Най-големите санкции за Русия не идват от Брюксел, а от дроновете

Най-големите санкции за Русия не са европейските, а украинските дронове. Тази интересна трактовка дава в радиоинтервю Арне Ломан Расмусен, главен анализатор в A/S Global Risk Management. Като аргумент той посочва, че с действията си Киев се цели по рафинерии и енергийна инфраструктура.

Снимка: Production of Drones: Seville, Аудиовизуална служба на ЕК

Само през август е известно, че са поразени 13 обекта. Това е принудило руската страна да спре износа на бензин, за да се гарантират вътрешните доставки, припомня агенция „Блумбърг“. Други инсталации пък са затворили временно за ремонт. Извадените от строя обекти да довели до най-ниския спад в производството от пролетта на 2022 година насам.

По данни на Международната агенция по енергетика само за един месец – този август, не са били произведени 250 000 барела, което се равнява на 5% от годишното производство. Анализатори обаче смятат, че количествата пропуснатите ползи надхвърлят далеч тези в  статистиката.

Още по темата: 

• Фон дер Лайен: Секторът на чистите технологии трябва да си остане европейски | 3e-news
• Rheinmetall: Защитаваме НАТО, Европа и нашата демокрация

В нидерландските медии се прокрадва въпроса дали целите са поразени само от украинската армия или с участието на европейските партньори. На този етап няма информация някой да се е похвалил, дори самият президент Володимир Зеленски, който не би пропуснал по време на многобройните европейски визити да благодари персонално на някои свой колега.

С или без участие неоспорим факт е, че руската икономика е под голям натиск, а украинските дронове удрят петролната индустрия все по-силно и по-силно. Последната информация е, че мишена е бика рафинерия в Ленинградска обаст, върху която са се изсипали 200 дрона. Преди това пък големи съоръжения за доставки на бензин и дизел

Дроновете са мощен инструмент и ще играят все по-голяма роля в борбата за край на войната. Европейският съюз вижда това като ключова възможност да противодейства на Путин и ще го налага като средство. 

За ролята на тази безпилотна технология отдели специално внимание председателят на ЕК Урсула фон дер Лайен в годишната си реч пред парламента за състоянието на съюза. До момента Европа е дала на украинците в тази война 170 млрд. евро под формата на военна и финансова помощ и е готова да налее още и още. На дневен ред е нова програма „Качествено военно предимство“, с която ще се модернизират украинските въоръжени сили.

Като например с дронове, посочва Фон дер Лайен от трибуната на парламента в Страсбург и отбелязва, че  преди войната Украйна не разполагала с нито един. Днес, три години по-късно, благодарение на тях, Русия е загубила две трети от военното си оборудване. Председателката предупреждава, че не бива да се залъгваме, че Москва стои със скръстени ръце. Вижда се, че фабриките за дронове работят на пълна мощ и с помощта на създадените от Иран безпилотни апарати Shahed. 

„Затова, за да се подпомогне „украинската изобретателност да бъде превърната в предимство на бойното поле“, по думите на председателката е нужна съвместна индустриализация. За нея Европа ще отпусне предсрочно  6 милиарда евро от заемa за ускоряване на извънредните приходи за Украйна и ще сключи алианс за масово производство.

„Украйна разполага с изобретателност. Това, от което тя се нуждае сега, е мащаб. Заедно ние можем да го осигурим: за да може Украйна да запази своето предимство, а Европа да подсили своето“, заявява Урсула фон дер Лайен под аплодисментите на изправената на крака зала в Европейския парламент.

Сумата на пръв поглед, която отпуска ЕК, е сравнително малка. За сравнение към 11 септенври само Нидерландия под формата на оборудване и стоки от първа необходимост е дала 13,5 млрд., става видно от разпространена справка на правителството. Сред най-големите помощи са  изтребители F-16, изтребители и системи за противовъздушна отбрана, дронове, радари, боеприпаси за танкове, джипове Mercedes-Benz, медицински консумативи.

Министерството на отбраната се ангажирало да увеличи производствения капацитет на отбранителната промишленост по различни начини, като например чрез плана за действие за безпилотни летателни апарати. Паралелно с държавните помощи от страната на лалетата действат десетки неправителстени организации и доброволци. 

За една от тях, вече ви разказах през миналата година, която е е разработила лодка с дистанционно управление, за да направи доставките в размирните райони по-безопасни. Проектът е създаден от организация Protect Ukraine и са я кръстили аквадрон.  За работата с дроновете ЕС са нужни и квалифицирани кадри. По последни данни над 70 000 украински войници са вече обучени чрез Европейската мисия за военна помощ EUMAM.

