Водородните проекти и инвестициите във вятърни турбини са важни стълбове на енергийния преход. Изследванията показват, че в тази насока Китай има почти монопол и играе все по-важна роля в електролизаторите, които са необходими за производството на водород, Според нидерландския научен TNO и изследователската агенция HCSS.
 |
| Picture: Личен архив |
Това можело да доведе до големи рискове. Например, енергийният преход може да стане много по-скъп или по-бавен, ако Китай реши да повиши цените или да направи достъпни по-малко продукти.
Освен това изследователите посочват, че китайският пазар често остава затворен за западни компании. В резултат на това е много по-малко зависим от други страни.
Според експертите, една от възможностите, който не е все пак препоръчителна, е ЕС да ограничи китайските компании от големите договори в Европа като въведе и по-строги правила за китайските продукти по отношение на околната среда, безопасността и условията на труд, допълва нидерландският икономически сайт nu.nl.
Изследователите са единодушни, че не е добра идея да се спре напълно сътрудничеството. Според тях е необходимо отговорно сътрудничество.
"Въпросът, който възниква е: ще избере ли Европа по-евтини китайски електролизатори или инвестиции в по-скъпи, патентовани алтернативи за дългосрочна сигурност?".
Ако ЕС наистина избере китайски продукти, съществува риск. Отношенията могат внезапно да се влошат поради геополитическо напрежение, което може да забави изграждането на нови вятърни турбини.
 |
| Picture: https://environment.ec.europa.eu/ |
На този етап изглежда, че опасенията на експертите са напразни, защото на практика Брюксел и Пекин вървят в посока за насърчаване на икономическите дейности и в частност кръговата икономика.
Според подписан нов договор с пътна карта между Брюксел и Пекин в рамките на 2024 година усилено ще се търсят опции за стимулиране на бизнеси с пластмаса, на сектора с акумулаторни батерии и преработването.
Мандатът на тази карта, според официалното съобщение на ЕК, ще бъде отново преразгледана при първата среща на високо равнище, на която ще се дебатира бъдещето на кръговата икономика. Този ангажимент очевидно ще бъде сред новите цели на бъдещия екип на Комисията. Но отсега е ясно, че в документа ще залегнат и потенциално нови дейности за разширяване на бизнес сътрудничеството с азиатската страна.
Европейският комисар по въпросите на околната среда, океаните и рибарството Виргиниюс Синкявичус коментира, че преходът към кръгова икономика е глобално предизвикателство и изисква големи промени във всички страни по света. „С тази пътна карта продължаваме ползотворното си сътрудничество с Китай за напредъка на кръговата икономика и създаването на нови възможности за по-устойчиво производство и потребление“, казва той след подписването на документа
Различни форми на кръговата икономика са
обсъдили също генералният директор на ГД "Околна среда" Флорика Финк-Хойер и Джао Ченсин,
заместник-председател на Националната комисия за развитие и реформи на Китай.
Брюксел и Пекин са се договорили за поредица от
семинари за прехода – първият, от които е планиран за май е планиран 2024 г.
На фона на огромния проблем с биологичното
разнообразие, изменението на климата и замърсяването на околната среда, Китай и
ЕС имат взаимен интерес и важна роля в насърчаването на алтернативни пътища за
развитие и просперитет, които не допринасят за изчерпването на нашата околна
среда.
Какво представлява кръговата икономика?
Кръговата икономика има за цел да запази стойността на продуктите, материалите и ресурсите възможно най-дълго, като ги върне в продуктовия цикъл в края на тяхната употреба, като същевременно сведе до минимум генерирането на отпадъци. Колкото по-малко продукти изхвърляме, толкова по-малко материали извличаме, толкова по-добре за нашата околна среда.
Какви са ползите?
Кръговата икономика предлага възможност за преоткриване на нашата икономика, като я направи по-устойчива и конкурентоспособна. Това носи ползи за европейските предприятия, отрасли и граждани, като например по-иновативни и ефективни начини за производство и потребление; защита на предприятията срещу недостиг на ресурси и нестабилни цени; възможности за местни работни места и социална интеграция; оптимизиране на управлението на отпадъците, което стимулира рециклирането и намалява депонирането на отпадъци; икономии на енергия, тъй като по-малкото производствени процеси изискват по-малко енергия; ползи за околната среда по отношение на климата и биологичното разнообразие, замърсяването на въздуха, почвите и водите.
Кръговата икономика е и стремеж на ЕС за постигане на икономика с нулеви въглеродни емисии до 2050 г. и е от ключово значение за спиране на загубата на биологично разнообразие и постигане на нулево замърсяване