Национална транспортна стачка блокира Белгия. Това е поредният опит през последните месеци синдикатите да привлекат вниманието на федералното правителство, че чашата на търпението не само, че вече е пълна, но и започва да прелива.
Индикации са ескалацията
на социалното напрежение бяха давани няколко пъти през последните месеци с
различни отраслови протести. Браншовици гласно и директно заявиха по
мегафоните, че редовият белгиец не издържа повече, че се дави в сметки и водата
не само е стигнала до шията, а до носа и не се знае колко още ще се издържи.
КОЙ ПРОТЕСТИРА
Ефективна стачка обявиха работещите в обществения транспорт, логистиката, училищата, пристанищата, дори фабриката на "Стела Артоа" (AB InBev) в Льовен, която безпрецедентно спря изцяло производството. Летището в Шарлероа е напълно замръзнало, всички полети са отменени. Националният аеропорт в Брюксел пък е отменил над 60% от полетите.
ИСКАНИЯ
А какво всъщност
искат протестиращите. На
първо място сигурност. И тук малко разяснение. Синдикатите напомнят, че е
крайно време да се отмени приет закон от 1996 г,. който практически им връзва
ръцете да преговарят за реално увеличение на заплатите, а не както е в момента
индексация по специална формула според ръста на инфлацията. Така на практика се
получава, че заплатите се увеличават няколко пъти тази година минимално и биват
директно погълнати от непрекъснато покачващите се цени.
От своя страна редица работодатели вече
заявиха, че не са способни непрекъснато да вдигат заплатите, пък макар и
минимално, защото и те усещат бремето на енергийната криза, намалените поръчки
и непредвидимите пазари.
В отговор на
нарастващия вой както от страна на работниците, така и от страна на фирмите,
правителството на премиера Александър де Кроо даде ясно да се разбере, че промяна
в законодателството няма да има поне през следващите 2 години и „маржът на
заплатите ще си остане 0%“, ще продължи да си действа автоматичното
индексиране, колкото и да не им се иска на синдикатите. По този пункт преговори
не може да има и точка. В това отношение поне протестът губи битката преди още да
е направен.
Хората искат помощ
от държавата за предстоящата зима. И за разлика от Германия или Нидерландия
където бяха отпуснати средства, белгийското правителство все още се бави. Първо
беше през ноември, а сега през декември.
И не на последно място
хората искат ясна визия за конкурентоспособност. Според работещите на
този етап по заплати те са неконкурентоспособни на пазара на труда в сравнение
със своите съседи. А отказът на кабинета да даде повече свобода на синдикатите
се оказва, че така ще остане ситуацията поне до 2024.
ОТ СПЕСТЯВАНИЯТА ЗА
ГЛЪТКА ВЪЗДУХ
И малко статистика. Казаното
дотук бе подкрепено от направено проучване, според което всеки трети белгиец
казва, че едва смогва да покрие месечните си разходи, а 40% респондентите са
казали, че прибягват до натрупаните спестявания, за да свържат двата края.
Никак не е розово
положението и на бизнеса, който от една страна е притиснат от закона да вдига
заплати, а от друга страна да се бори с газовите доставки. И първите жертви паднаха
през лятото.
ФАЛИТИ
Няколко компании бяха принудени да затворят
производствените си мощности и изпратиха служителите си временно на Борсата. Производителят
на неръждаема стомана Aperam спря производствената си база в Генк, а производителят
на торове Yara и на подови настилки Beaulieu свиха операциите.
От Aperam
обявиха, че не са възобновили производството след лятната ваканция. 1250
служители на най-големия им обект в Генк са временно безработни. Друга база -
близо до Шарлероа също е частично затворена.
Beaulieu International Group обяви, че
премества предприятие за прежда от Комен, Валония в Северна Франция, тъй като
там eнергийните ставки са по-ниски.
Директорът на организацията на защита на
енергоинтензивните компании - Febeliec Питър Клаес се опасява, че Aperam и
Yara
няма да бъдат единствените, които ще трябва да преразгледат производствените си
политики, защото вече няма да могат да се конкурират на международните пазари.
БЕЗОТГОВОРНОСТ и ЩЕТИ
Работодателските организации определиха стачката като безотговорна. Заради автоматичната индексация заплатите се покачвали автоматично с инфлацията. И цитират Централния икономически съвет (CRB), според който между 2020 и 2024 г. te ще нарастват с 5,7 процента по-бързо от средното в съседните страни.
Груби изчисления показвали, че само от днешния протест, икономиката на страната ще загуби в порядъка на 300-400 млн. евро.
СПАСИТЕЛНА МЯРКА?
На фона на задаващата се лавина от безработни като спасителен пояс бе
въведена нова система за временна безработица, разказаха местните вестници De Standaart и HLN. Обезщетението от Борсата за
работниците възлиза на 70% от месечната работна заплата плюс процентна добавка
от работодателя. Дали това ще се окаже разковничето на проблема, само зимата ще
покаже.