Доклад на ЕС: Всяко кътче на океана е застрашено от изменението на климата

Всяко кътче на океана в момента е застрашено от изменението на климата, загубата на биологично разнообразие и замърсяването. Това са шокиращите изводи от  Деветия доклад за състоянието на океана, публикуван Европейската служба за мониторинг на морската среда на "Коперник" и представен пред медиите в Брюксел.

Screenshot: ЕК

Констатациите показват, че затоплянето на океаните се ускорява, морското биоразнообразие е изложено на нарастващ риск, а окисляването напредва бързо. Замърсяването с пластмаса е засегнало всички океански и морски басейни, докато застрашените видове и кораловите рифове са изправени пред критични заплахи.

Още по темата: 

• Битката за океаните – екология срещу времето
• ЕС въвежда от 2026 г. аналог на Парижкото споразумение, но за океаните

От справката на Европейската комисия става ясно, че от 2024 година се наблюдава безпрецедентно затопляне на океана като е достигната рекордна температура от 21°C. Затоплянето оказа голямо въздействие върху екосистемата на Земята.

През 2023 г. и 2024 г. температурите в океаните са надхвърлили предишните рекорди с над 0,25°C, което е засегнало екосистемите, рибарството и крайбрежните икономики.

Морското равнище се е повишило с 228 милиметра между 1901 и 2024 г. Това застрашава 200 милиона европейци в крайбрежните райони и излага на риск обектите на световното наследство на ЮНЕСКО.

По време на горещата вълна в Средиземно море през 2023 г. по-топлите води увеличиха инвазивните видове като атлантически сини раци и брадати огнени червеи, което е довело местния риболов до ръба на колапса.

Между декември 2024 г. и март 2025 г. ледът в Арктическо море регистрира 4 последователни най-ниски нива за всички времена, губейки площ почти два пъти по-голяма от Португалия.

Годишният доклад на "Коперник" предоставя жизненоважни данни за това как промените в океана засягат екосистемите, продоволствената сигурност, икономиките, крайбрежните общности и глобалното регулиране на климата.

Чрез своята система "Коперник" ЕС засилва действията, като предоставя надеждни данни за наблюдение на здравето на океаните и за подкрепа на мерки за опазване на биологичното разнообразие, намаляване на замърсяването и укрепване на устойчивостта срещу изменението на климата.

Като собственик на "Коперник", най-уникалната система за наблюдение на Земята, Съюзът е в състояние да наблюдава състоянието на околната среда на Земята и нейните подсистеми. 

Инфраструктурата и услугите на "Коперник" представляват капацитет на световно равнище, който позволява на Съюза да играе водеща роля в наблюдението и прогнозирането на различни параметри на състоянието на океана. 

Комисията се ангажира с приемствеността и развитието на "Коперник", както и с гарантирането, че капацитетът на Европа за наблюдение на Земята е всеобхватен, като обединява както публични, така и частни участници и капацитет. Космическата икономика е свързана с разгръщане на силата на космическите системи и услуги, за да предложи решения в различни политики и пазарни сектори. 

Заключенията на доклада разкриват трудна, но съществена диагноза на нашия океан. Това потвърждава, че тройната планетарна криза не е бъдеща заплаха, а настояща реалност в нашите басейни. Това означава също, че сме предприели първите необходими стъпки, тъй като данните са в основата на ефективните действия. В съответствие с инициативата на Пакта за океаните за наблюдение на океана използваме силата на европейския цифров близнак на океана, изграден върху морски знания като "Коперник Марин" и EMODnet, за да превърнем данните в предвидимост, което ни позволява да преминем от наблюдение към решение. Сега можем да симулираме разпространението на инвазивни видове, да прогнозираме въздействието на горещите вълни върху рибните запаси и да тестваме ефективността на МЗЗ, преди да ги приложим. Тези инструменти са от решаващо значение за устойчива и устойчива синя икономика. Океанът ни изпраща ясен сигнал; сега сме по-добре подготвени да отговорим на него, казва Костас Кадис, комисар по въпросите на рибарството и океаните.

„Океанът е синьото сърце на нашата планета. От съществено значение е да се борим с изменението на климата и да обединим хора от различни континенти, които споделят общо наследство на човечеството. Знаем диагнозата, чухме ясните послания. Сега вече не е време за диагнози и приказки, време е да действаме“, апелира през лятото по време на ключова климатична конференция в  Ница председателят на Съвета на ЕС Антонио Коща, след като се беше запознал вече с плановете на ЕК.

Припомням, че според идеите на Брюксел „здравето“ на океаните ще бъде подобрявано с няколко ключови приоритета по отношение на застрашени от изчезване морски обитания, възстановяване на екосистеми и крайбрежни територии.

Еврокомисията ще препоръча на държавите членки да създадат и управляват  защитени морски зони. От своя страна Брюксел ще ги подпомогне в развитието на регионалната морска конкурентоспособност с изготвянето на два нови документа - Индустриална морска стратегия и Стратегия на ЕС за пристанищата.

На един по-късен етап ще бъде преразгледана Общата политика в областта на рибарството. За да се гарантира процъфтяване на рибарството и аквакултурите в ЕС, Комисията ще представи дългосрочна визия за тези сектори през 2026 г.

Комисията ще насърчи и достъпа до млади специалисти в областта на морските изследвания, океанските технологии и устойчивото рибарство, като въведе Стратегия за синьо поколение,става още ясно от краткосрочния план на Брюксел.

Енергетиката е също част от цялостната стратегия за океаните. По тази линия Комисията ще направи предложение за създаване на европейски резерви от син въглерод.

Ревизия и повече рестрикции и за хората, които се възползват от богатствата на океаните по различни начини. Ядем риба и миди, печелим пари от туризъм, добиваме пясък и транспортираме стоки с кораб. Освен това океаните помагат за ограничаване на изменението на климата. Например, те поглъщат една четвърт от парниковите газове, които хората отделят, плюс голяма част от допълнителната топлина, която Земята задържа. "Ако оставите океана донякъде сам, т.е. без човешка намеса като риболов, той ще се възстанови бързо", казва Хан Долман, директор на Холандския институт за морски изследвания (NIOZ).

Oще специалните ми кореспонденции ми в областта на климата и екологията и Зеления преход може да следите в тематичните рубрики на 3е News.

BASF строи мега термопомпа на пара с 300 млн. евро от германската хазна

С 300 милиона евро подкрепа от германското правителство, фармацевтичният BASF започна изграждането на една  от най-големите индустриални термопомпи в света. Очаква се проектът да доставя до 500 000 тона пара годишно от 2027 г. и да намали емисиите на CO2 в химическия парк в Лудвигсхафен, Германия, с около 100 000 тона.