По посока субсидии на военна техника се е насочила и Европейската инвестиционна банка. По-рано през годината тя обяви, че разширява портфолиото си  заради променената геополитическа ситуация. По време на заседание на Европейския съвет на 6 август бе решено банката да дава повече заеми за сектора на отбраната и да подобри достъпа до частно финансиране.

Припомням, че през пролетта ЕК обяви мащабния си план ReArm Europe (или Бяла книга) с бюджет от 800 млрд. евро за повишаване отбранителните способности на Европа. Част от средствата ще дойдат по инструмента SAFE, който ще предоставя заеми на държавите членки за инвестиции в отбраната. 

ЕК ще подпомага закъсалия автомобилен сектор с пари от фондовете за иновации

Европейската комисия и водещи предприятия в автомобилната индустрия се срещнаха за трети път в Брюксел в търсене на решения за излизане от дълбоката криза. Разговорите са инициирани от председателя Урсула фон дер Лайен, а сред присъстващите бе и нашият еврокомисар Екатерина Захариева. Присъствието й бе мотивирано от факта, че с пари от нейния ресор за иновации ще се финансират проекти следващите години.

Снимка: EbS

Подписан бе меморандум за разбирателство в подкрепата на европейската автомобилна промишленост, за да остане конкурентоспособна, устойчива и технологично суверенна. За българския еврокомисар споразумението е като „крайъгълен камък“ в подкрепа на този сектор.

„Чрез обединяване на публичните и частните заинтересовани ще ускорим прехода към нулеви емисии и автоматизирана мобилност", заявява след подписването комисарят по въпросите на стартъпите, научните изследвания и иновациите Екатерина Захариева.

Всички участвали в диалога - представители на европейската автомобилна промишленост, социални партньори и други заинтересовани страни са били единни в становището, че са необходими бързи ходове в изпълнението на Плана за действие в областта на автомобилостроенето.

Страните са постигнали договорка да се насочат усилия в търсенето на възможности и пазари, така че Европа да запази водещата си роля на в областта на електрическите превозни средства, ускоряването на иновациите в автономните и укрепването на европейската промишленост за производство на акумулаторни батерии.

От своя страна Комисията е поела ангажимент да защитава европейските дружества от нелоялна конкуренция, подобри достъпа до суровини от критично значение и подкрепи работниците чрез преквалификация. 

Меморандумът за разбирателство включва партньорство с 2Zero с фокус върху автомобилния транспорт с нулеви емисии, с CCAM (свързана с автоматизирана мобилност) и  - иновации в областта на батериите.

Припомням, че по отношение на батериите председателят на ЕК обърна специално внимание и по време на годишната си реч в Страсбург пред евродепутатите за състоянието на ЕС и неговите приоритети. От залата Фон дер Лайен обеща, че са предвидени 1.8 млрд. евро за иновационни проекти, свързани с батерии за съхранение на енергия и за електромобили.

• Още по темата в 3eNews: Фон дер Лайен: Секторът на чистите технологии трябва да си остане европейски | 3e-news

В началото на годината пък бе обявено, че ЕС разполага със списък от 34 суровини от критично значение за икономиката. Сред тях са литий, иридий и кобалт. Подкрепени бяха 13 стратегически проекта, сред които и този на мината добив на литий в съседна Сърбия с концесионер Rio Tinto.

За стратегическата роля на западната ни съседка Брюксел подчерта още през миналата година с подписано сътрудничество в секторите за акумулаторни батерии, суровини и електрически превозни средства.

По данни на Европейската комисия автомобилната промишленост осигурява заетост на над 13 милиона души (преки и непреки работни места) и допринася приблизително 7% за БВП на ЕС. 

„Цялата автомобилна индустрия е в пълна паника“, коментира ситуацията пред Ройтерс един от изпълнителните директори на европейски доставчик на магнити, цитиран в анализ на 3eNews  Големите опасения били, че много автомобилни заводи са под угрозата да останат без редовните доставки на магнити.

Отговорът на индустрията бил комбинация от иновации и старомоден лов на ресурси. Много производители на автомобили инвестират в алтернативни материали и технологии, за да намалят зависимостта си от китайските редкоземни метали.

Няколко големи производители на оригинално оборудване, включително GM, BMW, Stellantis и доставчици като ZF и BorgWarner, разработват електрически двигатели, които изискват малко или никакво съдържание на редки метали, докато други проучват нови състави на магнити или дори говорители и сензори без редки метали.

От BMW, Mercedes-Benz и Volkswagen признават, че са изостанали много от своите глобални конкуренти през миналата година по отношение на продажбите и печалбите. Според проучване на консултантската фирма EY от март, общият оборот на трите концерна е спаднал с 2,8% в сравнение с 2023 г."Търсенето не е толкова силно, колкото се очакваше", казва в радиоинтервю за нидерландска медия Константин Гал, експерт в EY.

