Фармацията поиска от ЕК цифровизация на европейската здравна система

Опростяване на процедурите за клинични изпитвания, цифровизацията на европейската здравна система и защита на интелектуалната собственост. Това са част от най-наболелите проблеми, които представиха от фарамцевтичния сектор на среща с председателя на ЕК Урсула фон дер Лайен. В рамките на срещата на високо равнище са засегнати и евентуалните последици от въведените от САЩ мита върху фармацевтичните продукти .

Снимка: Пресслужба на ЕК

Браншът е призовал за бързи действия от страна на Брюксел и по-специално по-специално разработвания Законодателен акт на ЕС за биотехнологиите и стратегиите за биоикономиката и науките за живота, от който се очаква да укрепи позицията на ЕС като световен лидер в областта на биотехнологиите и биопроизводството.

В дебата участниците единодушно са подчертали, че трябва спешно да се действа, тъй като този сектор има стратегическа стойност за целия ЕС.

От разпространено впоследствие съобщение до медиите става ясно, че мениджъртите и фармацевтите са изразили пред председателката техните силни опасения относно широките последици от американските мита, които биха навредили и на двете страни на Атлантическия океан, с последици за глобално взаимосвързаните вериги за доставки и наличието на лекарства както за европейските, така и за американските пациенти. Техният апел е бил Европейската комисия да укрепи допълнително единния пазар чрез преодоляване на регулаторните пречки и подкрепа за иновативните индустрии.

Председателят на Комисията и секторът се споразумяха да останат в тесен контакт, за да гарантират, че интересите на промишлеността, на нейните работници и на европейските пациенти са добре защитени в този нестабилен период.

Страните членки на ЕС одобриха 9 юни 25% мита върху широка гама от американски продукти в отговор на митата, наложени от САЩ върху вноса на стомана и алуминий. „Тези контрамерки богат да бъдат прекратени по всяко време, ако САЩ се съгласят на съгласувано, справедливо и балансирано решение“, се казва в съобщението на Европейската комисия.

След като стана ясна реакцията на Брюксел, президентът Доналд Тръмп промени своето решение и обяви 90-дневна пауза в увеличаването на реципрочните мита за всички държави с изключение на Китай.

Проблемите на фармацевтичната индустрия се трупат от години. Секторът все още чака решение по проблема с недостиг на кадри. Белгия е една от страните в общността, която усилено тръби от доста време, че нещо трябва да се направи. А сега, когато конкурентоспособността на цялата европейска икономика е застрашена, е просто задължително.  

От нуждата за свежи и млади кадри се оплакват белгийската химическа и фармацевтична индустрия още след корона пандемията. В редица интервюта мениджъри предупреждаваха, че ако ЕС иска в бъдеще да бъде конкурентоспособен на останалия свят са нужни мерки

В страната има компании на световно ниво, но драстичният скок на енергията, породена от войната в Украйна, направи догонващи спрямо европейските конкуренти, отбелязва той.

За съжаление не виждам на хоризонта млади кадри, които искат да работят в тази сфера. Като погледна към университетите виждам, че напливът към научно-техническите дисциплини е твърде нисък, за да се запълнят нужните за пазара  работни места, разказва за един от проблемите в интервю от 2023 г. говорителят на браншовата организация Essenscia Герт Веред.

"В нашия сектор всеки трети служител в химическата и фармацевтичната промишленост е над 50. В следващите 10-15 години ще напуснат около 35 000 души, които ще трябва да бъдат заменени, а млади кадри не се задават и трябва да се мисли по този въпрос", препоръчва още говорителят на организацията, допълва картинката още той.

ЕС разработва стриктни мерки за пластмасовите пелети

Европейският парламент и Европейският съвет постигнаха предварително съгласие по регламент за предотвратяване на загубата на пластмасови пелети (промишлени суровини, използвани за производството на пластмасови изделия)  в околната среда.

Понастоящем няма правила на ЕС да обхващат конкретно загубите на пластмасови пелети, въпреки неблагоприятното им въздействие върху околната среда, климата, икономиката и потенциално човешкото здраве. 

Пластмасовите пелети се нареждат на трето място сред най-големите източници на неволно изпускане на микропластмаса след боите и гумите.

Смята се, че през 2019 г. в околната среда в ЕС са загубени между 52 140 и 184 290 тона пелети. Загубите могат да възникнат на различни етапи по веригата

Снимка: АФП/ Официален сайт на Съвета на ЕС

Новите правила ще спомогнат за подобряване на обработката на пластмасови пелети на всички етапи от веригата на доставки, както на сушата, така и по море, се казва в съобщение на Европейския съвет.

Микропластмасата, включително пластмасовите пелети, сега се намират навсякъде - в нашите океани, морета и дори в храната, която ядем. Всяка година еквивалентът на до 7 300 камиона с пластмасови пелети се губи в околната среда.

ЕС предприе забележителна стъпка към намаляване на замърсяването с пелети, като прие мерки за справяне със загубите и осигуряване на правилно боравене, включително в морския транспорт, отбелязва след постигнатото съгласия Паулина Хениг-Клоска, министър на климата и околната среда на Полша.

Съгласно новите правила предотвратяването на загубите на пластмасови пелети ще бъде основната цел за операторите и превозвачите от ЕС и извън него. Ясна регулаторна рамка ще определя задълженията в случаите на случайни загуби, като се съсредоточават върху операциите по почистване.

Ще се разработят ясни мерки, които ще бъдат включени в План за управление на риска, изготвен от всяка инсталация за работа с пелети. Тези мерки ще се отнасят, наред с другото, до опаковането, товаренето и разтоварването, обучението на персонала, както и до необходимото оборудване.

За да се осигурят еднакви условия на конкуренция между превозвачите от ЕС и извън ЕС и да се гарантира отчетност и прозрачност за всички превозвачи на пластмасови пелети, превозвачите извън ЕС ще трябва да определят упълномощен представител в ЕС.

Операторите, които обработват над 1 500 тона пластмасови пелети годишно, ще трябва да получат сертификат, издаден от независима трета страна. Малките предприятия, които също обработват над 1 500 тона годишно, ще се възползват от по-леки задължения, като например еднократно сертифициране, което трябва да се извърши след 5 години след влизането им в сила. И накрая, дружествата, които обработват по-малко от 1 500 тона годишно, и микропредприятията ще трябва само да издадат декларация за съответствие.

Устойчивостта на пластмасовите пелети във водна среда може да бъде измерена в продължение на десетилетия или повече, тъй като пластмасовите пелети не са биоразградими. Освен това морският транспорт представлява около 38 % от всички пелети, транспортирани в ЕС през 2022 г.

Поради това съзаконодателите се споразумяха също така да определят задължения за транспортирането на пластмасови пелети по море (в товарни контейнери), включително осигуряване на добро качество на опаковките и предоставяне на информация за транспорта и товарите, следвайки насоките на Международната морска организация.

