Арктика се топи, учените включват „режим замразяване“

Повторно замразяване на арктически лед дават надежда за бъдещето

Глобалното затопляне е причинило изчезването на близо 3 милиона квадратни километра арктически лед от 1979 година насам, или площ с размерите на Индия. Ледената покривка е изключително важна, тъй като отразява 70% от слънчевата топлина в космоса, докато океаните едва 7%. Международен екип от учени в Канада отдавна правят отчаяни опити да намалят топенето и по този начин да забавят затоплянето на планетата.

Снимка: Аудиовизуална служба на ЕК

Нидерландски медии разказаха, че последните експерименти са били насочени към повторно замразяване на арктически лед и дават надежда за бъдещето. Направен е пробив е леда, при което се изпомпва морска вода върху леда и повторно се замразява. По този начин се осигурява буфер през лятото, когато ледът се топи отново.

Резултатът от това геоинженерство в Северна Канада бил, че при минус 40 градуса били извлечени 50 000 тона морска вода, която изложена на арктическия въздух, веднага замръзнала и добавила 50 сантиметра слой лед с дебелина 1,5 метра.

В свой коментар по темата нидерландският сайт bnr.nl добавя, че идеята можела да сработи, тъй като наподобявало нещо, което се прави за предотвратяване на ерозията по крайбрежната ивица и дюни. Местните власти извличали пясък от морското дъно върху сушата, разнасяли го по ерозиралата почва и по този начин компенсирали липсващите терени край морето.  

Компанията Real Ice, която провежда проучвателното сондиране в Канада, оценила, че ще са необходими много по-големи усилия и инвестиции в сравнение с Нидерландия. Ставало дума за 10 милиарда долара в дългосрочен план, за да се спре годишното топене на полярния лед.

Проектът, колкото и да е полезен, предизвикал негодувание сред еколозите, според които съставът на повторно замразения инжектиран лед е различен от този в естествено състояние. Модифицираният е по-ярък и отразява повече от "нормалния" полярен лед. „Това е добре за целта като отразява повече слънчева топлина, но може би по-малко за флората и фауната, които живеят на, в и под леда.

Паралелно с повторното замразяване се провеждат изследвания върху въздействието върху околната среда, коментирал изследовател на леда пред британския „Гардиън“. "Добре е да знаем как се променя околната среда, за да можем да се адаптираме към нея и да продължим да я защитаваме“, казва той и очаквал повече резултати идните години.

Това е вторият по големина проект на полярния кръг в опит да се спасят ледовете, който се базира на отхвърлена преди повече от десетилетие идея.  През 2023 година базираната в Делфт стартъп компания Arctic Reflections също разработва план за разпръскване на огромни количества морска вода на Северния полюс, за да забави топенето. Инициатор е предприемачът Фонгер Ипма,според когото се задава огромен проблем с изменението на климата и с темпове, много по-бързи от очакваното. Според направени от екипа му климатични модели Северният полюс може да бъде напълно без от лед през лятото за първи път още през 30-те или 40-те години на това хилядолетие.

„Може да е минимален ефектът на забавянето, но да не правиш нищо не е опция", коментира той в интервю за нидерландското електронно издание NRC. В цифрово изражение моделите на стартъпа показали, че всяка година трябвало да се впръсква площ от 100 000 квадратни километра, 2,5 пъти по-голяма от Нидерландия.

Реалистично ли е?  "По принцип трябва да може да работи", казва макар и малко неуверено Херман Рушенберг, професор по атмосферно дистанционно наблюдение в същия университет. Самият той не участва и отстрани вижда редица предизвикателства, пред които са изправени. Едно от тях е логистично да бъдат доставени десетки плаващи турбини в океана. За професора логистиката не е най-големия проблем. По трудното ще бъде изчислението на различни странични фактори като морските течения или последствията за екосистемите в Арктическо море.

Михиел ван ден Брьоке, професор по полярна метеорология в университета в Утрехт, е колкото любопитен, толкова и скептичен по отношение на "Арктически отражения". "Знаем, че изкуственото запазване на леда може да работи. Това се прави успешно например при някои ледници в Алпите чрез разтягане на големи отразяващи платна над останалите ледници. "Но тук говорим за Северния полюс и това е съвсем различен мащаб".

За да работи това, трябва да се разработят нови технически решения, за да се постигне необходимият размер. "Но със сигурност трябва да се приветства, че този вид стартиращи фирми се опитват", казва Ван ден Брьоке. "Може би ще открият нещо полезно."

В допълнение към всички технически нововъведения, набирането на колосална сума в порядъка на над 10 млрд. долара, изисква безпрецедентна политическа организационна сила и международно сътрудничество.

В университета в Кеймбридж има Центъра за изследване на климата, където се правят проучвания по този въпрос, във Финландия има младежко движение Operaatio Arktis, в Америка неправителствената организация Ocean Visions, има стартъп в Уелс: Real Ice. "Имаме добър контакт с тях. Добре е само, ако участват повече хора, защото тогава Ипма също така се обръща към офшорната индустрия за сътрудничество.

Но дори ако това може да бъде увеличено, все още стои въпросът какво прави изпомпването на морска вода и изкуственото създаване на лед с арктическата екосистема. Ами ако освен морска вода, инсталациите пръскат и всякакви риби, раци, планктон върху леда? Решението на един проблем понякога може да доведе до всякакви нови проблеми. Това предотвратимо ли е? Това е едно от нещата, които искат да проучат по време на полевия тест, според Ипма. Освен това той казва, че е важно да се претеглят добре рисковете. "Важно е да не приемаме ситуацията днес като отправна точка, а ситуацията след двадесет години." Във всеки случай, ако не се направи нищо, ще бъдат нанесени огромни щети на арктическата природа от изчезването на леда.

Технологии, разрешителни, изключително предизвикателни метеорологични условия. Ипма среща доста проблеми. „Но някой трябва да предложи противоотрова срещу отчаянието. Надявам се, че след четиридесет или петдесет години ще можем да кажем: беше трудно, но успяхме да запазим полярния лед", завършва разказа си с оптимизъм.