Антонио Коща: Македонските власти знаят какво трябва да направят

Лидерите на Западните Балкани проведоха редовната си годишна среща с председателите на Европейския парламент, ЕК и Европейски съвет. На официална вечеря в присъствието на премиерите на страните-членки, непосредствено преди последния за годината Европейски съвет, бяха начертани бъдещите мерки на сътрудничество и оформени в декларация.

За председателя на Европейския съвет Антонио Коща разширяването остава приоритет за ЕС от геополитическа, икономическа и стратегическа гледна точка. През последната година процесът се е развил толкова бързо в сравнение с последните 15 години.

„Разширяването е процес, базиран на заслуги, а не състезание между кандидати. Тези, които се движат по-бързо, не трябва да бъдат спирани от другите. Напротив, те трябва да задават темпото и да служат като вдъхновение за всички “, отбелязва Коща с препоръка и прави кратка равносметка на постигнатото от кандидат-членките през последните 12 месеца.

Пътят на Черна гора към ЕС очевидно се е ускорил. Само тази седмица пет глави за присъединяване бяха успешно затворени.

Албания успя да отвори всички преговорни клъстери за много кратко време, като последните бяха само през ноември. Следващата година ще бъде техният момент на истината, за да ускорят реформите.

По отношение на Северна Македония се приветстват стъпките за повишаване на регионалната свързаност. ЕС се надява на реален напредък през 2026 г. „Техните власти знаят какво трябва да направят“, намеква Коща и индиректно подчертава за отношенията на Скопие с България.

Също тази година Босна и Херцеговина прие своята Реформаторска програма, необходима стъпка за достъп до Плана за растеж. Това ще им позволи да използват пълния потенциал на подкрепата и постепенната интеграция на Европейския съюз.

По отношение на Косово приветстваме предприетите стъпки за изграждане на доверие между общностите. Предстоящите парламентарни избори могат да бъдат решаващ момент за консолидиране на реформите и конструктивно участие в пътя на европейското присъединяване.

„Нека бъдем ясни, отвъд техническите подробности на процеса, има фундаментален политически избор: избор между това да останем затворени в миналото или да продължим напред към съвместно бъдеще в Европейския съюз, избор между разделение, помирение и сътрудничество, които са самите стълбове на Европейския съюз. Само чрез преодоляване на миналото Западните Балкани могат напълно да поемат ролята си на бъдещи членове на ЕС и да допринесат за стабилна, просперираща и обединена Европа. Пътят напред няма да е лесен. Някои реформи ще бъдат трудни, но си заслужават. И вярвам, че нашите партньори са ангажирани да доставят резултата. Очаквам с нетърпение следващата ни среща на върха в Черна гора през юни 2026 г.“, казва в заключение председателят.

Мир, добросъседство и просперитет са ключовите думи, които са залегнали в подписаната от страните декларация. Документът съдържа 10 точки, но шестата представлява специален момент с оглед на обтегнатите междусъседски отношения между България и РС Македония. "Приобщаващото регионално сътрудничество, помирението и добросъседските отношения остават ключът към изграждането на споделено бъдеще, както и към прилагането на международни споразумения в добро вяра и с осезаеми резултати, включително Преспанското споразумение с Гърция и Договора за приятелство, добросъседство и сътрудничество с България. Все още са необходими усилия за насърчаване на помирението и регионалната стабилност, както и за намиране на окончателни, приобщаващи и обвързващи решения за регионалните и двустранните отношения на съседските спорове и проблеми, коренящи се в наследството на миналото, в съответствие с международното право и установените принципи, включително Споразумението за въпросите на наследяването, и останалите случаи на въпроси, свързани с военни престъпления". Пълния текст на декларацията дори на македонски, за да няма сърдити и пренебрегнати, може да видите тук. 

Скриншот от пряко излъчване.

В краткото си блиц интервю преди срещата премиерът на РС Македония Християн Мицкоски заяви, че страната му много отдавна е трябвало вече да бъде част от голямото европейско семейство, но поради известни на всички причини все още не е. В Брюксел той заяви, че очаква от европейските институции да бъдат оценявани по успехи, а не на база на двустранните отношения с България.

Извън двустранните търкания той е доволен, че Западните Балкани са в полезрението на ЕС. Няма и как да не е доволен като се има предвид, че страната му ще получи Европейската над 1,7 милиарда евро, за да се декарбонизира и да е в съответствие с политиката за чиста енергия. С инвестициите на европейския, в това число и на лошия български данъкоплатец, ще бъде модернизирана армията следващите 2 години,за подобряване операциите и мисиите на ЕС по общата политика за сигурност и отбрана и във всякакви международни коалиции.

Пред европейските лидери, македонският премиер заяви едно, но 24 часа по-рано си пееше познатата песен как рой поставял правилата и как никога нямал да започне промени в Конституцията докато Европейският съвет и България не изпълнят поставените от тях условия – вековна македонска идентичност и език и признаване на неправителствентите организации като  "ОМО Илинден-Пирин".

Лидерите на Западните Балкани подписват декларация за единство

Лидерите на Западните Балкани по вече утвърдена традиция в края на годината се срещат с лидерите на европейските институции. Началото е поставено от 2023 година с разработения план за растеж и бюджет от 6 млрд. евро.

В навечерието на ключовия Европейски съвет, на който ще реши дали да бъдат отблокирани замразените руски активи в помощ на Украйна, лидерите на шестте кандидат-членки подписват партньорска декларация за единство пред Антонио Коща, Урсула фон дер Лайен и Кая Калас.

Целта е документално да се подчертае отново значението на политическите и икономическите отношения между ЕС и партньорите от Западните Балкани, особено в настоящия геополитически контекст и предвид необходимостта от все по-силни връзки между ЕС и Западните Балкани.

На официална вечеря, делегатите ще разгледат напредък в реформите по плана за растеж, регионалното сътрудничество, добросъседските отношения и помирението.

ЕС се ангажира да доближи партньорите от Западните Балкани до себе си по време на процеса на разширяване. Тяхната постепенна интеграция продължава в няколко области на политиката, като подготвя почвата за присъединяване и носи конкретни ползи за гражданите.

Очаква се ЕС да приветства конкретния напредък в постепенната интеграция на партньорите от Западните Балкани в единния пазар на ЕС, по-специално чрез плана за растеж за Западните Балкани.

Планът за растеж, чието начало беше поставено през 2023 г., има за цел по-нататъшното интегриране на партньорите от Западните Балкани в единния пазар на ЕС, насърчаването на регионалното икономическо сътрудничество и стимулирането на необходимите реформи, свързани с ЕС, чрез предоставяне на сума в размер до 6 млрд. евро.

Планът има потенциала да ускори икономическия растеж в региона през следващото десетилетие и да засили социално-икономическото сближаване между Западните Балкани и ЕС, при условие че партньорите изпълнят свързаните с ЕС реформи.

ЕС е основният и най-надежден партньор на Западните Балкани. Той е главният търговски партньор, инвеститор и донор на региона. В средата на годината стана ясно при посещение на европейския комисар Марта Кос в Скопие, че в краткосрочен план Европейският съюз е планирал да вложи нови над 480 млн. евро по проекти на територията на Западните Балкани.

Сумата, която Брюксел отпуска ще бъде разпределена в  8 нови проекта за чиста енергия в Албания, Черна гора и Сърбия. От справка на Европейската комисия става ясно, че ще бъдат изградени нови далекопроводи и подстанции в Албания и Черна гора, ще ремонтирани ВЕЦ-ове в Албания и Сърбия. Предвижда се проект за интегриране на ВЕИ енергия към ТЕЦ в сръбския град Нови Сад.

Нейният колега Антонио Коща по време на друг форум пък обърна внимание, че предизвикателствата в региона не са от финансово естество и реформите, а историята. "Най-голямата трудност не са необходимите реформи или договарянето на различни глави и клъстери. Истинското предизвикателство се крие във възприемането на нов културен начин на мислене: преодоляване на историческите конфликти, за да се изгради споделено бъдеще". С тази ключова фраза се обърна по време на стртегически форум в Блед председателят на Европейския съвет Антонио Коща, с която ясно визира отношенията между София и Скопие или Белград и Прищина.