Предварителното споразумение следва да бъде одобрено от Съвета и Парламента. След това то ще бъде официално прието от двете институции след правен и езиков преглед и публикуван в Официален вестник на ЕС. След това регламентът ще започне да се прилага 2 години след публикуването. За да се улесни спазването в морския сектор, съзаконодателите се споразумяха да отложат прилагането на съответните правила с една година (в сравнение с останалите правила, определени в регламента.

Де Вевер: Чакаме F-35 и даваме F-16 в Украйна, толкова е просто

Белгийска делегация от индустриалци и министри, начело с премиера Бард Де Вевер заминаха на посещение в Украйна с влак. Двамата премиери проведоха среща в Киев, на която стана ясно, че Белгия ще даде на Украйна нов пакет от 1 млрд. евро и ще предостави  в рамките на тази и следващата година 4 изтребители  F-16 – два за резервни части и два в бойна готовност.

Снимка: Официален профил на премиера в linkedin

„Надяваме се на повече самолети, но разчитахме на доставката на F-35. В Белгия няма закъснения, но от производителите на F-35 има. Веднага щом пристигне, F-16 напуска Белгия, толкова е просто", уверява белгийският премиер пред фламандската обществена телевизия и допълва, че ЕС трябва да продължи подкрепата си в украинската армия, която е  „независима, демократична и най-добрата гаранция за европейската сигурност в краткосрочен план".

"Ако гражданите се чудят защо даваме 1 милиард евро на Украйна, тогава това е отговорът. Най-добре изразходваното евро за нашата сигурност в момента е голяма, силна украинска армия в свободна, западна, европейска Украйна. Междувременно можем да направим това, което трябваше да направим преди много време: да възстановим собственото си военно доверие", допълва още аргументите си премиерът.

В рамките на двустранната среща стана още ясно, че са сключени 3 споразумения с белгийски отбранителни компании. "Говорихме за съвместно производство на оръжие и инвестиции в производство на украинска територия, стъпки, които ще бъдат от полза за цяла Европа", написа по-късно след срещата  Володимир Зеленски.

Грьонинген остава в ремонт поне до 2034г.

Нидерландия спря преди година добива от газовото находище в Грьонинген, което беше най-голямото в Европа. Помпите са спрени, битката на местните жители с властите е спечелена, но не и ужасът и щетите.

Picture: www.nu.nl, архив

Разрушенията  от почти шест десетилетната експлоатация са колосални. По направени проучвания на Държавния надзор на мините (SodM) възстановяването върви на приливи и отливи. При тези темпове то ще приключи не по-рано от 2034 г.

По-ранен доклад на държавата казваше, че укрепването на 27 000 домове може да бъде завършено през 2028 г. През 2024 са ремонтирани едва 6000.

Между 10 000 и 11 000 жилища се нуждаят от цялостно възстановяване. За целта от бюджета са отпуснати 7,5 милиарда евро за периода 2026 до 2055 година.

Точно така- още три десетилетия двете най-засегнати селища Грьонинген и Северен Дренте ще усещат трусовете под жилищата и краката си. А за тези семейства, чиито домове са напълно неизползваеми, ще останат още доста дълго време в дом под наем – докато държавата им построи собствен.

Какво предстои?

Газовото находище официално започва да се експлоатира от края на 50-те години. Има 337 кладенеца, разпръснати на 24 места. Концесионер е нидерландската компания HMA- собственост на петролните и газови гиганти Shell и ExxonMobil.

Експерти разказват пред RTL, че оттук насетне започва тежката работа пред НМА по демонтажа и почистването на инсталациите. Визуално може да се определи в 4 фази.

Инсталациите ще бъдат изключени от системата, която транспортира газа. След това ще бъде поставена метална тапа в долната част на кладенеца на дълбочина 2500 метра. Ще бъде инжектиран циментов разтвор – първо на дълбочина 400 метра, а след три месеца престой и на дълбочина 60 метра. Върху циментовата основа ще бъде поставена стоманен конструкция. А най-горните слоеве от отвора на кладенеца ще бъдат запълнени с пръст и затревени, за да се използват като тревни площи за свободно пасящи крави.

Върху част от терените правителството обяви, че иска да построи голямо производствено съоръжение в Северно море, за преобразуване вятърната енергия във водород. Заводът ще има капацитет за електролиза от 500 MW за производство на зелен водород и се очаква да започне да функционира през 2031 г.

Новата водородна централа ще бъде свързана с офшорна вятърна ферма край бреговете на северната провинция, където водородът може да бъде транспортиран до сушата чрез съществуващ газопровод за природен газ.

Митата на Тръмп удрят 70% от износа на ЕС

Европейският съюз се намира в доста сложна ситуация по отношение на експорта към САЩ заради въведените мита. Износът на блока отвъд океана се оценява на 380 милиарда евро или 70% от общата продукция ще бъде облагана с 20-25% вносни мита. Това е ситуацията към момента, която представи еврокомисарят по търговията Марош Шевчович по време на Заседание на външните министри в Люксембург.

Снимка: Пресслужба на Съвета на ЕС

За ЕС увеличението на митата е над 11 пъти, което означава, че САЩ ще прибират по 80 милиарда евро при 7 милиарда в момента. Именно заради тези колосални суми, председателят на ЕК и самият Марош Шевчович още от първия ден, когато Доналд Тръмп е обявил намеренията си да облага с мита европейските стоки, са започнати сондажи за „смислени преговори“ с президентската администрация

От първия ден фокусът ми беше върху започването на смислени преговори с администрацията на САЩ, като набирам инерция на всяка стъпка. Оценявам усилията на моите колеги, министъра на търговията Лютник и посланика Гриър, за поддържането на открита и откровена линия за комуникация с нас.

Къде се намираме, посочва Шефчовиц и отговаря, че ЕС е изправен пред ситуация на непредвидими предизвикателства в света, глобален свръхкапацитет, предизвикан от непазарни практики, надпревара за лидерство в пазарите с полупроводници или осигуряване на критични минерали. „Ако се обединим, бихме могли да изградим истински трансатлантически пазар, който да е от полза и за двете страни“, предлага еврокомисарят.

За Шефчович САЩ гледат на митата не като на тактическа стъпка, а като на коригираща мярка. Той отново казва, за пореден път, че ЕК са напълно готови да седнат на масата за преговори, когато американските партньори са готови.

Марош Шефчович обърна внимание и по отношение на митата върху стоманата и алуминия. Сметната палата на ЕС е получи ценна обратна информация от държавите членки и 660 заинтересовани страни. „След като внимателно прегледахме всичко това, ние работихме за изготвянето на стабилен списък с мерки за противодействие“, казва еврокомисарят.

Залогът

По време на срещата министрите са обсъдили търговските отношения на блока със САЩ като са предоставили насоки за предстоящата работа, допълва пресслужбата на Съвета на ЕС.

