Нидерландия спря преди година добива от газовото находище в Грьонинген, което беше най-голямото в Европа. Помпите са спрени, битката на местните жители с властите е спечелена, но не и ужасът и щетите.
 |
| Picture: www.nu.nl, архив |
Разрушенията от почти шест десетилетната експлоатация са колосални. По направени проучвания на Държавния надзор на мините (SodM) възстановяването върви на приливи и отливи. При тези темпове то ще приключи не по-рано от 2034 г.
По-ранен доклад на държавата казваше, че укрепването на 27 000 домове може да бъде завършено през 2028 г. През 2024 са ремонтирани едва 6000.
Между 10 000 и 11 000 жилища се нуждаят от цялостно възстановяване. За целта от бюджета са отпуснати 7,5 милиарда евро за периода 2026 до 2055 година.
Точно така- още три десетилетия двете най-засегнати селища Грьонинген и Северен Дренте ще усещат трусовете под жилищата и краката си. А за тези семейства, чиито домове са напълно неизползваеми, ще останат още доста дълго време в дом под наем – докато държавата им построи собствен.
Какво предстои?
Газовото находище официално започва да се експлоатира от
края на 50-те години. Има 337 кладенеца, разпръснати на 24 места. Концесионер е
нидерландската компания HMA- собственост на петролните и газови гиганти Shell и ExxonMobil.
Експерти разказват пред RTL, че оттук насетне започва тежката
работа пред НМА по демонтажа и почистването на инсталациите. Визуално може да
се определи в 4 фази.
Инсталациите ще бъдат изключени от системата, която транспортира газа. След това ще бъде поставена метална тапа в долната част на кладенеца на дълбочина 2500 метра. Ще бъде инжектиран циментов разтвор – първо на дълбочина 400 метра, а след три месеца престой и на дълбочина 60 метра. Върху циментовата основа ще бъде поставена стоманен конструкция. А най-горните слоеве от отвора на кладенеца ще бъдат запълнени с пръст и затревени, за да се използват като тревни площи за свободно пасящи крави.
Върху част от терените правителството обяви, че иска да построи голямо производствено съоръжение в Северно море, за преобразуване вятърната енергия във водород. Заводът ще има капацитет за електролиза от 500 MW за производство на зелен водород и се очаква да започне да функционира през 2031 г.
Новата водородна централа ще бъде свързана с офшорна вятърна ферма край бреговете на северната провинция, където водородът може да бъде транспортиран до сушата чрез съществуващ газопровод за природен газ.