RTE: Франция изостава с ремонта на елмрежата и губи ценно време

Франция губи ценно време и момент да започне ударна модернизация на електропреносната система, се казва в годишен доклад на националния оператор RTE. С упрек към правителството се казва, че в момента цените на пазарите на едро са едни от най-ниските на континента, а същевременно процесът буксува.

Личен архив

Страната планира да намали годишния внос на газ и петрол от 60% на 35% до  2035 година като по този начин ще редуцира енергийния си дефицит. Годишно страната отделя между 50 и 70 милиарда евро за внос на въглеводороди, посочва доклада. Средства, които можело да отидат в инвестиции за нисковъглеродна икономика.

Този доклад "потвърждава необходимостта от ускоряване на електрификацията и постигане на нашите цели: екологичен преход, по-устойчиво жилищно строителство, декарбонизация на индустрията и реиндустриализация, енергийна независимост", коментира пред AFP Томас Вейренц, ген. директор по икономика, стратегия и финанси в RTE.

Публикуването на документа трябвало да се гледа като съобщение към управляващите, които са в процес на подготовка на бъдещата енергийна карта на страната. Очакванията са финалният й вариант да бъде представен в дните около Коледа.

Енергийният сектор вече втора година чака този стратегически документ, който така и не вижда бял свят заради постоянната смяна на кабинети, политически различия, препирни между „зелени“ и ядрени лобита.

За RTE оператора обаче, конкуренция между ядрена и възобновяемата енергия няма, и двете са еднакво чисти и с поглед към пълната декарбонизация на страната. "Енергийната система на утрешния ден ще трябва да върви на два крака – възобновяеми източници и ядрена енергия. Няма смисъл да се лишаваме от такъв сега, рискувайки да не можем да продължим напред," каза Ксавие Пиехачик, председател на управителния съвет на RTE.

Авторите на доклада поясняват, че са стъпили на прогнозите си от 2023 година като са отчели забавения курс по електрифициране, влошените макроикономически показатели, енергийната криза в Европа. В резултат на това прогнозата е променена и се счита, че към 2035 година Франция ще се нуждае „с близо 35 TWh електроенергия  спрямо предишната прогноза за 2023 г.

За да излезе от това, RTE застъпва ускоряване на потреблението на електроенергия в сектори, които не я консумират, което съответства на "бърза" траектория на декарбонизация, съобразена с климатичните и реиндустриализационни цели – най-евтиното и ефективно решение според RTE.

За проблема с нереформираната система в Западна Европа вече разказах наскоро в своя кореспонденция за 3е News. По данни, разгласени от европейския комисар по климата Вопке Хукстра, на Европейската комисия ще са й нужни 1,2 трлн. евро ще са нужни за премахване на тесните места по мрежата до 2040 г. Сред страните, които имат най-спешна нужда от ремонт, са съседките Нидерландия и Германия. 

Европейската комисия даде заявка, че с промяна в законодателството ще търси начини да разшири капацитета на задъхващата се и на много места амортизирала енергийна мрежа в Европа.

България поиска еврофинансиране за жп линията Русе-Горна Оряховица

България предлага железопътната линия Русе-Горна Оряховица да бъде включена като евентуално отклонение на вече включената за модернизиране отсечка Букурещ-Гюргево- Русе-Варна. Това предложи в Брюксел по време на заседание заместник-министърът на енергетиката Красимир Ненов.

Заедно с неговите колеги по време на редовното заседание на Съвета по енергетика и транспорт обсъдиха предложения за създаване на регламент за сътрудничество по постигане на транспортна свързаност в периода 2028-2034 г. Тази стъпка е част по пътя към изготвянето на многогодишната финансова рамка на ЕС.

От информация на пресслужбата на Съвета на ЕС става ясно, че актуализирания план има важна роля в укрепването на инвестициите в стратегическата инфраструктура на Европа. Той ще подкрепи трансграничните връзки както в транспорта, така и в енергетиката, включително транспортна инфраструктура с двойно предназначение за военна мобилност, ще подобри сигурността на снабдяването и ще ускори прехода към чистата енергия.

"Енергийната инфраструктура е това, което ни свързва. Днешното споразумение предоставя рамка за нови инвестиции в енергийната инфраструктура на Европа, засилва подкрепата за трансгранични проекти и гарантира, че нито една държава членка не остава изолирана. По-свързан ЕС ще понижи цените на енергията, ще засили конкурентоспособността и ще подобри енергийната сигурност", заяви в откриващата сесия министърът на енергетиката на Дания Лаарс Аагард.

През годините Сътрудничеството за Европа беше жизненоважен за развитието на транспортната инфраструктура на Европа чрез създаване на силна TEN-T мрежа. Днес предизвикателствата пред нас са значителни. Нашият компромис с Съвета подкрепя създаването на умна, безопасна, устойчива, съвместима и устойчива транспортна мрежа, с особен акцент върху военната мобилност с двойно предназначение и трансграничните връзки, допълва мнението на колегата си датският транспортен министър Томас Даниелсен.

В дух на компромис България може да подкрепи частичен общ подход по регламента на механизма за свързана Европа за период 2028-2034 като отчита значението за бързото влизане в сила и началото на преговорите. Регламентът трябва да отговаря на целите на ЕС по отношение на рамката на RЕPowerEU, отбелязва в словото си българският заместник-министър.

Влаковете с военна техника ще са с приоритет на движение в Нидерландия

Нидерландия усилено работи по промяна на законодателството, което дава приоритет на движение на военната техника, съобщи националната телевизия Нос в интервю с ресорния държавен секретар в оставка Тиери Артсен.

Снимка: Инфоклип на ЕК с техника в Нидерландия

От неговото обяснение за промените става ясно, че в бъдеще влаковете с военна техника ще имат приоритет пред влаковете с пътници или стоки. Транспортните приоритети се променяли, след като са отчетени засилените заплахи от Русия в различни части на континента.

Прогнозата на правителството е, че през следващите години броят на военните транспортни кораби ще се увеличи и Нидерландия ще играе важна роля в това. Това се дължи преди всичко на големите морски пристанища където така наречените амфибийни транспортни кораби могат да товарят и разтоварват безпроблемно. Танковете се качват директно на влака от кораба, след което могат бързо да пътуват до Източна Европа чрез добрите железопътни връзки с Германия.

В същото време Нидерландия разполага с една от най-натоварените железопътни мрежи в света. Управляването на военен влак между всички тези пътнически и товарни влакове в момента изисква отлична координация и дългогодишна подготовка от диспечерите на железопътната компания ProRail. Понякога дори само за една композиция се налагало месеци логистична подготовка.

До момента влаковете с военно оборудване често се движат през нощта, за да не пречат на пътническите влакове. И тук ще има селективна роля правителството, обясни секретарят. Не всички влакове с нещо военно на борда ще имат приоритет, а само онези, които имат обозначение "спешно". Правителството щяло да определя дали товарът на транспорта е допустим да има приоритет на линията.

Артсен се надява, че пътниците във влака нямало да забележат много от новото правило за приоритет, но със сигурност не изключва някои неудобства. "Не знаем как светът ще се промени през следващите години. Така че може да се случи влак на нидерландските железнинци (NS) по вашия маршрут да не се движи веднъж или два пъти, защото военните превозни средства трябва да пътуват от Нидерландия към Източна Европа.

Според държавния секретар Нидерландия трябва да инвестира повече в устойчивост. Новите приоритетни правила се очаква да влязат в сила най-рано след 1 година.

Междувременно министерството на транспорта и железопътният превозввач ProRail проучват къде железопътната мрежа в момента не е подходяща за военен транспорт. Става дума за мостове, които не могат да носят тежките влакове или релси в участъцу, които са твърде тесни, за да могат два влака да се разминат.