Европейският съюз и Съединените щати са свързани с най-мащабните двустранни търговски и инвестиционни отношения и с най-интегрираните икономически взаимоотношения в света. Взети заедно, те представляват почти 30% от световната търговия със стоки и услуги и 43% от световния БВП.

През 2023 г. трансатлантическата търговия със стоки и услуги е достигнала 1,6 трилиона евро. Както ЕС, така и САЩ са водещите търговски партньори в търговията със стоки помежду си.

През 2024 г. търговията със стоки между ЕС и САЩ е възлизала на 865 млрд. евро. Това означава, че тя се е удвоила през последните 10 години.

САЩ са водещият търговски партньор на ЕС за износа на ЕС и вторият по важност партньор (след Китай) за вноса на ЕС. 

Повече подробности в графики за търговските отношения между САЩ и ЕС може да видите в инфографиката на Съвета на ЕС. 

Отговорът на Тръмп

След поредните коментари от различни форуми на европейския континент, американският президент отговори, че въвеждането на вносни мита от САЩ по отношение на чуждестранните търговски партньори все пак не са повлияли за увеличение на цените. Отговорът му идва и като опровержение на опасенията на експерти, че вносните мита ще забавят икономическия растеж и ще ускорят инфлацията.

Още по темата в 3e News:  Отговорът на Тръмп

Президентът се аргументирал, че цените на петрола се понижавали, акциите са стабилни, цените на продуктите също се понижавали и нямало инфлация. "САЩ, които дълго време се натискаха със злоупотреби, получават милиарди долари през седмицата от страната, в отношението на които вече действат вносните мита“, написа Тръмп в понеделник в социалната мрежа Truth Social.

Инвестиционен съвет

Търговската война между САЩ и ЕС се следи ежесекундно от инвеститори и акционери. Според нидерландската Асоциация на притежателите на ценни книжа (VEB) най-разумното нещо, което би направила Европа в този момент е да не отвръща на удара веднага, а главно да търси преговори с Тръмп.

И това със сигурност няма да е лесно. Трудно е да се преговаря с някой, който действа ирационално", коментира в интервю за BNR радио  заместник-председателят на Асоциацията Ерол Кейнър, според когото всички преговарящи имат нужда от психолог, а не от икономист, който да ви посъветва как да се справите с това.

Съветът на VEB към инвеститорите е: Не се паникьосвайте!, не инвестирайте пари назаем в момента, мислете за проекти в дългосрочен план. Сега всичко става по-евтино. Ако инвестиционният ви хоризонт е 1, 2 или 3 години, тогава е рисковано, но ако е 20 или 30 години, тогава няма за какво да се притеснявате“.

ЕКА зове за международна регулация на космическия боклук

Количеството космически отпадъци около Земята се е увеличило драстично през миналата година, предупреждава Европейската космическа агенция (ЕКА).

Screenshot: esa.int 

Милиони големи и малки отломки от сателити и ракети се превръща във все по-голям проблем за Агенцията. По този повод нейните експерти, които наблюдават движението на отпадъците казват, че само европейския глас не е достатъчен, защото е като „глас в пустиня“.

Нуждаем се от международна регулация, апелира в интервю за нидерландска медия Филип Шунеянс, временен директор на Noordwijk Space Expo. Той заявява, че европейският сектор от години говори за проблема, за разлика от техните колеги в САЩ, Русия и Китай.

„Няма съмнение, че проблемът е голям: всяко парче отломки около Земята, което е по-голямо от сантиметър, трябва да бъде наблюдавано, за да се предотвратят инциденти. Орбитата на някои сателити вече трябва да се коригира ежемесечно, за да се предотвратят сблъсъци. "Ако тези неща продължат да се сблъскват, около Земята ще се образува нещо като супа от космически отломки, така че вече няма да можем да достигнем Космоса", казва директорът.

С всяка изминала година проблемите за ЕК стават все по-големи заради напредването на сателитните технологии. Ако в миналото е имало няколко големи сателита, то през 2030 г. се очаква да наброяват близо 100 000. Бумът на изстреляните спътници и комуникационна технология драстично увеличавало рисковете от сблъсъци.

 „Трудностите се увеличават, защото сателитният свят се промени бързо.Трябва да направим нещо сега", апелира ЕКА.

Филип Шунеджанс вижда решение в международните споразумения. И пак сравнява миналия си опит от три десетилетия в ЕКА със сегашната обстановка. Трябва да се мисли за нещо различно в условия на война и прекъснати дипломатически отношения с Русия.

"Ако тези неща продължат да се сблъскват около Земята, за мисиите ще бъде все по-трудно да достигнат космоса. В момента повече от всякога животът на Земята се нуждае от космически пътувания всеки ден, всяка минута. Затова са нужни спешни решения, още сега", завършва интервюто космическият специалист.

Зеленият газ - новото лице на устойчивата индустрия в Нидерландия

Много от енергоемките компании в Нидерландия са от години в ступор и невъзможност да разширят мощностите си заради липса на капацитет в електроенергийната система. Те са принудени да чакат в списъци с години, докато една по една след плахи модернизации получат исканата промяна.

Снимка:Пресслужба на ЕК, архив

Нереформираната система пречи и на постигането на климатичните цели, а наскоро стана ясно, че страната няма да може да покрие мерките за декарбонизация на ЕС до 2030 година.

И докато настоящето правителство на Дик Схоф се чуди как да промени политиката си по отношение на климата и да влезе в исканите релси на Брюксел, няколко компании вече са разработили система и може в най-скоро време да реши проблема с липсата на капацитет или направо да замени тока с газ.

Решението е в зеления газ, казват инвеститорите Energie Beheer Nederland(EBN), Engie и Shell. В съвместен проект те са разработили инсталация за ферментация на мястото на стара пречиствателна станция в Емен, Североизточна Нидерландия.

От завода се очаква да излизат по 39 милиона кубически метра зелен газ годишно, произведен от  оборски тор и друга биомаса. Това ще направи проекта North Star и един от най-големите проекти за зелен газ в Нидерландия. Строителството е планирано за тази година и трябва да бъде завършено до 2 години.

Проектът North Star е не само спасително решение за много бизнеси, но и демострационна визитна картичка, че зеленият газ е лесно достъпен в индустриален мащаб - при условие че е организирано правилното сътрудничество между публични и частни партньори. Следователно за EBN е трамплин за по-други инициативи с оглед на националната амбиция за производство на най-малко 2 милиарда кубически метра зелен газ годишно до 2030 г.

Зеленият газ, произведен от органични отпадъци като е обещаващо звено в енергийния преход. За разлика от водорода или електричеството, зеленият газ може лесно да се подава в съществуващата газова мрежа и да замени директно природния газ. Това го прави една от малкото реалистични алтернативи за сектори, които изпитват затруднения с електрифицирането. Ето защо трите енергийни компании виждат стратегическа отговорност да използват и предадат своите знания, за да се ускори разрастването на този пазар.

