Зелен обрат в Бразилия: обезлесяването падна до най-ниско ниво от години

Обезлесяването в Бразилия и в частност по поречието на Амазонка е една от политиките, които се следят под лупа по целия свят. Природозащитници, еколози и най-вече най-големият радетел за възстановяване на горите - Луис Инасио Лула да Силва, могат да си поемат глътка въздух преди поредната битка. Последните данни показват, че през миналата година страната е загубила 20% по-малко растителност в сравнение с 2024 година. Това означава, че обезлесяването е отчело най-ниското си ниво от няколко години.

Река Амазонка. Инфоклип на ЕК.

Страната е разделена на 6 наблюдавани екосистеми и при всички е отчетен спад, казват със задоволство от организацията MapBiomas, която следи данните за Амазонската дъждовна гора.

„Резултатите са видими след драстично завишените санкции, посочва като пример член на организацията в коментар за Франс прес и допълва, че това е само малка крачка по пътя на голямата цел и срок до 2030 година да се пресече поголовното обезлесяване

Бразилската амазонска дъждовна гора е най-голямата гора е естествен запас на CO2. Над 985 000 хектара са обезлесени с цел освобождаване на терени за соеви плантации и за свободно пасящи крави. Засегнатата площ далеч надхвърля споменатите хектари, защото към нея не се причисляват зоните след вилнеещите горски пожари.

Река Амазонка е най-ценният екологичен актив на Бразилия, Боливия, Перу, Еквадор и Колумбия. С дължина от над 7000 километра за тях е носител на ценна климатична икономика и същевременно символ на глобалната екологична кауза. Площта е източник на стратегически ресурси, сладка вода и биоразнообразие. Стимулира развитието на обширни логистични маршрути - като водни пътища, железопътни линии и пристанища - в подкрепа на разрастването на агробизнеса, водноелектрическите централи и минната промишленост. Сред основните туристически атракции е уловът на пирани чрез сурово месо за стръв. Популярни са дневни и нощни разходки с кану.

В края на миналата година Бразилия бе домакин на тридесетата климатична конференция (COP). Амазонка, бразилската дъждовна гора и обезлесяването бяха във фокуса на световния елит в продължение на 2 седмици. Не мина и без скандал. Организаторите от град Белем се прочуха, че са изсекли от ценния ресурс, за да построят път по средата на Амазонка в североизточната провинция. 10 000 дървета са изсечени заради четирилентов път. Местните се опитаха да замажат положението с обяснението, че плановете за изграждането на пътя били още 2012 г., но заради протести на екологични движения и високи разходи за общините, проектът бил спрян. С организирането на Срещата на върха на ООН,  на правителството били отпуснати пари и бил поставен срок спешно да се построи тази инфраструктура. Централната власт се опита да успокои недоволните и да поизлъска накърнения имидж по света с обещание, че пътят  ще бъде екологичен проект, ще има нови дървета и специални места за преминаване на животните. На тези сладки приказки обаче никой не повярва. Реалността била друга – изкоренени ценни видове и поголовно измряла риба.  

За ролята на президента Лула да Силва и неговия принос за намаляване на обезлесяването вече съм разказвал в една своя статия за портала Dir.bg в контекста на миналогодишното домакинство COP’30  и какво може да се направи за „белите дробове на Земята“. Според разпространена графика на "Тера Бразилис", цитирана в нидерландските медии, през първия му мандат между 2003 и 2010 г., сечите са били намалени с 80%. При президента Болсонеро има драстичен скок на обезлесяването, за да се върне отново Лула и да поеме контрола в свои ръце и се закани да бъде безкомпромисен. Властите също, които наложили глоба на фермер за над 47 милиона евро за нанасяне на щети в амазонската гора. Срещу Дирсеу Крюгер е заведено най-голямото гражданско дело за климата някога в страната. Той е обвинен в обезлесяване на 5600 хектара тропически гори на Амазонка в градовете Бока де Акре и Лабреа между 2003 и 2016 г., Северозападна Бразилия. Фермерът изкоренил дърветата и растителността с верижни триони и след това подпалил земята, за да я превърне в пасище за добитъка си. Като доказателство в съда са приложени сателитни снимки. Пред камера той направил пълни самопризнания за нанесените щети. Глобата е едната част на страната. За съда обаче това не е достатъчно. Виновникът ще трябва да възстанови и тропически гори и вече няма право да отглежда добитък. Решението се обжалва.