От край време колелото е неразривна част от същността на белгиеца. От най-ранна детска възраст се учи, че то е здраве. Белгиецът при всяка възможност е на колело- до магазина, в парка, на работа.
Белгийското правителство залага на велосипеда като приоритетна политика във федералния икономически план, става ясно от публикувано съобщение след проведено заседание.
 |
| Сред красивата белгийска природа близо до нидерландската граница |
В
икономическата стратегия с предвидените инвестиции и в момента съществува мярка
под името „Бъди велосипедист“ (Be Cyclist). След разглеждане министрите са решили, че тази мярка има
своето място и може да се превърне като мощен инструмент за стимулиране на
белгийците да оставят автомобилите. Планът, според вносителя министъра на
мобилността Жан-Люк Крюк, изпълнява целите на федералното
коалиционно споразумение за популяризиране на велосипеда като пълноценен,
устойчив и здравословен транспорт в Белгия.
Be Cyclist
2026-2029 е изграден върху три стратегически цели: федералната политика да подкрепя
мерки, насочени към повишаване на конкурентоспособността и привлекателността на
велосипеда в сравнение с моторизирания транспорт; разработен план за
подобряване на пътната безопасност; велосипедът като икономически лост за
въздействие между икономика, индустрия и граждани. Планът признава потенциала
на колоездачния сектор по отношение на иновации и заетост и подкрепя
инициативи, които насърчават устойчив икономически растеж.
Планът цели да
въведе интегриран и структурен подход за увеличаване на използването на
велосипедите в Белгия и по този начин да допринесе за по-устойчива,
по-безопасна и икономически по-силна система за мобилност.
Велосипедът като
основно превозно средство бе предпочетено от белгийците първо по време на
корона пандемията и след двете вълни от шокови поскъпвания на горивата заради
войната в Украйна и последвалата в Близкия изток. Честа гледка сутрин и вечер е
да се образуват тълпи от колелета по веломагистралите, претъпкани паркинги и
нахвърляни колелета заради липсата на места.
Интерестът към колелото сее подсилва и от стимулите, въведени от работодателите като възможност за закупуване на нови и плащане за изминат километър. Последните правени данни на Федералната публична служба за мобилност и транспорт през 2024 година са показали, че над 14% от белгийските служители са започнали да ходят на работа основно с колело заради допълнителните пари към заплатата. Условието е обаче да се ходи на работа с обикновено колело, а не със такова на батерии или скоростно.
Снимка: Личен архив
За периода
2022-2025 над 71% от работодателите в страната казват, че са въвели поне една
мярка за насърчаване на колоезденето. Най-честата е да се изплаща към заплатата
„бонус“ за изминат километър между 25 и 27 цента. Сумата дори беше официално
включена като анекс в годишния колективен трудов договор. За да получат
парите към месечните си заплати, служителите трябва да изберат един маршрут, по
който ще се движат, да го представят пред работодателя и по този начин да бъдат
фиксирани точните им километри.
За велосипеда
като част от ДНК-то на Белгия подробно съм разказвал в статията си Трафик без отпечатък – как се дава път на
повече велосипеди.
Велосипедната
инфраструктура също е изключителен приоритет в Белгия и отделните провинции
всяка година отделят милиони евро в проекти за нейното подобряване. В страната
има близо 4000 км инфраструктура (2700 във Фландрия и 1480 във Валония и
Брюксел). В това число влизат огромни веломагистрали, междуградски пътища,
локални комбинирани пътеки за колелета и пешеходци, специални маршрути за
трудноподвижни хора или за инвалидни колички.
Всяка провинция
определя със свои методи как ще усвоява средствата, какви проекти са
приоритетни за съответната година и кои може да стоят „на трупчета“ като
резервни. По този начин 5 фламандски провинции са извели като изключителен
приоритет реновацията и изграждането на нова велоинфраструктура, а инвестициите
пропорционално растат. За сравнение през пандемичната 2020 г. по проекти в
инфраструктура за безопасно колоездене само във Фландрия са инвестирани 180
млн.евро. През 2021 година те са скочили почти двойно – до 355 млн., за 2022 г.
- 328 млн., а за 2023 – 303 млн. Проектите варират от нови велосипедни алеи, магистрали,
сигнализация, светофари, тунели, мостове и др.