Как да събереш 5% от БВП за отбрана – по-високи данъци, ДДС, дълг

Всички страни-членки на НАТО, с изключение на Испания, единодушно постигнаха съгласие по нов стандарт на НАТО - 5% от БВП за отбрана. За Нидерландия например това са почти 50 милиарда евро. Но как се набира тази огромна сума, пита местният телевизионен канал RTL и разглежда възможностите.

A Portuguese Air Force F-16 taking off at Andravida airbase. Снимка: Аудиовизуална служба на ЕС

Планът на НАТО е 3,5% трябва да отидат за чисти разходи за отбрана и 1,5% за разходи, които са от полза за отбраната, като киберсигурност или подобряване на пътища и мостове. Някои от държавите, сред които Белгия, заявиха, че ще е много трудно изпълнението на тази цел.

Медията тръгва от там, че при сегашното положение от 2% от БВП от бюджета отиват за отбрана 22 млрд.евро. При новото споразумение ще са нужни още 28 милиарда евро.

Правителството има  3 опции – набиране на повече пари като увеличи данъците, орязване на бюджетни дейности или увеличаване на националния дълг.

Ако се тръгне по линия на данъците – някои от тях трябва да скочат с около 7%. Ако се погледне към ДДС, то сегашният 21% трябва да бъде увеличен на 30%, сочи симулационния анализ на медията

Проблемът не е в парите

И докато правителството умува как да намери нужните милиарди, друга треска ги тресе фирмите от индустрията, допълва в свой очерк специализираният икономически сайт Ню Ен Ел, който накратко илюстрира настроенията с коментари на няколко премиери и специалисти.

"Заплахата от Русия е толкова голяма, че Европа трябва да се индустриализира отново", казва полският външен министър Радослав Сикорски и апелира към колегите си, че "колкото по-рано, толкова по-добре. Трябва да приключим с това (индустриализацията б.а.) до 2030 г.", добавя датският премиер Мете Фредериксен.

Както се казва винаги има едно „но“ и то е изречено от  професора по икономическа история в университета "Еразъм" в Ротердам. "Но ние нямаме хората, заводите и материалите, за да отговорим на това гигантско ново търсене в отбраната".

Медиите в Нидерландия обръщат внимание на факта, че от мощна силна в отбраната са останали едва "няколко компании“, които в последните години на практика кретат в сравнение с края на Студената. Една от тях е корабостроителниците Damen, в момента разтърсена от икономически проблеми, които едва ли ще се решат скоро. Според Клеман този проблем с финансирането и състоянието на компаниите в отбраната се среща в повечето страни-членки на НАТО.

"Въпросът е не само как трябва да се направи цялото това преоборудване, но и какво трябва да произвеждаме", допълва колегата си изследователят Ерик Стайнман от института Клингендал.

"Първо трябва да знаете за какви заплахи трябва да се подготвите, преди да можете да определите от какво трябва да се защитите."

Стайнман също така очаква, че европейската индустрия няма да може да отговори на гигантското търсене на отбраната през следващите години. Ето защо, според него, трябва да погледнем критично на това, от което наистина се нуждаем – да се подреди логически ред какво може да се направи сега и какво може да се направи по-късно?

Експертите обръщат внимание и на факта, че западните страни станаха до голяма степен зависими от азиатските. „Но ако избухне военен конфликт, може да се окаже, например, Китай да застане на страната на врага. След това страната може да реши да спре доставките на суровини или материали за страните-членки на НАТО. Тогава веднага се оказваме в беда", предупреждава Ерик Стайнман. Според него е необходимо западните страни отново да станат по-самодостатъчни.

По време на срещата на върха на НАТО беше предупредено, че Русия сега произвежда повече оръжия и боеприпаси, отколкото се използват във войната срещу Украйна. Страните-членки на НАТО се нуждаят от една година за това, което Русия произвежда за три месеца.