Нидерландия залага на 3D печат, AI и иновации в нова военна стратегия

Нидерландия е разработила в максимално кратък срок нова отбранителна стратегия, която ще залага на иновациите и сътрудничеството с компаниите в сектора. Целта е да се увеличи производствения капацитет на техниката, се казва в разпространено съобщение на кабинета.

Снимка: Пресслужба на ЕК

Een innovatievere Nederlandse defensie-industrie die haar capaciteit sneller kan opschalen. Het kabinet gaat zich daarom richten op extra investeringen in vijf gebieden binnen de keten van industrie, innovatie en kennis: slimme materialen (composieten, 3D-printing), ruimtetechnologie, quantum, intelligente systemen (AI-technologie, drones) en sensoren zoals radars. - lees meer link

По стратегията са били впрегнати сили на две министерства – на отбраната и на икономическите въпроси. От разпространената информация става ясно, че експертите са заложили на приемствеността и на начертаните цели от кабинета на Марк Рюте, който впрочем сякаш е предвидил с няколко ценни хода напред, тъй като по отношение на отбраната е вече начело на НАТО.

Още по темата: 

• Нидерландия сензационно отхвърли плана на ЕС ReArm Europe
• Нидерландия изгражда нов център на военната си индустрия
• Изненадващо Нидерландия поиска повече пари за отбрана след 2028 г.

Стратегията и целите се основават на предишна за отбранителната промишленост от 2018 г. Заимствани са и ревизирани успешни текстове от  Стратегическа програма за знания и иновации (SKIA) 2021-2025 г. на Министерството на отбраната.

Правителството ще инвестира отбранителна промишленост, ще стимулира иновациите по интелигентен начин и ще си сътрудничи на национално и международно равнище по нов и по-ефективен начин. Секторът на отбраната и сигурността в Нидерландия се състои от приблизително 1 000 малки и големи дружества с общ оборот от 7,7 милиарда евро

От кабинета напомнят, че за сигурност са готови да жертват милиарди евро, с които да гарантират сигурността на населението и на своите европейски партньори. От сключено споразумение в областта на отбраната  през 2024 г. е видно, че правителството предвидило  1,15 милиарда евро за следващите няколко години, насочени за разрастване на отбранителната промишленост.  

Само през настоящата година ще бъдат похарчени от бюджета 310 милиона евро по плана за внедряване и развитие на безпилотни системи. Част от сумата ще бъде прехвърлена във  Фонд за сигурност и по дейности, чиито принципал е Министерството на икономиката.

„Със силна отбранителна индустрия и база от знания, правителството иска да изгради въоръжени сили на бъдещето и да възпира противниците. Това означава да се мобилизират всички съответни нидерландски институции на знанието, да се направят обществените поръчки по-бързи и по-ефективни и да се гарантира, че финансовите институции могат и желаят да инвестират повече в отбранителната промишленост“, казват от правителствения пресцентър

Бъдещето

Правителството ще се съсредоточи върху насочване на допълнителни инвестиции в 5 области по веригата на военната индустрия, иновациите и знанието. Няма да се щадят средства за разработване на интелигентни материали като композити, 3D печат, космически технологии, квантови, интелигентни системи, технология с изкуствен интелект, дронове, сензори и радари. Освен това нидерландската морска промишленост ще продължава да бъде важен стълб в опазването на сигурността.

Заедно навън

Визията на стратегията освен в национален план разкрива идеи за укрепване на въоръжените сили в партньорство с НАТО.

И накрая, но не по значимост – казват от кабинета - сътрудничеството навън ще се задълбочава с украинската отбранителна индустрия. Например възлагане на обществени поръчки за нуждите на Украйна с възможностите на нидерландските въоръжени сили.

Новата стратегия за отбранителната промишленост и иновациите е отправна точка. Правителството, заедно с всички партньори, сега иска думите и плановете да бъдат превърнати в конкретни действия и резултати. Това е от голямо значение за нашата сигурност сега и в бъдеще.

Антонио Коща. Енергийният преход промени „играта“ по целия свят

Европейският съюз и Централна Азия проведоха първата по рода си среща, в която климатичните промени енергийният преход и глобалните предизвикателства бяха поставени на масата като инструмент за сътрудничество.

Антонио Коща. Снимка: Пресцентър на Съвета на ЕС

Пред делегати, климатични експерти и политици от двата континента председателят на Съвета на ЕС Антонио Коща отбеляза, че енергийният преход в глобален мащаб изцяло променя играта, а за Централна Азия е уникална възможност за трансформация.

Но Европейският съюз, както и друг път е казвал Коща, не може да се справи сам с изменението на климата, загубата на биоразнообразие, замърсяването. Нужни са колективни усилия както на големите сили, така и на най-малките островни държави.

В своята в реч председателят на Съвета на ЕС апелира, че светът не може повече да чака, нужни са спешни мерки. Апел, който не еднократно бе произнесен и на последната климатична среща COP в Азербайджан. Със сигурност тези послания ще витаят и на срещата за климата в Ница през юни и ще видят законодателна форма на  COP’30 в Бразилия.

И като стана дума за форума в земята на кариоките – отсега е ясно, че теми като опустошителните горски пожари в САЩ, смъртоносните наводнения в Европа, рекордните горещи вълни в много точки по света, катастрофалните земетресения (последното в Мианмар) ще са база за дебати и последващи законодателни инициативни.

„Водата и енергията са жизненоважни за нашите общества и икономики. Трябва да предприемем решителни действия сега.Чрез укрепване на партньорството между Централна Азия и Европа в областта на климата ние ускоряваме инвестициите в чиста енергия, енергийна ефективност и устойчиво управление на водите, осигурявайки устойчиво на изменението на климата бъдеще и за двата ни региона. Чрез свързване на стратегиите за управление на водите и енергията в Централна Азия с европейските рамки за намаляване на риска от бедствия, ние създаваме дългосрочни полезни взаимодействия“, посочва като примери за сътрудничество Антонио Коща.

Пред климатичните експерти, министри и домакини на  историческия град Самарканд, където както казва Коща „културите, търговията, науката, иновациите и идеите се обединяват от векове“, бе поет и анонсиран ангажимент съвместно с председателя на ЕК Урсула фон дер Лайен, че Азия и Европа ще си помагат с експертен опит, технологии в помощ на климата, управлението на водите, енергийната сигурност, зеленото развитие и устойчивостта.

Проблемът с водните ресурси е обект в изказванията на Коща в рамките на две последователни изяви. Първо това бе застъпено по време на световен форум в Париж, а сега и на азиатска земя. От думите му става ясно, че такива срещи са изключително важни по отношение на готвения от ЕС бъдещ Пакт за управление на океаните – документ, който се очаква да добие повече яснота през юни в Ница.

