газпром“, а нищожните 5% от други източници.

След избухване на руско-украинския конфликт страните в Западна Европа положиха сериозни усилия да се откажат от руския газ. Унгария обаче сключи преди дни споразумение и ще получава 4,5 милиарда кубически метра газ годишно.


След като газовите потоци към Стария континент намаляха Кремъл насочи усилията си на Изток. Един от стратегическите партньори е Китай, която се интересува от допълнителни доставки по газопровода „Силата на Сибир“.


През май 2014 г. „Газпром“ и китайската CNPC подписаха споразумение, съгласно което руската страна трябва да доставя 38 млрд. куб. м годишно по газопровода „Силата на Сибир“ през следващите 30 години.