Нидерландия не смята да рестартира газовото находище „Грьонинген“

Газовото находище в Грьонинген ще остане затворени. Това е една от болезнените теми, които внасят успокоение в новото коалиционно споразумение между трите партии D66, VVD и CDA , който най-късно до месец трябва да сформират редовния нидерландски кабинет. Лидерът на победителите и най-вероятен нов премиер още с победната изборна нощ през есента заяви, че климатът и енергетиката ще бъдат във фокуса на неговия бъдещ мандат.

Снимка: rtl.nl

В представената пред медиите 5-годишна коалиционна програма е заявено намерението за повече инвестиции в екологична енергия и зелени ферми, както и за решаване на големия проблем за бизнеса – липсата на достатъчно капацитет за разширение в остарялата електроразпределителна мрежа.

В енергийната политика също се вижда план да не се дават нови разрешителни за добив на газ под Ваденско море. Същевременно стои отворен въпроса за строеж на нови атомни електроцентрали.

По отношение на климатичната цел коалиционните партньори си дават ясна сметка, че поставените амбиции са трудно постижими и добре им е известно, че към момента страната изостава от целите на Брюксел до 2040 да стане климатично неутрална.

Управленската стратегия на Нидерландия за следващата петилетка идва в момент когато на европейския фронт се разрази полемика, породена от местни политици дали да не бъде рестартирана дейността на газовото находище. Идея, която изправя косите на стотици семейства, още не отърсили се от ужаса на половинвековните земетресения.

Добивът бе спрян с кралски указ преди повече от година. Част от съоръженията бяха демонтирани, дори бе поставена циментова тапа. Няколко обаче бяха оставени в готовност в случай на критична нужда или пък, ако се повтори енергийната криза от 2022 г. За тези съоръжения се спекулира, че можело да бъдат стратегически резерв в условия на геополитическа несигурност. За функцията на хранилището, което по значение надхвърля националните предели вече ви разказахме подробно в 3Е News за тихото преосмисляне на газовото находище.

Възобновяването на дискусията за Грьонинген сега разбива тази илюзия. Нидерландците (все още) не обмислят да отворят отново находището в Грьонинген като конвенционален източник на доставки. В момента дебатът обаче се фокусира върху това дали демонтирането на физическата инфраструктура, кладенците, компресорите, тръбопроводите и мрежовите връзки трябва да се счита за сериозна стратегическа грешка, имайки предвид настоящите глобални сътресения и непредсказуемостта на всичко това. Без съмнение, ако всичко бъде премахнато, инфраструктурата не може да бъде възстановена в рамките на месеци или дори години. Да се запази всичко на мястото си, докато се прекрати цялото производство, и да се използва стратегически като форма на резервен капацитет, разбира се, ще бъде политически неудобно, но е възможно в крайни случаи.

Фактът, че страната не смята да се връща към този резервоар говори намерението да се отърве от демонтираната инфраструктура. Една от възможностите е да се подпомогне крайно нуждаещата се Украйна. Дебат по въпроса вече тече. В края на декември украинската компания „Нафтогаз“ вече е подала заявление пред местните регулаторни органи, разкри телевизия RTL. В преговорите участва и външното министерство. "Обръщаме се с молба към приятелите да ни доставят стари части, които можем да използваме като резервни части или за изграждане на нови инсталации, казва пред телевизията директорът на „Нафтогаз“ Сергей Корецки. Една от възможностите е от Нидерландия да замине газов кран, какъвто страната има и няма нужда от втори. В преговорния процес съгласие за помощ е дал и енергийният гигант  Shell. От съображения за сигурност не се обявява кои части могат да отидат в Украйна и кога могат да бъдат изнесени.

Бъдещата сделка по съоръженията и преместването се превръща в отворено досие за бъдещото коалиционно правителство с най-вероятен колоритен премиер 38-годишният лидер  Роб Йетен, известен като открит гей и страстен климатичен защитник. Няма съмнение, че ако поеме премиерското кресло климатът ще бъде в неговия фокус. Просто, защото професионалната му биография е неразривно свързана с тези теми. През 2017 година той влиза в Камарата на представителите именно с тези ресори.

