Вододел в ЕС: Или санкции срещу Израел, или всяка страна сама ще решава

Копенхаген посрещна външните министри на ЕС с плакати „ЕС: санкции срещу Израел сега". Десетки активисти пък огласиха конферентния център в датската столица с викове: Свободна, свободна Палестина", разказват кореспондентите на обществената нидерландска телевизия „Нос“ и същевременно подчертават, че обществените настроения няма как да не бъдат подминати от министрите.

Picture: Nos.nl

Външните министри се събират в момент когато всички решения са на фаза глух коловоз. Отделните страни членки са разкъсани по отношение на санкциите срещу Израел. От месеци няма единно становище. Ако и сега не се стигне, най-вероятно ще се премине във фаза всяка страна членка на ЕС сама да решава дали да налага санкции. 

Едно от възможните решения бе да се блокират европейски програми в областта на науката. 

Но и досега няма категорично решение на Брюксел няма достатъчна подкрепа например за спиране на търговските ползи на Израел с ЕС или частично спиране на сътрудничеството в научноизследователските програми. Отявлени поддръжници на палестинската кауза, сред които Ирландия и Испания настояват за много по-твърди действия от страна на ЕС. Унгария и Чехия смятат, че наказателните мерки не подлежат на договаряне, а Израел вече не отговаря на условията за сътрудничество с ЕС. По-голямата част от 27-те държави са някъде по средата.

Последният път когато министрите се срещнаха в края на юли, върховният представител на ЕС за външната политика и сигурността Кая Калас гарантираше повече помощ. Празни обещания според хуманитарните организации.

И така натискът върху министрите на ЕС се увеличава, отбелязва нидерландската телевизия, която е потърсила за коментар изпълняващия длъжността временен служебен външен министър Рубен Брекелманс. Заедно с шведския си колега са изготвили отворено писмо до останалите министри на блока, че трябва да се направи повече, за да накарат израелското правителство да промени курса.

Ако не е възможно да се намери европейско единство, страните ще трябва да работят сами с наказателни мерки срещу Израел. Няколко бивши посланици на ЕС предлагат край на безвизовото пътуване за израелците.

Нидерландската телевизия припомня, че единствено Ирландия беше първата страна от ЕС, която се изказа критично за войната на Израел след клането на Хамас на 7 октомври, докато повечето европейски страни все още подкрепяха израелското правителство. Ирландците винаги са били ангажирани с палестинската кауза.

През 1980 г. те бяха първите в ЕС, които призоваха за независима палестинска държава. Това отношение е свързано със собствената им колониална история. Точно както палестинските територии са окупирани от Израел, ирландците виждаха себе си доминирани от британците в продължение на векове.

Ирландия призна Палестина за независима държава, подкрепи жалбата на Южна Африка за геноцид в Международния съд на ООН и иска да въведе забрана за внос на продукти от израелски селища в окупираните територии.

Битката за решение тепърва се разраства в Германия, отбелязва кореспондентът на телевизията в страната. Канцлерът Мерц изненадал с решението си както парньори, така и критици когато частично спрял износа на оръжие за Израел, защото можело да се използва в Газа за военни престъпления. Решението било добре прието от неговата социалдемократическа коалиционна партия ГСДП, която подобно на мнозинството германци, смята, че трябва да се предприемат по-твърди действия срещу Израел. Мерц обаче получил остри критики от собствената си партия ХДС/ХСС. Съпартийците му са убедени, че с това решение Израел е изоставен. Смята се, че Мерц е скъсал с Staatsräson, историческото задължение на Германия да гарантира сигурността на Израел. Поради тези специални отношения с Израел Германия винаги е забавяла или блокирала мерките на ЕС срещу Израел. Критиците се опасяват, че Мерц ще подкрепи европейските санкции.

Снимка по време на неформалното заседание в Дания. / Пресслужба на Съвета на ЕС

Натискът в отделните страни членки за решение е очевиден. Нараства обаче и социалният натиск извън политическите среди. В авиационния сектор се появиха индикации, че трябва да се подкрепи независимостта на Палестина. Няколко случая шокираха световната общественост. Първо синдикатите на белгийското летище „Завентем“ призоваха своите членове да не обслужват самолети на държавната израелска компания „Ел Ал“. Френски диспечер пък наруши авиационен закон и „замърси“  насочващ разговор с израелски самолет като заяви „Свободна Палестина“.

Политическата криза с липсата на вземане на решение срещу Тел Авив видимо се разраства и подкопава правителства. Първо се стигна до колективни оставки в служебната власт на Нидерландия. Последваха сигнали и в съседна Белгия, че примката около врата на премиера Бард де Вевер се затяга. Коалиционна партия и външния министър на страната Максим Прево заявиха в прав текст, че ако не се вземат твърди мерки срещу Израел, той е готов да играе „контра“ и да саботира други ключови проекти, внесени от коалиционните партньори - партията на премиера N-VA) и на франкофоните MR.  „Не мога да си представя, че Белгия ще се причисли към малкия клуб от държави, които не признават Палестина. Ако пропуснем тази възможност, това ще бъде катастрофално за международния имидж на Белгия, казва министърът.

Oт страните в региона единствено Франция обяви, че ще признае Палестина през септември. „В съответствие с историческия си ангажимент за справедлив и траен мир в Близкия изток, реших, че Франция ще признае държавата Палестина“, обяви през юли през социалните мрежи президентът Еманюел Макрон.         

В своя декларация на 27 партньорски държави, сред Великобритания, Япония, Канада, Австралия, се призовава Израел незабавно да осигури достъп на хуманитарна помощ до обсадената палестинска територия. 

„Гладът се случва пред очите ни. Необходими са спешни действия, за да се спре и обърне гладът“, подчертават външните министри на страните, сред които са още Франция, Италия, Испания, Ирландия, Нидерландия и скандинавските държави. Подпис под декларацията са поставили и върховният представител на ЕС по външната политика Кая Калас, както и двама членове на Европейската комисия. От разпространеното съобщение на Комисията към 12 август се вижда, че подпис на българския външен министър Георг Георгиев липсва.

Дания поема председателството на ЕС в много критичен момент както по отношение на агресивната война на Русия в Украйна, така и по отношение на катастрофалната и неприемлива хуманитарна ситуация в Газа, казва министърът на външните работи Ларс Льоке Расмусен. „Нямаме привилегията да се съсредоточаваме върху една криза в момента. Трябва да сме в състояние да се справяме с много едновременно. Ще продължим непоколебимата си подкрепа за Украйна и ще увеличим натиска върху Израел да промени курса", заявява в откриващата си реч той пред външните министри.