Термопомпата e разработена с uàstieto na австрийския доставчик GIG Karasek и ще има топлинна мощност от почти 50 мегавата.

По информация на нидерландското специализирано издание industrielinqs.nl, обектът ще се простира на парцел от 2000 квадратни метра и ще бъде свързан със съществуващите фабрични инсталации чрез тръбопроводи.

Централата ще използва остатъчната топлина от процесите на охлаждане на един от двата парни крекинга на обекта и ще я преобразува в пара с помощта на електричество. С новата мощност ще се редуцира използването на природен газ за производството на мравчена киселина.

Държавният секретар на Германия  Гита Конеман е похвалила инвестицията и я определила като ярък "символ, че индустриалните иновации и опазването на климата могат да вървят ръка за ръка".

Германският концерн още преди година обяви, че започва структурни промени в портфолиото си и ще реорганизира непечеливши бизнеси. Базираният в Лудвигсхафен гигант предусети задаващата се криза в германската икономика и разработи цялостна стратегия за спасяване.

В края на 2024 година ви разказахме в рубриката „Индустрия на фокус“ за някои от мерките и дейностите, които предприема мениджмънтът и очакванията, че кризата няма да се размине леко. "Това, което можем и трябва да направим към момента, за да гарантиране конкурентоспособността си, е да контролираме разходите и да прецезираме бизнесите. И точно правим“, казаха тогава от компанията пред местни медии.

Химическата група има близо 112 000 служители в 91 страни. След родната база на Лудвигсхафен, пристанището в Антверпен е най-важната локация.

Нидерландската власт развърза кесията предизборно за замърсяващата Tata Steel

Нидерландското правителство прави поредния отчаян опит да изпълни критериите за климатична неутралност към 2040 година. Пътят към тази задача минава през едно не леко препятствие – да направи замърсяващата металургична компания Тата Стийл с една идея по-щадяща природата.

Снимка; Тата Steel

Стоманодобивният гигант  от години бълва сажди, прахови частици и е преследван непрекъснато от екологичните власти. С всеки изминал път нарастват и глобите, но така и не се подобрява жизнената среда в провинция Северна Холандия.

Още по темата от кореспонденциите за 3eNews: 

Неадаптираната елмрежа спъва устойчивия преход в Нидерландия

Нидерландската индустрия отделя по-малко CO2, но не е станала по-зелена

За да се намали нарастващото напрежение в района компанията и правителството в оставка са провели отново среща с поети дългосрочни ангажименти. Амбиции има обещания също – друг е въпросът какво ще бъде изпълнено като се има предвид, че договорката е с министри, чиито мандат на практика изтича след месец когато са извънредните парламентарни избори в кралството.

Въпреки преходния характер и вакуумът по най-високите политически етажи на властта, страните са подписали споразумение, което е предоставено на парламента. В него са заложени задължения за полагане на максимални усилия за към по-екологично производство на стомана.

От съобщението на служебната власт става ясно, че амбициите са големи – кардинална подмяна на производствения процес, затваряне на една от двете замърсяващи фабрики. Изграждане на модерно съоръжение на газ, съхранение на въглероден диоксид под земята. Ако планът сработи, държавата може да очаква, че само от тази компания ще бъдат редуцирани въглеродните емисии със 7,2 мегатона или 5% от общите холандски емисии.

На прага на изборите кабинетът се сети, че сега е моментът да се подкрепят компаниите по-пътя към екологичните цели. Настоящата подкрепа е в размер на  2 милиарда евро от планираните близо 6,5 милиарда. Остатъкът от сумата ще бъде поет от инвеститора.

Пред медиите Ханс ван ден Берг, който е главен изпълнителен директор на Tata Steel  определя срещата като един добър и  ползотворен ден", а подписаното споразумение като начална стъпка за една „чиста, зелена и кръгова стоманодобивна компания".

Служебната климатична министърка Софи Херменс е поела ангажимент и уверения, че инвестицията няма да се спъва от Европейската комисия като нерегламентирана държавна помощ.

Известно е, че Tata Steel е само черешката, върхът на видимия айсберг от замърсяващи компании в ниската земя. Направено телевизионно проучване през 2024 година показа, че техният брой е 125. Резултатите: количествата изхвърлени токсични вещества за периода 2015 – 2022 вместо да намалеят са се увеличили.

Един от авторите на изследването телевизия RTL потърсила за коментар Националния институт за обществено здраве и околна среда (RIVM),които разкрили, че някои от  вещества са опасни за хората, канцерогенни са или се натрупват в хранителната верига. Сред тях са живак, олово, бензол, формалдехид.

Нужни са колективни действия, защото не е тайна, че промишлеността е отговорна за почти една трета от емисиите на CO2, които трябва да бъдат намалени с 67% до 2030 г. в сравнение с 1990 г. Това вероятно няма да бъде постигнато, "въпреки всички усилия", е лаконичният коментар на същата министъра Софи Херменс, която положи подписа под споразумението с Tata Steel.

В края на миналата година Агенцията за околна среда (ODNZKG) установи, че компанията отделя твърде много токсични вещества от двата завода. Регулаторът заплаши с глоби за милиони евро, ако това не се промени скоро и дори обмисляше отнемане на лиценза. Направените замервания от екоинспекцията бяха определени като "непълни и неправилно извършени".

От изтекли в медиите впоследствие документи от самата компания става ясно, че няма нищо нередовно в държавните изводи, а емисиите вредни вещества все така продължават да бълват . Само едно от веществата бензен е с норми 12 пъти над допустимите, отбелязва инспекцията в писмо до Tata Steel.

Бензолът се съдържа в коксуващия се газ, който се отделя от въглищата и обикновено се използва за поддържане на пещите на фабриката на правилната температура. Tata признават с половин уста, че  бензолът може и да излязъл „неизгорял от някои тръби . За регулатора това е само едно: има течове в инсталацията и трябва да бъдат поправени." В резултат на това, според регулатора, Tata Steel не отговаря на "най-добрите налични техники" за стоманодобивните заводи. Ето защо няма да бъде предоставено изключение от правилата за емисиите.

Отстраняването на течовете е "технически много предизвикателно", тъй като е необходима "отнемаща време и високоспециализирана работа", пише Tata Steel в отговор. Целият проект ще отнеме поне 2 години. Говорител казва, че компанията все още търси начини дали това може да бъде ускорено. Но регулаторът изглежда е изчерпал търпението е на прага да наложи глоби до 27 милиона евро. Междувременно се водят и множество други съдебни процедури за емисиите на фабриката.

