Производството на стомана в Германия със спад до най-ниското ниво от 2009 г.

Производството на стомана в Германия спадна миналата година до най-ниското си ниво от 2009 г. насам, по време на финансовата криза. Като причина, според браншовата асоциация Wirtschaftsvereinigung Stahl се посочва по-слабото търсене на световния пазар и вносът отвън. Общото производство възлиза на 34,1 милиона тона миналата година, което е почти 9% по-малко в сравнение с 2024 г. Ако се прелисти статистиката назад може да се види, че през 2009 г. са произведени 32,7 милиона тона стомана, коментираха данните няколко нидерландски медии.

• Още по темата: Енергоемката индустрия на ЕС през 2025: обещания и излъгани надежди | 3e-news

Специалисти на браншовата асоциация отбелязали, че производството останало значително под границата от 40 милиона тона за четвърти пореден път в историята на германската стоманодобивна индустрия, което се считало нещо като “ минимален праг за адекватно използване на капацитета на сектора. От 2018 г. насам той обаче не покрит цели 6 пъти. Затова индустрията ще остане на нивото на рецесия", казват от асоциацията

„Търсенето на стомана на германския пазар също беше изключително слабо през 2025 г. С количество от около 30 милиона тона за цялата година е много по-ниско ниското за последните 4 години, казва Керстин Мария Рипел, генерален директор на асоциацията, вижда структурните проблеми като основни причини за спада:

Около една трета от стоманата, използвана в ЕС, сега идва от страни извън ЕС като Индия и Китай. Глобалният свръхкапацитет и все по-агресивната митническа политика на САЩ допълнително влошават ситуацията. Въпреки че германското правителство и Европейската комисия започнаха да предприемат контрамерки през 2025 г., според Рипел, все още нищо не е постигнато. Натискът и темпото трябва да останат високи. „2026 трябва да бъде годината, в която трябва да се внесе сигурност на пазара“.

снимка - личен архив

Освен гаранции и сигурност на външния пазар, сдружението призовава и повече стабилност от гледна точка на електроенергията. "В момента неконкурентните цени на електроенергията са тежко бреме и в същото време и сериозно препятствие по пътя на преход към климатична неутралност," посочва още един пример за действие от страна на Европейската комисия.

Припомням, че стабилизирането на сектора е една от ключови цели, които бяха залегнали в управленската програма на втората комисия „Фон дер Лайен“. На боледуващата индустрия беше обещана финансова инжекция от над 100 млрд. евро в проекти за нисковъглеродбна стомана и подпомогне енергоемките отрасли. 

Няколко гиганти начело с ArcelorMittal директно заявиха, че ще напускат европейския пазар и ще търсят пристан в трети страни при по-добри условия. След серия от закани и откази за екологични инвестиции в началото на миналата година Брюксел предложи Пакт за чиста индустрия, който обаче никак не се понрави на бизнеса. За мениджърите е неясен и нямало конкретика как точно ще промени губещата им конкурента позиция в Европа спрямо САЩ и Китай. 

Логично, след мудните действия от страна на европейските политици, дойде и сигналът, че единственият „зелен“ завод за стомана е забуксувал още преди да заработи. Фабриката на компанията Stegra се изгражда в далечния север на Швеция има за цел да покаже, че индустрията наистина може да стане по-устойчива. Заводът е все така в статус „ процес на изграждане“, но клиенти като BMW, Volkswagen и IKEA, повлияни от зелената идея вече били поръчали тонове стомана. Сред големите вложители са няколко нидерландски компании, пенсионен фонд на държавните служители и местна голяма застрахователна компания.

И като говорим за лоши сигнали в сектора, нека се прехвърлим отвъд съседската бразда – в Лиеж. В първите дни на новата година стана ясно, че над 1300 души в завода на ArcelorMittal ще отидат на борсата след затваряне на 12 производствени мощности. Подобно на германците и в Белгия се усеща намалено търсене и икономически спад на глобалния пазар. От валонското правителство са заявили, че отчаяно правят всичко възможно да намерят купувачи на продукцията. За последните 2 години това е втори завод, който е изправен на ръба на пропастта. През 2024 година пострада и друга мощност на компанията в Гент, за който бяха отпуснати средства в размер на 250 милиона евро от фламандското правителство.

Страх несигурност от доста време тресе и Нидерландия. Базираният там индустриален гигант Tata Steel също е притеснен за бъдещето си заради политиката с вносните мита на американската администрация.

Европейската стоманодобивна промишленост генерира 80 милиарда евро на БВП на ЕС и осигурява препитание на 2,5 млн. души в 22 страни членки. Тази доходоносна индустрия обаче вече втора година продължава да бъде удряна силно от китайските си конкуренти, които „изяждат“ европейския пазар със силно занижени цени.

ЕС е на прага на нови диалози с американския президент и закана да извади своята „базука“ за която ви разказахме в 3Е News. Големите стоманодобивни гиганти на Стария континент също използват повода отново и отново да надигнат глас срещу бездействието на Европейската комисия, че не прави нищо за техния интерес.