Производството на стомана в Германия със спад до най-ниското ниво от 2009 г.

Производството на стомана в Германия спадна миналата година до най-ниското си ниво от 2009 г. насам, по време на финансовата криза. Като причина, според браншовата асоциация Wirtschaftsvereinigung Stahl се посочва по-слабото търсене на световния пазар и вносът отвън. Общото производство възлиза на 34,1 милиона тона миналата година, което е почти 9% по-малко в сравнение с 2024 г. Ако се прелисти статистиката назад може да се види, че през 2009 г. са произведени 32,7 милиона тона стомана, коментираха данните няколко нидерландски медии.

• Още по темата: Енергоемката индустрия на ЕС през 2025: обещания и излъгани надежди | 3e-news

Специалисти на браншовата асоциация отбелязали, че производството останало значително под границата от 40 милиона тона за четвърти пореден път в историята на германската стоманодобивна индустрия, което се считало нещо като “ минимален праг за адекватно използване на капацитета на сектора. От 2018 г. насам той обаче не покрит цели 6 пъти. Затова индустрията ще остане на нивото на рецесия", казват от асоциацията

„Търсенето на стомана на германския пазар също беше изключително слабо през 2025 г. С количество от около 30 милиона тона за цялата година е много по-ниско ниското за последните 4 години, казва Керстин Мария Рипел, генерален директор на асоциацията, вижда структурните проблеми като основни причини за спада:

Около една трета от стоманата, използвана в ЕС, сега идва от страни извън ЕС като Индия и Китай. Глобалният свръхкапацитет и все по-агресивната митническа политика на САЩ допълнително влошават ситуацията. Въпреки че германското правителство и Европейската комисия започнаха да предприемат контрамерки през 2025 г., според Рипел, все още нищо не е постигнато. Натискът и темпото трябва да останат високи. „2026 трябва да бъде годината, в която трябва да се внесе сигурност на пазара“.

снимка - личен архив

Освен гаранции и сигурност на външния пазар, сдружението призовава и повече стабилност от гледна точка на електроенергията. "В момента неконкурентните цени на електроенергията са тежко бреме и в същото време и сериозно препятствие по пътя на преход към климатична неутралност," посочва още един пример за действие от страна на Европейската комисия.

Припомням, че стабилизирането на сектора е една от ключови цели, които бяха залегнали в управленската програма на втората комисия „Фон дер Лайен“. На боледуващата индустрия беше обещана финансова инжекция от над 100 млрд. евро в проекти за нисковъглеродбна стомана и подпомогне енергоемките отрасли. 

Няколко гиганти начело с ArcelorMittal директно заявиха, че ще напускат европейския пазар и ще търсят пристан в трети страни при по-добри условия. След серия от закани и откази за екологични инвестиции в началото на миналата година Брюксел предложи Пакт за чиста индустрия, който обаче никак не се понрави на бизнеса. За мениджърите е неясен и нямало конкретика как точно ще промени губещата им конкурента позиция в Европа спрямо САЩ и Китай. 

Логично, след мудните действия от страна на европейските политици, дойде и сигналът, че единственият „зелен“ завод за стомана е забуксувал още преди да заработи. Фабриката на компанията Stegra се изгражда в далечния север на Швеция има за цел да покаже, че индустрията наистина може да стане по-устойчива. Заводът е все така в статус „ процес на изграждане“, но клиенти като BMW, Volkswagen и IKEA, повлияни от зелената идея вече били поръчали тонове стомана. Сред големите вложители са няколко нидерландски компании, пенсионен фонд на държавните служители и местна голяма застрахователна компания.

И като говорим за лоши сигнали в сектора, нека се прехвърлим отвъд съседската бразда – в Лиеж. В първите дни на новата година стана ясно, че над 1300 души в завода на ArcelorMittal ще отидат на борсата след затваряне на 12 производствени мощности. Подобно на германците и в Белгия се усеща намалено търсене и икономически спад на глобалния пазар. От валонското правителство са заявили, че отчаяно правят всичко възможно да намерят купувачи на продукцията. За последните 2 години това е втори завод, който е изправен на ръба на пропастта. През 2024 година пострада и друга мощност на компанията в Гент, за който бяха отпуснати средства в размер на 250 милиона евро от фламандското правителство.