Белгийският кабинет ще чертае дългосрочни „сценарии“ за закупуване на газ

Управляващото мнозинство в Белгия обмисля да промени енергийното законодателство, така че страната да не изпадне в ситуация „по бели гащи“ и да се окаже неподготвена за предстоящите зимни сезони.

Снимката е илюстративна: ЕК, архив

С поправки в закона, по предложение на министъра на енергетиката Матийо Бие, в края на септември на министрите е предложен текст, в който накратко се предлага страната да има разработен сценарий за закупуване на газ с визия няколко години напред.

От разпространения, макар лаконичен бюлетин с решенията на кабинета, става ясно, че ще бъде променен т.нар. Механизъм за капацитет (CRM), който създава стабилност и предвидимост за енергийната система на страната. С него се организират търговете за доставка на газ преди отоплителния сезон.

В проекта се говори за референтен сценарий на търговете през 2026 г. по отношение на периода за доставка на капацитет с дата 1 ноември 2027 г., 2028 г. и 2030 г.

Законът ще дава право на министъра определя съответния сценарий като взима предвид предложенията на Комисията за регулиране на електроенергията и газа (CREG), препоръките на мрежовия оператор и становището на финансовата Федерална публична служба FPS.

Решението за дългосрочна визия на доставките на газ е едно от малкото предприети от кабинета на Марк Де Вевер. Коалицията, известна в страната като Аризона, заради различните цветове на партиите, е повече ангажирана със социалните и икономическите проблеми отколкото в енергийния сектор.

Правителството до този момент реши да предприеме дръзки стъпки в разрез на политиката на предишните управляващи като спиране на първия в света изкуствен енергиен остров в белгийски води и да рестартира ядрената програма с амбиция за нови атомни мощности. Засега обаче тези проекти стоят повече като предизборна платформа отколкото с реален напредък.

Сред малкото успешни до този момент решения на федерално ниво е решението на енергийния регулатор Creg от пролетта на 2025 година да разреши на домакинствата сами да инсталират на балконите и по терасите соларни панели от типа Plug and Play, за които първи разказвахме в 3e News.

Промяната в законодателството на страната идва и след изричния апел на енергийни експерти от университета в Лиеж, че ниските цени на газа в момента са доста коварни и успокояващи на фона на непрекъснатите удари на руснаците по критична инфраструктура. 

През 2024 година университетският учен Демиен Ернст предупреди, че страната има нужда от дългосрочна стабилност, защото „един ръст на цената на газа в навечерието на зимата може да е предвестник на нова енергийна криза в ЕС, което ще се отрази на сметките на европейските граждани.

Тежки години се очертават за двете най-големи пристанища в Европа

Двете големи пристанища в Антверпен и Ротердам, известни още като Портите на Европа, губят пазарни дялове пред германските конкуренти, става ясно от изявление на белгийския мениджмънт пред медиите.

Снимка: ЕК,архив

Причината белгийското пристанище да изпитва затруднения е, че страда от липсата на пространство. Вече е вход изграждането на нов док, но това ще отнеме 8 години, които се превръщали в предизвикателство с оглед на силната конкуренция в съседните страни. За полугодието пристанището е отчело  пазарен дял от 29,8% в обработката на контейнери. Сравнено със същия период на миналата година резултатите са минимално по-лоши, делът е бил 30,5%. Въпреки очертаващите се логистични трудности пристанището все още държи второто място по големина в Европа след Ротердам.

Малка утеха за белгийците в оспорваната конкуренция е, че и нидерландският порт също загуби пазарен дял - от 31,1% през 2024 г. на 30,2% за полугодието на тази година. Същевременно пристанища бележат ръст на годишна база – това  Хамбург (от 17,5% на 18%), в Бремен (от 10% на 10,5%) и Вилхелмсхафен (от 1,9% на 2,8%).

„Очаквахме това“, казва със съжаление пред фламандската обществена телевизия общинският съветник на пристанището в Антверпен Йохан Клапс. За него и мениджърите е нужен нов док на левия бряг на река Шелда.

Проектът се нарича ECA, Extra Container Capacity Antwerp (допълнителен контейнерен капацитет Антверпен) . Разработва се с помощта на фламандското правителство.

За мениджмънта на порта, надеждата е, че и нидерландските им конкуренти ще имат проблеми следващите години, така че след пускането на новия док бързо да наваксат загубените позиции.

За общинският съветник в пристанището има и други фактори, които спъват пристанищната логистика. Един от тях е усложнената ситуация в цяла Европа в изграждането на инфраструктурни проекти в Европа.

Напускащи компании и политическа парализа в Нидерландия

И ако за Белгия проблемите са чисто от логистичен характер, в съседна Нидерландия неволите на порта идват и от политическо безхаберие, мудна реакция и липса на чуваемост. За проблемите и очертаващото се отстъпление от пазарно лидерство се говори повече от година. Мениджмънтът в Ротердам не веднъж са поставяли въпроса за бъдещето и визията пред последното преждевременно паднало правителство на Марк Рюте през 2024 и последвалата го същата съдба на премиер Дик Схоф.

През пролетта на 2024 мениджмънтът на порта, подкрепени от общината, изпращат писмо до държавата с директно предупреждение, че водещата позиция на Нидерландия е заложена на карта, ако не се направи нещо. Предложението е портът да бъде включен в списъка с приоритетни обекти. 

Препоръчва се също изготвяне на специален закон, в който ясно да е регламентирано, че ще има по-бързи процедури, олекотени условия за инвеститорите и обособяване на специално място за иновации по подобие на това в Антверпен. Необходими са действия, и то бързо. Без бърза и решителна правителствена политика Нидерландия рискува завинаги да загуби водещата си позиция в световната пристанищна икономика. Искаме пристанището да бъде определено като приоритетна област – т.е. от национално значение. Ако не инвестираме, компаниите ще го направят другаде“, предупреждава общински съветник Робърт Саймънс.

Сред предложенията на провинцията, общината и бизнес общността е правителството да приведе тарифите в съответствие със съседните страни, да инвестира сериозно в съхранение на CO2 със свързаната инфраструктура, да стимулира търсенето на чиста енергия, за да направи този пазар печеливш, като примамва компаниите да използват чиста енергия със субсидии.

От края на 2024 година сред компаниите на пристанището се усеща нарастващ негативизъм по отношение на водената политика, всичките им планове са в застой. Чуждестранни групи и инвестиционни фондове, които искаха да работят тук, сега търсят други места. Ситуацията е драматична, описва ситуацията местният парламентарист.

Писмото обаче не среща чуваемост от държавата. Последва ново предупреждение – този път от изследователския институт TNO – Нидерландската индустрия е под угрозата да губи по 40 милиарда евро годишно, ако политиците не направят спешни мерки за реформи и подпомагане.

