Белгия слага камери в Северно море

Photo: Nos.be

Белгия засилва сигурността около критичната си инфраструктура като ще инсталира фиксирани и мобилни камери в Северно море, съобщи в. Sudinfo.

Мерките се предприемат, за да не се стига до саботажи като при "Северен поток 1" и "Северен поток 2" в Балтийско море през септември.

Министърът на Северно море Винсент Ван Куикенборн (Open VLD) потвърди, че такава техника ще бъде поставена.

От 1 януари камерите за наблюдение ще бъдат разположени в Северно море, за да се наблюдава критичната инфраструктура като вятърни турбини или бъдещия енергиен остров, казва още министърът.

С 50 000 преминавания годишно Северно море е по-натоварено от всякога. Следователно Законът за морската сигурност, който регулира безопасността по море и в пристанищата, се нуждаеше от подновяване. Освен това руската инвазия в Украйна показа, че критичната инфраструктура в белгийската част на Северно море - 2,2 гигавата вятърни турбини, изходът в морето и десетки подводни кабели и тръбопроводи - трябва да бъде защитена от саботаж и шпионаж, допълват електронните издания focus-wtv и Nieuwsblad като се позовават на агенция Белга.

Медиите поясняват факта, че до момента не е било възможно да се инсталират подобни съоръжения, тъй като законът, който регулира неприкосновеността на личния живот, не е адаптиран към ситуацията в морето.

От 1 януари обаче, след издаден кралски указ, е позволено  интелигентните стационарни и подвижни камери автоматично да разпознават плавателни съдове. Устройствата могат да бъдат инсталирани на борда на лодки или самолети или да работят чрез дронове.

За да се гарантира неприкосновеността на личния живот, всеки, който използва камера в морето, трябва да спазва законодателството на GDPR и следователно да води регистър за начина, по който се обработват данните и как могат да се гледат изображенията.

Законодателният текст беше одобрен от Камарата на представителите през юли, а кралският указ е публикуван в Държавен вестник.

Повредата на газопроводите, свързващи Русия с Германия, миналия септември в Балтийско море постави страната в бойна готовност. 

Министърът на енергетиката Тине ван дер Стратен незабавно поиска проверка на съоръженията. "Сигурността на енергийната инфраструктура в Европа и в Белгия е от жизненоважно значение за гарантиране на нашите доставки на газ, електричество и петрол", коментира тя тогава.

САБОТАЖ?

„Северен поток 1“ (Nord Stream) преминава по дъното на Балтийско море и свързва руския град Виборг с германския Грайфсвалд. Газопроводът „Северен поток“ е дълъг е 1224 км. В строежа участват Русия, Германия, Нидерландия и Франция.

"Северен поток 2" (Nord Stream 2) също преминава по дъното на Балтийско море, свързва руското пристанище Уст-Луга с германския Грайфсвалд. Тръбата е дълга 1234 км. В проекта участват Русия, Германия, Дания, Финландия и Швеция.

Video: Euronews.com

Налягането по тръбите на двата ключови газопровода значително намаля, след като на 26 септември беше съобщено за изтичане на газ първо по новата, а впоследсвие бяха открити пробойни и в старата инфраструктура. Редица страни от Западна Европа, начело с Дания, Германия, Полша и Швеция, се обединиха около предположението, че течовете са след целенасочени атаки.

Операторът Nord Stream съобщи, че разрушенията са с "безпрецедентен характер" и не се нае със срокове за възстановяване на щетите. Шведската сеизмологична мрежа допълни, че става дума за мощни взривове.

Русия определи ситуацията като "безпрецедентна". "Изключително сме обезпокоени от тези новини", коментира говорителят на Кремъл Дмитрий Песков.

ЗАГУБИ

По оценки на Датската енергийна агенция най-малко 779 милиона кубически метра са освободени в атмосферата за периода 26 септември - 10 октомври, когато се предполага, че е загубено цялото налягане. Само в рамките на този период щетите от загубения газ се оценяват на 2 млрд. долара. Отделно тепърва изчисления водят и самите акционери.

Нидерландският акционер Gasunie обяви, че е застрашен да загуби 240 милиона евро. През 2007 той инвестира около половин милиард евро през 2007 г., за да участва в проекта на "Газпром". Компанията вече отписа 268 милиона евро от инвестицията си миналото лято заради зачестилите прекъсвания на руските доставки.

Германската енергийна компания Uniper също отчете загуба от 12,3 млрд. евро за първото полугодие и смело заяви, че се е превърнала в "пионка" на конфликта между Русия и Украйна  като е изтласкана до "ръба на несъстоятелността“, пише Finansial Times.

Главният изпълнителен директор на Uniper Клаус-Дитер Маубах предупреди още през лятото, че Европа е изправена пред мрачна енергийна перспектива тази зима.