Белгия ще изпитва все по-голям недостиг на електроенергия и към 2035 година ще са й нужни поне 4,4 гигавата. Това се казва в доклад на оператора на високоволтовата мрежа Елиа, изготвен съвместно с инженерната фирма Tractebel (Engie).
Препоръката на авторите на доклада е, ако страната иска да има нова атомна централа през 2039 година, то е най-уместно още от тази да започне подготвителни дейности. Специалистите дават оптимистичен срок, но реално първите нови реактори при тези темпове може да заработят 2042-2044 година.
 |
| Снимка -личен архив |
В доклада се казва, че с оглед на търсенето, страната е изправена пред различни предизвикателства – електрически превозни средства, дигитални индустрии, центрове за данни и топлинни помпи.
Изследването също така идентифицира само два подходящи обекта в Белгия, които могат да поберат няколко реактори под налягане вода с мощност над 1 гигават всеки. Това са терени на съществуващите атомни централи „Дул“ и Tианж“.
Елия възложи проучването като част от подготовката на федералния план за развитие за периода 2028-2038 г. След консултация със заинтересованите страни, министърът на енергетиката Матьо Бие се очаква да одобри плана през май следващата година.
Белгийският кабинет с премиер Бар Де Вевер заяви с идването на власт през 2025 година, че ще рестартира ядрената програма и ще върне страната на подобаващото й място в Европа. Едно от първите решения бе да отмени стар закон, с който трябваше да бъдат закрити всички атомни електроцентрали.
С друго решение правителство реши да бъде съсобственик в две от атомните
електроцентрали и одобри да се закупят акции на държавата в новосъздаденото с
френската компания „Енджи“ дружество BE-NUC. Придобиването на акциите бе част от
споразумение между белгийската държава и Engie/Electrabel за
удължаване на срока на атомните електроцентрали Doel 4 и Tihange 3 за срок от 10
години.
Държавата създаде нова компания, която ще стопанисва
модернизираните блокове. Стъпките са съгласувани с Европейската комисия, която
е дала съгласие за държавна помощ . задълженията ще бъдат прехвърлени от
настоящата дъщерна компания „Електрабел“ към белгийската държава. Става дума за
депонирането на ядрените
отпадъци от спрените вече атомни блокове и отработеното гориво срещу еднократна
сума в размер на 15 милиарда евро.
През юни 2024 г. Белгия уведоми Комисията за плана си да
подкрепи удължаването на жизнения цикъл на два ядрени реактора с капацитет за
производство на електроенергия до 2000 MW. Месец по-късно
ЕК започна задълбочено разследване, за да оцени необходимостта,
целесъобразността и пропорционалността на мярката.
Комисията изрази съмнения относно структурата на договора
за разлика и пропорционалността на (комбинацията от) финансовите договорености,
които биха могли да освободят бенефициентите от твърде голям дял от риска,
както и по отношение на пропорционалността на размера на прехвърлените
задължения за ядрени отпадъци, припомнят от Комисията.
След направените проверки и ЕК е дала зелена светлина на проекта с бенефициенти Electrabel, дъщерно дружество на Engie S.A., Luminus, дъщерно дружество на EDF S.A., както и "BE-NUC" — новосъздаденото съвместно предприятие 50-50 между белгийската държава и Electrabel. След завършването двата модернизирани реактора ще бъдат съсобственост на BE-NUC с дял от 89,8% и Luminus с дял от 10,2%.