Всичко за мен

Моята снимка
Казвам се Апостол Апостолов и съм икономически журналист повече от 20 години. Работил съм за Деловия портал Econ.bg, електронното издание както и негов кореспондент от Лондон. Работил съм за телевизиите Bulgaria On Air и Канал 3, както и агенция БГНЕС. В момента съм кореспондент за специализирния портал 3E News. От 2020 година живея в Белгия. Блогът ми развивам от началото на 2012 година с теми в енергетиката, инфраструктура, ВЕИ. Интерес за мен представлява политиките в района на БЕНЕЛЮКС. .................... Ik ben Apostol en ik ben geboren in Bulgarije. Ik woonde vroeger in Sofia, maar nu woon ik in Hasselt. In Bulgarije was ik vroeger leraar Bulgaars en was ik ook journalist. Ik heb interesse voor energie en politiek.

събота, 25 март 2023 г.

Шолц и Макрон в схватка за статута на атома

Европейските лидери са в задънена улица по отношение на признаването на ядрената енергия като пълноценен възобновяем ресурс, обобщава белгийското радио BussinesAM по повод провелата се на 23 и 24 март в Брюксел среща на правителствените ръководители на държавите-членки.

Олаф Шолц и Еманюел Макрон. Снимка: Reuters, архив

В обзора си медиата акцентира върху задълбочаващия се спор между Германия и Франция по отношение на включването на ядрената енергия със статут на „зелена“, подобно на генерираната от вятър и слънце.

Във Франция 70% от електроенергията се произвежда в ядрени реактори. Ето защо не е изненадващо, че президентът Еманюел Макрон продължава да настоява в ЕС за по-благоприятно третиране на ядрената енергия.

В другия лагер попада германския канцлер Олаф Шолц. Неговата страна, заедно с още няколко яростно се противопоставят на френските усилия да се даде „зелен“ статут“ на ядрената енергия.

Макрон и Шолц са се срещнали в рамките на срещата, за да обсъдят въпроса. Френският президент е подчертал пред медиите, че се надява да постигне споразумение с "за осигуряване на технологична неутралност". Но засега изглежда, че пробив в спора не е постигнат, отбелязва радиото.

Темата предизвиква напрежение не само между двете съседки, но и в рамките на Съюза. Германия, заедно с няколко страни, включително Австрия и Люксембург, не са фенове на ядрената енергия.

Франция, от друга страна, създаде "ядрен съюз" в рамките на ЕС. Заедно с още десет други държави, сред които България, иска да гарантира, че ядрената енергия отново играе все по-голяма роля в европейските енергийни доставки. Страните, които участват, като Полша например, също говориха на европейската среща за необходимостта да се даде на ядрената енергия същия статут като възобновяемите източници.

Сред тях е Белгия, която не е част от ядрения съюз. Въпреки това премиерът Александър Де Кро би искал страната да получи статут на наблюдател в рамките на алианса. Де Кро също така заяви пред Financial Times, че страните трябва да предприемат "прагматичен" подход по отношение на атома.

Председателят на ЕК Урсула фон дер Лайен заяви, че ядрената енергия може да играе роля в европейските енергийни планове. Новите ядрени технологии биха могли да използват средства от Европейския закон за нулевата нетна индустрия, европейският еквивалент на Закона за намаляване на инфлацията в САЩ. Под нови технологии тя разбира малки модулни реактори (SMR), които вече се разработват.

Полският премиер Матеуш Моравецки коментира също пред FТ, че ядрената енергия трябва да отговаря на условията за финансиране от ЕС. Ядрената енергия „абсолютно трябва да получи същия статус както слънчевата и вятърната енергия, защото нямаме технология за съхраняване на енергия от възобновяеми източници“.

Откакто Германия реши да се оттегли от ядрената енергетика след катастрофата във Фукушима в Япония през 2011 г., Париж и Берлин воюват помежду си за ядрената енергия, коментира темата Le Monde.

През последните месеци този дипломатически, политически и икономически спор стана необичайно интензивен, тъй като битката срещу глобалното затопляне и войната в Украйна кара Европа да се отдалечи от изкопаемите горива.

Именно в Брюксел се играе мачът. Изнудване, пазарлъци, борба за влияние с“съставките” на тази конфронтация, която държи специалистите на нокти.

Най-малко пет законодателни проекта на ЕС вече са засегнати, които се борят за постигане на напредък: възобновяеми енергийни източници, газов пакет, въздушни и морски горива, както и водородната банка.

Франция и Германия също подготвят аргументите си за други два стратегически законодателни акта, които Европейската комисия скоро ще представи. Първият е свързан с реформата на европейския пазар на електроенергия, а вторият с начините за развитие на конкурентоспособна “зелена промишленост” в Европейския съюз в условията на китайски и американски офанзиви.

Някои от тези регламенти, които се разработват, се отнасят до съдбата на нисковъглеродния водород, т.е. произведен с ядрена енергия за декарбонизиране на промишлеността и транспорта на дълги разстояния заедно с възобновяемия водород. Други ще бъдат от голямо значение за икономическата жизнеспособност на френския ядрен сектор и конкурентоспособността на страната.

Извън френско-германския спор, Европейският съвет е направил преглед на предприетите действия за справяне с високите цени на енергията, става ясно от официално публикувано съобщение. В него се призовава ЕК и държавите-членки да са в готовност и да направят необходимото планиране за нагнетяване на газохранилищата, за да не се изпада до извънредни ситуации през следващите отоплителни сезони. Съветът е използвал срещата и да прикани за по-бързо съгласие, с което да се ускори зеленият преход.