Исторически и дългочакано споразумение за опазване на морското биологично разнообразие (BBNJ Agreement) влиза в сила след продължили повече от 2 десетилетия преговори. Документът вече е подписан от 83 страни като минималната бройка трябваше да бъде 60. Към момента едва 8% от територията е защитена – предимно близо до сушата и минимална част в открито море.
"Този договор е спешно необходим", коментира пред националната телевизия „Нос“ Хан Долман, директор на Нидерландския институт за морски изследвания (NIOZ). "Много хора познават морето само до коленете от ваканциите си. Но моретата и океаните са важни за нашето хранително снабдяване и абсорбират около една четвърт от всички емисии на парниковия газ CO2."
Кои ще са защитените територии. Изборът няма да еднократен акт, а решението ще се взима плавно. Договорът дава само основни насоки за страните, казва Клаудия Кремерс, която изследвала как договорът може да бъде приложен на практика във френския мозъчен тръст IDDRI.
"Сега, когато договорът влиза в сила, трябва да има среща на върха в рамките на година, точно както има климатични срещи на ООН," казва Кремърс. "На тези срещи държавите могат да направят предложения за защита на територии и те се гласуват. Чили и страните от Западна Африка, например, сега работят по предложения за защитени територии."
Какво се променя, пояснява Кремърс. Например, държавите, които са ратифицирали конвенцията, трябва да докладват за научни експедиции в открито море и техните добиви, а има и повече задължения. Страни като Китай, Бразилия и Япония, които са велики сили в морето и разполагат с най-големия риболовен флот в международни води трябва да се отчитат пред международната общност. Сред подписалите обаче не е САЩ.
Появата на глобалния договор съвпада с анонсираното от Европейската комисия намерение да изготви до края на годината закон за опазване на океаните. Ключови приоритети отново са създаването на защитени морски зони. От своя страна Брюксел ще подпомогне страните членки в развитието на регионалната морска конкурентоспособност с изготвянето на два нови документа - Индустриална морска стратегия и Стратегия на ЕС за пристанищата. На един по-късен етап ще бъде преразгледана Общата политика в областта на рибарството. За да се гарантира процъфтяване на рибарството и аквакултурите в ЕС, Комисията ще представи дългосрочна визия за тези сектори през 2026 г.
"Европейският съюз и неговите държави членки изиграха централна роля в напредъка на това споразумение, водейки коалиция от над 40 държави, ангажирани с смела, научно обоснована защита на океаните. Този съюз, движен от високопоставен политически ангажимент, изигра ключова роля в преговорите по договора и ускоряването на процеса на ратификация. Ключово е, че споразумението поставя на първо място равенството и приобщаването, с целенасочена подкрепа за развиващите се страни. Развиващите се страни ще получат подкрепа за изпълнение на споразумението чрез силни инициативи за изграждане на капацитет и програми за трансфер на морски технологии. Тази помощ ще бъде финансирана чрез различни публични и частни източници. Иновативен механизъм за споделяне на ползите ще гарантира и справедлив достъп до морски генетични ресурси", се казва в съобщение на ЕК по повод влизането в сила на ангажимента.
Всяко кътче на океана в момента е застрашено от изменението на климата, загубата на биологично разнообразие и замърсяването. Това са шокиращите изводи от излезлия през есента на 2025 година Девети доклад за състоянието на океана, публикуван Европейската служба за мониторинг на морската среда на "Коперник" .
Констатациите показват, че затоплянето на океаните се ускорява, морското биоразнообразие е изложено на нарастващ риск, а окисляването напредва бързо. Замърсяването с пластмаса е засегнало всички океански и морски басейни, докато застрашените видове и кораловите рифове са изправени пред критични заплахи.