Още по темата:  ЕС подготвя Пакт за управление на океаните

Засега се знае само, че в законодателния акт ще бъдат заложени редица мерки, с които ще се решават най-наболелите проблеми на водните ресурси. А те не искат само приказки и обещания, а милиони евро за действия. От Брюксел поне в това отношение обещават на азиатските си партньори инвестиционен пакет от 12 милиарда евро. 

Снимка: Пресслужба на Съвета на ЕС

Самата Урсула фон дер Лайен застана пред президентите на Узбекистан, Казахстан, Киргизката република, Таджикистан и Туркменистан, за да каже, че на тази историческа среща, в един несигурен свят се изпраща ясно и силно послание, че се дава нова ера в областта на  транспортните връзки, суровините, цифровата свързаност, водата и енергията. „Тези инвестиции ще бъдат от полза и за двете страни. Защото, когато нашите партньори растат и просперират, Европа също", казва председателката със скрита препратка към САЩ и едно нейно изявление, че от развалените стратегически партньорства никой не печели и нямат смисъл. От тях страдат компании, граждани, търговски отношения. 

По време на срещата на върха ЕС—Централна Азия лидерите обсъдиха  напредъка по Транскаспийския транспортен коридор, свързващ Европа и Централна Азия. За да подкрепят допълнително усилията в тази насока, лидерите приветстваха мобилизирането на още един международен инвестиционен пакет в размер на 10 милиарда евро в подкрепа на устойчивата транспортна инфраструктура и логистичните мрежи в Централна Азия. 

ЕП прие своя пътна карта за подкрепа на енергоемките индустрии

Енергоемките отрасли, като химическата, стоманодобивната, хартиената, циментовата и стъкларската промишленост, са от решаващо значение за икономиката на ЕС и за усилията за декарбонизация, заявяват членовете на ЕП в своя резолюция. В нея се подчертава необходимостта от икономически ефективен преход с използване на различни технологии, за да се намалят цените на енергията и да се избегне ефектът на блокиране, като електрификацията е ключова стратегия.

Снимка: Аудиовизуална пресслужба на ЕП

В текста се посочват няколко пречки пред конкурентоспособността на промишлеността на ЕС, включително различията в цените на енергията спрямо световните конкуренти и нестабилните цени на изкопаемите горива. 

Непълният енергиен съюз, регулаторната тежест и сложните механизми за финансиране допълнително възпрепятстват напредъка, особено за малките и средните предприятия. Системата за търговия с емисии също е подложена на натиск от пазарните промени и неравномерното използване на приходите в държавите членки, което възпрепятства адекватната подкрепа за декарбонизацията на промишлеността, твърдят членовете на ЕП.

За да се справят с тези предизвикателства, членовете на ЕП призовават за по-бързо издаване на разрешителни за проекти за чиста енергия и за прилагане на законодателството за устройство на пазара на електроенергия, за по-добре интегрирана енергийна система и за повече инвестиции в мрежовата инфраструктура. 

Следва да се проучат допълнителни начини за отделяне на цените на изкопаемите горива от цените на електроенергията. 

Според ЕП анализът на краткосрочните пазари следва да бъде ускорен до 2025 г. с оглед разглеждане на алтернативни варианти за структурата на пазара. Опростените правила и наличието на критични и вторични суровини са от съществено значение за привличането на частни инвестиции и за подкрепа на декарбонизацията, като същевременно се намали зависимостта ни от други държави.

В резолюцията се изтъква необходимостта от справяне с нелоялната конкуренция в световен мащаб чрез ефективно прилагане на механизма за корекция на въглеродните емисии на границите (CBAM) и от създаване на водещи пазари за чисти европейски продукти. 

Членовете на ЕП искат също така да подкрепят засегнатите работници и региони, като гарантират, че промишлеността на ЕС ще остане конкурентоспособна в световен мащаб, докато се декарбонизира.

„Нямаме време за губене: трябва да действаме, за да гарантираме, че европейската промишленост ще издържи и ще защити работните си места. Технологичните иновации, необходими за ускоряване на декарбонизацията на енергоемките отрасли, изискват значителни инвестиции, които ЕС е длъжен да подкрепи с публични средства“, заяви докладчикът Джорджо Гори (С&Д, Италия). „Междувременно тези индустрии трябва да бъдат защитени - от дъмпинг, мита, нелоялна конкуренция и субсидиран свръхкапацитет на други държави, за да се предотврати изтичането на въглеродни емисии и напускането на предприятията от Европа.“

ЕС подготвя Пакт за управление на океаните

Европейският съюз подготвя регулаторна рамка под формата на Пакт за управление на океаните. В него ще бъдат заложени редица мерки, с които ще се решават най-наболелите проблеми на водните ресурси.

Снимка: Аудиовизуална служба на ЕП

Документът вече е минал на обсъждане на последния Европейски съвет през март в Брюксел и сега беше представен от представителят на полското председателство и отговарящ за въпросите на ЕС – Адам Шлапка.

Пред евродепутатите той заяви, че ключови въпроси като свръхексплоатацията, регулацията на рибните ресурси, климатичното изменение, незаконни търговски дейности, геополитическа обстановка. Всичко това ги прави уязвими и са необходими регулаторни механизми за стабилизиране на биоразнообразието.

Част от тези приоритети попадат под фокуса на т.нар. „Синя икономика“ на ЕС. Пактът тепърва ще се облича в съдържание и ще бъде обект на внимание по време на предстояща климатична конференция през юни.

По време на последвалия дебат беше обърнато внимание, че сред големите проблеми е наличието на подводната инфраструктура, която в последните години е обект на множество атаки.

Припомням, че след нахлуването на Русия в Украйна последва саботаж на газопроводите Северен поток 1 и 2, за които все още не е изяснено кой е извършителят.  След него бяха последваха множество случаи на повредена подводна инфраструктура в Северно и Балтийско море. Инцидентите с китайски кораби и неправомерно пуснати котви нанесоха дълготрайни щети по морската флора и фауна.

В друг случай пък през пролетта на 2024 година германски строителни работници откриха експлозиви, заровени в земята близо до тръбопровод на НАТО. Открити са край град в германската провинция Райнланд-Пфалц. Газопроводът, който е част от тръбопроводна мрежа на НАТО, пренася керосин за гориво на въздушните бази. За щастие са открити на време и няма нанесени щети.

Нужни са спешни действия за защита на океаните, прозвуча апелът в пленарната зала на Страсбург. Сред ораторите беше обърнато внимание, че са нужни привличане на чужди инвестиции от трети страни, сред които и Китай. Трябва и да има по-строги регламенти по отношение на експлоатацията на подводните кабели и инфраструктура, 95% от които са именно по океанските дъна.