Страх несигурност от доста време тресе и Нидерландия. Базираният там индустриален гигант Tata Steel също е притеснен за бъдещето си заради политиката с вносните мита на американската администрация.

Европейската стоманодобивна промишленост генерира 80 милиарда евро на БВП на ЕС и осигурява препитание на 2,5 млн. души в 22 страни членки. Тази доходоносна индустрия обаче вече втора година продължава да бъде удряна силно от китайските си конкуренти, които „изяждат“ европейския пазар със силно занижени цени.

ЕС е на прага на нови диалози с американския президент и закана да извади своята „базука“ за която ви разказахме в 3Е News. Големите стоманодобивни гиганти на Стария континент също използват повода отново и отново да надигнат глас срещу бездействието на Европейската комисия, че не прави нищо за техния интерес. 

Влиза в сила глобален договор за създаване на морски резервати

Исторически и дългочакано споразумение за опазване на морското биологично разнообразие  (BBNJ Agreement) влиза в сила след продължили повече от 2 десетилетия преговори. Документът вече е подписан от 83 страни като минималната бройка трябваше да бъде 60. Към момента едва 8% от територията е защитена – предимно близо до сушата и минимална част в открито море. 

"Този договор е спешно необходим", коментира пред националната телевизия „Нос“ Хан Долман, директор на Нидерландския институт за морски изследвания (NIOZ). "Много хора познават морето само до коленете от ваканциите си. Но моретата и океаните са важни за нашето хранително снабдяване и абсорбират около една четвърт от всички емисии на парниковия газ CO2."

Кои ще са защитените територии. Изборът няма да еднократен акт, а решението ще се взима плавно. Договорът дава само основни насоки за страните, казва Клаудия Кремерс, която изследвала как договорът може да бъде приложен на практика във френския мозъчен тръст IDDRI.

"Сега, когато договорът влиза в сила, трябва да има среща на върха в рамките на година, точно както има климатични срещи на ООН," казва Кремърс. "На тези срещи държавите могат да направят предложения за защита на територии и те се гласуват. Чили и страните от Западна Африка, например, сега работят по предложения за защитени територии."

Какво се променя, пояснява Кремърс. Например, държавите, които са ратифицирали конвенцията, трябва да докладват за научни експедиции в открито море и техните добиви, а има и повече задължения. Страни като Китай, Бразилия и Япония, които са велики сили в морето и разполагат с най-големия риболовен флот в международни води трябва да се отчитат пред международната общност. Сред подписалите обаче не е САЩ.

Появата на глобалния договор съвпада с анонсираното от Европейската комисия намерение да изготви до края на годината закон за опазване на океаните. Ключови приоритети отново са създаването на защитени морски зони. От своя страна Брюксел ще подпомогне страните членки в развитието на регионалната морска конкурентоспособност с изготвянето на два нови документа - Индустриална морска стратегия и Стратегия на ЕС за пристанищата. На един по-късен етап ще бъде преразгледана Общата политика в областта на рибарството. За да се гарантира процъфтяване на рибарството и аквакултурите в ЕС, Комисията ще представи дългосрочна визия за тези сектори през 2026 г.

"Европейският съюз и неговите държави членки изиграха централна роля в напредъка на това споразумение, водейки коалиция от над 40 държави, ангажирани с смела, научно обоснована защита на океаните. Този съюз, движен от високопоставен политически ангажимент, изигра ключова роля в преговорите по договора и ускоряването на процеса на ратификация. Ключово е, че споразумението поставя на първо място равенството и приобщаването, с целенасочена подкрепа за развиващите се страни. Развиващите се страни ще получат подкрепа за изпълнение на споразумението чрез силни инициативи за изграждане на капацитет и програми за трансфер на морски технологии. Тази помощ ще бъде финансирана чрез различни публични и частни източници. Иновативен механизъм за споделяне на ползите ще гарантира и справедлив достъп до морски генетични ресурси", се казва в съобщение на ЕК по повод влизането в сила на ангажимента.

