Япония заделя 113 млрд. долара за производство на водород

Япония ще инвестира 113 милиарда долара следващите 15 години в мащабни проекти за производство на водород.

Страната има за цел да постигне нулеви емисии на въглероден диоксид в атмосферата до 2050 г. Именно водородът трябва да се превърне в един от стълбовете по пътя към реализиране на голямата цел в областта на климата.

Премиерът Фумио Кишида се надява огромната сума да бъде разпределена между публичния и частния сектор през следващото десетилетие, пише местният вестник Japan Times

Правителството усилено разработва проекти, с които да разшири международните си контакти за доставка на повече количества водород. Екипът на Кишида води преговори с доставчици от Австралия, Близкия Изток и Азия. Надеждите са, че до 2040 година ще има на разположение 12 млн. тона водород.

Япония също така реши да не се отказва от ядрената енергетика, дори възнамерява да започне строителството на нови атомни мощности. Намерението е до края на десетилетието делът на атомната енергетика в микса да достигне 20%.

Водородът се разглежда като ключов двигател в плана на страната за постигане на „зелена“ трансформация, известна още като "GX“ - инициатива за трансформиране на икономика, базирана на изкопаеми горива в икономика, съсредоточена върху по-чиста енергия, уточнява японският вестник.

"Необходимо е да се емитират GX облигации и да се стимулират инвестициите от частния сектор", за да се насърчи декарбонизацията, казва японският премиер като има предвид нов тип държавен дълг, който ще бъде емитиран за първи път през фискалната година, която започна този месец.

Правителството планира да емитира GX облигации на стойност около 20 трилиона йени от втората половина на фискалната 2023 г.

Влаковата трагедия в Нидерландия заради поредица от инциденти

Поредица от нещастни инциденти е основната причина за тежката влакова катастрофа край нидерландското градче Воорсхотен, става ясно от изпратено писмо до камарата на представителите, разказва местната телевизия NOS.

Видео с първите минути след трагедията: https://nos.nl/l/2470085

Трагедията погуби един живот и рани още 50 души. До фаталния инцидент се стигнало след като товарен влак се сблъскал в строителна машина – кран. Разхвърчалите се части попаднали на друг коловоз, на който по същото време минавал междуградски влак.

На извънреден брифинг от железницата дадоха повече яснота. Версията, по която се работи е, че транспортната техника първо е била ударена от карго-влака, а след това и от пътническия. Все още не е ясно как товарния влак се озовал на пътя на крана.

Машинистът на товарния влак е прегледан в болницата, но не е трябвало да остава там.

Нидерландският съвет по безопасност веднага е започнал разследване на обстоятелствата около произшествието.

Беше като на филм, разказва студентът от Хага Ануар Акрух. Той е бил във вагон втора класа, в близост до машиниста. "Всичко беше тъмно. Последваха искри и писъци", спомня си той.

Заедно с други пътници, Акрух се опитал да отвори вратата. С усилия успял „Страхувах се, че ще има експлозии, затова веднага скочих обратно във влака и видях, че има трима ранени. Чух някой да крещи. Беше машинистът - блокиран между стълбите и вратата. За щастие успях да го освободя. Беше ранен и не можеше да ходи повече".

Междувременно Акрух се обадил на телефон 112 и по-късно ескортирал полицията вътре във влака. "

Местен жител чул сирени и писъци около 3:30 часа през нощта. "Опитах се да се обадя на 112, но няколко души вече го бяха направили", разказва очевидка, която настанила пострадали с леки наранявания и парамедици. "Някои имаха порязвания. Един лекар дори заши някого на кухненската ни маса".

Жената помогнала на двайсетина души, сред които кондукторът на пътническия влак и машинистът на товарния влак. "Всички са шокирани, невероятно е това, което се случи", каза жителят. 

Други местни жители разказват как са се събудили от сблъсъка. "Събудихме се от тромбите на влак и аз целия се разтреперих в леглото", разказва жител за NOS Radio 1 News. "Помислих си: сънувам ли, вятърът ли духа толкова силно? Дъщеря ми извика: "Виждам светкавица".

"Къщата се тресеше, мислех си, че е земетресение", казва друг жител. "В рамките на три минути цялата улица беше отвън. Всички бяха будни."

Нов офшорен далекопровод ще "разсече" Белгия

За началото на април 2025 година в Белгия планиран стартът по изграждане на високоволтов далекопровод, който ще пресече цялата Западна Фландрия. Той ще пренася енергия от офшоршите вятърни паркове в морето до крайбрежието на Де Пане, където в бъдеще се планира нов вятърен парк.

Screenshot: VRT

По проекта, наречен „Вентилус“ (Ventilus), се говори от години, но заради обжалвания, спорове с местни и протести- строителството така и не започва. След разгледани пет варианта за трасе, фламандското правителство най-сетне дава зелена светлина.

Планът е новото трасе в по-голямата си част да се припокрива със съществуваща инфраструктура, която ще бъде допълнително подсилена. В някои селища обаче ще минава под земята.

Стотици недоволни жители през изминалите години изпратиха възражения срещу проекта. Опасенията им са, че може да има негативно влияние върху здравето. Тяхното искане е трасето да бъде изцяло подземно. Проучванията обаче показват, че това е технически невъзможно, припомня обществената телевизия Ве Ер Те.

Министърът на околната среда Зухал Демир поясни, че над 600 сгради се намират в близост до далекопровода и по протежението на магистрала Е 403.  "Искаше ни се да направим всичко това под земята, но тази технология не съществува днес", казва тя.

Правителството взе трудно решение, защото засяга много хора и общини. Въпреки че все още има недоволни, местните признават, че това трасе е най-правилното

ВИСОКОВОЛТОВАТА САГА

Първите стъпки за старта на проекта започват през 2019 година Белгия „Винтилус“ е проектиран като резервен вариант на съществуващия „зелен“ далекопровод “Стевин“ и да действа като подсилваща връзка в електроенергийната система на кралството

„Проектът е от решаващо значение за страната, защото при евентуална авария на „Стевин“ ни очаква каскада от неприятности по цялата система, както за цялото крайбрежие, така и за вътрешността на страната“, коментира енергийният експерт Йоанес Лавейне.

Още от самото начало операторът на мрежата Елия и фламандското правителство са наясно, че ще има недоволни, забавяния на срокове и обжалвания. Въпреки това проектът стартира.

Очаквано и протестите на местните, подкрепени от кметове и мотивирани с проучвания, според които има риск да се увеличи заболяваемостта от левкемия при малки деца.

Обединени от общите опасения хората правят граждански сдружения и инициативни комитети с подкрепата на местните власти. Искането е проектът да спре или жиците да бъдат поставени под земята. В мотивите си те изтъкват практики от съседна Германия където стотици километри жици са положени безопасно под земята.

„Казват Германия? Там може да се полагат кабели под земята, тъй като по тях тече постоянен ток. При „Вентилус“ не може, защото имаме променлив. Проблемът е, че текущата DC технология не е съвместима с условията за безопасност. Освен това подземните трасета за постоянен ток са по-скъпи, необходими са допълнителни станции за преобразуване, допълнителна работа по изкопи, отчуждаване на още терени, а всичко това води до забавени срокове“, посочват експертите в доклада.

Заради протестите и обжалванията, ако проектът тръгне през 2025 година, очакванията са да бъде пуснат в експлоатация до 2030 година.