Авторите на доклада се опасяват, че фалитите и затварянията на мощности ще се превръщат във все по-честа гледка, ако нещо не се направи веднага. Нужни са инвестиции в иновации и помощ за скъпия ток. По отношение на последното се оказало, че енергоемката индустрия плаща много по-скъпо в сравнение със своите съседки. Компаниите харчат средно по  95 евро за мегаватчас електричество докато в Белгия е 56 евро, в Германия 45 евро, а във Франция само 32 евро. Това е така, защото тези държави са предприели компенсаторни мерки, обясняват авторите на доклада. На всичко отгоре бизнесът е принуден да плаща и допълнително данък върху използването на газ, което означава, че плаща два пъти за едни и същи емисии.

Специалистите на института маркират и друг проблем - стартиращите предприятия често имат твърде малко възможности за растеж поради липса на финансиране.

Оставката на нидерландския кабинет, липсата на стратегия и задълбочаващите се проблеми принуждават някои от големите компании да потърсят други места в Европа. Сред тях са енергийният гигант Shell и British Petroleum, която пък се отказа да прави завод за биогорива.

ЕС- САЩ и конкурентоспособността

Проблемите за двете пристанища още повече се задълбочават и в търсене на решения от патовата ситуация с въвеждането на американските мита и изискванията на Европейската комисия за климатична неутралност. 

Двете пристанища в един глас призоваха Брюксел възможно най-бързо да задвижи Пакта за чиста промишленост под формата на конкретни мерки и достатъчна бюджетна подкрепа за възстановяване на устойчивостта и бъдещите перспективи за енергоемката индустрия. 

Тренд надолу

По данни на Евростат, цитиран от 3e News, към 2024 г. Нидерландия все още държи лидерството в Европейския съюз с най-голям превоз на товари - с 545 млн. тона, но бележи спад със 7,6 % спрямо 2023 г. Такъв е регистриран и на тези в Италия (-1,7 %) Испания (-3,7 %), Естония (-31%), Латвия (-21,5%) и Финландия (-9%).

Столичното летище се надява нов соларен парк да му донесе климатична неутралност

Слънчева централа ще бъде изградена за нуждите на софийското летище, става ясно от разпространено съобщение до медиите. Паркът ще е с мощност от близо 5 MW. 8 300 соларни модула ще бъдат разположени на площ от 50 000 кв. м. и ще бъдат контролирани от система за интелигентен мониторинг и управление в реално време.

Снимка: Пресслужба на летището

Плановете са обектът да бъде пуснат в експлоатация до края на 2026, а след това да започне строителството и на батерийно стопанство, разкрива  главният изпълнителен директор на концесионера СОФ Кънект след подписване с компанията-изпълнител ХЕК

„Изграждането на тази фотоволтаична централа е стратегическа инвестиция, която ще ускори прехода на летището към пълна климатична неутралност. Нашата цел е да намалим въглеродния отпечатък и да създадем по-чиста и ефективна енергийна инфраструктура. С този проект правим още една стъпка към изпълнението на стратегията ни за устойчиво развитие на летището.“ каза Хесус Кабайеро, главен изпълнителен директо на СОФ Кънект.

„За нас е ценна възможност да приложим дългогодишния си опит от изграждането на соларни централи в 21 държави на 6 континента за реализацията на този ключов проект. Уверени сме, че той ще бъде завършен качествено и в срок, при стриктно спазване на всички стандарти за безопасност и регулаторни изисквания. Нашата мисия е да доставяме устойчиви енергийни решения, а новата фотоволтаична електроцентрала на летище „Васил Левски“ – София е ярък пример за това.” добави Кирил Чапов, изпълнителен директор на ХЕК АД.

Инсталацията ще осигурява екологично чиста електроенергия, което ще покрива значителна част от собственото потребление на летището и ще намали въглеродните емисии.

Изграждането на подобни съоръжения може да носят енергийна независимост, но световната практика показва, че имат и своите негативни ефекти. Такъв е случаят в Нидерландия където местният национален аеропорт „Схипхол“ води от дълго време съдебна битка с белгийска компания по аналогичен проект.

След изграждането на подобен парк се оказа, че 228 000 слънчеви панела, разположени в близост до летището в Амстердам, ще бъда премахнати и модифицирани. Причината е, че светлината заслепявала пилотите на двете писти по време на кацане.

До проблемната ситуация се стигнала след множеството оплаквания на пилоти когато кацали на две от пистите на международното летище. В различни часове на деня позицията на слънчевите лъчи, които се отразявали върху стъклата правели много трудно, а понякога и почти невъзможно за захождащите самолети, разказват френски и белгийски медии.

След спешна среща между ръководството на летището, местната администрация и националната авиокомпания KLM, взето било решение да се подаде жалба срещу белгийската компания-оператор Energy Solutions Group, която инвестирала в парка 90 млн.евро.

След консултация между заинтересованите страни и анализ на ситуацията било взето решение да се премахне всичко. Но ESG не възнамерявала да се лишава от този енергиен източник в близост до аеропорта. Следователно панелите ще бъдат премахнати и оборудвани с антирефлексно покритие преди поетапно отново да заемат същите места. Цената на тази операция не е съобщена, но според изданието L'Echo сметката може да достигне 25 до 32 милиона евро.

Трите страни партньорски са се договорили в името на бизнеса да си поделят разходите. Със средства ще се включи дори правителството.  

Проблемите със слънчевите панели са ново явление на летищата. Авиацията традиционно налага много ограничения на вятърните турбини, но е по-положително настроена към слънчевите панели. 

Летище Остенде-Брюж има слънчев парк от 30 хектара, построен от двете страни на пистите. Този проект беше спечелен от EnergyVision, разказва националният ежедневник на Белгия "Де Тейд".

Летище "Завентем" също има големи планове за слънчева енергия за намаляване на емисиите на CO2. Слънчеви панели вече са инсталирани на покривите на товарните сгради и на неизползвано парче земя в близост до писта 25L. Летището има амбицията да разшири паркът да постигне 27 мегавата пиков капацитет (MWp) до 2027 г., което ще генерира толкова електроенергия, колкото годишното потребление на почти 7000 семейства. 

След Shell и BP се отказва от Нидерландия

Компанията British Petroleum се отказва да прави завод за биогорива в Ротердам. Причината е слабото пазарно търсене, съобщава Ройтерс, цитиран от местния специлизиран сайт industrielinqs.nl. С решението си компанията последва Shell, която също наскоро обяви, че няма да прави нови мощности в Нидерландия.