Припомням, че страната е една от осемте в Европа, които създадоха т.нар. „Военен Шенген“ за безпроблемно и бързо преминаване на техника към Източна Европа. Заедно с Белгия, Германия, Литва, Люксембург, Полша, Словакия и Чехия бе подписан съвместен пакт за укрепване на военната готовност и сътрудничество в Европа. Страните  са се подписали в документ за създаване на Централноевропейска зона за военна мобилност (CNE MMA). Това ново партньорство трябва да направи движението на войници и оборудване през националните граници по-лесно, по-бързо и по-ефективно.

През ноември Европейската комисия обеща, че ще отдели допълнителни инвестиции за подсилване на критичната инфраструктура в Европа. Според Брюксел е необходима промяна в нормативната уредба, за да отпаднат редица пречки при придвижването на хора и техника от едно място на друго в рамките на три дни.

Поредната инициатива, според съобщение на ЕК, допълва вече разработената“ Бяла карта на европейската отбрана“. Плановете са най-късно до 2027 година да бъде изградено общоевропейско пространство за военна мобилност - по-бързо, по-безопасно и по-координирано придвижване на войски и военна техника чрез премахване на регулаторните бариери.

Планът въвежда първите по рода си хармонизирани правила на ниво ЕС за военна мобилност и определя ясни правила и процедури за трансгранични военни движения, с максимално бърза обработка на митническите документи.

Създава се нова Европейска система за засилено реагиране с военна мобилност (EMERS) за ускорени процедури и приоритетен достъп до критична инфраструктура на ЕС или НАТО.  Ще бъде подобрена устойчивостта на транспортната инфраструктура и ключови коридори за военна мобилност на ЕС до стандарти за двойно предназначение и защита на стратегическата инфраструктура с нов набор от инструменти за устойчивост.

Целенасочените инвестиции ще засилят киберсигурността, енергийната сигурност и готовността както в мирни, така и в кризисни ситуации, обясниха още от Брюксел.

Експертен доклад: Стабилността в Нидерландия изисква болезнени мерки

Нидерландия трябва да инвестира сега сектори енергетика, социално осигуряване, дигитализация, биотехнологии, земеделие ако иска да запази просперитета си. Препоръката е направена в обширен доклад в съавторство с водещия икономически съветник Питър Венинк. "Нидерландия има всичко необходимо, за да бъде не само страна, която консумира, но и произвежда. "Изборите обаче, които правим сега, определят дали децата ни ще живеят в силна или слаба страна".

Снимка: Инфоклип на Съвета на ЕС

В доклада се казва, че икономиката трябва да расте между 1,5-2% годишно, за да може да продължи да плаща за всичко. Това е много повече, отколкото се очаква в момента. За да се постигне това, според Венинк са необходими значителни инвестиции. Споменават се инвестиции в между  151-187 милиарда евро до 2035 г. Идентифицирани са 4 икономически сфери, които трябва да бъдат приоритетно подпомогнати.

Подобно на много други автори с препоръки до правителството и Венинк казва, че трябва да се реши проблема с тегавата бюрокрация около разрешителните, да се подобри електропреносната мрежа, разходите за енергия, дигитализация и климатични технологии. Само така Нидерландия може да бъде по-малко независима от САЩ и Китай. Страната в момента е в застой, защото разрешителните се издават твърде трудно, а бюрократичните процедури пречат и задушават компаниите, казва авторът и не скрива, че управляващите са изправени пред трудни решения.

Едно от тях е свързано с намаляване на азотните емисии в селското стопанство. Мярка, която от години е изправила на нож фермерите и държавата. Според Венинк, ако Нидерландия иска да постигне климатичните цели на ЕС трябва да намали отглеждането на добитък и да инвестира ударно в пречистващи инсталации.

Друг болезнен проблем е свързан с енергоемката индустрия. Според автора, няма друг начин освен някои от най-замърсяващите индустрии като стомана, рафинерии и химикали да бъдат закрити.

Според доклада трябва да се предприемат действия и на пазара на труда. За да растат стартъпите и малките и средни предприятия е необходимо да се увеличи броя на постоянните договори, а гъвкавите да дават повече сигурност.

Според Венинк е добра идея да се назначи независим експерт, който да премахне бариерите между различните министерства, да засили сътрудничеството между държавните агенции и частния сектор.

Венинк също така настоява за национална инвестиционна банка с поне 10 милиарда евро оборотен капитал. Държавна агенция с бюджет от 2 милиарда евро също трябва да стимулира иновациите.

Настоящият доклад излиза паралелно с поредната надигаща се вълна от недоволни фермери по отношение на азотните изисквания, стабилност на сектора, срещу готвен нов бизнес данък, които ще бръкнат в джоба на земеделските асоциации със хиляди евро.

Според новите спрягани цели на нидерландското правителство лицензиите на производители ще бъдат отнемани, ако не намалят емисиите си на азот средно с 46% до 2035 г. в сравнение с 2019 г. За земеделските земи около природните резервати рестриктивните мерки са още по-големи – редукция на емисиите със 70%. Това означавало - по-малко добитък, за да има по-малко азот.

Модерни ферми за милиони в съгласие с природата.

Други пък протестират срещу убийствените критерии и кратки срокове, които трябва да модернизират оборите – пак в унисон на климатичните цели. В нидерландската провинция Северен Брабант например, провинциалните парламентаристи решили, че стопаните трябва ударно да модернизират фермите си в убийствено кратък срок – до средата на 2026.

Чиновници, които не различават главата от задника на кравата

Репортаж на локалната онлайн медия „Другият вестник“ (De Andere krant)  разказва, че чашата на търпението на стопаните е изчерпано и гневът им е достигнал до връхната си точка. В статията авторът Сйоке Дейсктра казва, че това е резултат от политика, произхождаща от ново поколение администратори, които нямали познания за живота на фермата. "Те не знаят разликата между предната и задната част на кравата, но определят как трябва да работим," казва пред авторката Марк ван ден Оевер от Сдружението за защита на фермерите (FDF). Подобен тон е изпъстрено и критично писмо на Нидерландската банкова асоциация до парламента на провинцията.  

И банката и стопаните са единодушни, че няма как да изпълнят изискванията на парламентаристите за цялостна модернизация на стопанствата до юли 2026 и по този начин да отговорят на критериите за азотни редукции.

Сърбия и Македония стоят интерконектор за газ и водород

Северна Македония и Сърбия дадоха заявка за реализиране на газопровод между двете страни. По проекта вече има подписано споразумение за финансиране с европейски средства, а Световната банка също е проявила интерес. За бъдещите строителни са се срещнали в Белград двустранни делегации, става ясно от съобщения в македонската преса.

Проектът се смятал за стратегически с оглед на регионалната свързаност. Тръбата ще е дълга близо 67 километра (23 км на територията на Северна Македония и 44 км в Сърбия), ще свърже газовите системи на двете страни – от македонската страна с връзка в Клечовце, а от сръбската с националната газопроводна мрежа във Вранье. Очаква се първите газови доставки да потекат през 2028 година.

От справка на македонското енергийно министерство става ясно, че интерконекторът ще може да пренася водород в съответствие с европейските дългосрочни енергийни цели и зелени политики.

Пред своите колеги в Белград икономическият министър на РС Македония Саня Божиновска е подчерта, че проектът напредвал в график, установен по-рано от двете работни групи. „Това е и една от най-важните инфраструктурни връзки за целия регион – важна не само за Северна Македония и Сърбия, но и за цяла Европа. Завършихме проучванията, координирахме маршрутите и координираните действия, които вече се прилагат. Нашата цел е интерконекът да стане реалност възможно най-скоро, защото всеки ден е важен за сигурността на гражданите и икономиката", заявява македонската министърка.

Сръбският министър Ханданович Джурович подчерта значението на споделена регионална визия. "Газовият интерконектор е част от визия за енергийно свързан регион, устойчив и в съответствие с европейските цели. С подкрепата на "Транспорт Газ Сърбия" и "Номагас" ще създадем нова енергийна ос на стабилност между двете страни," казва от своя страна сръбският й ресорен колега Дубравка Ханданович Джурович.

