ЕС е готов да дава „колкото е необходимо“ за енергетиката в Украйна

Украйна и Русия вече четвърта година водят пълномащабна война. От първия ден Европейският съюз, неговите партньори по света, индивидуално страните-членки и финансови институции заявяват, че ще подпомагат украинския народ с финансова и хуманитарна помощ. При всяко посещение на европейска земя президентът Володимир Зеленски получава уверение, че лидерите на общността ще подпомагат „колкото е необходимо и докато е нужно“ страната и нейната инфраструктура, особено в тежките зимни месеци (думи, изречени от Урсула фон дер Лайен, Антонио Коща и Кая Калас).

Снимка от видеоклип на Съвета на ЕС

Последната такава инициатива е на Европейската комисия Европейската инвестиционна банка, които на 29 януари са предоставили на Киев допълнителни 50 милиона евро на държавната енергийна компания „Нафтогаз“ за отопление и енергоснабдяване за домакинствата и бизнеса в цялата страна. С този заем, предоставен чрез създадения финансов „Механизъм за Украйна“ общата подкрепа на ЕС за спешни покупки на газ за зимата на 2025-2026 г. възлиза 977 милиона евро.

Комисарят по разширяването Марта Кос заяви, че наред с парите се разглеждат и други възможности за навременна подкрепа на над един милион крайно нуждаещи се украинци в най-студените дни от годината като осигуряване на генератори. Те са получили като дарение над 447 аварийни генератора за 3,7 милиона евро от стратегическите резерви на фонда rescEU, разположени в Полша за възстановяване на електрозахранването на болници, убежища и критични услуги. Те ще бъдат разпределени от Министерството на развитието на общностите и териториите на Украйна в сътрудничество с Украинския Червен кръст до най-засегнатите общности. Новата пратка ще бъде добавена към вече разположените 9 500 генератора, предоставени от ЕС.

По данни на Европейската комисия от началото на пълномащабната инвазия на Русия, ЕС е предоставил над 160 000 тона помощ чрез Механизма за гражданска защита. Това включва твърди горива, отоплителни уреди, генератори и аварийни отоплителни точки.

От началото на военните действия руската армия е нанесла щети на над 64 000 енергийни съоръжения беше отчетено по време на заседание на ресорните военни министри от общността в Брюксел.  

Продължават да пристигат и индивидуални помощи от отделните страни членки. Германия е обещала да подпомогне с нови 100 милиона евро помощ за стабилизиране на разрушената инфраструктура към вече предоставените 35 милиарда евро под формата на  хуманитарна подкрепа, директни плащания или оръжия. Следващите години предвидената сума от целия блок възлиза на 50 млрд. евро.

Европейската комисия и работи по нов пакет за енергийна сигурност, който да осигури устойчивa, сигурнa и конкурентоспособнa енергийна система за Украйна, обяви председателят на ЕК Урсула фон дер Лайен по време на едно от посещенията си в Киев. Освен това ще се използва пълния потенциал на огромните газови хранилища на Украйна, 80% от които са разположени близо до държави членки на ЕС.

Единен пазар

Брюксел работи и по ускорено законодателство, така че да може страната да се свърже с свърже с европейския пазар до началото на 2027 г. Това можело да се случи обаче, ако Киев ускори необходимите пазарни реформи. В разработен пакет са заложени няколко компонента: улесняване на интеграцията на пазара на електроенергия с ЕС до пролетта на 2027 г., заедно с Молдова; подпомагане финансирането на покупките на газ чрез Механизма за Украйна, за да се гарантират достатъчни запаси от газ; ускоряване на инвестициите във възобновяема енергия, добавяйки до 1,5 GW производствен капацитет, което представлява 25% увеличение на общия капацитет за производство на възобновяема енергия в Украйна.

Инфраструктура

С европейски средства също така непрекъснато се възстановява инфраструктура и се изграждат нови ВЕИ мощности. По данни на украинската страна по време на заседание на Съвета на ЕС стана ясно, че за четирите години са нанесени щети на над  64 000 енергийни съоръжения. През 2025 година енергийният министър Герман Галусченко апелира за съдействие по опазване на важната критична инфраструктура, противовъздушна отбрана и в борбата с хибридната война. В тази насока с индивидуални инициативи се отличава Нидерландия, която до момента е предоставила 6 милиарда евро под формата на военна техника и оборудване. Сред най-големите помощи са  изтребители F-16, изтребители и системи за противовъздушна отбрана, дронове, радари, боеприпаси за танкове, джипове Mercedes-Benz, медицински консумативи.

Паралелно десетки неправителстени организации и доброволци са непрекъснато активни и търсят средства За една от тях, вече съм разказвал в своя кореспондеция през миналата година, която е е разработила лодка с дистанционно управление, за да направи доставките в размирните райони по-безопасни.Проектът е създаден от организация Protect Ukraine и са я кръстили аквадрон. Иноватиното средство вече е предадено на украински представители в Амстердам. Основателят на сдружението Яп Схолтен смята, че трябва да има повече подобни възможности за оказване на помощ.

Равносметката

От справка на Съвета на ЕС става ясно, че идните години сумата драстично ще набъбва под формата на пряка субсидия, хуманитарна подкрепа и средства от бюджетите на отделните членки.  От началото на военната агресия на Русия ЕС държави членки са предоставили близо 135 милиарда евро в подкрепа на Украйна и нейния народ, включително 48,7 милиарда евро в подкрепа на украинските въоръжени сили. 

Между 2021 г. и 2024 г. общите разходи за отбрана на държавите членки са нараснали с повече от 30 % до 326 милиарда евро, което е приблизително 1,9 % от БВП на ЕС. Очакванията са до 2027 г. разходите да нараснат с още над 100 млрд. евро.

Мерц отсече: Членство, абсурд през 2027!

Кратката хронология показва, че страната получава милиарди евро помощи за възстановяване и реформи по пътя си към членството в ЕС. Дали обаче ще е готова за следващата година? За германския канцлер Олаф Мерц е „абсурд“. Присъединяването на а 1 януари 2027 г. е изключено. Няма да се случи. Тези процеси обикновено отнемат няколко години“, заявява той в коментар пред списание Stern. Сред скептиците е сръбският президент Александър Вучич. Лидери от различни партии на политическия спектър също периодично са се изказвали скептично около напредъка и пълноправното членство.