Кабинетът "Барние" идва с нов енергиен данък, нови АЕЦ и ревизия на ВЕИ

Франция има нов премиер – известният с Брекзит Мишел Барние, който пое поста от Габриел Атал след месеци на политическа безизходица заради решението на президента Еманюел Макрон да насрочи предсрочни избори след катастрофалните резултати на неговата партия по време на евровота през юли.

Снимка: www.bfmtv.com

Едва седнал в новото кресло Барние обяви, че ударно се захваща с енергетиката на страната, която с планираните си проекти изоставала близо година.

Сред приоритетите, които не подлежат на промени, е атомната енергетика. За този кабинет тя ще продължи да бъде топ приоритет, така както е наредил още преди повече от две години президентът Еманел Макрон  и в дългосрочната енергийна стратегия

Любопитна подробност обаче е намерението да се ревизира екологичното влияние на разрастващите се вятърни паркове. Със сигурност нови реактори ще се строят, казва Барние, но и ще се работи балансирано по внедряването на нови ВЕИ мощности.

Под „ревизиране“ от новата власт, медиите в страната смятат, че ставало дума за лек реверанс към намеренията на новоизлюпения се точно преди евроизборите Нов социалистически алианс, който обеща на електрората си да спре необузданото изграждане на вятърни турбини по цяла Франция за сметка на ядрената енергия.

Ще се работи също за повече проекти, свързани с биомаса и ще развива сектора на биогорива за авиацията. Устойчивите авиационни горива ще са гръбнакът на декарбонизацията на авиационния сектор.

Самият Барние заяви на пресконференция, че се ангажира да изготви и нова краткосрочна стратегия, в която да се набележат най-спешните проекти и да се компенсира изоставането по отношение  енергийното и климатичното планиране.

Новият секторен документ ще стъпи на вече изградена основа френската дългосрочна енергийно-климатична програма и националния план за адаптиране към изменението на климата.

Друг аспект от енергийния курс на кабинета е доколко ще си партнират и ще черпят идеи от червения четирипартийния алианс „Нов народен фронт“, съставен от "Еколози", "Непокорна Франция", Френската комунистическа партия и Социалистическата партия.

Тих бунт

Кабинетът „Барние“ поема курса в момент на напрежение от страна на Водородния сектор, който недоволства срещу пасивната позиция на държавата по отношение на поетите ангажименти, свързани с декарбонизацията и Зеления преход.

Няколко браншови организации изразиха в петиция през лятото притеснение и недоумение, че нямат чуваемост по отношение на редица сигнали от депутати, които поставяли под съмнение водещата роля на водорода за икономиката. Въпросната петиция така и не получи кой знае какъв обществен отзвук, тъй като страната се намираше в ситуация на временни кабинети, а и самият Макрон имаше далеч по-големи главоболия по съставянето на стабилно парителство.

В близките месеци пред Барние стои не леката задача да укроти недоволните от една страна, а от друга - да докаже на  Европейската комисия, че нисковъглеродните проекти вървят с пълна сила, независимо получилия се политически вакуум и смяната на различните кабинети за кратко време.

И ако наистина смята да стъпи на утвърдена почва, Барние ще се наложи да продължи политиката на бившия икономически министър Бруно льо Мер, който в поредица от изяви в страната и в Европа обеща да опрости процедурите, да намали времето, необходимо за обявяване на търгове, и да увеличи броя на служителите, които разглеждат досиетата – мерки, които да улеснят работата на сектори като водородния по пътя в Зеления преход.

Водородната икономика, съпътстващата инфраструктура и изграждането на атомни реактори от ново поколение са само една малка част от амбициозните проекти на Франция, включени в актуализирания през 2023 г. енергиен закон.

Смяна на караула в етап на възход

Новият френски кабинет поема щафетата в момент, в който енергетиката тъкмо си е поела глътка свеж въздух, след 2-годишния ужас заради дефектиралите атомни блокове и сушавата 2023 година. Фактори, които превърнаха страната от износител в нуждаещ се вносител на енергия предимно от съседите.

Наред с атомния парк все повече в микса ще се разчита и на зеления ток. В краткосрочен план се очаква генериране на ток от вятър и слънце между 33,2 и 34,7 GW вятърна енергия на сушата през 2028 г.  До момента има изградени два вятърни парка, а 7 други са в различна проектна готовност, някои от тях се бавят заради отчуждителни процедури или обжалвания.

В дългосрочната енергийна политика на страната е заложено броят на вятърните паркове да нарасне значително през следващите десетилетия като през 2050 те трябва да бъдат най-малко 50. Очаква се да произвеждат 40 гигавата енергия. 

До 2035 година във трябва да бъдат построени минимум 6 нови реактора от ново поколение (ERP) и с опция да се планира изграждане в последствие на още 8.

Екоглавоболия и завещани спорове

Наред с належащите проблеми не бива да се забравя още един и той е постоянен за всяко едно правителство – „Грийнпис“ и останалите екоактивисти със своите акции и искания. Като нерешен въпрос остава приет в края на 2023 г. текст в законодателството, който казва, че делът на ядрената енергетика трябва да бъде намален до 50% в микса на страната. Очаквано това отприщи вълна от недоволство от страна на „Грийпийс“, които обвиниха предишните управляващи, че действат политически прибързано и няма да се примирят докато не променят текста.

