Европейският съвет прие редица препоръки, по инициатива на белгийското председателство, свързани с приоритетите европейската промишленост. Повишаването на конкурентоспособността трябва да бъде на челно място в политическия дневен ред на следващата Европейска комисия, става ясно от разпространено съобщение до медиите.
В заключенията се анализира положението на промишления сектор на ЕС, проучват се начини за подобряване на иновациите, достъпа до финансиране и бизнес средата за производителите и се предлагат основните принципи, залегнали в основата на бъдещата промишлена политика на ЕС.
Амбициозните цели на Съюза за водещи позиции в областта на цифровите технологии и неутралност по отношение на климата предлагат важни възможности за изграждане на водещи позиции в промишлеността и създаване на висококачествени работни места.
С новия мандат на Европейската комисия трябва да се положат градивните елементи на бъдещата промишлена политика и да се дадат насоки за пътя напред към ново споразумение за европейска конкурентоспособност, заявява фламандският министър на икономиката, иновациите, труда, социалната икономика и селското стопанство Йо Бронс.
На фона на значителните технологични, икономически и геополитически промени Европа се нуждае от конкурентоспособна промишленост със силна производствена база, за да стимулира иновациите, производителността, качествените работни места, устойчивостта и растежа.
Промишлеността на ЕС обаче е изправена пред много предизвикателства, включително нарастващата конкуренция в световен мащаб и последователните кризи (например COVID-19, руската агресивна война срещу Украйна, напрежението в Червено море и др.), които обтегнаха веригите за доставки и повишиха цените на енергията.
Приетият на 24 май документ подчертава значението на зеления и цифровия преход, който създаде както възможности, така и предизвикателства за предприятията и гражданите.
В заключенията се препоръчва да се даде приоритет на технологичните области, които са от решаващо значение за икономическата сигурност на ЕС.
Иновации и
конкурентоспособност
Финансиране и индустриална политика
Финансирането също се разглежда и е основен градивен елемент на промишлената политика на ЕС. Поради това в заключенията се проучва как да се стимулират инструментите за частно и публично финансиране, като същевременно се запазят политиките в областта на конкуренцията и държавната помощ.
За да се подобри финансирането, наред с другото, в заключенията се призовава за напредък в съюза на капиталовите пазари и използването на съществуващи инструменти като Европейската инвестиционна банка, политиката на сближаване, важни проекти от общ интерес (IPCEI) и програмата InvestEU.
Освен това съществуващите европейски механизми за финансиране следва да бъдат оценени и, ако е необходимо, подобрени, следва да бъдат проучени структурни начини за увеличаване на частните инвестиции, и накрая, Комисията е призована от Съвета да прецени дали инструментариумът за финансиране на промишлеността е ефективен за своевременното постигане на общите цели на Съюза.
Подобряване на
бизнес средата
В заключенията на Съвета се подчертава необходимостта от създаване на подходящи рамкови условия за успех на промишлеността. Това включва добре функциониращ единен пазар; ясна регулаторна рамка, която улеснява инвестициите, като същевременно защитава конкуренцията; енергиен пазар, който осигурява устойчива, сигурна и достъпна енергия; добре обучена и висококвалифицирана работна сила; открита и амбициозна търговска политика; стандарти за качество; и защитата на интелектуалната собственост и валоризацията на знанията.
Съвместни бъдещи
действия
И накрая, в заключенията се призовава за всеобхватна европейска промишлена политика, която да е в съответствие със зелените и цифровите приоритети на Съюза. Бъдещата рамка на промишлената политика на Европа следва да се основава на основани на факти инструменти, показатели, пазарни принципи и основни икономически прогнози и констатации. Тя следва също така да интегрира най-новите икономически резултати в анализа на промишлената политика и да включи екологичните, устойчивите, устойчивостта и социалните фактори в своите базови модели, които идентифицират потенциалните стратегически бъдещи пазари за растеж.
Бъдещата индустриална политика на ЕС трябва да се основава на съществуващата индустриална стратегия на ЕС за 2020 г. и нейната актуализация, индустриалния план на Зелената сделка за 2021 г. и цифровото десетилетие, а също така трябва да вземе предвид неотдавнашното законодателство като Закона за чиповете, Закона за критичните суровини и Закона за индустрията с нулеви нетни емисии.