За проекта се споменава и от финансовата платформа за Западните Балкани Western Balkans Investment Framework, която подкрепяла подготовката на проучване за осъществимост и оценката на въздействието върху околната среда и социалното въздействие на газовата връзка.

След пускането страните ще разполагат с устойчив газопровод на бъдещето, ще са осъществили стъпка в прехода от въглищна към нискоемисионна газова инфраструктура; ще предложат на региона широко достъпен, сигурен и достъпен източник на енергия, който ще поддържа конкурентоспособността на региона, като същевременно значително подобрява качеството на въздуха и намалява емисиите, се отчита като ключови ползи от проекта. От графиката на институцията се вижда, че за инвестицията се очаква да бъдат привлечени заеми близо 27 млн. евро, от тях националното финансиране е само 110 000 евро или едва 0,4%.

От справка за дейността на Европейската банка за възстановяване и развитие се вижда, че е предвиден заем за близо  100 млн.евро в полза на NOMAGAS за изграждане на комбинирана тръба за газ и водород между РС Македония и Гърция 

Информацията за стратегическите проекти идват в навечерието на поредната среща в Брюксел където лидерите на РС Македония, Албания, Босна и Херцеговина, Черна гора, Турция, Косово, Сърбия и Украйна ще се срещнат, за да отчетат постигнатите резултати и да начертаят бъдещите планове по пътя към Обединена Европа.

В свой обзорен материал електронното издание balkangreenenergynews.com припомня, че Srbijagas също подписа меморандум за разбирателство с националния оператор на газопреносна система на Румъния SNTGN Transgaz. Проектът включва изграждане на нов газопровод, който да свърже газопровода BRUA в Румъния с хъба Мокрин в Сърбия. Планът се очаква да включва и изграждането на газопровод между Южни Мокрин и Белград, през подземното газохранилище Банатски двор и град Панчево. 

Претоплена манджа с политически дивидент

Ако следим само информацията в македонската преса, ще останем с впечатление, че се подготвя съвсем нов проект, а всъщност не е така. Несъмнено в репортажите на македонците се цели да се подчертае, че проектите в посока Белград са по-приоритетни и стратегически, отколкото в посока България.

Бегъл преглед назад в официалните кореспонденции се вижда, че за интерконекторът Скопие и Белград работят още от есента на 2024 година с подписването на меморандум за сътрудничество Впоследствие в началото на годината е имало още една среща, за да се стигне до въпросната в Белград. 

Отделно на правителствено ниво също е обсъждан този проект между премиерите Мицкоски и Вучевич. Последният разговор между тях е от октомври, след което е подписано междуправителствено споразумение.

Този ход ще позволи на Сърбия, която е силно зависима от Русия за доставките си, да диверсифицира енергийните си източници, коментира полската държавна телевизия TVP като цитира сръбският премиер Милош Вучевич и допълва, че интерконекторът, който минава от Александруполис, Гърция, ще има годишен капацитет от около 1,2 милиарда кубични метра природен газ.

Топ банкер: ЕК залага на карта финансовата стабилност на Европа

Последният за  годината Европейски съвет трябва да вземе едно безпрецедентно до сега решение – дали да използва замразените в белгийския Euroclear 140 милиарда евро руски активи. Белгия от месеци се бори със зъби и нокти срещу намерението на Европейската комисия. 

В дните преди заседанието на 18 декември премиерът Бард де Вевер, на който лепнаха прозвището лошото момче на Европа, си спечели съюзници в лицето на Италия, Mалта и България. 

Бившията президент на Централната банка на Нидерландия Нут Велинг смята, че планът е изпълнен с рискове за Европа и се поставя под риск високото реноме на белгийската компания. „Стъпката на ЕК може да има фундаментално въздействие върху цялата финансова система на съюза", предупреждава банкерът.

В свой репортаж нидерландската телевизия Ер Те Ел коментира, че планът на Брюксел с руските пари на пръв поглед изглежда очевиден план да се помогне на Украйна. „В момент, когато Америка си измива ръцете от Украйна, Европа отчаяно търси пари, за да помогне във войната с Русия. В Белгия има едни пари, руски пари и защо да не ги използваме, за да помогнем“, пита телевизията в репортажа си.

Никой обаче от европейските лидери не е предполагал, че премиерът на страната Бард Де Вевер ще възрази така яростно. Няма да е чудно и ако сполетелите ги дронове по летища и критична инфраструктура имат нещо общо с решението на белгийския премиер. Освен това, Москва вече явно е предупредила правителството, че няма да позволи и ще си търси правата по всички възможни начини. Бард Де Вевер в интервю за белгийския вестник La Libre също е признал, че са получили предупреждение от Kремъл.

Специалистът по геополитика Роб де Вейк вижда сериозни рискове в плана на Европейската комисия. Не заради заплашителните думи от Москва или дроновете, а защото руснаците заканят ли се ще направят всичко по силите си, за да си върнат парите.

Има няколко начина могат да опитат да го направят, допълва колегата си Веерле Коларт, професор по финансово право в KU Leuven. Например, Белгия има инвестиционен договор с Русия. Този договор някога бил сключен от Белгия, за да се защити законно от експроприация от Съветския съюз, но сега може да се използва срещу страната. Русия може да отиде пред арбитражен съд с този договор под ръка. "Не е ясно какво ще излезе от това," казва Коларт. Ако руснаците спечелят такова дело, парите трябва да бъдат върнати заедно с начислените глоби. Първото такова заседание изглежда се задава на хоризонта. Централната банка на Русия обяви, че завежда дело срещу Euroclear. Самата Европейска централна банка, по думите на професорката, няма как да отрече, че Европа върви по тънък лед с този план.

Веерле Коларт предупреждава, че нещата може още да се объркат в бъдеще. Ако санкциите изтекат, например като част от мирно споразумение и Русия откаже да плати репарации, Euroclear ще има сериозни проблеми. В такъв случай белгийският депозирар е договорно задължена да върне парите на Русия. Но парите не са там. Затова гаранциите от държавите членки са важни, но в предложението на Комисията не е заложено, че всички държави членки ще са задължени да бъдат гаранти, както би искал Де Вевер.

Euroclear, компанията, която притежава руските активи, е своеобразен вход към европейската фондова борса. Колаерт обяснява нагледно защо е толкова важен статутът на тази компания: "Ако искате да инвестирате в Европейска фондова борса като трета страна извън Европа, трябва да имате сметка в Euroclear."

Репутация е на карта

Белгийският депозитар се възприема като вид финансово посолство: политически неутрална територия. "Като използваме руските активи сега за европейската политическа програма, тази репутация е застрашена," отбелязва Коларт. Въпросът е дали занапред чуждестранните партньори ще имат достатъчно доверие в Euroclear като сигурен пазител на техните резерви и дали ще искат да инвестират в европейски акции и облигации.

Това надхвърля просто доверието в Euroclear, казва бившият президент на Нидерландската централна банка Нут Велинк. "Разбирам белгийците," казва той в интервю по телефона. Водещият икономист подкрепя предоставянето на финансова подкрепа на Украйна, но не смята, че това е правилният начин. "Много централни банкери, включително ЕЦБ, се страхуват, че това може да има фундаментално въздействие върху международната финансова система. Чрез използване на руските активи, също и като заем, се създава прецедент. В бъдеще и други страни могат да направят същото. Освен това използването на руски активи подкопава доверието в Европа като надежден финансов партньор.

Европа не възприемала, според него, това като конфискация на руски пари, защото е заем, но в чужбина вероятно го възприемат по друг начин, мисли. И тогава Европа вече няма да се възприема като сигурно хранилище. Тогава те вече няма да инвестират в европейски компании или европейски облигации. Въпросът е дали искаш да поемеш този риск", пита професорът.