В същия нов закон за енергетиката бе включен и друг параграф, който не се понрави на екоактивистите. Според него, ако някой от тях нахлуе на територията на ядрен обект или в близост до АЕЦ – наказанието се увеличава от една на две години затвор и глоба до 30 000 евро.

Климатична готовност?

Мишел Барние още в първите си изяви дебело подчерта, че ще стъпи на здрава основа в политиката си. В тази връзка, не бива да пропуска един огромен доклад от 200 страници на Висшия съвет по климата, публикуван през лятото на 2023 г.

Според авторите Франция не е "готова да посрещне" последиците от изменението на климата и препоръча на предишния кабинет да изготви най-спешни мерки, свързани с екологията, климатичните промени и ускоряване на декарбонизацията. За съжаление обаче, динамичната политическа ситуация, довела до смяната на временни правителства в последващата година така и не доведе до някакъв видим резултат под формата на закон или стратегия в тази насока.

Според институцията, Франция все още не намалила достатъчно емисиите си, за да изпълни своята роля в борбата срещу изменението на климата. Също така не е "готова да посрещне" последиците от него.

2022 година беше белязана с рекордни горещини. Отчетен бе температурен рекорд от + 2,9°C в сравнение с периода 1900-1930 г. Същевременно са регистрирани са 25% по-малко валежи в сравнение с 1991-2020 г.

Добивът намаля с 10% до 30%" в селското стопанство, производството на ток от ВЕЦ е с 20% под средното в сравнение с 2015-2019 г. , водни проблеми и увеличена смъртност заради горещините. Засегната е и популацията при някои водолюбиви птици, изброява докладът.

В допълнение на изброените фактори, AFP, припомня поет ангажимент на Франция да намали въглеродните емисии с 40% до 2030 г. в сравнение с 1990 г. А регистрираният 2,7% спад през 2022 г. е недостатъчен за постигане на целите

За да има ефект и постигане на целите, се призовава за публично и частно финансиране в порядъка на 30 милиарда евро годишно до 2030 г.", за да се декарбонизира икономиката, транспортът и индустрията. "Това означава, че всички данъчни „вратички“ за финансиране на изкопаемите горива трябвало да бъдат премахнати.

Ядреният алианс

Новото правителство подчертава, че ще залага на атома. В тази връзка, пред Барние стои и задачата да продължи започнатото на международната сцена с политиката на създадения на 1 март 2023 Ядрен алианс в Европа, чиито инициатор е именно Франция.

Припомням, че тогава 11 страни, сред които и България, потвърдиха с декларация желанието си да засилят европейското сътрудничество в ядрената енергетика при разработването на нови проекти.

Като част от реформата на европейския пазар на електроенергия Франция се застъпва за дългосрочни договори на гарантирани цени, включително за ядрено производство нещо, което Германия не приема.

Ание-ПаниеРюнаш: Скрийншот: личен акаунт в социалната мрежа X

Нов данък

Част от тези битки се водят на международната сцена от Ание-ПаниеРюнаш, която по всичко личи, че ще се наложи и да удря по масата по някои драстични решения на кабинета „Барние“. Последното такова е да се увеличи данъка върху електроенергията от 1 февруари, съобщава AFP. По време на телевизионно интервю тя заявява, че с такава мярка може да се „отиде твърде далеч“ и да рефлектира върху обикновения потребител. Сред най-засегнатите щели да бъдат  домакинствата с най-ниски доходи, които са с договори на свободния пазар.

Другите най-засегнати ще бъдат малките и семейните бизнеси като пекарите, които при данъчно облагане ще се отрази и върху техния годишен бюджет. „Всичко обаче е в ръцете на парламента, който трябва да се съобрази с тези факти при разглеждането на централния бюджет за следващата година“, казва министърът.

Нидерландската индустрия отделя по-малко CO2, но не е станала по-зелена

Най-големите промишлени компании в Нидерландия са намалили отделяните емисии въглероден диоксид, защото са свили производствените си мощности – не, защото са станали по „зелени“. Това е изводът от анализ на електронният сайт nu.nl, след като е поискал данни от държавния орган за емисиите Nea.

Снимка: nrc.nl

От получената справка е станало ясно, че за всеки тон произведени продукти една средноголяма нидерландска фабрика през миналата година е изпуснала във въздуха дори повече CO2 отколкото две години по-рано.

Изводите са направени като са проследени резултатите на 300 промишлени предприятия, които се считат за най-големите замърсители в ниската земя. Всички те трябва да декларират своите емисии, за които да закупуват квоти.

За статистиката през периода 2022-2023 година абсолютните емисии на цялата индустрия са намалели с около 13%. За външните анализатори няма как да се види точно каква е причината за този спад. Единствено регулаторният орган и наличните му поверителни данни може да кажат дали резултатите са, защото секторът е станал по-екологичен или има друга причина. В случая става дума за свита производителност вследствие на войната в Украйна и коронавируса, казват още от електронната медия.