Автомобилната криза засегна и съседна Белгия, която получи одобрение от Европейския парламент за държавна помощ в размер на 8 млн. евро за подпомагане останалите без работа служители на автомобилната компания  Van Hool.

Компанията произвеждаше автобуси, автобуси, тролейбуси и ремаркета. Тя беше обявена в несъстоятелност през април 2024 г. след рязък спад в продажбите, предизвикан от пандемията от COVID-19 и изострен от агресивната война на Русия срещу Украйна, нарастващата инфлация и прекъсванията на веригата за доставки. В резултат на това 2 400 работници бяха уволнени, една трета от тях на възраст 50 или повече години, а 80 % бяха с остарели умения.

Мисли за климат и кръгова икономика в условия на криза

Наред с финансовите неволи, борба за пазарни позици и търсене на начини за запазване на работната ръка, пред автомобилните компании в ЕС стои и още един проблем - редуциране на емисиите CO2 и да се мисли повече за кръговата икономика. Някои от най-големите концерни излязоха с апел към Европейската комисия да забави темпото. Ако не спазват целите за CO2, компаниите рискуват глоби, които могат да достигнат милиарди евро, оплакаха се преди време от  Renault. Глобата се изчислявала въз основа на брой грамове CO2, които производителят отделя средно на продадено превозно средство.

Производителите ще трябва да мислят и по нови изисквания, приети от Европейския парламент. Колите трябва да бъдат проектирани така, че да позволяват лесно демонтиране на възможно най-много части и компоненти от оторизирани съоръжения за третиране с оглед тяхната замяна, повторна употреба, рециклиране, или обновяване, когато това е технически възможно.

През 2023 г. в ЕС са произведени 14,8 милиона моторни превозни средства, а са регистрирани 12,4 милиона. По пътищата на ЕС се движат 285,6 милиона моторни превозни средства, като всяка година около 6,5 милиона превозни средства достигат края на жизнения си цикъл.

Словакия иска по-ниски цени на тока, а не още санкции срещу Русия

Европейската комисия готви поредния пакет от санкции срещу Русия. Една от членките обаче – Словакия вече не виждала смисъл от тази мярка и обяви, че повече няма да подкрепа.

Според нейния премиер Роберт Фицо санкциите не давали резултат. Той обаче обеща да подкрепя Европейската комисия, ако предприеме мерки за намаляване на цените на електроенергията и облекчаване на климатичните цели. Последното би гарантирало, че европейското производство на автомобили няма да бъде застрашено.

Припомням, че Словакия също блокира предишния пакет от санкции. Страната е силно зависима от руската енергия и се опасява от сериозни последици от плана на ЕС за пълно спиране на вноса на петрол и газ най-късно до 2027 г.

В момента Брюксел работи по деветнадесетия пакет от санкции. Въвеждането изисква одобрението на всички 27 страни-членки. Така че, ако Словакия не даде положителен вот, новият пакет от санкции няма да бъде приложен.

Председателят на Европейския съвет Антонио Коща заяви на пресконференция, че разбира опасенията на Словакия. Председателят на Европейския съвет бе на посещение в страната като част от дългата обиколка сред страните членки.

"Сигурността на енергийните ни доставки за Словакия е приоритет за Европейския съюз. Това е много добър пример за това как сигурността и конкурентоспособността вървят ръка за ръка, особено в такава индустриализирана държава като Словакия, стълб на автомобилната промишленост не само в Европа, но и на световно равнище. Всъщност нашата стратегия за диверсификация на доставчиците и разработване на чиста, местна енергия има пълен смисъл от геополитическа и икономическа гледна точка, заяви Коща след срещата си с Фицо.

Словашкият премиер и цяла Европа са в очакване да разберат как именно Европейската комисия ще отговори на предизвикателствата да реши проблемите на автомобилния сектор, който вече втора година е в тежка криза.

По данни на Европейската комисия автомобилната промишленост осигурява заетост на над 13 милиона души (преки и непреки работни места) и допринася приблизително 7 % за БВП на ЕС. 

Освен защита на автомобилната индустрия, Слокавия заедно с Унгария, непрекъснато надигат глас, че трябва да се защити енергийната им сигурност. През август те поискаха от ЕК намеса по проблема с петролопровода „Дружба на руска територия, след като тръбата бе прекъсната за пореден път след атака на украински дронове.

През лятото отново двете страни наложиха вето срещу плана на Европейската комисия REPowerEU и така продължават усърдно да бранят интересите на Путин в Европа.

Междувременно Словакия и Унгария ще търсят други алтернативни маршрути. Като вариант се обсъжда изграждане на съвместен петролопровод между Унгария, Сърбия и Русия. Планът е да бъде с капацитет до 5 милиона тона годишно. Ако всичко върви добре, новата тръба ще заработи най-късно до 2027 г.