Велинк би искал Европа да поеме различен подход, да отпусне пари на Украйна по различен начин, без руските активи като обезпечение. "До какво всъщност се свежда въпросът ? Че Европа не е готова или способна да помогне на Украйна от собствения си джоб ли?, пита още професорът пред камерата на нидерландската телевизия.

Позицията на самата компания Euroclear вече ви разказахме в 3Е News и опасенията на нейната изпълнителна директорка Валери Урбен, която научила от медиите за шокиращата инициатива на германския канцлер Фридрих Мерц да се използват средствата за финансиране на „репарационен заем“ за Украйна

Euroclear управлява депозити на обща стойност 52 500 милиарда евро - 14 пъти БВП на Франция. Централата ѝ в сърцето на Брюксел обаче няма сейфове. Всички активи се държат в дематериализирана форма, а данните се съхраняват в няколко центъра за данни, разпръснати по целия свят.

Урбен предупреди, че тези пари при никакви обстоятелства не трябва да се присвояват за собствена изгода. „Най-важното за Euroclear е доверието“, настоява тя в интервюто си за френския ежедневник Le Monde. „Ние сме жизненоважна връзка, която трябва да поддържа своята надеждност, за да гарантира стабилността на финансовите пазари.“

Урбен предупреждава, че всяка мярка, дори отдалечено наподобяваща конфискация, би била незаконна. „Трябва да бъдем изключително бдителни. [Това би противоречило] на международното право относно суверенитета върху държавни активи. Тогава Русия би могла да ни съди.“

Що се отнася до белгийския премиер той е последователен и от 24 октомври чака отговорите от европейските си колеги. "Нека бъда ясен: Белгия не иска нито едно евро от тези пари да се върнат в Русия. Но ЕС се впуска в „неизследвани води“ и не получих от колегите конкретните отговори. Не видях и никакъв текст за дебат. Все още не е ясно дали това изобщо е законно“.

България иска от ЕК спешни мерки по повод земеделските блокади

Последният Европейски съвет за тази година се очаква да премине на фона за фермерски протести, научихме от свои източници. За такава нагласа се прокрадва информация в последните дни и в местната белгийска преса.

Снимка: ЕК, архив

Проблемът за блокадите по границите не е в дневния ред на транспортните министри на 15 декември, които ще се занимават с Украйна, енергийни мрежи  и пр., но българският вицепремиер ги е уведомил с писмо, че са нужни спешни мерки. 

От официалната фейсбук страница на нашето министерство става ясно, че Караджов е изпратил писмото до комисаря по устойчив транспорт и туризъм на Апостолос Дзидзикостас във връзка с блокадите на гръцки земеделски производители. В нвго е подчертал, че стачните действия блокират ключови пунктове и транзитни коридори, като през последните дни са довели до над 30 км колони от тежкотоварни автомобили по автомагистрала „Марица“.

„Това не само нарушава свободното движение на стоки в ЕС, но и сериозно пречи на свързаността между България, ЕС и трети държави“, заявява Караджов.

Вицепремиерът настоява Европейската комисия да приложи незабавни мерки по Регламент (ЕО) № 2679/1998, който задължава държавите членки да гарантират свободното движение на стоки и да предотвратяват действия, застрашаващи международните превози.

„Трябва да бъдат предприети всички необходими стъпки за недопускане на бъдещи блокади по ключови международни пътни артерии и границата между България и Гърция“, се казва още в писмото.

Проблемът с фермерското недоволство тлее от месеци по повод субсидиите в новата многогодишна финансова рамка на ЕС. Гневът на хиляди земеделци се изля по прозорците на европейските чиновници още през юли и бе дадена заявка, че това няма да е единствената среща в Брюксел.

Фермерски организации от всички страни на блока единодушно изразиха страхове, че селскостопанските бюджети ще бъдат сериозно намалени в окончателния вариант на макрорамката. Недоволството е, че за периода 2028-2034 г.  ще бъдат преразпределени повече пари за отбрана отколкото за нуждите на селското стопанство.

От белгийската браншова асоциация ABS Бруно Винсент заявяват, че подобни акции показват, че проблемът е голям и трябва да бъдат "сигнал за събуждане" за политиците.

"Искаме да кажем, че някои точки от предварителната версия на многогодишния бюджет не са приемливи за фермерите", коментира през лятото председателят на белгийското сдружение пред националната радиостанция. "Говори се за намаляване на бюджета с 20%. Това е неприемливо за нас. Хората казват, че земеделието е стратегически сектор, но ние не виждаме това в техните действия."

Предложението на Европейската комисия за обединяване на Европейския фонд за земеделски гаранции и Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони в един единен фонд, който да се управлява на национално ниво, не е приветствано.

Европейската фермерска организация Copa-Cogeca призова за "силен ангажимент към обща селскостопанска политика с защитен бюджет, коригиран с темповете на инфлацията и защитен от всякаква форма на ренационализация". Нейният заместник-председател Патрик Пагани заяви по време на участие на форум в Гърция, че инвестициите в селскостопанския сектор, са инвестиции в бъдещето на Европа. "Бюджетът обаче трябва да отчита включително и инфлацията, защото секторът има нужда от стратегически инвестиции". Още по темата: Инвестициите в селскостопанския сектор са вложения в бъдещето на Европа | 3e-news

В началото на пролетта, по време на друг протест в белгийската столица, бе издигната къща от карти - символ на аграрната политика на Европейския съюз. Според фермерите тя ще рухне много бързо, ако не бъдат осигурени достатъчно финансови средства.

Наред с исканията за субсидии, стабилност на сектора, протестиращи земеделци от Нидерландия дадоха заявка, че не е изключено да се присъединят на 18 декември в знак на несъгласие срещу готвен нов бизнес данък в Нидерландия и срещу завишени азотни изисквания, които ще бръкнат в джоба на земеделските асоциации със хиляди евро.

Според новите спрягани цели на нидерландското правителство лицензи на производители ще бъдат отнемани, ако не намалят емисиите си на азот средно с 46% до 2035 г. в сравнение с 2019 г. За земеделските земи около природните резервати рестриктивните мерки са още по-големи – редукция на емисиите със 70%. Това означавало - по-малко добитък, за да има по-малко азот.

Модерни ферми за милиони в съгласие с природата.

Други пък протестират срещу убийствените критерии и кратки срокове, които трябва да модернизират оборите – пак в унисон на климатичните цели. В нидерландската провинция Северен Брабант например, провинциалните парламентаристи решили, че стопаните трябва ударно да модернизират фермите си в убийствено кратък срок – до средата на 2026.

Чиновници, които не различават главата от задника на кравата

Репортаж на локалната онлайн медия „Другият вестник“ (De Andere krant)  разказва, че чашата на търпението на стопаните е изчерпано и гневът им е достигнал до връхната си точка. В статията авторът Сйоке Дейсктра казва, че това е резултат от политика, произхождаща от ново поколение администратори, които нямали познания за живота на фермата. "Те не знаят разликата между предната и задната част на кравата, но определят как трябва да работим," казва пред авторката Марк ван ден Оевер от Сдружението за защита на фермерите (FDF). Подобен тон е изпъстрено и критично писмо на Нидерландската банкова асоциация до парламента на провинцията.  

И банката и стопаните са единодушни, че няма как да изпълнят изискванията на парламентаристите за цялостна модернизация на стопанствата до юли 2026 и по този начин да отговорят на критериите за азотни редукции.

1,2 трлн. евро ще са нужни на ЕК за "отпушване" на енергийната мрежа до 2040 г.

Европейската комисия даде заявка, че с промяна в законодателството ще търси начини да разшири капацитета на задъхващата се и на много места амортизирала енергийна мрежа в Европа. Сред страните, които изпитват на плещите си този проблем, е Нидерландия. Нейният еврокомисар Вопке Хукстра, е твърдо убеден, че планът за модернизация на мрежата трябва да бъде изпълнен, ако ЕС иска да стане по-чиста и климатично неутрална.