Що се касае по отношение на мерките – редица страни още преди дебата в Европейския парламент запретнаха ръкави и съвместно с НАТО разработиха свои механизми. Първо Белгия сложи камери за наблюдение на нейните акваториални води, а впоследствие бе създадена и съвместна платформа за шпионажи и саботажи и нерегламентирани дейности в океана.

Че океанът има нужда от защита апелира в свое изказване и бившият министър за Северно море Пол ван Тигелт във връзка с непрекъснатите набези от руска страна. "Студената война изглежда се завръща с нов фронт в Северно море", заяви белгиецът. Новата платформа е само една малка стъпка  пътя към укрепване сигурността на ключовия морски път и защитата на неговата подводна цялост.

Ревизираната кохезионна политика на ЕК дава нови възможности за България

Източните гранични региони, сред които България и Румъния, може да се възползват от ревизираната кохезионна стратегия на ЕК за инвестиране в областта на отбраната и по този начин да съживят икономиките си. Средствата може да бъдат насочени към военни дружества или за защита на критичната инфраструктура, заяви на пресконференция в Брюксел изпълнителният заместник-председател Хена Виркунен по сигурността и демокрацията (вдясно), който заедно с комисаря по вътрешните работи и миграциятта Магнус Брунер представиха основни акценти в новата политика по линия на сближаването.

По своя замисъл политиката на сближаване е в основата на европейската политика и представлява една трета от бюджета на ЕС. Основната цел е да намали различията между европейските региони и да насърчи балансираното развитие.

Виркунен заяви, че до обобщените данни се е стигнало след визити в 8 държави-членки, срещи с премиери, министри кметове и пряко ангажирани дружества и лица към които са насочени парите от кохезионния фонд.

„Да бъдеш на място е от решаващо значение за разбирането на различните нужди на европейските региони. Обикаляйки Европа, затвърдих до убеждението си, че политиката на сближаване ще продължи да предоставя персонализирани решения, адаптирани към местните нужди.

Заместникът на Урсула фон дер Лайен се е срещнал и с Европейския парламент, комисията REGI, бил е на пленарната сесия на Комитета на регионите, а също и на Съвета на ЕС по въпросите на сближаването. Изводът е, че държавите членки и отделните региони сега са изправени пред нови предизвикателства като жилищното строителство и управлението на водите, конкурентоспособността, отбраната, сигурността.

‚Тези промени на стратегията предлагат по-големи възможности на държавите членки и регионите да насочват финансиране към нововъзникващите приоритети. Времето е решаващ момент, казва членът на ЕК и апелира към страните да представят своите промени в националните кохезионни програми в срок от два месеца от влизането в сила на преразгледаното законодателство.

Комисията ще оцени и ще работи с органите за приемане на преразгледаните програми в срок от два месеца от представянето. Очаква се процесът на препрограмиране да приключи до края на 2025 г., което ще позволи актуализирано изпълнение на програмата от 2026 г. нататък.

В предложенията си до ЕК Сметната палата е извела 5 приоритета, които бяха представени на вниманието на евродепутатите по време на редовните си пленарни срещи в Страсбург.

За да се постигнат тези цели, ЕК ще предостави стимули и ще премахне пречките, които пречат на ефективното и навременно използване на средствата. Като за начало ще се увеличи предварителното финансиране и съфинансирането. Освен това ще се създаде по-голяма гъвкавост при разпределянето и изпълнението на кохезионните фондове на ЕС.

„Във всички мои срещи със заинтересованите страни се чува широк призив за по-голямо опростяване и гъвкавост. Вече правим първите стъпки в тази посока с това предложение. Като пример ще дам, че опростяваме използването на Фонда за справедлив преход. И за да гарантираме, че изпълнителните органи имат време да изменят програмите си и да завършат новите инвестиции, предлагаме да се удължи датата за допустимост с една година, до 2030 г., само за онези програми, които разпределят най-малко 15% от средствата си за петте стратегически приоритета“, каза още Хена Виркунен.

Това е поредната крачка на Брюксел по пътя към декарбонизацията и ускоряване на процеса до 2040 година. 

Припомням, че още с кореспондентските си материали за 3e News от Брюксел през миналата есен отбелязах, че еврокомисарят по климата Вопке Хукстра дава директни индикации да направи всичко възможно за повече средства, включително и чрез публично-частни инициативи за ускоряване на декарбонизацията. Само стотина дни след началото на мандата на комисията "Фон дер Лайен 2" стана ясно, че се търсят възможностии за смекчаване на целта на блока.

Още по темата: 

• ЕС проучва възможностите да занижи климатичните си цели за 2040 г.

Обсъжданите варианти варират от това да се позволи на страните да отложат по-сериозни намаления до това да им се позволи да отчитат намаленията на въглеродните емисии, за които плащат в други страни. Друга идея е да се залага повече на въглерода, който горите или технологиите могат да отстранят/поемат от въздуха.

Топ компании в енергетиката: Можем да рестартираме немските АЕЦ преди 2030 г.

Няколко големи международни компании за ядрени технологии, включително Westinghouse, Framatome и Urenco, заявиха, че са готови да рестартират до 6 атомни електроцентрали в Германия преди 2030 г. Това съобщи германският вестник Die Welt, цитиран от нидерландското електронно издание industrielinqs.nl.

Компаниите уверяват, че разполагали с необходимия опит и ресурси, за да реализират рестартирането безопасно и ефективно.

Карстен Хаферкамп, управляващ директор на Framatome GmbH, подчертава в Die Welt, че Framatome, като първоначален строител на германските атомни електроцентрали, е запознат с централите и може да приложи необходимите стъпки за безопасно повторно пускане в експлоатация.

Мартин Паше, управляващ директор на Westinghouse Electric Germany, посочва, че рестартирането е възможно преди 2030 г. и че Westinghouse може да предостави необходимите продукти и услуги за рестартирането и експлоатацията на германските атомни електроцентрали.

Йорг Харен, управляващ директор на Urenco Deutschland, добавя, че снабдяването на атомните електроцентрали с гориво е напълно възможно и че сериозното обмисляне на този вариант ще допринесе за опазването на климата, сигурността на доставките и независимостта от руските енергийни източници.

Твърденията на топ мениджърите в атомната енергетика идват в момент, когато германската политика е разделена по отношение на бъдещето на ядрената енергия. Групата ХДС/ХСС призовава за бърза оценка на техническата и финансовата осъществимост на повторното отваряне на наскоро затворените атомни електроцентрали. В същото време ГСДП продължава да се противопоставя на подобни планове, което води до политическо напрежение по темата.

В допълнение към политическите пречки има и правни и логистични предизвикателства. Според действащото германско законодателство експлоатацията на атомни електроцентрали е забранена, което означава, че са необходими законодателни промени за евентуално рестартиране. Освен това трябва да се намерят решения на човешките ресурси и техническите въпроси, за да се гарантира безопасно и ефективно повторно въвеждане в експлоатация.