Социалният елемент е още един фактор, който би наклонил везните в посока да се остави хранилището затворено, тъй като биха отишли на вятъра вече инвестираните милиарди евро от предишните кабинети по рекултивация и възстановяване на жилищен фонд. Разрушенията  от почти шест десетилетната експлоатация са наистина колосални. По направени проучвания на Държавния надзор на мините (SodM) възстановяването върви на приливи и отливи. При тези темпове то ще приключи не по-рано от 2034 г. По-ранен доклад на държавата казваше, че укрепването на 27 000 домове може да бъде завършено през 2028 г. През 2024 са ремонтирани едва 6000. Между 10 000 и 11 000 жилища се нуждаят от цялостно възстановяване. За целта от бюджета са отпуснати 7,5 милиарда евро за периода 2026 до 2055 година. Точно така- още три десетилетия двете най-засегнати селища Грьонинген и Северен Дренте ще усещат трусовете под жилищата и краката си – последният на 14 ноември. Няколко селища бяха разтърсени с магнитуд 3,4 по Рихер и епицентър в Зеерейп. По данни на  Института за минни щети в Гронинген само за денонощие са били постъпили лавина от сигнали за разрушения. Местните медии отчитат, че броят надхвърля. 30 от терените са окачествени като „изключително опасни“. Най-застрашените семейства са настанени във временни жилища за неопределено време докато държавата им построи нов дом.

Ново бижу като феникс сред сондажа

Новото правителство едва ли би отхвърлило с лека ръка една идея на неговите предшественици, която се превърна като визитка за страната по отношение на ВЕи иновациите. След окончателното спиране на „Грьонинген“ от кабинета тогава на марк Рюте обявиха, че на терена ще бъде построено производствено съоръжение в Северно море, за да преобразува вятърната енергия във водород. Заводът ще има капацитет за електролиза от 500 MW и се очаква да започне да функционира през 2031 г. Ще бъде свързан с офшорна вятърна ферма край бреговете на малка провинция където водородът може да бъде транспортиран до сушата чрез съществуващ газопровод за природен газ.

Проектът на предишното управление може да се разглежда и като своеобразен мост към политиката на очертаващото се климатично ориентирано правителство, начело с D66 и амбицията на страната да бъде сред деветте, които да превърнат Северно море в най-голямата зелена електроцентрала на Стария континент. Роб Йетън и неговия сформиращ се екип за нищо на света не биха желали още от първия ден да имат под прозорците гневни активисти и стотици протестиращи гръмогласни от Грьонинген и околията в защита на своя живот и жилищна сигурност.

И най-сетне „Грьонинген“ някак си не кореспондира с големите амбиции на тази страна като иновационен лидер по отношение на зелената енергия. В компанията на още 8 премиери, служебният Дик Схоф заяви, че са се подписали за повече офшорни вятърни паркове в Северно море и повече съвместни трансгранични проекти.

В съвместната декларация на Белгия, Дания, Франция, Ирландия, Люксембург, Нидерландия, Обединеното кралство, Норвегия, Исландия и НАТО под зоркия поглед на енергийният комисар Дан Йоргенсен е заявено, че възобновяемите енергийни източници са по-евтини от изкопаемите горива и могат да помогнат за понижаване на цените на енергията за домакинствата и бизнеса. 

Вижда се, че Северно море, а не „Грьонинген“ дава надежди за бизнеса и в частност този на вятърния сектор. Третата по рода си Среща на върна в Германия (26 януари) се проведе в момент когато вятърният сектор изпитва затруднения, проекти са в застой, а регулациите задушават инвеститорите. На хоризонта е намерението на Европейската комисия веднъж завинаги да прекъсне зависимостта на Европа от руския газ и гориво.