Повече от година жителите на нидерландското селище Грьонинген дишат малко по-спокойно след окончателното затваряне на най-голямото газово находище в Европа. Оказа се обаче, че тяхното спокойствие е било за кратко, тъй като възникват нови страхове – този път с добива на сол.
 |
| Screenshot: nos.nl |
Под техните крака и домове се намира една от най-големите кариери да извличане на сол за промишлеността, чиито лиценз бе удължен с още десет години. Държавата, в лицето климатичното министерство, даде зелена светлина на концесионера Nobian за извличане на още от ценния ресурс, въпреки протеста на местните, съобщава обществената телевизия Nos и техните регионални колеги от RTV Noord.
В мотивите, под които се е подписала ресорният министър Софи Херманс, е посочено, че солта, добита в Нидерландия, е с висока концентрация, ценен продукт в чужбина и е от съществено значение за промишлените процеси, сред които производството на хлор“. От производителя допълват, че техният продукт е незаменима част от промишлеността на пристанището в Ротердам.
Добивът на сол се извлича от пещери на дълбочина между 500 и 1600 метра и дължина до километър и половина. След направени проучвания от сеизмологичен институт е доказано, че извличането на сол също крие рискове от пропадане, но е далеч по-безопасно в сравнение с газовите сондажи.
Наред с трусовете и рисковете от пропадане на терена, местните се притесняват и от евентуални изтичания на саламура в почвата в случай на некачествено запечатана камера.
В свое становище контролният Държавния надзор на мините (SodM) поставя под съмнение методът, при който изчерпана мина се запечатва с циментова тапа. Според експертите рискът от напукване се приемал твърде лекомислено от компанията.
За да тушира напрежението поне малко по време на лятната си ваканция, министърът на климата наредила на концесионера да направи допълнителни полеви тестове на циментовите тапи и да изготви експертен анализ за степента на пропадане на земята.
Въпреки всички опасения и много „ако“ в концесионната процедура, екологичното министерство на Нидерландия е дало разрешението и смята, че процесът по извличане е „безопасен“, а фирмата се отнася към природата и живота на хората „отговорно“. Не така обаче мислят хората. Засега решението остава. Министерството обаче е в оставка, а както казваме ние -наесен с песен и нови избори в Нидерландия.
През 2024 г. Нидерландия спря добива на газ от най-голямото находище в Европа - 337 кладенеца, разпръснати на 24 места. Разрушенията от почти шест десетилетната експлоатация са колосални. По направени проучвания на Държавния надзор на мините възстановяването върви на приливи и отливи. При тези темпове то ще приключи не по-рано от 2034 г. Между 10 000 и 11 000 жилища се нуждаят от цялостно възстановяване. За целта от бюджета бяха отпуснати 7,5 милиарда евро за периода 2026 до 2055 година.
Върху част от терените правителството обяви, че иска да построи голямо производствено съоръжение в Северно море за преобразуване вятърната енергия във водород. Заводът ще има капацитет за електролиза от 500 MW за производство на зелен водород и се очаква да започне да функционира през 2031 г. Плановете са да бъде свързан с офшорна вятърна ферма край бреговете на северната провинция, където водородът може да бъде транспортиран до сушата чрез съществуващ газопровод за природен газ.