Снимка: Личен архив

Като за начало нидерландецът смята да предложи на своите колеги в Брюксел да разгледат възможност да облекчаване на разрешителните режими, разказва една от местните телевизии в Нидерландия. Надеждите на Хукста са, че при съкратени срокове за изпълнение на проекти и по-лесни бюрократични условия за изпълнителите, ще се отпушат проблемите с капацитета в много жилищни зони.

На дневен ред излиза за преразглеждане и друг препъникамък за компаниите – проблемът с отделянето на азотни емисии по време на строителството от багери и тежка строителна техника. Хукстра иска да премахне тези пречки пред строителните фирми.

Част от мерките, свързани с мрежата бяха вече представени на 10 декември пред широка публика в Брюксел. За Олоф ван дер Гааг, председател на Нидерландската асоциация за устойчива енергия планът е добър.  Според него планът е добър и подкрепя идеята, че отделянето на минимални азотни количества по време на строителството е по-приемлива опция при мисълта, че от инвестицията по мрежата ще бъдат спестени многократно повече емисии през следващите десетилетия.

От браншовата асоциация гледат на плана на ЕК не като да направят поредната кръпка на регулациите, а като на нещо напълно ново и на чисто.

Вопке Хукстра също смятал, че трябва да се започне от самото начало. „Електричеството трябва да може да се пренася по-бързо между отделните енергийни мрежи. Защото, в момента е все едно Белгия и Нидерландия  да са свързани само с една магистрала и по нея да караш с 50 км/ч. А имаме още 26 мрежи, които трябва да работят като една.

Според него, ако тези европейски връзки бъдат изградени, това ще осигури много по-голям капацитет и ще бъде по-добро за портфейлите на европейците. Комисията е изчислила, че до 2040 г. са необходими 1,2 трилиона евро за модернизиране и „отпушване“ на електроенергийните мрежи. При по-добра интеграция се очаква да бъдат спестени и върнати отново в бюджета около 40 милиарда евро.

Всяко следващо забавяне е фатално, затова бързаме, казва Вопке Хукстра като се надява да постигне окончателно споразумение  по въпроса до няколко месеца. Бързо решение очевидно трябва да бъде взето, тъй като за задъхваща се мрежа се появиха сигнали и в най-голямата икономика на блока – Германия. Макар и под формата на корпоративен апел от страна на E.OН проблемът трябва да се счита за още една червена лампа след този на съседна Нидерландия.

На кратко казано двете съседки заявяват, че мрежите са на ръба на предела, бизнеси са в застой, страда строителството, а домакинства са принудени да се ограничават в най-натоварените вечерни часове. В Нидерландия няколко енергодружества вече търсят сами решение докато чакат какво ще измислят по високите етажи на Европейската комисия. В началото на декември със съобщения през медиите мрежовият оператор Tennet в партньорство с един от най-големите консуматори в провинцията Зееландия  Air Liquide обявиха, че са се договорили за освобождаване на ценна енергия, необходима на други бизнеси.

С апел до правителството част от най-големите енергоемки компании в Нидерландия заявиха, че се чувствали като наказани без вина – хем трябвало според изискванията на Брюксел да се реформират, хем да инвестират милиарди евро в проекти, хем трябвало да продължават да плащат колосални суми за квоти въглероден диоксид, защото проектите им седели незавършени заради липса на капацитет до електрическата мрежа. 

През пролетта на 2024 година проблемите и рисковете бяха представени още на предния състав на Европейската комисия от браншовата организация Eurelectric. В издавания годишен анализ за състоянието на пазара Grids for Speed се казва, че инвестициите в разпределителната мрежа трябва да се увеличат от средно 33 млрд. до 67 млрд. евро годишно от 2025 до 2050 г., приблизително 20% от това, което ЕС е похарчил за внос на изкопаеми горива през 2023 г.

Постигане на скорост на мрежата значително ще намали вноса на изкопаеми горива, ще създаде повече от 2 милиона работни места, ще доведе до по-големи икономии на енергия и ще осигури по-надеждно електроснабдяване, като същевременно ще ускори декарбонизацията на европейската икономика, прогнозират експертите на сдружението.

До 2050 г. електричеството ще представлява 60% от крайното потребление на енергия в сравнение с 23% днес, възобновяемият капацитет ще се увеличи 6 пъти от 2020 г., като 70% от възобновяемото производство и съхранение ще се свързват на ниво разпределение. Заявките за свързване се увеличават по-бързо от модернизацията на мрежата и ще продължат да растат с напредването на електрификацията на секторите за крайна употреба. Тези развития натоварват мрежата. 

За да се облекчи напрежението, годишните инвестиции в нова и модернизирана инфраструктура, включително цифровизация, трябва да достигнат 67 милиарда евро от 2025 до 2050 г., около 0,4% от БВП на ЕС.

Липсата на инвестиране би застрашила 74% от бъдещите връзки в ключови технологии за декарбонизация като електрически превозни средства (EV), термопомпи и възобновяеми източници.

Инвестициите ще ускорят електрификацията и ще помогнат на ЕС да спести 309 милиарда евро всяка година от внос на изкопаеми горива от 2040 до 2050 г.

От устата на европейския ресорен комисар Вопке Хукстра чуваме думи като интегрирана мрежа, единна свързаност, бързи магистрали – нещо, което отдавна апелира нашият евродепутат Цветелина Пенкова. В интервю за 3е News много преди нидерландския еврокомисар тя заяви, че не можем да чакаме нови кризи или спирания на тока, за да действаме.  „Трябва ни по-добра свързаност и сътрудничество – не 27 отделни и затворени национални системи, а една обща европейска енергийна мрежа“.

Българският депутат е на мнение, че ЕС има нужда не само от добри регулации, а и от тяхното изпълнение също така и координация между държавите членки. Констатация, за която вече усилено апелира и самият Хукстра.

За да се справим с пазарната нестабилност, трябва да инвестираме в мрежи, съхранение и гъвкавост. В същото време, бавното търсене остава пречка за устойчивите инвестиции“, коментира ситуацията в Югоизточна Европа и Кристиан Руби, генерален секретар на Eurelectric. „Стимулирането на електрификацията ще бъде ключово за постигане на целта от 32% до 2030 г., определена от Сделката за чиста промишленост.

На какво ще разчита ЕК

От официално представяне на пакет от мерки еврокомисарите Дан Йоргенсен и Тереса Рибера става ясно, че ще се разчита на развитието на 235 ключови проекта в ЕС, с които ще се търси така желаната единна интеграция на енергийния пазар. Ще се работи по плавно преминаване от фрагментирани национални планове към единно планиране в ЕС, което определя мрежовата инфраструктура, необходима за изпълнение на нашия.

„Внедряваме устойчивост по дизайн, за да гарантираме, че инфраструктурата ни може да се справя с климатични, кибер- и физически заплахи, ускоряваме разрешителните, за да намалим значително времето, отделено за внедряване на електрическата инфраструктура. За преносните мрежи няма да се налага да чакаме около 5 години за реализация както е сега“, отбелязва на пресконференция изпълнителният вицепрезидент на ЕК Тереса Рибера.

Нейният колега Дан Йоргенсен описва тежката ситуация с фрагментирания пазар по следния начин: Представете си, че се опитвате да сглобите пъзел без да гледате кутията със снимката. До известна степен това всъщност правим в момента с енергийната инфраструктура на Европа. В момента подхождаме отдолу нагоре към планирането: добавяме и съгласуваме национални планове и секторни стратегии като липсва истински европейска и междусекторна перспектива. Добавете към това редица основни предизвикателства.

Няколко болезнени факти от еврокомисаря Средното време за изпълнение на проект за преносна мрежа е над 10 години, от които повече от половината са посветени на издаване на разрешителни. Освен това трябва да се да повиши сигурността и устойчивостта. Само през 2022 г. енергийната инфраструктура на Европа е била засегната от 48 успешни кибератаки.