Всяко кътче на океана в момента е застрашено от изменението на климата, загубата на биологично разнообразие и замърсяването. Това са шокиращите изводи от излезлия през есента на 2025 година  Девети доклад за състоянието на океана, публикуван Европейската служба за мониторинг на морската среда на "Коперник" .

Констатациите показват, че затоплянето на океаните се ускорява, морското биоразнообразие е изложено на нарастващ риск, а окисляването напредва бързо. Замърсяването с пластмаса е засегнало всички океански и морски басейни, докато застрашените видове и кораловите рифове са изправени пред критични заплахи.

Белгийското летище „Завентем“ в борба със стачки и загуби

Националното летище на Белгия „Завентем“ е сред потърпевшите от антиправителствените протести срещу политиката на премиера Бард Де Вевер. Серията от блокади по пътищата, подкрепена от синдикалните транспортни структури, са лишили националното летище от приходи в размер на 175 милиона евро.

Снимка: Архив, ЕК

Седемте стачни дни двете летища „Завентем“ и „Шарлероа“ не са обслужили 275 000 пътници по-малко и 2400 отменени полета, показват данни на белгийската аерогара.

Въпреки стачните действия обаче, през миналата година „Завентем“ е обслужило  3,3% повече пътници в сравнение с 2024 г. - 24,4 милиона души. Най-популярните дестинации са Испания, Италия и Германия.

Летището е обработило 795 000 тона товари миналата година, което е увеличение от 8,5% спрямо 2024 г. Азия заема първо място както по внос, така и по износ на въздушен товар.

Пред журналисти главният изпълнителен директор на летище Арно Фейст е изразил задоволство от постигнатите резултати като е отчел и че наред с протестите пред летището е имало още едно препятствие – навлизането на дронове във въздушното пространство, което доведе до блокада на пътници и отклонени полети до съседни страни.

През националния аеропорт е изправен пред поредното изпитание в края на месеца когато се задава 5-дневна транспортна стачка в страната отново срещу политиката на кабинета. Тя ще се проведе в дните между 26 и 30 януари. Засега няма официална информация дали наземния персонал ще се присъедини към протестите. Обикновено това се случва в последния момент.

Националната телевизия на страната Ве Ер Те обръща внимание и на друга подробност - седмицата на стачките съвпада с гласуванията във Федералния парламент по законопроекти за пенсионни и трудови реформи на федералното правителство. Два от най-оспорваните и болезнени сектора за синдикатите. 

Десетки хиляди хора излязоха по улиците на Брюксел през миналата година, за да изразят притесненията си относно социално-икономическата политика на правителството. Синдикатите също изпратиха писмо до Де Вевер, в което изразиха опозицията си срещу плановете на федералното правителство. Въпреки това, заявяват, че техните притеснения не са били чути. В съвместно изявление християнските, социалистическите и либералните синдикати казват, че "въпреки големите демонстрации не получихме никаква реакция, само оглушително мълчание от страна на правителството".

Стачките и блокадите изглежда не трогват кабинета, който е твърдо решен с драстични мерки и социални реформи да стопи колосалната дупка в бюджета. По информация на ежедневника De Tijd и на електронния сайт businessam.be  бюджетният дефицит на Белгия възлиза на 5,7% от БВП през третото тримесечие на миналата година, което е около 35 милиарда евро. Това е най-големият дефицит за последните четири години. През предходното тримесечие на 2025 година дефицитът е бил 5%. Увеличението се дължи на по-високи разходи, особено подкрепа за Украйна и социални помощи в здравния сектор.

Правителството се надява с увеличените данъци и от икономии да спести 9,2 милиарда евро, за да изпълни бюджетните цели по време на 5-годишния мандат и да намали дефицита.