Нидерландската Gasunie инвестира 12 млрд. евро в енергийния преход

Мрежовата компания в Нидерландия Gasunie планира инвестиции в размер на 12 милиарда евро до 2030 г. за ускоряване на енергийния преход, става ясно от публикуван годишен доклад. По-голямата част от парите са по проекти за съхранение на водород, въглероден диоксид, инфраструктура за устойчива енергия.

Снимка; gasunie.nl

Gasunie investeert tot en met 2030 circa € 12 miljard, waarvan twee derde voor onze infrastructuur voor duurzame gassen - lees meer Jaarverslag

Целта е емисиите на CO2 да бъдат намалени наполовина и по този начин водещите индустриални компании да постигнат заложените цели на ЕС за климатична неутралност до 2050 г.

В публикуван наскоро доклад стана ясно, че Нидерландия е на път да не постигне заложените климатични цели по ред причини. За Gasunie специално високи тарифи за достъп до мрежата, дългите срокове за подаване на заявления за разрешителни са сред големите проблеми.

"В момента индустрията на  Нидерландия се намира в повратна точка по отношение на това дали ще станем по климатично устойчиви. Ако не направим нещо сега и преходът се забави ще бъде катастрофално не само за страната, но и като цяло за Европа, коментира  главният изпълнителен директор Вилемиен Терпстра.

По време на представянето на финансовите резултати на компанията главният изпълнителен директор е разказал в своята презентация, че няколко страни са проявили интерес към закупуването на водород. Освен това до края на годината се очаква да заработи и ключова водородната мрежа, която да бъде свързана с тези на Белгия и Франция.

В отчета си мениджърът е съобщил, че Gasunie реализирала печалба от 355 милиона евро миналата година. Това е със 75 милиона евро по-малко отколкото през 2023 г. Същевременно разходите за персонал са се увеличили, тъй като са наети 15% повече хора, отколкото година по-рано по проекти за ускоряване на енергийния преход.

Gasunie e една от многото компании в страната, които нееднократно с писма, петиции или по време на годишни отчети са заявявали, че тежката бюрокрация, дългите срокове и липсата на дългосрочна визия спъват инвестициите в зеления преход.

Според направено в началото на годината журналистическо разследване три четвърти от енергоемките индустриални компании във вътрешността на страната няма да изпълнят начертаните проекти за устойчивост заради нереформирана мрежа и недоразвита инфраструктура, показва допитване сред 400 мениджъри. Най-потърпевши са хартиената, картонената, стъкларската, тухлената и хранително-вкусовата промишлености.

Някои компании се налагало да чакат с години докато новите мощности бъдат присъединени към мрежата. С апел до правителството те заявяват, че се чувствали като наказани без вина – хем трябвало според изискванията на Брюксел да се реформират, хем да инвестират милиарди евро в проекти, хем трябвало да продължават да плащат колосални суми за квоти въглероден диоксид, защото проектите им седели незавършени заради липса на капацитет до електрическата мрежа. 

Правителството изглежда най-после се вслуша в апела на индустрията и смята да промени законодателството, с което да се ускори изграждането и разширението на електрическата мрежа в цялата страна. Без електричество не можем да разширим жилищните райони и компаниите не могат да се разширяват. Трябва да се отървем от годините на процедури, които спират развитието. Това наистина може да се направи по-бързо и предложението на кабинета е първата стъпка, коментира ресорният екоминистър Софи Херманс.

Енергоемката индустрия има нужда от по-бързи процедури за издаване на разрешителни за проекти за чиста енергия и бързо прилагане на законодателството за устройство на пазара на електроенергия. За това настоява и Европейският парламент в проекторезолюция до Европейската комисия. Според депутатите само с промяна на условията може да се намалят разходите за енергия, да се подобри интеграцията на  енергийните системи и да се увеличат инвестициите в мрежовата инфраструктура.

Опростяването на административните процедури и осигуряването на достъп до критични и вторични суровини са от съществено значение за привличане на частни инвестиции и подпомагане на декарбонизацията, се казва в проектотекста, който се очаква да бъде одобрен от европарламента.

Депутатите следят и очакват отговори от комисарите и по друг въпрос, свързан са тежкото положение на европейската стоманодобивна индустрия. В рамките на няколко срещи между двете водещи институции на общността са предвидени дебати и мнения как бързо да се върне конкурентоспособния курс на стоманодобивните заводи на световния пазар. Този сектор е от решаващо значение за сигурността на доставките в ЕС.

Белгийският износ - път към устойчивост в условия на търговски войни

Фландрия е икономическото сърце на Белгия, моторът на нейната икономика. В тази територия са съсредоточени най-важните експортно ориентирани компании, от които зависи до голяма степен колко влиза в бюджета. Не случайно тяхното име и позиции са определящи при взимането на една или друга правителствена политика.

По данни на националната статистика фламандска Белгия е регистрирала от износ  482 милиарда евро през пандемичната 2022 година. Две години по-късно резултатите отчитат спад от 3,7% до 418 милиарда евро. Причината – по малко изнесени корона ваксини, химикали, електрически автомобили, природен газ газ и диаманти.

На тяхно място са изнесени повече храни и напитки, шоколадови изделия, медицински, хирургически и ортопедични инструменти, части за автомобили. Всички тези сектори обаче са в трескаво притеснение от разразилата се търговска война между САЩ и ЕС, никнещите като гъби след дъжд наложени мита от администрацията на Доналд Тръмп и все още пасивната реакция на Брюксел. Много от тези рестриктивни мерки се очаква да влязат от началото на април.

От края на миналата година, много преди встъпване във втория си мандат Тръмп, водещи икономически сектори като химията и логистиката прогнозираха тежка 2025 година заради слаби продажби, липса на работна ръка, загубени конкурентни позиции в Европа. А за белгийските фирми, за които вече стана дума, 65% от износа е бил основно за съседите Германия, Холандия или Франция. Все страни, чиито икономики не могат да се похвалят с завидни успехи и финансови резултати през изминалата година.

Само да припомним -  че тежката икономическа ситуация и заредилите се последователни и кратко просъществували френски кабинети; от другата страна на условната граница - кризата в автомобилния сектор в Германия и последвалия трус с предсрочните избори; на север – криза в нидерландската енергоемка индустрия, непоследователна правителствена политика, нов кабинет с нови цели. Всичко това на принципа на доминото се отразява и върху негативните резултати на фирмите в Белгия, които се потвърждават и от националната статистика.

Въпреки обществено-политическите фактори за много анализатори фламандският износ се държи учудващо добре през 2025 г. Една от причините го отдават на утвърдените пазари извън ЕС. За САЩ са изнесени 6% от произведените във Фландрия стоки

11 процента са предназначени за европейски страни извън ЕС, почти една четвърт са отишли за пазари в други части на света. 

"Това разпространение на експортни дестинации извън Европа прави Фландрия по-устойчива на търговските мита на Съединените щати", обяснява фламандският министър-председател Матиас Дипендаеле. "Въпреки протекционисткия курс, който САЩ поемат, те остават нашата петата страна с най-голям износ.

