Всичко за мен

Моята снимка
Казвам се Апостол Апостолов и съм икономически журналист повече от 20 години. Работил съм за Деловия портал Econ.bg, електронното издание както и негов кореспондент от Лондон. Работил съм за телевизиите Bulgaria On Air и Канал 3, както и агенция БГНЕС. В момента съм кореспондент за специализирния портал 3E News. От 2020 година живея в Белгия. Блогът ми развивам от началото на 2012 година с теми в енергетиката, инфраструктура, ВЕИ. Интерес за мен представлява политиките в района на БЕНЕЛЮКС. .................... Ik ben Apostol en ik ben geboren in Bulgarije. Ik woonde vroeger in Sofia, maar nu woon ik in Hasselt. Ik heb interesse voor energie en politiek.

сряда, 27 август 2025 г.

Дания планира да залеси 10% от площта си до 2045 г.

10% от общата територия на Дания трябва да бъде обхваната от гори, предвижда национална стратегия до 2045 година. За целта ще се разчита на европейските фондове. Като за начало правителството е поискало от Европейската комисия одобрение на държавна помощ в размер на 626 милиона евро (4 672 милиона датски крони).

Снимката е илюстративна. Личен архив

В мотивите е написано, че сумата ще помогне за националните цели в контекста на Общата селскостопанска политика. Очакванията са, че с този проект ще се смекчат последиците от измененията на климата през следващото десетилетие.

Още по темата: От изчезващата сьомга на Норвегия до оголената Амазонка 

Собствениците на залесените терени ще бъдат компенсирани с част от тези пари. Друга част ще бъде заделяна за засаждане, рекултивация, за закупуване на млади фиданки и за тяхното бъдещо поддържане. Програмата по план трябва да бъде приключена в края на 2030 година.

След преглед на изложените мотиви, Комисията е дала зелена светлина на проекта и смята, че схемата под формата на преки безвъзмездни средства за собствениците на земеделска земя е подходяща за залесяване и ще покрие до 100 % от допустимите разходи.

В мотивирания отговор на ЕК се казва, че исканата няма да окаже влияние върху конкуренцията и търговията между държавите членки.

Още 2022 г. Европейската комисия е разработила подобни насоки за развитие на селското стопанство, които  имат за цел да помогнат на държавите членки да разработят национални мерки и да постигнат националните цели и целите на ЕС с възможно най-ниски разходи за данъкоплатците и без неоправдано нарушаване на конкуренцията на единния пазар.

Правителственият план е приветстван от комисаря за чистия, справедлив и конкурентен преход Тереза Рибера, според която резултатите ще донесат трайни ползи за изменението на климата и ще отговорят на няколко предизвикателства като намаляване на CO2, опазване на биологичното разнообразие, намаляване на азота и опазване на питейната вода. 

Стратегията на Дания идва в момент, в който целият Европейски съюз е под натиск в търсене на решения срещу обезлесяването, замърсяването и влошаването на състоянието на местообитанията.

По данни на Европейския парламент всяка година недостиг на вода засяга 20% от територията на Европа и 30% от населението.

За повече подобни мерки като датската призова и по време на една от сесиите си Парламентът и поиска от ЕК адаптирането към климата да бъде интегрирано в секторните планове.

Бъдещето на горите и политиките по залесяване са теми, които предстои широко да се обсъждат и на предстоящата глобална климатична конференция през ноември в Бразилия – COP 30.

Бъдещето на горите заема много важно място в дневния ред на борбата с изменението на климата и за домакините на форума, които също разработват подобна схема на Дания за залесяване на 6 милиона хектара в Амазония до 2030 г. и на още 18 милиона до 2050 г. 

Бразилците ще разчитат на инвестиции от частния сектор и капиталовите пазари, които се интересуват от въглеродни сертификати. Подобен инструмент впрочем се опитва да внедри и Европейската комисия с новата пътна карта за опазване на природата, обявена през юли. В документа се говори за природни кредити, които ще се отпускат като финансов инструмент. Един от възможните обекти за финансиране са влажните зони и местообитанията, за да се увеличи биоразнообразието. Тези области са допълнителен източник на доходи за земеделските стопани, лесовъдите, рибарите и всички останали общности, които живеят около тях.