Първата стъпка: идентифициране и работа по развитието на 8 енергийни магистрали – от Балтийско море до Кипър и от Югоизточна Европа до Иберийския полуостров. Следва нов начин за картографиране и планиране на инфраструктурата.  Европейската комисия трябва да разработи генерален сценарий на нуждите, да идентифицира от какво се нуждае, къде е необходимо и кога е нужно.  Процесите по издаване на разрешителни не трябва да продължават повече от 2 години като за най-сложните проекти – 3 години. „Време е да направим крачка напред, да завършим единна енергийна връзка си и да отприщим пълния потенциал на истински Енергиен съюз.

Европейски страни с писмо: Замразените руски активи са най-изгодното решение

7 европейски държави (Полша, Швеция, Литва, Естония, Финландия, Ирландия и Латвия) и няколко от Източна Европа са изготвили писмо до председателите на ЕК и на Европейския съвет – Урсула фон дер Лайен и Антонио Коща, в което се подчертава, че размразяването на руските активи, държани в белгийския депозитар, са „финансово най-изгодното и политически реалистично решение." В материална на местната телевизия Ве Ер Те обаче не се казва кои са останалите държави.

"Ние силно подкрепяме предложението на Комисията. Няма време за губене. Като вземаме решение за репарационен заем в Европейския съвет през декември, имаме възможност да поставим Украйна в по-силна позиция да се защити и да преговаря за справедлив и траен мир", пишат страните.

Oще по темата:

• Европейска солидарност: България ще трябва да гарантира 1,2 млрд. евро за заем за Украйна | 3e-news
• Гордиев възел: Euroclear* предупреждава ЕС за съдебни искове, ако се пристъпи към конфискация на руски активи | 3e-news

Писмото не се отнася изрично за белгийския премиер Барт Де Вевер, който усилено се противопоставя на колегите си за размразяване на активите на Руската централна банка. Според него Белгия поема големи правни и финансови рискове, тъй като замразените руски активи се държат от търговеца на ценни книжа Euroclear в Брюксел. Белгия смята, че рисковете не са достатъчно споделени с другите държави членки в настоящите планове.

Германският канцлер Фридрих Мерц вече пътува до Брюксел, за да обсъди възраженията на Белгия с премиера Де Вевер и председателя на комисията Фон дер Лайен. Резултатите от преговорите не се споменават, единствено, че е имало "конструктивен разговор". Решение ще бъде взето на европейска среща на 18 декември когато е последният съвет на премиерите за тази година.

Вече ви разказахме в 3еNews как базираният в Брюксел депозитар, който управлява активи на обща стойност 52 500 милиарда евро, предупреди ЕС за съдебни искове, ако се пристъпи към конфискация на руски активи.

Ако Европейският съюз в крайна сметка реши да предприеме стъпка, която би довела до конфискация, изпълнителният директор на депозирара Валери Урбен заяви, че е готова да отговори в съда следното: „Има закони. В зависимост от правната рамка, ние ще решим какво можем и желаем да направим.“

Нито Мерц, нито френският президент Еманюел Макрон са се консултирали с нея по този въпрос (относно използването на руски активи). „Аз не съм държавен глава“, казва тя. Но Урбен е обсъдила ситуацията с президента на Европейската централна банка Кристин Лагард.

Банката вече заяви, че отказа да действа като финансов гарант. Според източници на вестник FT, „предложението на Комисията се свежда до предоставяне на директно финансиране на правителствата, тъй като централната банка би покрила финансовите задължения на държавите членки“.

Тази европейска солидарност специално на България ще струва 1,2 млрд.евро. Поотделно страните от ЕС ще се ангажират с гаранции за общо €210 милиарда. Сумите за всяка държава може да се увеличат, ако някоя страна откаже да подкрепи инициативата.

 

Сърбия ще финансира здравни проекти с евросредства от 2026 г.

Европейският съюз открехва вратата на възможностите на своя стратегически партньор Сърбия в областта на здравеопазването. От разпространения дневен бюлетин до базираните в Брюксел кореспонденти става ясно, че Белград ще има възможности да се възползва от европрограма в подкрепа на здравето. С парите ще се подпомагат на равни начала проекти, така както се възползват държавите-членки и Норвегия, Исландия, Украйна, Молдова, Черна гора и Босна и Херцеговина.

Снимка: официална страница на EU4Health

От 1 януари 2026 г. субекти от публичния и частния здравен сектор в Сърбия ще имат достъп до възможности за финансиране чрез открити покани за представяне на предложения, преки безвъзмездни средства и съвместни действия. Те ще бъдат насочени към критични области като подобряване на диагностиката, лечението и грижите за сърдечносъдовите заболявания и рака, допринасяне за европейското пространство на здравни данни, разработване на стратегии за критично важни лекарства и натрупване на запаси от лекарства, укрепване на услугите в областта на психичното здраве, особено за младите хора, и инициативи, свързани с трансгранични заплахи за здравето.

Във връзка с подписаната договорка Оливер Вархеи, комисар по въпросите на здравеопазването и хуманното отношение към животните, коментира, че това допълнително ще укрепи тясното сътрудничество със Сърбия по въпросите на здравеопазването и ще даде възможност на нейната здравна система да отговори на непосредствените нужди и дългосрочните цели. „Това споразумение е още едно доказателство за ангажимента на ЕС за подобряване на здравеопазването в Съюза и извън него в тясно сътрудничество с нашите партньори.“

Програмата EU4Health беше приета като отговор на пандемията от COVID-19 и за засилване на готовността за кризи в ЕС. Пандемията подчерта крехкостта на националните здравни системи. Програмата EU4Health ще допринесе за дългосрочните здравни предизвикателства чрез изграждане на по-силни, по-устойчиви и по-достъпни здравни системи, се казва още в позицията на Брюксел

EU4Health носи добавена стойност от ЕС и допълва политиките на държавите членки за преследване на четири общи цели, отразяващи амбициите на програмата, и десет конкретни цели, представящи областите на интервенция: превенция на заболявания, особено рака; международни здравни инициативи и сътрудничество; превенция, подготовка и реакция на трансгранични здравни заплахи; допълване на националните запаси от основни продукти, свързани с кризата; създаване на резерв от медицински, здравен и помощен персонал.

Photo EC: Visit of Ursula von der Leyen, President of the European Commission, to Serbia

Припомням, че Брюксел и Белград подписаха няколко ключови споразумения в различни области през последните две години. Самата председателка на ЕК Урсула Фон дер Лайен при всяка от своите визити в балканската столица не пропуска да подчертае, че страната е основен стратегически партньор на Западните Балкани. Още през миналия мандат на Комисията, начело с германката, беше скрепен стратегически акт за суровините. Определено бе, че на страната ще се разчита за развитието на  новите сектори на бъдещето като електромобилна индустрия, чиста енергия и цифров преход, които може да донесат до 6 милиарда евро в държавната хазна.

„Ще работим заедно по амбициозни проекти, които ще създадат добри работни места и растеж на Сърбия. Нашето партньорство да разкрие до 20 000 работни места и да добави милиарди евро към вашия БВП. С други думи: Това е богатство, създадено тук, в Сърбия, и то ще остане в Сърбия в полза за цялата страна“, увери при една от визитите си през 2024 г. председателят на ЕК. Фон дер Лайен увери президентът Александър Вучич, че ЕК ще уважава и съхранява красивата природа и винаги ще се вслушва и сътрудничи с местните общности.

Сърбия разполага с огромни залежи на литий в близост до западния град Лозница. Концесионер англо-австралийският миннодобивен гигант Rio Tinto, който е под непрекъснати атаки от страна на учени, местни общности и екологични организации. Въпреки протестите  през 2024 година даде повторно разрешение за минен проект, след като 2 години по-рано бе отменило разрешенията. От Европейската комисия пък сметнаха, че инвестицията е от ключово значение за блока и включиха мината сред 13 стратегически проекти за критични суровини

Вучич намекна за нов газов доставчик и дестабилизация на финансовата ситема

Нов удар е на път да се стовари върху сръбската икономика. След като САЩ наложи санкции на единствената рафинерия в страната NIS, президентът Вучич обяви, че под въпрос стои газовите доставки. Настоящият договор с руската корпорация „Газпром“ изтича в края на годината, но до момента нов не е предложен. Не е изключен вариант в последните дни на изминаващата година да започнат преговори с друга страна, съобщават в кореспонденции френски и белгийски медии.