"Продължаващото геополитическо напрежение е допълнително предизвикателство за нашите компании, но Фландрия винаги е успявала да се адаптира много добре към международния пазар в миналото. Преди всичко трябва да се уверим, че можем да продължим да се грижим за себе си, така че по-нататъшната реформа на вътрешния пазар е много важна, за да се създадат нови възможности за нашите дружества както в рамките на ЕС, така и извън него", казва пред обществената фламандска телевизия Дипенделе.

Износът е изключително важен за Фландрия. Десетки хиляди работни места зависят от това, което  продава през границата. Икономическите мисии, чуждестранните партньорства и инвестициите: те са жизненоважни за нашия просперитет.

Германските автомобилни концерни под натиск - лоши продажби и нови мита

Големите германски производители на автомобили BMW, Mercedes-Benz и Volkswagen са изостанали много от своите глобални конкуренти през миналата година по отношение на продажбите и печалбите. Според проучване на консултантската фирма EY, общият оборот на трите концерна е спаднал с 2,8% в сравнение с 2023 г.

Снимка: Завод на BMW/ Аудиовизуална служба на ЕК

Същевременно съвкупните продажби на шестнадесетте най-големи световни производители на автомобили са нараснали с 1,6%. За първи път през 2024 г. те са надхвърлили границата на продажбите от 2 трилиона евро.

От големите световни играчи Stellantis, компанията майка на Opel, се представила най-зле със 17% спад в продажбите.

Още по темата: Страхът от „търговската война“ на Тръмп доведе до ръст на нидерландския експорт

Германските производители на автомобили се борят основно с разочароващите продажби на електрически автомобили, въпреки милиардите евро, инвестирани в развитието.

"Търсенето не е толкова силно, колкото се очакваше", казва в радиоинтервю за нидерландска медия Константин Гал, експерт в EY.

На всичко отгоре германците трябваше да се сблъскат и множество изтегляния на коли от пазара през миналата година поради дефекти на софтуерни грешки.

Немските производители са изправени пред нарастваща конкуренция от азиатски марки, които предлагат по-евтини автомобили с модерни технологии и много луксозни опции.

Ескалиращата търговска война със САЩ може допълнително да наруши пазара. Президентът Доналд Тръмп обяви вносни мита от 25% за всички автомобили, влизащи в САЩ.

Данъкът удря още повече германските производители, тъй като те изнасят повече автомобили за САЩ от всяка друга страна. Те включват например скъпи модели като Porsche 911 и Mercedes S-Class, с високи маржове на печалба.

"Не ми пука"

След като още в стъпването си като президент Доналд Тръмп обяви въвеждането на 25% мита върху вноса на стомана и алуминий, последва и нова закана - също 25% мита върху всички автомобили, произведени в чужбина. Решението за тези мита трябва да влезе в сила на 2 април. 

В интервю за NBC, цитирано от БТА, президентът каза, че не е предупреждавал ръководителите на автомобилните компании за повишаване на цените с влизане в сила на митата за вносните превозни средства и "не му пука" за това.

Идеята на Тръмп с новите мите била да се стимулират намиращите се на територията на САЩ производствени мощности. Той е убеден, че с предприетите действия ще се увеличат продажбите на произведените в САЩ автомобили. "Надявам се да повишат цените, защото ако го направят, хората ще купуват произведените в Америка автомобили", убеден е президентът.

Тръмп би бил склонен на преговори за митата, единствено ако "хората са склонни да ни дадат нещо истински ценно". 

Митата са част от усилията на президента да насърчи американското производство и да намали търговския дефицит на САЩ. 

Търговската политика е ключова в неговия мандат и тя е съпроводена с продължаващо напрежение с основните търговски партньори на страната. 

На Европа и останалите страни по света, попаднали под прицела на Тръмп остава да чакат 2 април – определена от президента като "Ден на освобождението в Америка".

В своята социална мрежа  Truth Social държавният глава обяви, че списъкът се увеличава с още една – Венецуела, а може да нарасне драстични и с други, които купуват от нея петрол.

"Всяка страна, която купува петрол и/или газ от Венецуела, ще бъде принудена да плаща 25% мита на Съединените щати за цялата търговия, която води с нашата страна", заяви наскоро в друго свое обръщение Тръмп.

Причината за санкцията била, че Венецуела е изпратила "десетки хиляди престъпници" в САЩ, много от които са убийци и насилници".

От Европейската комисия коментираха, че съжаляват за решението на Тръмп. Нейният председател Урсула фон дер Лайен заяви, че  ЕС "ще продължи да търси решение чрез преговори и същевременно ще защитава икономическите си интереси".

А докато Брюксел намери решението как ще защити пазарните интереси на европейското автомобилостроене, продажбите продължават да падат. Според данни на Европейската асоциация на производителите на автомобили (ACEA), цитирани от 3e News, продажбите в ЕС през февруари са намалели с 3,4 % в сравнение със същия месец на миналата година

Броят на новите леки коли, регистрирани в страните от ЕС е бил 853,670 хил. в сравнение с 883,838 хил. през февруари миналата година.

Продажбите в Германия са спаднали с 6,4 %, в Италия с 6,2 %, във Франция – с 0,7 %, докато в Испания са се увеличили с 11 %.

Броят на продадените нови автомобили в Европа като цяло (страните от ЕС плюс Исландия, Норвегия, Швейцария и Великобритания) през миналия месец е спаднал с 3,1 % - до 963,54 хил. Включително във Великобритания продажбите са се свили с 1%.

Продажбите на електрически превозни средства в Европейския съюз обаче са се увеличили с 23,7% през февруари и според данните на АСЕА възлизат на 131 275 хиляди.

Продажбите на групата Volkswagen (включваща Skoda, Audi, Seat, Porsche и др.) в ЕС през февруари са се повишили на 4,9%. На Stellantis са нараснали на 16,4%, а на Renault - с 11,3%. 

Германският производител на автомобили клас "лукс" Bayerische Motoren Werke AG  (BMW) e регистрирал увеличение на продажбите на коли с 5,7%, докато неговият основен конкурент на Mercedes-Benz - спад с 6,1%.

Продажбите на автомобили на японската Toyota Group са се свили с 5,5%, а на южнокорейската Hyundai Group - с 9,4%.

Американският производител на електрически превозни средства Tesla Inc. е продал 11,743 хил. коли в Европейския съюз, което е с 47,1% по-малко от февруари миналата година.

През януари-февруари продажбите на автомобили в ЕС са намалели с 3% до 1,686 млн. броя. Делът на електрическите превозни средства в общите продажби е достигнал 15,2%, спрямо 11,5% година по-рано.

Продажбите на автомобили в България, чийто пазар е доста малък, също е намалял с 5,8%.