Снимка: BP

Компанията ще пренасочи инвестициите си към по-печеливши петролни и газови проекти. В същото време групата се отказа от амбицията си да произвежда 100 000 барела на ден биогорива до края на това десетилетие.

През последните месеци BP спря плановете си за изграждане на заводи за биогорива в Австралия, Германия) и САЩ). Засега като възможна опция за бъдеща реализация остава само проекта в Кастелон (Испания).

През 2023 г. BP заяви, че тези централи, включително проектът в Ротердам, ще произвеждат съвместно 50 000 барела на ден до 2030 г. Нито един от тези проекти обаче не стигна до фаза на окончателно инвестиционно решение. В резултат на това BP сега фокусира бизнеса си с биогорива върху BP Bunge Bioenergia в Бразилия с капацитет от 50 000 барела на ден етанол от захарна тръстика и върху съвместна преработка в съществуващите петролни рафинерии. Чрез тази съвместна обработка групата произведе около 10 000 барела биогорива на ден през февруари.

BP използва инвестиционен праг от 15% възвръщаемост за проекти за биогорива, същият като за петролни и газови проекти. BP сега следва примера на Shell, което прави Neste единствената компания, която произвежда биогорива в индустриален мащаб за автомобилния транспорт и авиацията.

За този развой на събитията с напускащи компании предупредиха в началото на годината с писмо до все още редовното правителство на Дик Схоф. Мениджърите на порта и местни власти. Тяхното предложение е да се действа бързо и пристанищетп да бъде включено в списъка с приоритетни обекти.

Препоръчва се изготвяне на специален закон, в който ясно да е регламентирано, че ще има по-бързи процедури, олекотени условия за инвеститорите и обособяване на специално място за иновации по подобие на белгийското пристанище в Антверпен.

„Необходими са действия, и то бързо. Без бърза и решителна правителствена политика Нидерландия рискува завинаги да загуби водещата си позиция в световната пристанищна икономика. Искаме пристанището да бъде определено като приоритетна област – т.е. от национално значение. Ако не инвестираме, компаниите ще го направят другаде“, предупреждава общинският съветник Робърт Саймънс.

Компаниите в района на пристанището се борят и влагат огромни средства за елмрежа, високи разходи за азота и убийствените рестрикции за азота, които бяха заложени в европейското законодателство. В допълнение като се добавят и големите разходи за енергия – плановете за инвестиции остават на заден план. 

От края на миналата година сред компаниите на пристанището се усеща нарастващ негативизъм по отношение на водената политика, всичките им планове са в застой. Чуждестранни групи и инвестиционни фондове, които искаха да работят тук, сега търсят други места. Ситуацията е драматична, описва ситуацията местният парламентарист.

Сред предложенията на провинцията, общината и бизнес общността е правителството да приведе тарифите в съответствие със съседните страни, да инвестира сериозно в съхранение на CO2 със свързаната инфраструктура, да стимулира търсенето на чиста енергия, за да направи този пазар печеливш, като примамва компаниите да използват чиста енергия със субсидии.

По последни данни 40% от редукцията на CO2 идните години може да дойде от индустриалния клъстер в Ротердам. Според подписалите се ‚много добри неща може да се случат на пристанището – стига да се създаде условия за милионите пристигащи контейнери, инвестиционен климат за рафинериите и химическия клъстер, който осигурява цимент, матраци и лекарства. 

„Всички биха искали да станат по-устойчиви, но трябва да могат да инвестират. А инвестиционният климат не е достатъчно добър в момента“, завършва писмото до кабинета.

ЕС въвежда от 2026 г. аналог на Парижкото споразумение, но за океаните

През 2023 година ООН постига исторически консенсус по обсъждано в продължение на 15 години Споразумение за опазване открито море - решаваща стъпка за всички, които се грижат за океана. Конвенцията BBNJ (Biodiversity Beyond National Jurisdiction) е това, което е Парижкото споразумение за климата от 2015 г.

Загубени коралови рифове. Снимка от клип на ЕК

Тя гарантира, че в бъдеще най-малко 30% от световните океани ще бъдат определени за защитени територии. Въвеждат се процедури за проверка на икономическите проекти, експедициите и други дейности в океаните за тяхната екологичност.

Най-големият успех е, че след десетилетия преговори, дълги безсънни нощи, разочарования, е създадена основа за изграждане на природни резервати в открито море.

70% от Земята се състои от вода, от която 3/4 е открито море. То е решаващо за запазването на живота на Земята, източник на храна и енергия за милиони хора, климатичен регулатор и най-важното – източник на кислород.

Конвенцията разглежда също достъпа до морски генетични ресурси и справедливото разпределение на ползите, оценките на въздействието върху околната среда на дейностите, изграждането на капацитет и трансфер на морски технологии, защита на екосистемите, който към момента само 1.2% са под закрила.

Европейската комисия счита споразумението на ООН като "исторически момент за океаните“, който е получил необходимите 60 ратификации се очаква да влезе в сила – 120 дни след последната подписана. Това е в началото на 2026 г. и ще се прилага за всички страни, които вече са го одобрили, уточняват в съобщение до медиите от Комисията. От сайта на ЕК се вижда, че в списъка по азбучен ред на пета позиция в Коалицията е България.

„Споразумението за биологичното разнообразие извън националната юрисдикция бележи историческа стъпка за нашата планета. Този крайъгълен камък и показва силата на мултилатерализма. Благодарим на нашите партньори от ООН за сътрудничеството. ЕС и неговите държави членки остават ангажирани с бързото и амбициозно прилагане на споразумението. И призоваваме повече страни да се присъединят към нашето движение за всеобща защита на нашия океан, казва председателката на ЕК Урсула фон дер Лайен. 

А нейният комисар по въпросите на рибарството и океаните Костас Кадис смята, че договорът е най-яркото доказателство за успешно многостранно сътрудничество, показващо, че „светът може да се обедини и да намери решения за опазване на океана“. 

„Океанът е синьото сърце на нашата планета. От съществено значение е да се борим с изменението на климата и да обединим хора от различни континенти, които споделят общо наследство на човечеството. Знаем диагнозата, чухме ясните послания. Сега вече не е време за диагнози и приказки, време е да действаме“, призовава колегите си председателят на Европейският съвет Антонио Коща .