Сред тези 300 компании има и такива, които в действителност са станали по-екологични и са показали подобрени екорезултати – макар и минимални.

„Това показва, че индустрията все още е изправена пред "голямо предизвикателство" да стане по-устойчива, казва директорът на NEa Марк Бресърс.

По-рано през годината, същият регулаторен орган за емисии (NEa) излезе със свой доклад, в който се казва че като цяло компаниите бележат рекордния си спад и заради това че са работили повече с ВЕИ източници вместо с горива.

В Европа на дружествата в редица сектори е разрешено да отделят CO2, само ако имат сертификати за CO2 за него. Всяка година Европейският съюз определя колко от тези сертификати ще бъдат разпределени. Този брой намалява всяка година, така че и емисиите намаляват. Сертификатите обаче могат да се търгуват помежду си, припомня регламента на ЕК обществената телевизия Nos.

Дружествата имат право да търгуват с тези права, откъдето идва и името система за търговия с емисии. Компания, която произвежда икономично, може да продаде сертификатите на замърсяващи компании, които се нуждаят от допълнителни права. (както е показано и обяснено на графиката от

Система за продажба между дружествата. Графика Nos.nl

Nos по-горе). Следователно по-икономичните дружества са по-евтини и има финансов стимул да започнат да произвеждат устойчиво. В цяла Европа около 10 000 компании са задължени да участват в системата за търговия с емисии.

Системата за ценообразуване на въглеродните емисии е въведена преди двайсетина години. За този период от квоти са набрани над 200 млрд. евро, коментира в началото на октомври председателят на ЕК Урсула фон дер Лайен. Тази колосална сума изцяло се инвестира в Зеления преход.

"Всички тези приходи се инвестират в областта на климата, в научноизследователска и развойна дейност в областта на новите технологии и иновации. Например чрез нашия Европейски иновационен фонд или Европейската водородна банка инвестираме в новаторски чисти технологии за улавяне на CO2, за възобновяеми енергийни източници и нисковъглеродни горива. Така че ценообразуването на въглеродните емисии превръща замърсяването в иновации. Това изпраща много ясно послание към света на бизнеса: Ако замърсявате, плащате. Но ако сте чисти, това се отплаща.

Председателят на ЕК обяви, че се подготвя нов пакт за чиста промишленост, който да допълни Европейския зелен пакт. Детайли по него обаче не коментира.

Великобритания планира да инжектира въглерод от 2028 г.

Великобритания ще задели 25 милиарда паунда за разработването на проекти за улавяне и съхранение на въглерод, съобщи премиерът на страната Киър Стармър. Инвестиционната програма се мандат от 25 години. Според заложеното в нея ще бъдат изградени 3 центъра в бивши индустриални зони в северозападна Англия. Един от тях ще е край Ливърпул.

Снимка; Пресцентър на ЕК

Според правителството тези проекти ще създадат 4000 работни места, а в дългосрочна перспектива броят на заетите ще се увеличи десетократно. С тази амбициозна задача Обединеното кралство ще намалява въглеродните емисии с 8,5 милиона тона годишно. Очаква се съхранението и инжектирането да започне през 2028 г.

Комитетът по изменението на климата, органът, отговорен за консултирането на изпълнителната власт относно нейната стратегия за климата, веднага е изпратила приветствие след анонса на премиера.

"Фантастично е да видиш как финансирането на тези големи проекти се осъществява. Без тях не можем да постигнем климатичните цели, казва Джеймс Ричардсън, директор на комитета.

И когато някоя страна обяви подобни проекти, светкавично излиза и с критика "Грийнпийс", 22 милиарда паунда са много пари, които щели се похарчат „за нещо, което ще удължи живота на производството на нефт и газ и ще продължи затоплянето на планетата", коментира Дъг Пар, служител на неправителствената организация. 

Според него по-голямата част от тези пари трябвало да бъдат инвестирани в създаването на нови работни места в зелените индустрии на бъдещето, като офшорната вятърна енергия, или в национална програма за саниране на жилищата.

Анонсът за многомилиардната амбициозна програма на кралството някак изглежда закъсняло на фона на съседите от Белгия, Нидерландия или Франция.

За сравнение Белгия и Нидерландия още през 2023 година обявиха, че започват реални дейности по инжектиране на въглерод и въглероден диоксид. От преди близо две години е и амбициозен план за изграждане на подземно хранилище под Ротердам.

Политики като на страните от Белелюкс са давани за пример от Европейската комисия, чиито неин председател наскоро се похвали, че за две десетилетия е събрала над 200 млрд. евро от емисии .

Въпреки, че напусна Европейския съюз, премиерът на страната Киър Страмър е потвърдил по време на среща с председателя на ЕК Урсула фон дер Лайен в Брюксел, че ще продължи да работи по взаимоизгодни проекти като енергетика, климат, кръгова икономика и опазване на околната среда. 

„Ние сме тясно съгласувани в борбата си срещу изменението на климата и глобалното затопляне. И двамата работим интензивно за декарбонизирана и кръгова икономика. Така че има много теми, по които споделяме общи ценности“, заявила фон дер Лайен.