Една година откакто френската политика буксува и реди серия от кратки парламенти и нестабилни правителства. В навечерието на 9 юли – датата, от която нещата за президента Еманюел Макрон все не се получават, е отново в изходна позиция. Очаква се държавният глава да разпусне и това Народно събрание, тъй като е недоволен от работата му. Изглежда нереалистично, но е факт. В направено допитване голяма част от самите французи също са на мнение, че е време за ново, поредно правителство.
 |
| Еманюел Макрон. Снимка, аудиовизуална служба на Съвета на ЕС |
За да разберем защо нещата във френската политика са толкова объркани, трябва да се върнем една година назад. На 9 юли 2024 г., вечерта на европейските избори, които до голяма степен бяха спечелени от радикалната десница, Макрон изненада приятели и врагове като свика предсрочни парламентарни избори. Излъчен бе фрагментиран парламент от 11 партии, връща лентата назад нидерландската телевизия RTL.
"В сегашния състав мнозинствата са практически невъзможни за формиране, което затруднява кабинета на малцинството да прокарва закони", казва френският политолог Лоран Шамбон, който живее в Нидерландия. Понякога те са подкрепяни от опозиционни партии, но това е по-често изключение отколкото практика
Когато тогавашният премиер Мишел Барние се опита да заобиколи парламента през декември, за да прокара бюджета, той беше отстрелян от опозицията. За неговия „наследник“ Франсоа Байру също нещата не потръгнаха.
Френският президент гледа на не функциониращия парламента със съжаление. Макар че много от неговите критици го обвиняват, че именно Макрон е причината за политическия хаос.
Държавният глава в няколко свои интервюта призова страните да работят заедно, вместо да се спъват взаимно и напразно да си пречат. Колкото и да му се искаше на Макрон, Конституцията му забранява да разпуска парламент в рамките на една година след предсрочни избори.
Годината видя и политически скандал във френско училище. В строгото католическо частно училище Нотр Дам дьо Бетарам лъснаха детайли, че ученици са били бити, унижавани и сексуално малтретирани в продължение на десетилетия. В това училище е учела дъщерята на Байру, а съпругата му е преподавател. Никой в обществото не повярва на думите на премиера, че не е знаел какво става. Срещу него излиза и парламентарно разследване, което показва, че именно той е бил образователен министър през 90-те години на миналия век и не е направил нищо по въпроса.
Сътресенията в националната политика и недоволството от нея означават, че сега е подходящ момент за избори за Макрон, казва Шамбон. "Има разделение както отдясно, така и отляво. Популярната Марин льо Пен няма право да участва в избори поради съдебно решение. Номер две в тази партия, Джордан Бардела не е подходящ да заема сериозна политическа позиция. Той е твърде неопитен".
"Левицата във Франция е много разделена по отношение на войната в Газа и подкрепата за Израел или палестинците. В резултат на това някои леви партии изобщо не искат да работят помежду си. Макрон ще се надява, че гласоподавателите ще се върнат към неговата центристка партия на нови избори. Това е много оптимистично от негова страна, защото той вече изобщо не е обичан от френския народ."
Това, което също играе роля, е, че след две години във Франция ще има президентски избори. Самият Макрон няма право да участва в това, защото е във втория си и следователно последен мандат, но това ще бъде от полза за друг кандидат от неговата партия, ако вътрешната политика е по-малко хаотична, обяснява Шамбон. "Френските медии също обичат да спекулират за конституционна поправка, която Макрон би искал да приложи, за да може да се кандидатира за трети мандат, но наистина не смея да кажа дали това ще се случи."
В края на репортажа и без коментар нидерландската телевизия припомня и за друг семеен скандал, който разтресе не само страната. Гледката от самолета, която се вижда как Бриджит Макрон посяга на държавния глава. Официалния коментар бе, че това била съпружеска шега, на която никой по света не повярва.
Франция навлиза в неизследвана територия и бурни времена.
Изненадващият победител от парламентарните избори „Нов народен фронт“ ще му е
много трудно с отделните формации до стигане политически консенсус, прогнозира
преди година обществената белгийска телевизия VRT.
Нова формация, която се състои се от 4 леви партии -
"Еколози", "Непокорна Франция", Френската комунистическа
партия и Социалистическата партия предложи редица реформи в политическата си
платформа, в която – забележете, едва няколко пъти се споменава думата атомна
енергетика. Още тогава нещата лъснаха, че няма да има спойка с оглед на
намерението на Макрон да започне нов ренесанс за този сектор. Още по-малко за 8-те
нови реактора от ново поколение (EPR), които трябва да се появят от 2027 г. нататък.
Трус и в енергетиката
След Испания, Северна Македония, в края на май и Франция
стана поредната жертва на масово прекъсване на електрозахранването. Засегнати
са 160 000
домакинства и финалната вечер на световноизвестния кинофестивал в Кан. Аварията
е станала в Югоизточната част на страната около 11 часа българско време. От
докладите става ясно, че е саботаж, тъй като разследващите са получили
сведения, че мрежата е била саботирана на други две места.
Испания и Франция поставиха началото по изграждане на нова междусистема свързаност, с която ще се увеличи с близо 80% капацитета за обмен на електроенергия до 5 000 MW, което се равнява на потреблението на 5 милиона домакинства. Проектът идва точно в период когато двете страни бяха засегнати от масови спирания на електрозахранването. Очаква се по план проектът да бъде завършен през 2028 г.
Блян като за 80 млрд. евро
Едно от малкото завършени досиета на последното френско правителство е „облече“ в текст под гръмкото име нова краткосрочна стратегия ултиматумът на Еманюел Макрон Франция да има между 8 и 16 реактора от ново поколение най-късно до десетина година. В крайна сметка от документа става ясно, че до 2038 година страната ще изгради 6 EPR2 реактора.
Стратегията както я наричат депутатите има амбиция да прерасне в нещо по-голямо, с което да е отвори хоризонтът на Париж да поизтупа накърнения имидж заради честите аварии, сполетели половината по атомния арсенал след лятото на 2022 г. Тогава както е известно страната изпадна в тежка енергийна криза заради атомните реактори в ремонт и почти спрелите ВЕЦ-ове.
Гордата Франция се наложи да се моли за помощ и внос на ток от съседна Белгия и Германия. Това принуди и президента Макрон в пламенна реч почти ултимативно да накара кабинета да измисли дългосрочна стратегия, за да не му се налага повече да бере срам през своите европейски партньори.
Планът в енергетиката изглежда, че ще се наложи да попрашасва в нечие чекмежде, ако падне и поредният парламент. В документа се предвижда изграждане на 2 EPR2 реактора в Penly след това 2 в Gravelines (Nord) и толкова Bugey (Ain), които да заработят през 2038 г.
И тук идва съществената част -парите. Според изчисления на Сметната палата мащабната стратегия ще струва на страната близо 80 млрд. евро като държавата досега е поела ангажимент за заем с преференциален лихвен процент, покриващ най-малко 50% от бюджета. За сравнение Палатата е посочила как главоломно нарастват разходите с всяка изминала година. Подобни доклади за други варианти на тази стратегия са правени от 2020 г. Тогава тя е оценена на 51,7 милиарда евро. В критичната за френската енергетика 2022 година - 67,4 млрд., за да набъбне до 80 млрд. евро при сегашните цени на суровините и материалите.
В новата стратегия са заложени и проекти за мини реактори (SMR), като първото въвеждане в експлоатация е в началото на 2030.