Гласът на науката обаче не си затваря очите и зад бляскавите слова и победоносни фанфари се крие голата истина – че политиците пропуснаха и пропиляха твърде много. Едно десетилетие в боричкания и думи за надмощие докато океаните бавно губеха своите безценни екосистеми. Океаните от арена на живот се превърнаха в територия на битки. Всеки знае колко са важни те за нашата планета. Те са от решаващо значение за регулирането на климата на Земята, за въглеродния цикъл, за биоразнообразието на Земята. Докато се създаде и влезе в сила този договор, отне много, много дълго време. Нанесени са много и непоправими щети за биоразнообразието, отбелязва с тревога професорът по морска геология Герт-Ян Райхарт от университета в Утрехт в едно интервю за нидерландската телевизия NOS преди време. За него, подобно на бившия министър на Северно море Винсент Ван Куикенборн, събитието в централата на ООН на 5 март 2023 г. е  първата важна стъпка по пътя за създаването на морски резервати, защитени природни резервати като тези на сушата.

Но трудностите тепърва предстоят когато става въпрос за финансиране. ЕС вече даде заявка, че се работи за бързото му изпълнение, включително подпомагане на развиващите се страни. Като част от тези усилия Брюксел е поел ангажимент за финансиране в размер на 40 милиона евро чрез своята Глобална програма за океаните и настоятелно призовава членовете от Коалицията, положили подписа под документа, да допринесат по подобен начин като гарантират справедливо и ефективно участие в световен мащаб в опазването на морските екосистеми.

Време за губене повече няма. Въпросните зони, които са почти две трети от световния океан, открито море и морското дъно, са извън националната юрисдикция и всяка секунда са в риск. Те съдържат морски ресурси и биологично разнообразие и осигуряват безценни екологични, икономически, социални, културни, научни ползи и ползи за продоволствената сигурност за човечеството. Те обаче са подложени на нарастващ натиск от замърсяването (включително шума), прекомерната експлоатация, изменението на климата и намаляването на биологичното разнообразие и това изисква спешна защита.

Тик-так, времето не чака

Това споразумение, известно на света още сaмо с абревиатурата си BBNJ, е третото от поредицата след сключените през 1994 г. и 1995 г. относно добива на морското дъно и рибните запаси. Идва в момент когато Европейският съюз е на прага в разработването на стратегическа дългосрочна програма, свързана със „синята икономика“ на Земята. Само за последната година бяха приети редица документи и проведени ключови срещи, които чертаят пътя на неговото опазване. Нека накратко да припомним за част от тях, които са намирали отражение в климатичната секция на 3e News и моите кореспонденции от Брюксел.

• Битката за океаните – екология срещу времето
• ЕK представи мащабен план за опазване на океаните
• ЕК създава Център за сигурност на инфраструктурата в Черно море
• ЕС разработва стриктни мерки за пластмасовите пелети
• ЕС подготвя Пакт за управление на океаните

През пролетта на 2025 година Европейският съюз обяви подготовката на регулаторна рамка под формата на Пакт за управление на океаните. В него ще бъдат заложени редица мерки, с които ще се решават най-наболелите проблеми на водните ресурси. Засегнати са ключови въпроси като свръхексплоатацията, регулацията на рибните ресурси, климатичното изменение, незаконни търговски дейности, геополитическа обстановка.   

Документът предшества плановете за  преразглеждане на Общата политика в областта на рибарството. За да се гарантира процъфтяване на рибарството и аквакултурите в ЕС, Комисията ще представи дългосрочна визия за тези сектори през 2026 г., а по-късно и нов Закон за океана. Става дума за мерки за борба с негативното влияние от военните действия в Украйна. Ще има координирани действия  за премахване на невзривени боеприпаси от европейските води като се започне от Балтийско и Северно море. Ще бъдат направени инвестиции във флот от ново поколение с дронове, използващи технологии изкуствен интелект и усъвършенствани сензори за наблюдение на морските дейности в реално време. 

Несериозно и обидно…към природата

И както обичаме да казваме – ще, ще, ще на думи, но природата чака дела и конкретика. Такава, между другото, чакат и стотиците делегати запътили се към най-големия климатичен форум на годината COP’30 в севернобразилския пристанищен град Белен. Арена с амбиции за големи планове и раздаване на поредната порция трилиони долари за по-бедните и развиващите се страни. На последната такава в Азербайджан разочарованите бяха много, гневните също, политиките на ръба на провала до последната нощ. От Баку до Бразилия изтече много вода, къде мътна, къде замърсена заради човешката глупост и алчност. Но сред тинята изплуваха обещания за написано домашно и поправени пропуски заради бездействие. Лично аз искрено вярвам да се случи. Последните индикации на властимащите в Брюксел обаче бързо стопяват оптимизма ми с информацията, че ще се явят пред ООН по време на предстоящата през септември конференция с декларация от 2 страници - сякаш написана на крак върху салфетка.

Обединените нации, след като видяха фиаското в Азербайджан, призовали световните лидери да представят своите климатични планове за 2035 г. на предстоящия форум в Ню Йорк. След продължителни преговори, 27-те министри на околната среда от блока се споразумели за написване на писмо от 2 страници до ООН, в което обещават да представят климатичните планове преди началото на COP30. Целта ще бъде между 66,25% и 72,5% от базовото ниво на емисиите на CO2 от 1990 г.

Правителствата на ЕС се мъчели да постигнат необходимия консенсус, за да се споразумеят по плана, известен в жаргона на ООН като „национално определено участие“ (NDC). По информация на авторитетния сайт „Политико“ те нямали да успеят да спазят крайния срок за новите цели в края на септември.

Не случайно редица страни в Европа, като имат предвид, закъснелите решения на европейските институции запретнаха сами ръкави и в партньорство с НАТО разработват свои механизми за защита на екваториалните води от вражески сили и за следене на екосистемите. Сред пионерите бе Белгия, която още с първите военни маневри на руснаците в Украйна сложи камери за наблюдение, а впоследствие бе създадена и съвместна платформа за шпионажи и саботажи и нерегламентирани дейности в океана.

Най-големите санкции за Русия не идват от Брюксел, а от дроновете

Най-големите санкции за Русия не са европейските, а украинските дронове. Тази интересна трактовка дава в радиоинтервю Арне Ломан Расмусен, главен анализатор в A/S Global Risk Management. Като аргумент той посочва, че с действията си Киев се цели по рафинерии и енергийна инфраструктура.

Снимка: Production of Drones: Seville, Аудиовизуална служба на ЕК

Само през август е известно, че са поразени 13 обекта. Това е принудило руската страна да спре износа на бензин, за да се гарантират вътрешните доставки, припомня агенция „Блумбърг“. Други инсталации пък са затворили временно за ремонт. Извадените от строя обекти да довели до най-ниския спад в производството от пролетта на 2022 година насам.

По данни на Международната агенция по енергетика само за един месец – този август, не са били произведени 250 000 барела, което се равнява на 5% от годишното производство. Анализатори обаче смятат, че количествата пропуснатите ползи надхвърлят далеч тези в  статистиката.