В момента 90% от доставките на синьо гориво идват от Русия. Двете традиционно приятелски страни са в поохладнели отношения заради санкциите на Вашингтон и продажбата на руския дял в сръбската корпорация. Ситуацията и липсата на купувач усложнява процеса и NIS започна спиране на дейност заради липса на суров петрол.

Oще по темата: 

• Единствената сръбска рафинерия спря производствата си, поддържа системите в готовност | 3e-news
• OFAC разреши бензиностанциите на Лукойл в чужбина да удължат дейността си до 29 април 2026 г. | 3e-news

Сърбия се надява от седмици, че руснаците ще се съгласят да продадат дяла си, а американците ще вдигнат санкциите. Но нито Москва, нито Вашингтон изглежда обаче са склонни да променят позициите си.

Сръбският президент Александър Вучич обяви, че правителството ще позволи на NIS да извършва финансови транзакции до края на седмицата, за да се позволи изплащането на заплати и на доставчици. За компанията работят близо 14 000 души.

В западните медии усилено се тиражира и притеснително изказване на Вучич, че ако не се намери в скоро време развръзка на казуса, възниква опасност от "пълно дестабилизиране на финансовата система на Сърбия".

Централната банка вече изрази опасения, че финансовата система ще бъде засегната от вторични санкции – насочени към всеки субект под санкции – ако позволи транзакции между местни банки и NIS.

"Ще доставяме нефтени деривати и всичко останало на всички, които не са част от NIS. Ще имаме достатъчно гориво – дизел и бензин. Няма да има абсолютно никакви проблеми с керосин, така че въздушният трафик ще продължи да функционира нормално и ефективно. Ще има достатъчно гориво, но хората ще трябва да използват други бензиностанции, уверява Вучич.

Сърбия продаде 51% дял в NIS на Газпром и Газпром нефт през 2008 г. за 400 милиона евро. Сръбската държава все още притежава почти 30% от компанията, а останалото се споделя между няколко по-малки акционери. От 2009 г. насам в компанията са инвестирани над 4 милиарда евро, според годишния ѝ отчет за 2024 г.

МААЕ: Корпусът на АЕЦ "Чернобил" не функционира оптимално

Защитният покрив на АЕЦ „Чернобил“ вече не функционира оптимално след масирана атака с дронове, съобщава Международната агенция за атомна енергия (МААЕ) и нидерландски медии.

Снимка: МААЕ

Първоначалната бетонна защитна конструкция бе изградена непосредствено ядрената през 1986 г. След няколко години обаче са забелязани пукнатини и трябваше да се укрепи още веднъж с нова структура върху първия защитен слой. Така през 2019 година се появява саркофагът, дело на нидерландска компания.

Структурата издържа перфектно до 14 февруари 2025 г. когато е ударена от дрон и последва пожар. Снимки от въздуха показват дупка на покрива. За случая украинските специалисти са уведомили МААЕ, но руснаците отричат да е тяхно дело. На място са изпратени специалисти и екип да оцени щетите.

Временно са извършени са частични ремонти на покрива, но се налага цялостна реставрация на защитното покритие, за да се предотвратият още дефекти и да се гарантира дългосрочна ядрена безопасност," категорични са от МААЕ. Добрата новина е, че няма трайни повреди по носещата конструкция или на системите за наблюдение.

При друга мащабна руска атака с дронове и ракети в 8 украински региона са причинени значителни щети на енергийната инфраструктура. Това е довело до прекъсвания на електрозахранването, ядрените електроцентрали трябвало да ограничат производството си, съобщават украинските власти и Международната агенция за атомна енергия.

Според украинската армия, само в нощта на 5 срещу 6 декември в страната са изпратени 653 дрона и 51 ракети. В областите Чернигов, Запорожие и Лвов бяха засегнати електроцентрали и топлинни централи. Част от пристанището в Одеса е без ток и работи на генератори. В южния регион на Одеса 9500 жители са останали без отопление и 34 000 без вода, съобщават властите в социалната мрежа „Телеграм“.

Руското министерство на отбраната заявява, че масираната атака е отговор на украинските атаки. Според Кремъл Русия е разположила ракетите и дроновете по "военно-промишлени цели, енергийни доставки и пристанища, използвани за военни цели".

За деформираната конструкция се говори и в излязъл доклад на Агенцията от 5 декември. В него също се описва, че мисията е установила „загуба на основните функции за безопасност без трайни повреди по носещите конструкции“. Въз основа на резултатите от мисията, МААЕ е препоръчала по-нататъшни реставрационни и защитни работи на структурата, включително мерки за контрол на влажността и актуализирана програма за мониторинг на корозията, както и модернизация на интегрирана автоматична система за мониторинг на конструкцията.

Разрушеният реактор на бившата социалистическа АЕЦ предстои да бъде укрепен и ремонтиран през 2026 г. с подкрепата на Европейската банка за възстановяване и развитие. "МААЕ – която има екип постоянно на обекта – ще продължи да прави всичко възможно да подкрепя усилията за пълно възстановяване на ядрената безопасност и сигурност на обекта в Чернобил", каза генералният директор Рафаел Гроси.

Като част от цялостната програма за помощ, агенцията организира три нови доставки на оборудване и доставки за Украйна, с което общият брой достигна 188 от началото на конфликта. Медицинското звено на обекта на Чернобилската АЕЦ получи лекарства, а Централното предприятие за управление на радиоактивни отпадъци получи различни лични предпазни средства. Доставките бяха подкрепени с средства от Европейския съюз и Обединеното кралство. С тези доставки общата стойност на оборудването и доставките, необходими за ядрена безопасност и сигурност, които достигнаха Украйна от началото на въоръжения конфликт, надвишава 21 милиона евро.

Атаките се случват часове преди поредната среща между САЩ и Украйна  за край на почти четиригодишната война. 

На 26 април 1986 г. се случва една от най-тежките трагедии в историята. Четвърти реактор на АЕЦ „Чернобил“ се взривява заради човешка грешка. 

В ранните часове  се провежда експеримент за безопасност, който се оказва фатален. Системна грешка, недостатъчна подготовка на персонала и конструктивни дефекти водят до неконтролируемо увеличаване на мощността и впоследствие взрив на активната зона на реактора, припомня хронологията на трагедията 3е News.

Експлозията разрушава реактора и изпраща радиоактивни материали високо в атмосферата. Пожарите, последвали взрива, продължават повече от седмица. Хиляди пожарникари и работници са изпратени без достатъчна защита да ограничат щетите. Много от тях получават фатални дози радиация още през първите часове след аварията.

Десетки хиляди са евакуирани от близкия град Припят и повече никога не се връщат там. Най-малко 31 души губят живота си. Инцидентът се превърна в най-тежката авария в историята на ядрената енергетика.

Експлозията предизвиква облак от радиоактивни отпадъци, който премина над части от тогавашният Съветски съюз, Източна Европа и Скандинавия, Обширни райони в Украйна, Беларус и Русия бяха замърсени, а около 200 хил. души бяха евакуирани от родните си места. Близо 60% от радиоактивните отпадъци паднаха на територията на Беларус.

Заради информационното затъмнение хората от Източна Европа трудно разбират навреме за аварията и не предприемат мерки за защита от радиационния облак. Първи за аварията сигнализират уредите в Скандинавските страни, а в България информация се дава дни по-късно.

Реакторите на Чернобилската АЕЦ бяха спрени и по-късно извадени от употреба. Четвърти реактор бе заграден с бетонен саркофаг. Официално само в Украйна 2,3 милиона души, сред които 220 000 „ликвидатори“, се водят за „пострадали от катастрофата“. Около 300 души живеят и до днес в 30-километровата радиоактивна зона, допълва Euronews България.