Всичко за мен

Моята снимка
Казвам се Апостол Апостолов и съм икономически журналист повече от 20 години. Работил съм за Деловия портал Econ.bg, електронното издание както и негов кореспондент от Лондон. Работил съм за телевизиите Bulgaria On Air и Канал 3, както и агенция БГНЕС. В момента съм кореспондент за специализирния портал 3E News. От 2020 година живея в Белгия. Блогът ми развивам от началото на 2012 година с теми в енергетиката, инфраструктура, ВЕИ. Интерес за мен представлява политиките в района на БЕНЕЛЮКС. .................... Ik ben Apostol en ik ben geboren in Bulgarije. Ik woonde vroeger in Sofia, maar nu woon ik in Hasselt. In Bulgarije was ik vroeger leraar Bulgaars en was ik ook journalist. Ik heb interesse voor energie en politiek.

четвъртък, 2 февруари 2023 г.

Вятърната и слънчевата енергия вече не са мечта

Вятърната и слънчевата енергия са били основните източници на електроснабдяване през 2022 г. Това става ясно от проучване, публикувано на 1 февруари от мозъчен тръст Ember, цитиран от белгийското бизнес издание Businessam.bеИнициаторите казват за себе си, че са независима организация, която въз основа на наличните данни прави прогнози и политики, с които "светът да премине от въглища на чиста електроенергия'.

Офшорен вятърен парк.Снимка, личен архив.

В своя доклад анализаторите на тръста обобщават, че вятърната и слънчевата енергия изпреварват газа в производството на електроенергия в Европа след близо равенство през 2021 г. (19,1 срещу 19,16%). 

През 2022 г. слънчевата енергия (7,3%) и вятърът (15%) са произвели 22,3% от електроенергията в ЕС (623 TWh), газът 19,9%.
Credit: Ember/ Businessam.be

Производството на ток от въглища е нараснало до 16%(през 2020 - 13%. Изкопаемите горива заедно произвеждат 36% от енергията в ЕС (1 104 TWh).

Това е първият път когато сумарно вятърната и слънчевата енергия надминават ядрената енергия, която представлява 21,9% от производството на електроенергия (25,4% през 2021). 

В своите изчисления организацията групира ядрената и водната енергия. Взети заедно са произвели 32%, което е рязък спад от 2021 г.(37%). Причината: "най-тежката суша от 500 години", която засегна атомните електроцентрали и язовирите. Френският „флот“, който е най-големият в Европа, беше затворен за половин година. Това също е фактор, отговорен за регистрирания спад.

Водната криза беше възможността за ВЕИ-тата да пробият, отбелязват от Ember. Пет шести от този спад в производството е бил покрит от вятър и слънчева енергия, а една шеста от въглища и газ.

Прогнозата за 2023 г. е, че потреблението на газ и въглища за производство на електроенергия да спадне с 20% до 28,8%. В същото време се очаква производството на вятърна и слънчева енергия да се увеличи с още 20% до 26,8. След като язовирите са възвърнали нормалните си нива и повечето френски реактори са рестартирани, ще се увеличи производството на енергия от ВЕЦ-овете.

„Това е добра новина за енергийната криза в Европа. Ако търсенето не спадне драстично, може да се очаква, че цената на газа още ще падне. Особено като се има предвид, че резервите в газохранилищата на Европа към края на януари са на 73% пълни в сравнение с други години. В случай на спад в търсенето, ще стане още-по-лесно за държавите да ги допълнят за следващата зима", прогнозират от незавизимото сдружение.