Още по темата: 

• Фон дер Лайен: Секторът на чистите технологии трябва да си остане европейски | 3e-news
• Rheinmetall: Защитаваме НАТО, Европа и нашата демокрация

В нидерландските медии се прокрадва въпроса дали целите са поразени само от украинската армия или с участието на европейските партньори. На този етап няма информация някой да се е похвалил, дори самият президент Володимир Зеленски, който не би пропуснал по време на многобройните европейски визити да благодари персонално на някои свой колега.

С или без участие неоспорим факт е, че руската икономика е под голям натиск, а украинските дронове удрят петролната индустрия все по-силно и по-силно. Последната информация е, че мишена е бика рафинерия в Ленинградска обаст, върху която са се изсипали 200 дрона. Преди това пък големи съоръжения за доставки на бензин и дизел

Дроновете са мощен инструмент и ще играят все по-голяма роля в борбата за край на войната. Европейският съюз вижда това като ключова възможност да противодейства на Путин и ще го налага като средство. 

За ролята на тази безпилотна технология отдели специално внимание председателят на ЕК Урсула фон дер Лайен в годишната си реч пред парламента за състоянието на съюза. До момента Европа е дала на украинците в тази война 170 млрд. евро под формата на военна и финансова помощ и е готова да налее още и още. На дневен ред е нова програма „Качествено военно предимство“, с която ще се модернизират украинските въоръжени сили.

Като например с дронове, посочва Фон дер Лайен от трибуната на парламента в Страсбург и отбелязва, че  преди войната Украйна не разполагала с нито един. Днес, три години по-късно, благодарение на тях, Русия е загубила две трети от военното си оборудване. Председателката предупреждава, че не бива да се залъгваме, че Москва стои със скръстени ръце. Вижда се, че фабриките за дронове работят на пълна мощ и с помощта на създадените от Иран безпилотни апарати Shahed. 

„Затова, за да се подпомогне „украинската изобретателност да бъде превърната в предимство на бойното поле“, по думите на председателката е нужна съвместна индустриализация. За нея Европа ще отпусне предсрочно  6 милиарда евро от заемa за ускоряване на извънредните приходи за Украйна и ще сключи алианс за масово производство.

„Украйна разполага с изобретателност. Това, от което тя се нуждае сега, е мащаб. Заедно ние можем да го осигурим: за да може Украйна да запази своето предимство, а Европа да подсили своето“, заявява Урсула фон дер Лайен под аплодисментите на изправената на крака зала в Европейския парламент.

Сумата на пръв поглед, която отпуска ЕК, е сравнително малка. За сравнение към 11 септенври само Нидерландия под формата на оборудване и стоки от първа необходимост е дала 13,5 млрд., става видно от разпространена справка на правителството. Сред най-големите помощи са  изтребители F-16, изтребители и системи за противовъздушна отбрана, дронове, радари, боеприпаси за танкове, джипове Mercedes-Benz, медицински консумативи.

Министерството на отбраната се ангажирало да увеличи производствения капацитет на отбранителната промишленост по различни начини, като например чрез плана за действие за безпилотни летателни апарати. Паралелно с държавните помощи от страната на лалетата действат десетки неправителстени организации и доброволци. 

За една от тях, вече ви разказах през миналата година, която е е разработила лодка с дистанционно управление, за да направи доставките в размирните райони по-безопасни. Проектът е създаден от организация Protect Ukraine и са я кръстили аквадрон.  За работата с дроновете ЕС са нужни и квалифицирани кадри. По последни данни над 70 000 украински войници са вече обучени чрез Европейската мисия за военна помощ EUMAM.

По посока субсидии на военна техника се е насочила и Европейската инвестиционна банка. По-рано през годината тя обяви, че разширява портфолиото си  заради променената геополитическа ситуация. По време на заседание на Европейския съвет на 6 август бе решено банката да дава повече заеми за сектора на отбраната и да подобри достъпа до частно финансиране.

Припомням, че през пролетта ЕК обяви мащабния си план ReArm Europe (или Бяла книга) с бюджет от 800 млрд. евро за повишаване отбранителните способности на Европа. Част от средствата ще дойдат по инструмента SAFE, който ще предоставя заеми на държавите членки за инвестиции в отбраната. 

ЕК ще подпомага закъсалия автомобилен сектор с пари от фондовете за иновации

Европейската комисия и водещи предприятия в автомобилната индустрия се срещнаха за трети път в Брюксел в търсене на решения за излизане от дълбоката криза. Разговорите са инициирани от председателя Урсула фон дер Лайен, а сред присъстващите бе и нашият еврокомисар Екатерина Захариева. Присъствието й бе мотивирано от факта, че с пари от нейния ресор за иновации ще се финансират проекти следващите години.

Снимка: EbS

Подписан бе меморандум за разбирателство в подкрепата на европейската автомобилна промишленост, за да остане конкурентоспособна, устойчива и технологично суверенна. За българския еврокомисар споразумението е като „крайъгълен камък“ в подкрепа на този сектор.

„Чрез обединяване на публичните и частните заинтересовани ще ускорим прехода към нулеви емисии и автоматизирана мобилност", заявява след подписването комисарят по въпросите на стартъпите, научните изследвания и иновациите Екатерина Захариева.

Всички участвали в диалога - представители на европейската автомобилна промишленост, социални партньори и други заинтересовани страни са били единни в становището, че са необходими бързи ходове в изпълнението на Плана за действие в областта на автомобилостроенето.

Страните са постигнали договорка да се насочат усилия в търсенето на възможности и пазари, така че Европа да запази водещата си роля на в областта на електрическите превозни средства, ускоряването на иновациите в автономните и укрепването на европейската промишленост за производство на акумулаторни батерии.

От своя страна Комисията е поела ангажимент да защитава европейските дружества от нелоялна конкуренция, подобри достъпа до суровини от критично значение и подкрепи работниците чрез преквалификация. 

Меморандумът за разбирателство включва партньорство с 2Zero с фокус върху автомобилния транспорт с нулеви емисии, с CCAM (свързана с автоматизирана мобилност) и  - иновации в областта на батериите.

Припомням, че по отношение на батериите председателят на ЕК обърна специално внимание и по време на годишната си реч в Страсбург пред евродепутатите за състоянието на ЕС и неговите приоритети. От залата Фон дер Лайен обеща, че са предвидени 1.8 млрд. евро за иновационни проекти, свързани с батерии за съхранение на енергия и за електромобили.

