Дигиталното евро: суверенитет или скъп политически експеримент?

ЕС иска да намали зависимостта си от Visa и Mastercard, но белгийските банки поставят под съмнение икономическата логика на проекта.

В Европейския парламент, чрез Комисията по икономически и парични въпроси, беше направена важна крачка към създаването на правната рамка за дигиталното евро. Засега няма официален срок за въвеждането му, но очакванията са това да стане след 2028 г. Основната цел е Европейският съюз да намали зависимостта си от американските платежни оператори Visa и Mastercard и да изгради собствена цифрова платежна инфраструктура.

Снимка; Пресслужба на ЕК, архив

Именно тук обаче започва големият дебат. Докато европейските институции представят дигиталното евро като инструмент за стратегически и цифров суверенитет, част от банковия сектор поставя под въпрос дали проектът решава реален проблем. Белгийските банки например определят идеята като политически амбициозна, но икономически трудно защитима предвид необходимите инвестиции, оценявани на около 18 млрд. евро.

Как ще работи дигиталното евро?

По своя замисъл дигиталното евро ще бъде цифровият еквивалент на евробанкнотите и евромонетите, емитирани от Европейската централна банка. Потребителите ще разполагат с дигитален портфейл, в който ще могат да прехвърлят средства от банковите си сметки. Плащания ще могат да се извършват дори офлайн – при липса на интернет или временно прекъсване на електронните комуникации, стига мобилното устройство да има захранване.

Проектът идва в момент, когато навиците за разплащане в Европа се променят бързо. По данни, цитирани от белгийската обществена телевизия VRT, през 2016 г. 79% от покупките в магазините са били платени в брой. През 2024 г. този дял вече е спаднал до 52%, докато електронната търговия и безконтактните плащания продължават да растат.

Банките: „Дигитална валута без мисия“

Именно тук белгийската банкова асоциация Febelfin вижда най-сериозния проблем.

„Какъв е смисълът да инвестираме 18 милиарда евро в нещо, което никой не чака?“, пита Михаел Ансеу от организацията, определяйки дигиталното евро като „дигитална валута без мисия“.

Според него аргументът на Европейската комисия, че проектът ще гарантира платежен суверенитет, не е достатъчен. Ако американските платежни системи някога престанат да функционират в Европа, както се случи в Русия, вече съществуват алтернативи. В Белгия например работи националната система Bancontact, а европейските банки развиват общата платежна платформа Wero.

Опасения за банковата система

Банковият сектор предупреждава и за потенциални рискове за финансовата стабилност.

Ако значителна част от средствата бъде прехвърлена от банковите сметки към дигиталните портфейли, банките ще разполагат с по-малко ресурс за кредитиране на домакинства и компании. При кризисни ситуации подобно пренасочване на средства може да ускори банкова паника и да засили финансовото напрежение.

Заради тези опасения първоначално Европейският парламент обсъждаше възможността дигиталното евро да бъде ограничено само до офлайн плащания. Докладчикът по законодателството, испанският евродепутат Фернандо Наварете Рохас, предложи онлайн използването да бъде разрешено само ако европейските банки не успеят да изградят собствена платежна система.

Геополитиката промени дебата

Междувременно международната обстановка промени политическите приоритети.

След войната в Украйна, нарастващото напрежение в глобалната икономика и стремежа към по-голяма стратегическа автономия, Европейската комисия, Европейският парламент и държавите членки определиха дигиталното евро като един от ключовите проекти за европейски цифров суверенитет.

Очакванията са до края на годината да бъде постигнато окончателно политическо споразумение по законодателството. Вече има подкрепа дигиталното евро да може да се използва както офлайн, така и онлайн още от самото начало. Предвижда се и лимит върху средствата, които могат да се съхраняват в дигиталния портфейл. Засега се обсъжда таван от около 3000 евро.

Следващият въпрос

Банките вече приемат, че въвеждането на дигиталното евро трудно може да бъде спряно. Вместо това настояват за постепенно внедряване, допълнителни гаранции срещу измами и максимално използване на вече съществуващата платежна инфраструктура.

Търговците в еврозоната ще бъдат задължени да приемат дигиталното евро, ако вече приемат други електронни средства за плащане. За потребителите услугата ще бъде безплатна, докато за бизнеса ще останат разходи, съпоставими със сегашните такси за картови плащания.

Остава обаче най-важният въпрос – ще използват ли европейските граждани дигиталното евро?

Отговорът не зависи само от законодателството, а и от готовността на търговците, онлайн платформите и потребителите да възприемат новия начин на разплащане. Именно това ще покаже дали дигиталното евро ще се превърне в инструмент на европейския цифров суверенитет или ще остане скъпа инфраструктура с ограничено практическо приложение.