• Още по темата в 3eNews: Фон дер Лайен: Секторът на чистите технологии трябва да си остане европейски | 3e-news

В началото на годината пък бе обявено, че ЕС разполага със списък от 34 суровини от критично значение за икономиката. Сред тях са литий, иридий и кобалт. Подкрепени бяха 13 стратегически проекта, сред които и този на мината добив на литий в съседна Сърбия с концесионер Rio Tinto.

За стратегическата роля на западната ни съседка Брюксел подчерта още през миналата година с подписано сътрудничество в секторите за акумулаторни батерии, суровини и електрически превозни средства.

По данни на Европейската комисия автомобилната промишленост осигурява заетост на над 13 милиона души (преки и непреки работни места) и допринася приблизително 7% за БВП на ЕС. 

„Цялата автомобилна индустрия е в пълна паника“, коментира ситуацията пред Ройтерс един от изпълнителните директори на европейски доставчик на магнити, цитиран в анализ на 3eNews  Големите опасения били, че много автомобилни заводи са под угрозата да останат без редовните доставки на магнити.

Отговорът на индустрията бил комбинация от иновации и старомоден лов на ресурси. Много производители на автомобили инвестират в алтернативни материали и технологии, за да намалят зависимостта си от китайските редкоземни метали.

Няколко големи производители на оригинално оборудване, включително GM, BMW, Stellantis и доставчици като ZF и BorgWarner, разработват електрически двигатели, които изискват малко или никакво съдържание на редки метали, докато други проучват нови състави на магнити или дори говорители и сензори без редки метали.

От BMW, Mercedes-Benz и Volkswagen признават, че са изостанали много от своите глобални конкуренти през миналата година по отношение на продажбите и печалбите. Според проучване на консултантската фирма EY от март, общият оборот на трите концерна е спаднал с 2,8% в сравнение с 2023 г."Търсенето не е толкова силно, колкото се очакваше", казва в радиоинтервю за нидерландска медия Константин Гал, експерт в EY.

Автомобилната криза засегна и съседна Белгия, която получи одобрение от Европейския парламент за държавна помощ в размер на 8 млн. евро за подпомагане останалите без работа служители на автомобилната компания  Van Hool.

Компанията произвеждаше автобуси, автобуси, тролейбуси и ремаркета. Тя беше обявена в несъстоятелност през април 2024 г. след рязък спад в продажбите, предизвикан от пандемията от COVID-19 и изострен от агресивната война на Русия срещу Украйна, нарастващата инфлация и прекъсванията на веригата за доставки. В резултат на това 2 400 работници бяха уволнени, една трета от тях на възраст 50 или повече години, а 80 % бяха с остарели умения.

Мисли за климат и кръгова икономика в условия на криза

Наред с финансовите неволи, борба за пазарни позици и търсене на начини за запазване на работната ръка, пред автомобилните компании в ЕС стои и още един проблем - редуциране на емисиите CO2 и да се мисли повече за кръговата икономика. Някои от най-големите концерни излязоха с апел към Европейската комисия да забави темпото. Ако не спазват целите за CO2, компаниите рискуват глоби, които могат да достигнат милиарди евро, оплакаха се преди време от  Renault. Глобата се изчислявала въз основа на брой грамове CO2, които производителят отделя средно на продадено превозно средство.

Производителите ще трябва да мислят и по нови изисквания, приети от Европейския парламент. Колите трябва да бъдат проектирани така, че да позволяват лесно демонтиране на възможно най-много части и компоненти от оторизирани съоръжения за третиране с оглед тяхната замяна, повторна употреба, рециклиране, или обновяване, когато това е технически възможно.

През 2023 г. в ЕС са произведени 14,8 милиона моторни превозни средства, а са регистрирани 12,4 милиона. По пътищата на ЕС се движат 285,6 милиона моторни превозни средства, като всяка година около 6,5 милиона превозни средства достигат края на жизнения си цикъл.

Словакия иска по-ниски цени на тока, а не още санкции срещу Русия

Европейската комисия готви поредния пакет от санкции срещу Русия. Една от членките обаче – Словакия вече не виждала смисъл от тази мярка и обяви, че повече няма да подкрепа.

Според нейния премиер Роберт Фицо санкциите не давали резултат. Той обаче обеща да подкрепя Европейската комисия, ако предприеме мерки за намаляване на цените на електроенергията и облекчаване на климатичните цели. Последното би гарантирало, че европейското производство на автомобили няма да бъде застрашено.

Припомням, че Словакия също блокира предишния пакет от санкции. Страната е силно зависима от руската енергия и се опасява от сериозни последици от плана на ЕС за пълно спиране на вноса на петрол и газ най-късно до 2027 г.

В момента Брюксел работи по деветнадесетия пакет от санкции. Въвеждането изисква одобрението на всички 27 страни-членки. Така че, ако Словакия не даде положителен вот, новият пакет от санкции няма да бъде приложен.

Председателят на Европейския съвет Антонио Коща заяви на пресконференция, че разбира опасенията на Словакия. Председателят на Европейския съвет бе на посещение в страната като част от дългата обиколка сред страните членки.

"Сигурността на енергийните ни доставки за Словакия е приоритет за Европейския съюз. Това е много добър пример за това как сигурността и конкурентоспособността вървят ръка за ръка, особено в такава индустриализирана държава като Словакия, стълб на автомобилната промишленост не само в Европа, но и на световно равнище. Всъщност нашата стратегия за диверсификация на доставчиците и разработване на чиста, местна енергия има пълен смисъл от геополитическа и икономическа гледна точка, заяви Коща след срещата си с Фицо.

Словашкият премиер и цяла Европа са в очакване да разберат как именно Европейската комисия ще отговори на предизвикателствата да реши проблемите на автомобилния сектор, който вече втора година е в тежка криза.

По данни на Европейската комисия автомобилната промишленост осигурява заетост на над 13 милиона души (преки и непреки работни места) и допринася приблизително 7 % за БВП на ЕС. 

Освен защита на автомобилната индустрия, Слокавия заедно с Унгария, непрекъснато надигат глас, че трябва да се защити енергийната им сигурност. През август те поискаха от ЕК намеса по проблема с петролопровода „Дружба на руска територия, след като тръбата бе прекъсната за пореден път след атака на украински дронове.

През лятото отново двете страни наложиха вето срещу плана на Европейската комисия REPowerEU и така продължават усърдно да бранят интересите на Путин в Европа.

Междувременно Словакия и Унгария ще търсят други алтернативни маршрути. Като вариант се обсъжда изграждане на съвместен петролопровод между Унгария, Сърбия и Русия. Планът е да бъде с капацитет до 5 милиона тона годишно. Ако всичко върви добре, новата тръба ще заработи най-късно до 2027 г.